Какво най-често ни кара да проверяваме телефона си
В множеството случаи поглеждането или посягането към смарт телефона ни наподобява изцяло голословно, като артикул на взаимозависимост или компулсия, която не можем да направляваме от самото начало.
Дори и в действителност да е по този начин, видимо безпричинните взаимоотношения с телефона ни имат съответни обосновки, за които не постоянно сме съзнателни.
От университета във Вашингтон, Съединени американски щати, са разпознали четири най-често срещани аргументи за посягането към смарт телефона, които, най-малко съгласно нас, са изцяло акуратни.
Когато не вършим нищо
Склонността ни да погледнем към смарт телефона си е най-силно изявена, когато се возим в метрото, до момента в който чакаме на светофар или се редим на опашка.
Нищоправенето е най-страшният зложелател за съзнанието на модерния човек, а смарт телефонът - най-големият му другар. Желанието ни за разпръскване и неспособността ни просто да бъдем със себе си са най-големите предпоставки за това да посягаме към телефона си, споделят учените.
Когато вършим скучни неща
Като продължение на предния параграф, вършенето на повтарящи се и скучни задания автоматизирано потиква мозъка ни да желае повече стимулация и разпръскване. Всеки работещ човек минава през тези страсти 5 дни в седмицата.
Когато ни е неловко
Смартфоните са отдушник в неуместни обществени обстановки. Поглеждането към телефона ни, без значение дали имаме уведомление, е комфортен метод да се оттеглим от конфузни моменти с други хора и да се потопим в света на пикселите.
Когато чакаме известие
Синдромът на фантомната осцилация е нещо, за което чуваме все по-често. Това е събитие, при което усещаме осцилация в джоба или чантата си, без действително да има такава.
То се случва, когато известно време не сме получавали уведомление на телефона си или пък чакаме такова. Компулсията ни кара да ревизираме смарт телефона си през няколко минути или даже секунди, просто тъй като не можем да удържим на чакането до идващия нотификейшън. /lifestyle.bg
Дори и в действителност да е по този начин, видимо безпричинните взаимоотношения с телефона ни имат съответни обосновки, за които не постоянно сме съзнателни.
От университета във Вашингтон, Съединени американски щати, са разпознали четири най-често срещани аргументи за посягането към смарт телефона, които, най-малко съгласно нас, са изцяло акуратни.
Когато не вършим нищо
Склонността ни да погледнем към смарт телефона си е най-силно изявена, когато се возим в метрото, до момента в който чакаме на светофар или се редим на опашка.
Нищоправенето е най-страшният зложелател за съзнанието на модерния човек, а смарт телефонът - най-големият му другар. Желанието ни за разпръскване и неспособността ни просто да бъдем със себе си са най-големите предпоставки за това да посягаме към телефона си, споделят учените.
Когато вършим скучни неща
Като продължение на предния параграф, вършенето на повтарящи се и скучни задания автоматизирано потиква мозъка ни да желае повече стимулация и разпръскване. Всеки работещ човек минава през тези страсти 5 дни в седмицата.
Когато ни е неловко
Смартфоните са отдушник в неуместни обществени обстановки. Поглеждането към телефона ни, без значение дали имаме уведомление, е комфортен метод да се оттеглим от конфузни моменти с други хора и да се потопим в света на пикселите.
Когато чакаме известие
Синдромът на фантомната осцилация е нещо, за което чуваме все по-често. Това е събитие, при което усещаме осцилация в джоба или чантата си, без действително да има такава.
То се случва, когато известно време не сме получавали уведомление на телефона си или пък чакаме такова. Компулсията ни кара да ревизираме смарт телефона си през няколко минути или даже секунди, просто тъй като не можем да удържим на чакането до идващия нотификейшън. /lifestyle.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ