СТРАНЕН РИТУАЛ: В Чили хапват леща точно в полунощ на Нова година
В Чили моментът на настъпване на Новата година идва с любопитен обред – ядене на супена лъжица леща тъкмо в среднощ. Този на пръв взор елементарен жест има надълбоко алегорично значение и се свързва с шанс, обилие и нови благоприятни условия. За чилийците лещата е повече от храна – тя е заричане за благоденствие през идващите дванайсет месеца. Но за какво точно тя?
Традицията да се яде леща тъкмо в среднощ на Нова година има корени в европейските мигрантски общности, които се заселват в Чили през XIX век. Италианците донасят обичая да одобряват лещата като знак на монети и финансово благоденствие, а чилийците бързо възприемат ритуала и го приспособяват към личната си просвета.
Постепенно той се трансформира в едно от най-разпознаваемите новогодишни поверия в страната. Днес лещата е неизменима част от празничната нощ – без значение дали под формата на чорба, топла гарнитура или просто една супена лъжица, изядена тъкмо при промяната на годината.
Формата на лещата припомня на дребни монети – знак, който епохи наред се асоциира с разцвет и финансова непоклатимост. В чилийската традиция тя е знак за нови благоприятни условия, работа, покачване или сполучлив бизнес през идната година. Смята се, че колкото повече леща консумирате, толкоз повече „ благосъстояние “ ще привлечете.
Но символиката не се изчерпва единствено с парите. Лещата е храна, която се подготвя елементарно, налична е и хранителна – качества, които въплъщават резистентност, устойчивост и способността човек да се оправя с провокациите. Затова чилийците имат вяра, че яденето на леща носи и духовно обилие: повече шанс, непоклатимост в дома и положителни взаимоотношения през новата година.
Ритуалът е елементарен, само че се съблюдава с огромна съвестност. Точно при първите удари на часовника в среднощ чилийците вземат супена лъжица варена леща и я изяждат без да прибавят спомагателни жестове или думи. Вярването гласи, че това би трябвало да бъде първата храна за новата година, с цел да може шансът да „ влезе “ в живота ви без спънки.
В доста фамилии лещата се сервира особено авансово, с цел да няма закъснение в последния миг. Някои я подготвят като топла салата с подправки и зеленчуци, други – като класическа заешка чорба. Най-важното е в среднощ всички да одобряват най-малко една хапка.
Чилийците считат, че човек би трябвало да бъде в положително въодушевление по време на ритуала, тъй като страстта, с която посреща новата година, въздейства на резултата. Затова към масата царува смях, звук и доста усмивки.
В северните елементи на страната лещата постоянно се смесва с локални подправки и царевица, до момента в който в по-южните региони се подготвя по-традиционно – единствено леща, морков и лук. Някои фамилии включват и лют детайл, вярвайки, че това „ разпалва “ шанса.
Други пък комбинират лещата с спомагателни ритуали:
слагане на банкнота в обувката за финансов триумф
прегръдка с всички присъстващи за естетика в дома
излизане на улицата с празна чанта – знак за нови благоприятни условия.
Тези вариации демонстрират, че въпреки лещата да е основният знак, чилийците обичат да прибавят свои лични нюанси към обичая.
Според известното вярване, човек, който не хапне леща в среднощ, може да се изправи пред финансови компликации или пропуснати благоприятни условия през новата година. Макар множеството хора да одобряват това с възприятие за комизъм, традицията е толкоз мощно вкоренена, че мнозина не рискуват да я пропуснат.
Вярва се също, че в случай че някой „ не помни “, различен член на фамилията може да му подаде лъжица леща – жест, който подсигурява, че никой няма да стартира годината без шанс.
Лещата в Чили е доста повече от елементарна храна на празничната софра. Тя е знак на вяра, обилие и ново начало. Ритуалът се резервира жив, тъй като носи чувство за общественост и положителна сила – а кой не би желал да влезе в новата година с подобен заряд?
Традицията да се яде леща тъкмо в среднощ на Нова година има корени в европейските мигрантски общности, които се заселват в Чили през XIX век. Италианците донасят обичая да одобряват лещата като знак на монети и финансово благоденствие, а чилийците бързо възприемат ритуала и го приспособяват към личната си просвета.
Постепенно той се трансформира в едно от най-разпознаваемите новогодишни поверия в страната. Днес лещата е неизменима част от празничната нощ – без значение дали под формата на чорба, топла гарнитура или просто една супена лъжица, изядена тъкмо при промяната на годината.
Формата на лещата припомня на дребни монети – знак, който епохи наред се асоциира с разцвет и финансова непоклатимост. В чилийската традиция тя е знак за нови благоприятни условия, работа, покачване или сполучлив бизнес през идната година. Смята се, че колкото повече леща консумирате, толкоз повече „ благосъстояние “ ще привлечете.
Но символиката не се изчерпва единствено с парите. Лещата е храна, която се подготвя елементарно, налична е и хранителна – качества, които въплъщават резистентност, устойчивост и способността човек да се оправя с провокациите. Затова чилийците имат вяра, че яденето на леща носи и духовно обилие: повече шанс, непоклатимост в дома и положителни взаимоотношения през новата година.
Ритуалът е елементарен, само че се съблюдава с огромна съвестност. Точно при първите удари на часовника в среднощ чилийците вземат супена лъжица варена леща и я изяждат без да прибавят спомагателни жестове или думи. Вярването гласи, че това би трябвало да бъде първата храна за новата година, с цел да може шансът да „ влезе “ в живота ви без спънки.
В доста фамилии лещата се сервира особено авансово, с цел да няма закъснение в последния миг. Някои я подготвят като топла салата с подправки и зеленчуци, други – като класическа заешка чорба. Най-важното е в среднощ всички да одобряват най-малко една хапка.
Чилийците считат, че човек би трябвало да бъде в положително въодушевление по време на ритуала, тъй като страстта, с която посреща новата година, въздейства на резултата. Затова към масата царува смях, звук и доста усмивки.
В северните елементи на страната лещата постоянно се смесва с локални подправки и царевица, до момента в който в по-южните региони се подготвя по-традиционно – единствено леща, морков и лук. Някои фамилии включват и лют детайл, вярвайки, че това „ разпалва “ шанса.
Други пък комбинират лещата с спомагателни ритуали:
слагане на банкнота в обувката за финансов триумф
прегръдка с всички присъстващи за естетика в дома
излизане на улицата с празна чанта – знак за нови благоприятни условия.
Тези вариации демонстрират, че въпреки лещата да е основният знак, чилийците обичат да прибавят свои лични нюанси към обичая.
Според известното вярване, човек, който не хапне леща в среднощ, може да се изправи пред финансови компликации или пропуснати благоприятни условия през новата година. Макар множеството хора да одобряват това с възприятие за комизъм, традицията е толкоз мощно вкоренена, че мнозина не рискуват да я пропуснат.
Вярва се също, че в случай че някой „ не помни “, различен член на фамилията може да му подаде лъжица леща – жест, който подсигурява, че никой няма да стартира годината без шанс.
Лещата в Чили е доста повече от елементарна храна на празничната софра. Тя е знак на вяра, обилие и ново начало. Ритуалът се резервира жив, тъй като носи чувство за общественост и положителна сила – а кой не би желал да влезе в новата година с подобен заряд?
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ