В последния си отчет като изпълнителен директор на Berkshire Hathaway,

В последния си доклад като изпълнителен шеф на Berkshire Hathaway, Уорън Бъфет още веднъж сподели, че знае по кое време да натиска спирачките. Третото тримесечие на 2025 година ще остане в историята освен като следващ епизод от впечатляващата му кариера, само че и като знак на неговия заключителен урок към пазарите – че търпението и дисциплината от време на време са най-доходната форма на деяние. Berkshire още веднъж беше чист продавач на акции, натрупа рекордни $381 милиарда в кеш и краткосрочни вложения и отхвърли за пети следващ път да изкупува лични акции. В ера, в която софтуерните компании харчат трилиони за напредък, този метод звучи съвсем контракултурно – само че тъкмо това го прави толкоз присъщ за Бъфет.Кешовата позиция на Berkshire към този момент надвишава брутния вътрешен артикул на страни като Австрия или Дания. От $344 милиарда през второто тримесечие тя се е нараснала с още $37 милиарда единствено за три месеца. Това не е просто струпване на ликвидност – това е стратегическа позиция. Докато доходността на краткосрочните американски облигации остава към 4%, Berkshire осъществя постоянен приход от лихви, само че резервира еластичност за бъдещи благоприятни условия. Самият Бъфет от дълго време предизвестява, че ще държи кеш, до момента в който не открие „ положителни бизнеси на рационална цена “, а не противоположното. В миг, когато пазарите слагат връх след връх, неговият отвод да „ гони растежа “ е знак, че именитият вложител вижда нещо, което останалите избират да пренебрегват.Компанията е чист продавач на акции за 12-то следващо тримесечие. Продажбите надвишават покупките с $6 милиарда единствено за последните три месеца, а общият баланс от чисти продажби за последните три години надвишава $180 милиарда. Това не е просто изчистване на портфейла – това е систематична позиция на нерешителност. На фона на рекордните оценки на акциите в S&P 500, Бъфет явно не вижда нито нови „ слонове за лов “, нито задоволително привлекателни цени за покупки. В едно изречение, което ще остане като негов автограф под края на епохата му, той споделя: „ Ще бъда потребен, в случай че на пазара настъпи суматоха. “ За Бъфет ликвидността е оръжие – и той чака момента, в който всички други ще се пробват да я намерят.Забележително е и отсъствието на противоположни изкупувания – за пети следващ регистриран интервал Berkshire не изкупува лични акции, макар че те изостават от пазара. За 2025 година книжата на компанията са поскъпнали едвам с 5%, до момента в който S&P 500 е напред с над 16%. Въпреки това, Бъфет отхвърля да поддаде на пазарния напън и не употребява кеша с цел да поддържа котировките. Това решение е и знак за прехода на властта – новият изпълнителен шеф Грег Ейбъл, който ще наследи Бъфет в края на годината, евентуално ще избере по-активна капиталова тактика. Анализатори като Джеймс Шанахан от Edward Jones допускат, че точно обновяване на изкупуванията или по-динамично алокиране на капитала може да върне доверието на пазара в идната фаза от живота на Berkshire.Но макар пасивността в вложенията, оперативните резултати демонстрират непоклатимост и даже напредък. Общата оперативна облага доближава $13,5 милиарда – доста над $10,1 милиарда година по-рано. Най-силен растеж има в застрахователния бизнес – облагата от андеррайтинг се е утроила до $2,4 милиарда, движена от усъвършенствани резултати в GEICO, по-ниски пагубни вреди и оптимизация на разноските. Застрахователният сегмент обичайно е гръбнакът на модела на Berkshire – точно посредством него компанията генерира „ float “-а, който Бъфет влага. В този смисъл, положителното показване в застраховките е повече от действен триумф – то е възобновяване на кръвоносната система на конгломерата.В същото време останалите бизнеси на Berkshire – от енергетиката до железопътния превоз – резервират непоклатимост, въпреки и без динамичност. Компанията не търси „ спринтове “, а дълготрайна устойчивост. Това е философия, която наподобява старомодна в ерата на AI, само че точно тя е трансформирала Berkshire в институция с капитализация над $900 милиарда.Поведението на Бъфет в края на кариерата му припомня за първите му години – когато по време на пазарни върхове предпочиташе да следи и да чака. Ако 2025 е година на еуфория за софтуерните колоси, то за Бъфет тя е година на самообладание. Натрупаният кеш не е симптом на колебливост, а на подготвеност – подготвеност да купи, когато другите продават.Има нещо алегорично в това, че последният му доклад идва в миг, когато пазарите са на рекордни равнища, лихвите стартират да се намаляват, а вложителите още веднъж имат вяра, че този път цикълът може да продължи без промяна. Историята на Бъфет обаче постоянно е била история за противоположното – за способността да мислиш контрациклично, да чакаш и да действаш тогава, когато другите губят убеденост.В годината, в която ще съобщи щафетата, Уорън Бъфет напуща сцената по метода, по който постоянно е работил – без фанфари, само че с ясно обръщение. Когато всички приказват за напредък, той приказва за стойност. Когато пазарът тича, той стопира и гледа. А когато вложителите честват рекордни цени, той брои парите в касата. Това не е боязън – това е тактика.Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.