В пазарите има безброй индикатори, модели и сложни конструкции, които

В пазарите има безчет знаци, модели и комплицирани структури, които дават обещание да „ предскажат “ бъдещето. Повечето от тях обаче страдат от един и същи проблем – те са производни на цената. Те гледат това, което към този момент се е случило, и го проектират напред. Истински скъпите знаци са малко и съвсем постоянно неуместни, тъй като не ласкаят настоящото въодушевление. Един от тях, постоянно именуван „ единичният най-хубав предиктор за дълготрайната рентабилност на пазара “, не гледа нито облаги, нито лихви, нито даже оценки. Той гледа нещо доста по-просто и по-човешко – какъв брой акции държат хората.Средната алокация на американските семейства в акции, измервана от Федералния запас на тримесечна база, се оказва изненадващо мощен инструмент за схващане на това къде се намираме в цикъла. Логиката е обикновена, само че дълбока. Когато семействата държат малко акции, страхът господства, рискът се заобикаля, а бъдещата рентабилност нормално е висока, тъй като малко на брой са подготвени да поемат риск. Когато обаче повече от половината от чистото благосъстояние е в акции, това значи не просто оптимизъм, а консенсус. А консенсусът в пазарите съвсем в никакъв случай не е добра насочна точка за бъдеща рентабилност.Последните данни демонстрират, че междинната алокация в акции е достигнала към 55%. Това е исторически най-много. Не просто високо равнище, а равнище, което в никакъв случай до момента не е било следено. И точно тук знакът става толкоз неуместен. Защото той не споделя, че сривът е на следващия ден. Той споделя нещо по-опасно – че предстоящата действителна рентабилност за идващите 10 години е извънредно ниска, даже негативна. Моделите, основани на историческата връзка сред тази алокация и последващата десетгодишна действителна възвръщаемост на S&P 500, сочат евентуална загуба от над 5% годишно след инфлация. Това не е прогноза за рецесия, а диагноза за стартовата позиция.Причината този знак да работи толкоз добре е, че той обгръща всичко останало. В него към този момент са „ вградени “ оценките, настроенията, медиите, спомените от предходни облаги и груповата убеденост, че „ този път е друго “. Когато семействата усилват експозицията си към акции, те го вършат не тъй като са създали комплициран дисконтиран модел, а тъй като пазарът ги е убедил, че рискът е невисок. Именно тогава рискът е най-голям, въпреки и незабележим.
ИндикаторТекущо равнище (2026)Исторически контекстКакво подсказваДял на акциите в портфейлите на домакинствата54.9%Най-високо равнище в историята на измерванетоЕкстремна убеденост, типична за късна фазаОчаквана действителна рентабилност (10 г.)–5.4% годишноПо-лошо от множеството интервали след 1950 г.Висок риск от загуба на покупателна способностСредна прогноза на водещи valuation индикатори–2.6% над инфлациятаВ долния исторически квартилПазарът е „ безценен “ даже без кризаShiller CAPE (циклично изгладен P/E)В горните ~10% историческиСравнимо с 1929, 2000 и 2021Високи оценки, невисок предстоящ буферMarket Cap / Брутният вътрешен продукт (Индикатор на Бъфет)Над 180%Значително над дълготрайната среднаПазарът пораства по-бързо от действителната икономикаМаржин дълг като % от БВПБлизо до исторически върховеТипично за пазарни върховеЛивъриджът усилва уязвимосттаСвободен кеш във фондоветеПод дълготрайната среднаНисък „ страхов буфер “Малко изсъхнал барут при спадКонцентрация в S&P 500 (Топ 10)Исторически високаСравнима с края на 90-теРискът е съсредоточен, не диверсифициран
Това не значи, че останалите знаци са без значение. Напротив, те укрепват картината. Съотношението CAPE на Шилер, което изглажда облагите през икономическия цикъл, също е в горните си исторически процентили. Индикаторът на Бъфет, който съпоставя пазарната капитализация с Брутният вътрешен продукт, от дълго време е отвън зоната на „ рационална оценка “. Маржин дългът е покрай върхове, а концентрацията в необятните показатели значи, че все по-малка група компании носи все по-голяма част от пазарната рентабилност. Всички тези сигнали поотделно може да бъдат пренебрегнати. Заедно те рисуват една и съща картина – пазар, в който рискът е социализиран, а предпазливостта е маргинализирана.Но точно знакът за алокацията на семействата е най-чистият от всички. Той няма потребност от интерпретация. Когато междинният вложител към този момент е „ вътре “ с над половината си капитал, няма кой да купува нападателно без нов дълг или без да поеме още по-голям риск. Това прави бъдещите възвръщаемости подвластни не от фундаментален напредък, а от все по-екзотични разкази.Важно е да се разбере и още нещо – този знак не е тайминг инструмент. Той не е основан, с цел да каже по кое време да се продава или купува. Той е инструмент за калибриране на упованията. Когато алокацията е ниска, рационално е да се чака, че търпението ще бъде възнаградено. Когато е рекордно висока, рационално е да се чака, че идващото десетилетие ще бъде по-скоро интервал на отчаяние, в сравнение с еуфория, без значение от това какво ще създадат пазарите през идващите няколко месеца.И тук се появява парадоксът на сегашния миг. Никога до момента технологиите не са били толкоз обещаващи, в никакъв случай разказите не са били толкоз безапелационни, а в същото време стартовата точка за дълготрайния вложител в никакъв случай не е била толкоз неподходяща. Пазарите не бъркат в това, че нововъведенията са действителни. Те бъркат в това, че одобряват, че цената няма значение.Историята демонстрира, че когато самостоятелните вложители са оптимално ангажирани, бъдещите действителни доходности са минимални. Не тъй като хората са глупави, а тъй като човешката природа е циклична. Страхът и алчността се редуват, само че постоянно в крайности. В момента не живеем във време на боязън. Живеем във време на рационализирана лакомия – лакомия, облечена в езика на дълготрайните трендове, изкуствения разсъдък и „ новата стопанска система “.Единичният най-хубав знак не споделя, че на следващия ден ще има срив. Той споделя нещо по-трудно за приемане – че идващите 10 години евентуално няма да бъдат великодушни към пасивния оптимизъм. И че в свят, в който всички са вложени, същинското преимущество не е да бъдеш по-смел, а да бъдеш по-дисциплиниран. Пазарите могат да останат скъпи по-дълго, в сравнение с наподобява рационално. Но стартовата позиция постоянно има значение. И тъкмо в този момент тя е по-лоша, в сравнение с множеството участници са подготвени да признаят.*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.