Турската Лира прекрачи психологическата граница от 50 за евро – началото на поредния труден цикъл за Анкара
Представете си, че държите в ръцете си банкнота, която с всяка минала минута става все по-тънка и транспарантна, до момента в който най-после съвсем не изчезне. Това не е заблуда, а действителността за милиони хора в Турция, където националната валута – лирата – минава през най-тежкия си интервал в модерната история. Ако допреди няколко години пътуването до Истанбул беше просто прелестно преживяване, през днешния ден то е урок по икономическо оцеляване. Когато една валута загуби съвсем 90% от цената си по отношение на еврото единствено за седем години, това не е просто цифра в новините, а цялостна замяна на живота на хората. Турската лира към този момент не е просто парично средство, тя се трансформира в знак на скоростното обедняване, където вчерашните цени през днешния ден наподобяват като невероятна промоция.Вглеждайки се в числата от миналото десетилетие, мащабът на този срив наподобява съвсем недействителен за европейските стандарти. През януари 2019 година животът в Турция изглеждаше предвидим, а еврото се разменяше за скромните 6 лири. Днес, при започване на 2026 година, обстановката е радикално друга – за едно евро към този момент са нужни над 52 лири. Тази безмилостна статистика демонстрира, че парите на хората са се стопили осем пъти по отношение на европейската валута. Дори и най-високите лихви или обещанията на политиците не съумяха да спрат това „ приключване “ на стойност, което трансформира лирата в една от най-слабите валути в света.
Период (Януари)EUR/TRY (Среден курс)Годишно изменение (%)Кумулативна загуба на стойност20196.07 20206.53-7.5%-7.5%20218.95-37.1%-32.2%202215.25-70.4%-60.2%202320.36-33.5%-70.1%202432.91-61.6%-81.5%202536.97-12.3%-83.5%2026 (Сега)52.05-40.8%-88.3%
Оставени без избор пред лицето на растящите цени, турските жители и бизнесът започнаха да мерят всичко в твърда валута, с цел да се спасят от инфлацията. Психологията на обществото се промени – хората към този момент не икономисват в лири, а незабавно обръщат непотребните пари в долари, евро или злато. Това основава циничен кръг: колкото по-малко хора имат вяра на лирата, толкоз по-бързо тя пада. Ако допреди години 100 евро в Истанбул бяха сума, с която можеше да живееш като цар седмици наред, през днешния ден инфлацията е „ изяла “ огромна част от тази преднина. Цените на храната и горивата се трансформират от време на време по два пъти дневно, което прави планирането на какъвто и да е бюджет съвсем невероятно.Търсейки отговор на въпроса какво в действителност можете да купите с парите си в Истанбул през днешния ден, виждаме един абсурден пазар. Докато в София 100 евро се стопяват в границите на едно общоприетоо седмично извършване на покупки, в турската мегаполис тези пари към момента купуват доста по-голямо количество артикули, само че разликата прогресивно понижава. Ето по какъв начин наподобява сравнението на покупателната дарба сред двете столици към началото на 2026 година:
Стока / УслугаКакво купуват 100 евро в СофияКакво купуват 100 евро в ИстанбулХляб (стандартен)Около 110 брояОколо 430 брояБензин (А-95)Около 65 литраОколо 95 литраВечеря за двама1 до 2 посещения4 до 5 посещенияКарта за градски транспорт122 еднократни пътувания280 пътуванияКафе (в заведение)Около 45-50 чашиОколо 65 чаши
Историята в това съпоставяне не е единствено в количеството самун или литри гориво, а в метода, по който двете стопански системи дишат. В София виждаме резултата на „ скъпия живот в постоянна валута “ – вие знаете какъв брой тъкмо ще коства еврото ви на следващия ден, само че също по този начин знаете, че то купува все по-малко в супермаркета. В Турция е противоположното: вие получавате доста за вашето евро, само че стабилността на услугата и предвидимостта на бизнеса са под непрекъснат въпрос. Този контрастност изяснява за какво българските туристи не престават да пълнят пазарите в Одрин и Истанбул – за потребителя със постоянна валута, хаосът в прилежащата стопанска система е опция, до момента в който за локалните е ежедневна борба.Паралелно с разноските за храна, животът в двете столици се разминава трагично и във връзка с наемите и заплатите. В София виждаме резултата на стабилността – вие знаете какъв брой тъкмо ще костват парите ви на следващия ден, само че също по този начин знаете, че те купуват все по-малко поради високия стандарт. В Истанбул наемите се изстрелват в небесата, тъй като притежателите се пробват да се защитят от срутва на лирата, постоянно изисквайки заплащания непосредствено в евро.
Показател (Месечно)София (България)Истанбул (Турция)Средна чиста заплата€1,400 – €1,600€650 – €850Наем на двустаен апартамент€550 – €800€600 – €1,100*Месечна карта за транспорт€25.50 €35.00Комунални разноски (ток, вода)€120 – €180€80 – €130Обяд в бизнес района€12 – €18€7 – €11
В последна сметка, до момента в който София се пробва да балансира на ръба на европейските цени със своите към момента догонващи приходи, Истанбул остава в плен на една икономическа заблуда – град, който наподобява като „ парадайс за купувачите “ извън, само че е финансово полесражение за тези от вътрешната страна. За нас, наблюдаващи в профил, остава урокът, че стабилността на еврото е мощно оръжие, само че то е единствено щит против валутния безпорядък, а не вълшебна пръчка против повишаването на живота. Истинската вест не е в това какъв брой хляба купуват 100 евро, а в спокойствието да знаеш, че утрешният ден няма да изтрие половината от труда ти. Пазарът не се вълнува от сантименти, а от действителната стойност, и до момента в който лирата не спре своето свободно рухване, София ще продължи да бъде остров на скъпата непоклатимост в морето от евтина неустановеност.Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Период (Януари)EUR/TRY (Среден курс)Годишно изменение (%)Кумулативна загуба на стойност20196.07 20206.53-7.5%-7.5%20218.95-37.1%-32.2%202215.25-70.4%-60.2%202320.36-33.5%-70.1%202432.91-61.6%-81.5%202536.97-12.3%-83.5%2026 (Сега)52.05-40.8%-88.3%
Оставени без избор пред лицето на растящите цени, турските жители и бизнесът започнаха да мерят всичко в твърда валута, с цел да се спасят от инфлацията. Психологията на обществото се промени – хората към този момент не икономисват в лири, а незабавно обръщат непотребните пари в долари, евро или злато. Това основава циничен кръг: колкото по-малко хора имат вяра на лирата, толкоз по-бързо тя пада. Ако допреди години 100 евро в Истанбул бяха сума, с която можеше да живееш като цар седмици наред, през днешния ден инфлацията е „ изяла “ огромна част от тази преднина. Цените на храната и горивата се трансформират от време на време по два пъти дневно, което прави планирането на какъвто и да е бюджет съвсем невероятно.Търсейки отговор на въпроса какво в действителност можете да купите с парите си в Истанбул през днешния ден, виждаме един абсурден пазар. Докато в София 100 евро се стопяват в границите на едно общоприетоо седмично извършване на покупки, в турската мегаполис тези пари към момента купуват доста по-голямо количество артикули, само че разликата прогресивно понижава. Ето по какъв начин наподобява сравнението на покупателната дарба сред двете столици към началото на 2026 година:
Стока / УслугаКакво купуват 100 евро в СофияКакво купуват 100 евро в ИстанбулХляб (стандартен)Около 110 брояОколо 430 брояБензин (А-95)Около 65 литраОколо 95 литраВечеря за двама1 до 2 посещения4 до 5 посещенияКарта за градски транспорт122 еднократни пътувания280 пътуванияКафе (в заведение)Около 45-50 чашиОколо 65 чаши
Историята в това съпоставяне не е единствено в количеството самун или литри гориво, а в метода, по който двете стопански системи дишат. В София виждаме резултата на „ скъпия живот в постоянна валута “ – вие знаете какъв брой тъкмо ще коства еврото ви на следващия ден, само че също по този начин знаете, че то купува все по-малко в супермаркета. В Турция е противоположното: вие получавате доста за вашето евро, само че стабилността на услугата и предвидимостта на бизнеса са под непрекъснат въпрос. Този контрастност изяснява за какво българските туристи не престават да пълнят пазарите в Одрин и Истанбул – за потребителя със постоянна валута, хаосът в прилежащата стопанска система е опция, до момента в който за локалните е ежедневна борба.Паралелно с разноските за храна, животът в двете столици се разминава трагично и във връзка с наемите и заплатите. В София виждаме резултата на стабилността – вие знаете какъв брой тъкмо ще костват парите ви на следващия ден, само че също по този начин знаете, че те купуват все по-малко поради високия стандарт. В Истанбул наемите се изстрелват в небесата, тъй като притежателите се пробват да се защитят от срутва на лирата, постоянно изисквайки заплащания непосредствено в евро.
Показател (Месечно)София (България)Истанбул (Турция)Средна чиста заплата€1,400 – €1,600€650 – €850Наем на двустаен апартамент€550 – €800€600 – €1,100*Месечна карта за транспорт€25.50 €35.00Комунални разноски (ток, вода)€120 – €180€80 – €130Обяд в бизнес района€12 – €18€7 – €11
В последна сметка, до момента в който София се пробва да балансира на ръба на европейските цени със своите към момента догонващи приходи, Истанбул остава в плен на една икономическа заблуда – град, който наподобява като „ парадайс за купувачите “ извън, само че е финансово полесражение за тези от вътрешната страна. За нас, наблюдаващи в профил, остава урокът, че стабилността на еврото е мощно оръжие, само че то е единствено щит против валутния безпорядък, а не вълшебна пръчка против повишаването на живота. Истинската вест не е в това какъв брой хляба купуват 100 евро, а в спокойствието да знаеш, че утрешният ден няма да изтрие половината от труда ти. Пазарът не се вълнува от сантименти, а от действителната стойност, и до момента в който лирата не спре своето свободно рухване, София ще продължи да бъде остров на скъпата непоклатимост в морето от евтина неустановеност.Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Източник: infostock.bg
КОМЕНТАРИ