Коалиция като опозиция
В последните седмици ръководещата коалиция наподобява толкоз разединена, че наблюдавайки събитията, оставаме с чувството, че на тази коалиция сега не ѝ би трябвало съпротива
Коментар на водещия Светослав Иванов в предаването "120 минути " по
Нещо необичайно се случва с ръководещата коалиция. В последните седмици тя наподобява толкоз разединена, че наблюдавайки събитията, оставаме с чувството, че на тази коалиция сега не ѝ би трябвало съпротива. Или по-точно, че обединението се държи като съпротива сама на себе си.
Противопоставянето на "Продължаваме смяната " и "Има подобен народ " към избора за нов гуверньор на Българска народна банка сътвори усещането, че битуването в ръководството на страната на тази управническа структура или разнообразни нейни детайли е обвързвано а с преследването на властови позиции и постове.
Това чувство оставиха свадите, пролича си и при гласуването на единствената останала кандидатура в пленарната зала. Проличава си и по метода, по който тези двама сътрудници споделят обществено.
Още по-абстрактно е министър от обединението обществено да стачкува против личното си държавно управление, а в пленарната зала нито един от трите разновидността за решение на казуса с поддръжката на пътищата да не бъде признат, тъй като единият от съдружните сътрудници гласоподава с опозицията. Или различен министър да съобщи, че министър председателят води друга политика от авансово контрактуваната.
На този декор идва настояването на Българска социалистическа партия за връщане на хартиеното гласоподаване. Това става след дълго увещание на обществото, в продължение на два следващи предварителни вота, че машинното гласоподаване пресича търговията с избор. След всичко това, да поискаш още веднъж връщане на хартията в случай, че съдружните ти сътрудници са срещу, наподобява като гонене на тясно партийни ползи на социалистите, за сметка на остарялото опорочаване на изборния развой, което е добре пристигнало за партиите, които сега са в съпротива.
Доста необичайно, не мислите ли? Защото, в случай че има опция да се гласоподава и с хартия, и с машина, какъв е смисълът да има гласоподаване с машина, откакто старите измами ще могат да се вършат с хартия? Вижте, даже и думата измама е нещо приблизително сред машина и хартия. Или по-точно сред машина и нация. Вие преценете.
Всичко това се случва при неразбираема позиция на българската помощ за Украйна. Уж оказваме помощ по всевъзможен начин, но в случай че може хем да не шумим доста, хем да излезе, че оказваме помощ на украинците и сме солидарни с тях. Уж измъквахме моряците край Донбас, само че техни близки настояват, че те са слезли от кораба сами, през анклавите, следени от руснаците.
Уж Народното събрание би трябвало да реши дали да предоставяме военна помощ на Украйна, а в това време единият съдружен сътрудник заплашва другия сътрудник, че ще излезе от обединението и този въпрос по този начин и не влиза в пленарната зала, с цел да забележим ясно кой каква позиция има в действителност.
Дами и господа във властта, война е... Моля, да не го забравяте.
Но май го забравяте, тъй като всичко това оставя чувството, че другите обединения в ръководството или някои от тях, да не слагаме общи знаменатели, се готвят за нови избори. Или за нова серпантина на избори, след избори, след избори, което е доста евентуално, в случай че се стигне до разпад.
Поне натам води държанието, при което на управническата коалиция сега не ѝ е нужна съпротива.
Коментар на водещия Светослав Иванов в предаването "120 минути " по
Нещо необичайно се случва с ръководещата коалиция. В последните седмици тя наподобява толкоз разединена, че наблюдавайки събитията, оставаме с чувството, че на тази коалиция сега не ѝ би трябвало съпротива. Или по-точно, че обединението се държи като съпротива сама на себе си.
Противопоставянето на "Продължаваме смяната " и "Има подобен народ " към избора за нов гуверньор на Българска народна банка сътвори усещането, че битуването в ръководството на страната на тази управническа структура или разнообразни нейни детайли е обвързвано а с преследването на властови позиции и постове.
Това чувство оставиха свадите, пролича си и при гласуването на единствената останала кандидатура в пленарната зала. Проличава си и по метода, по който тези двама сътрудници споделят обществено.
Още по-абстрактно е министър от обединението обществено да стачкува против личното си държавно управление, а в пленарната зала нито един от трите разновидността за решение на казуса с поддръжката на пътищата да не бъде признат, тъй като единият от съдружните сътрудници гласоподава с опозицията. Или различен министър да съобщи, че министър председателят води друга политика от авансово контрактуваната.
На този декор идва настояването на Българска социалистическа партия за връщане на хартиеното гласоподаване. Това става след дълго увещание на обществото, в продължение на два следващи предварителни вота, че машинното гласоподаване пресича търговията с избор. След всичко това, да поискаш още веднъж връщане на хартията в случай, че съдружните ти сътрудници са срещу, наподобява като гонене на тясно партийни ползи на социалистите, за сметка на остарялото опорочаване на изборния развой, което е добре пристигнало за партиите, които сега са в съпротива.
Доста необичайно, не мислите ли? Защото, в случай че има опция да се гласоподава и с хартия, и с машина, какъв е смисълът да има гласоподаване с машина, откакто старите измами ще могат да се вършат с хартия? Вижте, даже и думата измама е нещо приблизително сред машина и хартия. Или по-точно сред машина и нация. Вие преценете.
Всичко това се случва при неразбираема позиция на българската помощ за Украйна. Уж оказваме помощ по всевъзможен начин, но в случай че може хем да не шумим доста, хем да излезе, че оказваме помощ на украинците и сме солидарни с тях. Уж измъквахме моряците край Донбас, само че техни близки настояват, че те са слезли от кораба сами, през анклавите, следени от руснаците.
Уж Народното събрание би трябвало да реши дали да предоставяме военна помощ на Украйна, а в това време единият съдружен сътрудник заплашва другия сътрудник, че ще излезе от обединението и този въпрос по този начин и не влиза в пленарната зала, с цел да забележим ясно кой каква позиция има в действителност.
Дами и господа във властта, война е... Моля, да не го забравяте.
Но май го забравяте, тъй като всичко това оставя чувството, че другите обединения в ръководството или някои от тях, да не слагаме общи знаменатели, се готвят за нови избори. Или за нова серпантина на избори, след избори, след избори, което е доста евентуално, в случай че се стигне до разпад.
Поне натам води държанието, при което на управническата коалиция сега не ѝ е нужна съпротива.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ