Бялата джамия в Абу Даби струва 1 млрд. долара
В последните години очите на българите, решили да избягат от зимата на топло, са вперени в Дубай. Но в случай че там са насочени повече към туризма и търговията, то столицата на Обединените арабски емирства Абу Даби минава за финансов и политически център. Въпреки това от ден на ден еднодневни посетители прекосяват контролния граничен пункт сред двете държавици, с цел да се дивят на Бялата джамия, Президентския замък, единствения филиал на Лувъра в света и пистата за Формула-1.
Ако се чудите за какво има контролно-пропусквателен пункт по правото като конец шосе сред двете приятелски страни, доста просто – по заповед на Covid. Понеже всяко емирство си има свои закони, въпреки да са под обща шапка, пардон куфия. Това е обичайна мъжка шамия за глава, която се привързва посредством лента, наречена агал. Извън екзотиката на облеклото, до неотдавна в Абу Даби имаше наложителна карантина с гривна за следене на ръката. Сега екскурзиантът може да влезе само с PCR, чиято годност е 96 часа. Проверката му е много щателна.
Преди 20 години, когато за последно бях в Абу Даби, забележителностите бяха толкоз ъгъл, че ни заведоха да забележим парапет от чисто злато в една банка. Днес нещата са се трансформирали. Една от аргументите за това е Бялата джамия.
Официалното ѝ име е „ Шейх Зайед “, отдадена на основателя на Обединените арабски емирства, който е заровен там. Въпреки че може да побере 40 хиляди богомолци, храмът е едвам осмата по величина джамия в света. За да си го визиите по-ясно – катедралата “Свети Петър ” във Ватикана е два пъти по-малка. Все още мястото държи върха за максимален килим в света. Може да ви заболят очите от числа, само че си заслужава да се знае, че площта му е над 5 хиляди кв. м и тежи 47 тона, колкото 6 огромни слона. Възелчетата му на брой са невъобразимата цифра от 2268 милиарда. Тъкали са го общо 1300 души.
Макар към този момент да е детрониран от полилей в Доха, до неотдавна тукашният светилник е бил най-големият в света – 12 тона, с диаметър 10 и височина 15 метра, направен от позлатена мед и декориран с безчет блещукащи кристали. Белият мрамор е донесен особено от Италия и още 27 страни, а дворът постлан с него се е ширнал върху 17 хиляди квадратни метра. Който е ходил в Тадж Махал, ще забележи изумително подобие при флоралните претекстове и вграждането на полускъпоценните камъни, от които са основани. В очи се набиват и други прилики – мавританските детайли от джамията Хасан Втори в Казабланка, както и могулските въздействия на храма Бадшахи в Лахор.
Джамията „ Шейх Зайед “ е живото доказателство, че с изключение на 50 нюанса сиво съществуват и 150 оттенъка на бялото, които се дължат на 30-те типа мрамор. Те изпъкват на фона на инкрустираните злато, кристали, полускъпоценни камъни и керамика. А през нощта художественото осветяване е в лилаво. Цялото това величие е строено от над три хиляди служащи, най-вече индийци, непалци и пакистанци, в продължение на 11 години. Макар да е мюсюлмански храм, друговерците са мечтани гости.
Обиколката лишава два-три часа, въпреки да се движите по избраните коридори. Входът е безвъзмезден, стига да спазвате разпоредбите. А те са строги. Поне що се отнася до облеклото. Дамите би трябвало да носят необятни горни облекла и дълги до земята свободно падащи панталони или поли. Ръцете и деколтетата не трябва да са на показ. А косите наложително би трябвало да са компактно покрити с шал. Пред джамията продават „ балкантуристки “ абаи – евтини черни арабски облекла, с които фотосите ви ще станат незабравими. Има опция да си вземете и було чартърен.
Мъжете от своя страна би трябвало да са обути с дълги панталони и ризи, като за тях късият ръкав е допустим, само че не и потници, бермуди или къси панталони. Не забравяйте къде тъкмо сте оставили обувките си, които наложително се събуват при влизане в храма. Никой няма да ви ги открадне, само че има заплаха дълго да се лутате по чорапи, до момента в който ги откриете.
При влизането в джамията наложително се минава през инспекция на скенер. Асансьор ви смъква от парка до подземния кулоар, който води в храма. От фотосите по стените му научавате за стадиите на градежа и известните посетители, които са посещавали храма – от кралица Елизабет Втора до папа Бенедикт. А с цел да не ви се стори прекомерно дълъг преходът – можете да ползвате движещите се пътеки като по летищата. Няма никаква заплаха да се изгубите, даже преднамерено. Включвате се в човекопотока, който следва обрисуваното с ограничаващи въжета трасе. Охранителите като че ли са на всички места. Следят да не извършите крачка настрана, да не снимате неоторизирани гледки – местата за снимки са маркирани с нарисувана камера. В неразрешените – тя е задраскана. Особено бдителни са за шаловете на дамите. Ако инцидентно коприната се изсули от косата ви, на часа дохвърчат с учтива молба да покриете главата си.
Под краката ви е най-голямата в света мозайка, а десетките басейни и шадравани придават спомагателна феерия на Бялата джамия.
Арките ѝ следват етапите на луната, колоните – 1096 на брой, наподобяват на финиковите палми в Абу Даби, които в основаването на града са 1200. Честно казано, преди да открият нефта, май единствено това и няколко камили са имали. Но Брутен вътрешен артикул от 500 милиарда $ прави в действителност чудеса. Един милиард е отишъл единствено за градежа на джамията „ Шейх Зайед “.
Ако ви се падне по-информиран гид, ще отклоните погледите си от инкрустирания мрамор по стените към мюсюлманските часовници азан. Те демонстрират часовете за молитва и името на имама, който ще я чете. Докато огледате четирите минарета, високи по 115 метра и 57-те купола, движещият се поток от гости ви е изтласкал до изхода, където още веднъж се потапяте в омаята на басейните и водоскоците, през които даже прилежащите небостъргачи ви се костват човечни. Не по-малко забавен е и белият президентски замък, само че за него ще ви опиша някой различен път, че от тези емиратски приказки се трансфорах в една Шехерезада.
Снимки и видео – Магдалена Гигова
Ако се чудите за какво има контролно-пропусквателен пункт по правото като конец шосе сред двете приятелски страни, доста просто – по заповед на Covid. Понеже всяко емирство си има свои закони, въпреки да са под обща шапка, пардон куфия. Това е обичайна мъжка шамия за глава, която се привързва посредством лента, наречена агал. Извън екзотиката на облеклото, до неотдавна в Абу Даби имаше наложителна карантина с гривна за следене на ръката. Сега екскурзиантът може да влезе само с PCR, чиято годност е 96 часа. Проверката му е много щателна.
Преди 20 години, когато за последно бях в Абу Даби, забележителностите бяха толкоз ъгъл, че ни заведоха да забележим парапет от чисто злато в една банка. Днес нещата са се трансформирали. Една от аргументите за това е Бялата джамия.
Официалното ѝ име е „ Шейх Зайед “, отдадена на основателя на Обединените арабски емирства, който е заровен там. Въпреки че може да побере 40 хиляди богомолци, храмът е едвам осмата по величина джамия в света. За да си го визиите по-ясно – катедралата “Свети Петър ” във Ватикана е два пъти по-малка. Все още мястото държи върха за максимален килим в света. Може да ви заболят очите от числа, само че си заслужава да се знае, че площта му е над 5 хиляди кв. м и тежи 47 тона, колкото 6 огромни слона. Възелчетата му на брой са невъобразимата цифра от 2268 милиарда. Тъкали са го общо 1300 души.
Макар към този момент да е детрониран от полилей в Доха, до неотдавна тукашният светилник е бил най-големият в света – 12 тона, с диаметър 10 и височина 15 метра, направен от позлатена мед и декориран с безчет блещукащи кристали. Белият мрамор е донесен особено от Италия и още 27 страни, а дворът постлан с него се е ширнал върху 17 хиляди квадратни метра. Който е ходил в Тадж Махал, ще забележи изумително подобие при флоралните претекстове и вграждането на полускъпоценните камъни, от които са основани. В очи се набиват и други прилики – мавританските детайли от джамията Хасан Втори в Казабланка, както и могулските въздействия на храма Бадшахи в Лахор.Джамията „ Шейх Зайед “ е живото доказателство, че с изключение на 50 нюанса сиво съществуват и 150 оттенъка на бялото, които се дължат на 30-те типа мрамор. Те изпъкват на фона на инкрустираните злато, кристали, полускъпоценни камъни и керамика. А през нощта художественото осветяване е в лилаво. Цялото това величие е строено от над три хиляди служащи, най-вече индийци, непалци и пакистанци, в продължение на 11 години. Макар да е мюсюлмански храм, друговерците са мечтани гости.
Обиколката лишава два-три часа, въпреки да се движите по избраните коридори. Входът е безвъзмезден, стига да спазвате разпоредбите. А те са строги. Поне що се отнася до облеклото. Дамите би трябвало да носят необятни горни облекла и дълги до земята свободно падащи панталони или поли. Ръцете и деколтетата не трябва да са на показ. А косите наложително би трябвало да са компактно покрити с шал. Пред джамията продават „ балкантуристки “ абаи – евтини черни арабски облекла, с които фотосите ви ще станат незабравими. Има опция да си вземете и було чартърен. Мъжете от своя страна би трябвало да са обути с дълги панталони и ризи, като за тях късият ръкав е допустим, само че не и потници, бермуди или къси панталони. Не забравяйте къде тъкмо сте оставили обувките си, които наложително се събуват при влизане в храма. Никой няма да ви ги открадне, само че има заплаха дълго да се лутате по чорапи, до момента в който ги откриете.
При влизането в джамията наложително се минава през инспекция на скенер. Асансьор ви смъква от парка до подземния кулоар, който води в храма. От фотосите по стените му научавате за стадиите на градежа и известните посетители, които са посещавали храма – от кралица Елизабет Втора до папа Бенедикт. А с цел да не ви се стори прекомерно дълъг преходът – можете да ползвате движещите се пътеки като по летищата. Няма никаква заплаха да се изгубите, даже преднамерено. Включвате се в човекопотока, който следва обрисуваното с ограничаващи въжета трасе. Охранителите като че ли са на всички места. Следят да не извършите крачка настрана, да не снимате неоторизирани гледки – местата за снимки са маркирани с нарисувана камера. В неразрешените – тя е задраскана. Особено бдителни са за шаловете на дамите. Ако инцидентно коприната се изсули от косата ви, на часа дохвърчат с учтива молба да покриете главата си.
Под краката ви е най-голямата в света мозайка, а десетките басейни и шадравани придават спомагателна феерия на Бялата джамия.
Арките ѝ следват етапите на луната, колоните – 1096 на брой, наподобяват на финиковите палми в Абу Даби, които в основаването на града са 1200. Честно казано, преди да открият нефта, май единствено това и няколко камили са имали. Но Брутен вътрешен артикул от 500 милиарда $ прави в действителност чудеса. Един милиард е отишъл единствено за градежа на джамията „ Шейх Зайед “. Ако ви се падне по-информиран гид, ще отклоните погледите си от инкрустирания мрамор по стените към мюсюлманските часовници азан. Те демонстрират часовете за молитва и името на имама, който ще я чете. Докато огледате четирите минарета, високи по 115 метра и 57-те купола, движещият се поток от гости ви е изтласкал до изхода, където още веднъж се потапяте в омаята на басейните и водоскоците, през които даже прилежащите небостъргачи ви се костват човечни. Не по-малко забавен е и белият президентски замък, само че за него ще ви опиша някой различен път, че от тези емиратски приказки се трансфорах в една Шехерезада.
Снимки и видео – Магдалена Гигова
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ