Да се борим или да се откажем?
В последните години доста се приказва за по този начин наречените меки или още наречени портативни умения. Една от тезите е, че те са най-малко толкоз значими, колкото и професионалните умения и квалификацията на работещите.
Меки умения се назовават всички, несвързани с съответната компетентност умения.
Когато приказваме за меки умения, във една компания е доста значимо те да бъдат притежавани, както от водачите, по този начин и от чиновниците. Едно от най-важните измежду тях е прочувствената просветеност (ЕИ) или прочувственият коефициент.
Това значително е по този начин, тъй като тя може трагично да повлияе на способността ни да взаимодействаме дейно с другите и по този метод има директно въздействие върху благосъстоянието и продуктивността на цялата група. Така че не е изненадващо, схващането ви за прочувствената просветеност би трябвало да отиде по-дълбоко от това, което чувате от диспенсъра за вода, до момента в който си наливате.
За да разберем кое е най-важното или не добре известно за прочувствения коефициент, Inc.com се обърна към Кери Гойет, сертифициран анализатор за професионално държание и правосъден интервюиращ.
Гойет също по този начин е създател на Неочевидното управление за прочувствената просветеност и е открил метод, който развива прочувствената просветеност на работното място.
Ето няколко в действителност значими неща, които всеки водач би трябвало да знае за една по-добра среда в офиса:
1. Емоционалната просветеност, вземането на решения и адаптирането вървят ръка за ръка
Хората от време на време имат вяра, че прочувственият коефициент е просто положителната дарба за различаване на това, което другите усещат. Но Гойет изяснява, че от позиция на невронауките, този коефициент е интелигентното потребление на страстта за взимане на по-добри решения и по-ефективно адаптиране към средата - т.е. първо би трябвало вярно да бъдат разпознати възприятията, след което се селектират подобаващи за подтекста решения които са от изгода за вас, други или в най-хубавия случай - и двете страни.
Нещо повече, споделя Гойет, би трябвало да се остави настрани мита, че ЕИ е нещо, което просто е „ хубаво да имаш “ или линия, върху която да работиш, „ когато имаш време “.
Тъй като множеството ежедневни решения се вземат в прочувствените центрове на мозъка и тъй като способността ви да се свързвате обществено и да извличате най-хубавото от другите, дефинира какъв брой добър водач ще бъдете, не би трябвало да чакате развиването на прочувствената просветеност от единствено себе си. Имате потребност от нея в този момент, с цел да достигнете цялостния си капацитет.
2. По-високото равнище на ЕИ може да ви поддържа прочувствено и физиологично спокойни
Гойет изяснява, че има две съществени мозъчни системи, които ни оказват помощ да разберем дали нещо съставлява опасност и надлежно да предизвикваме ответен прочувствен отговор - амигдалата, която е част от лимбичната система, и инсулата, която следи физиологичните промени и какво се случва с органите ни, до момента в който изпитваме усеща.
И когато възприемаме нещо като опасност и усещаме боязън или тревога, се задейства стресовият отговор „ fight or flight ” (да се борим, или да се откажем), който включва комплицирани промени, като нараснали равнища на адреналин и кортизон. Това ни прави по-бдителни и основава връзки, които се трансформират в сила, когато е належащо да избягаме от възприеманата заплаха.
За страдание, това също значи, че лимбичната система стартира да отстоява контрола и залива префронталната ни кора - т.е. „ мислещата “ част от мозъка ни - с глюкоза. Впоследствие способността да прилагаме логичност може да спадне с цели 75 %.
„ Стресът прави невероятно регулирането на страстите по ефикасен, работлив метод, което отслабва способността за решаването на проблеми, редуцира креативното и стратегическо мислене и ви прави по-малко синергични и по-концентрирани върху себе си. “
Имайки поради всичко това, Гойет споделя, че съществуването на по-високо равнище на ЕИ може да бъде ненапълно отбрана против стрес. Хората с по-висока ЕИ употребяват мислещата част от мозъка си извънредно добре като правят оценка всичко в към тях. Те могат да дефинират безпроблемно дали нещо е действителна опасност, преоценявайки и анализирайки обстановката, вместо да разрешат на лимбичната система да ги ръководи по дифолт. И това в последна сметка ги държи под надзор на физиологичния отговор, който мозъкът им дава по отношение на това, което се случва към тях.
3. Емоционалната просветеност е спаднала, само че в никакъв случай не е късно да измененията този факт
В книгата си „ Емоционална просветеност “ Даниел Големан твърди, че макар че IQ е повишен 24 точки в демографските индикатори в Съединените щати от 2018 година насам (скалата на IQ варира от 0 до 160+, като 100 е междинното ниво), прочувствената просветеност понижава. Имайки това поради, Гойет показва, че така наречен „ милениали “ (поколението от средата на 90-те до началото на 2000-те години) значително са били завършени от културата „ аз “, заобиколени от технологии, които са трансформирали качеството им на фокусиране и общественото им свързване.
Добрата вест обаче е, че ЕИ е пластична и субект от всяко потомство, даже „ милениалите “, могат да се оправят по-добре.
„ Учените, учещи мозъка ни демонстрират, че невропластичността или способността на мозъка да научава нови неща е допустимо през целия живот на индивида. Може би е по-трудно да измененията държанието, когато сте по-възрастни, тъй като оформянето на привички изисква време, само че това не ви прави неспособни да увеличите ЕИ “, споделя той.
4. Умишлената целенасоченост прави разлика в подобрението на прочувствения коефициент
Емоционалната просветеност за жалост е предмет на резултата на Дънинг-Крюгер. Това е когнитивно користолюбие, при което хората са склонни да имат вяра, че са по-умни, в сравнение с са. Те не могат да виждат неналичието на подготвеност, защото не имат нужните умения за това.
„ Едно от провокациите за възстановяване на ЕИ, споделя Гойет, е, че нормално хората, които би трябвало да построяват прочувствена просветеност, не мислят, че имат потребност от нея, и противоположното. Изследванията демонстрират, че самосъзнанието е от решаващо значение за възстановяване на прочувствената просветеност “.
Така че като водач, не отхвърляйте автоматизирано оценките, с които сте намалили ЕИ - може да не съумеете да видите степента на вашия личен проблем. И в случай че можете да видите дефицит в други, би трябвало да намерите общителни, учредени на доказателства способи, с цел да им покажете действителността на тяхното настоящо положение на техния прочувствен коефициент. Оттам нататък става въпрос за съдействие за създаване на явен и структуриран проект за възстановяване.
.....................
Уанда Тибоду , създател на Takingdictation.com, за Inc.com
Редактор: Цветелин Димитров
Меки умения се назовават всички, несвързани с съответната компетентност умения.
Когато приказваме за меки умения, във една компания е доста значимо те да бъдат притежавани, както от водачите, по този начин и от чиновниците. Едно от най-важните измежду тях е прочувствената просветеност (ЕИ) или прочувственият коефициент.
Това значително е по този начин, тъй като тя може трагично да повлияе на способността ни да взаимодействаме дейно с другите и по този метод има директно въздействие върху благосъстоянието и продуктивността на цялата група. Така че не е изненадващо, схващането ви за прочувствената просветеност би трябвало да отиде по-дълбоко от това, което чувате от диспенсъра за вода, до момента в който си наливате.
За да разберем кое е най-важното или не добре известно за прочувствения коефициент, Inc.com се обърна към Кери Гойет, сертифициран анализатор за професионално държание и правосъден интервюиращ.
Гойет също по този начин е създател на Неочевидното управление за прочувствената просветеност и е открил метод, който развива прочувствената просветеност на работното място.
Ето няколко в действителност значими неща, които всеки водач би трябвало да знае за една по-добра среда в офиса:
1. Емоционалната просветеност, вземането на решения и адаптирането вървят ръка за ръка
Хората от време на време имат вяра, че прочувственият коефициент е просто положителната дарба за различаване на това, което другите усещат. Но Гойет изяснява, че от позиция на невронауките, този коефициент е интелигентното потребление на страстта за взимане на по-добри решения и по-ефективно адаптиране към средата - т.е. първо би трябвало вярно да бъдат разпознати възприятията, след което се селектират подобаващи за подтекста решения които са от изгода за вас, други или в най-хубавия случай - и двете страни.
Нещо повече, споделя Гойет, би трябвало да се остави настрани мита, че ЕИ е нещо, което просто е „ хубаво да имаш “ или линия, върху която да работиш, „ когато имаш време “.
Тъй като множеството ежедневни решения се вземат в прочувствените центрове на мозъка и тъй като способността ви да се свързвате обществено и да извличате най-хубавото от другите, дефинира какъв брой добър водач ще бъдете, не би трябвало да чакате развиването на прочувствената просветеност от единствено себе си. Имате потребност от нея в този момент, с цел да достигнете цялостния си капацитет.
2. По-високото равнище на ЕИ може да ви поддържа прочувствено и физиологично спокойни
Гойет изяснява, че има две съществени мозъчни системи, които ни оказват помощ да разберем дали нещо съставлява опасност и надлежно да предизвикваме ответен прочувствен отговор - амигдалата, която е част от лимбичната система, и инсулата, която следи физиологичните промени и какво се случва с органите ни, до момента в който изпитваме усеща.
И когато възприемаме нещо като опасност и усещаме боязън или тревога, се задейства стресовият отговор „ fight or flight ” (да се борим, или да се откажем), който включва комплицирани промени, като нараснали равнища на адреналин и кортизон. Това ни прави по-бдителни и основава връзки, които се трансформират в сила, когато е належащо да избягаме от възприеманата заплаха.
За страдание, това също значи, че лимбичната система стартира да отстоява контрола и залива префронталната ни кора - т.е. „ мислещата “ част от мозъка ни - с глюкоза. Впоследствие способността да прилагаме логичност може да спадне с цели 75 %.
„ Стресът прави невероятно регулирането на страстите по ефикасен, работлив метод, което отслабва способността за решаването на проблеми, редуцира креативното и стратегическо мислене и ви прави по-малко синергични и по-концентрирани върху себе си. “
Имайки поради всичко това, Гойет споделя, че съществуването на по-високо равнище на ЕИ може да бъде ненапълно отбрана против стрес. Хората с по-висока ЕИ употребяват мислещата част от мозъка си извънредно добре като правят оценка всичко в към тях. Те могат да дефинират безпроблемно дали нещо е действителна опасност, преоценявайки и анализирайки обстановката, вместо да разрешат на лимбичната система да ги ръководи по дифолт. И това в последна сметка ги държи под надзор на физиологичния отговор, който мозъкът им дава по отношение на това, което се случва към тях.
3. Емоционалната просветеност е спаднала, само че в никакъв случай не е късно да измененията този факт
В книгата си „ Емоционална просветеност “ Даниел Големан твърди, че макар че IQ е повишен 24 точки в демографските индикатори в Съединените щати от 2018 година насам (скалата на IQ варира от 0 до 160+, като 100 е междинното ниво), прочувствената просветеност понижава. Имайки това поради, Гойет показва, че така наречен „ милениали “ (поколението от средата на 90-те до началото на 2000-те години) значително са били завършени от културата „ аз “, заобиколени от технологии, които са трансформирали качеството им на фокусиране и общественото им свързване.
Добрата вест обаче е, че ЕИ е пластична и субект от всяко потомство, даже „ милениалите “, могат да се оправят по-добре.
„ Учените, учещи мозъка ни демонстрират, че невропластичността или способността на мозъка да научава нови неща е допустимо през целия живот на индивида. Може би е по-трудно да измененията държанието, когато сте по-възрастни, тъй като оформянето на привички изисква време, само че това не ви прави неспособни да увеличите ЕИ “, споделя той.
4. Умишлената целенасоченост прави разлика в подобрението на прочувствения коефициент
Емоционалната просветеност за жалост е предмет на резултата на Дънинг-Крюгер. Това е когнитивно користолюбие, при което хората са склонни да имат вяра, че са по-умни, в сравнение с са. Те не могат да виждат неналичието на подготвеност, защото не имат нужните умения за това.
„ Едно от провокациите за възстановяване на ЕИ, споделя Гойет, е, че нормално хората, които би трябвало да построяват прочувствена просветеност, не мислят, че имат потребност от нея, и противоположното. Изследванията демонстрират, че самосъзнанието е от решаващо значение за възстановяване на прочувствената просветеност “.
Така че като водач, не отхвърляйте автоматизирано оценките, с които сте намалили ЕИ - може да не съумеете да видите степента на вашия личен проблем. И в случай че можете да видите дефицит в други, би трябвало да намерите общителни, учредени на доказателства способи, с цел да им покажете действителността на тяхното настоящо положение на техния прочувствен коефициент. Оттам нататък става въпрос за съдействие за създаване на явен и структуриран проект за възстановяване.
.....................
Уанда Тибоду , създател на Takingdictation.com, за Inc.com
Редактор: Цветелин Димитров
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ