Животът в Северна Корея – уникални снимки разкриват интересни подробности
В последните дни разнообразни медии разпространиха новината, че севернокорейският водач Ким Чен-ун е претърпял интервенция на сърцето по-рано този месец и се възвръща в частната си вила.
Това заяви южнокорейска медия, която в след това бе представена от телевизия и формален чиновник в Съединени американски щати. Те оповестиха, че севернокорейският водач е в " смъртна заплаха " след процедурата.
На този стадий няма публично удостоверение на тази вест, а и евентуално няма да разберем сигурно какво се е случило с Ким Чен-ун.
Ние взехме решение да ви разходим виртуално до комунистическата страна, с цел да надникнем дружно в страната, до която не всеки има достъп.
Снимките доближават до нас с помощта на фотографа Карл Де Кейзер, който е прекарал там 60 дни с една съществена концепция – да покаже какъв е животът там.
" Пхенян е като град-образец в Северна Корея. Един тип би трябвало да бъдеш поканен, с цел да живееш или работиш там. Само примерни жители могат да останат там ", споделя Карл пред БиБиСи (BBC).
Кайзер кайзва, че е бил първият, който посетил всички разрешени от държавното управление места за чужденци.
" Лошата страна на всичко бе, че трябваше да представям всичко на управляващите в Пхенян, те да утвърждават ", споделя той.
Ето какво още споделя Карл:
" Трябва да вървиш единствено в хотели, които са за чужденци. Разбира се, не можеш да напускаш хотела когато и да е, извън има бойци. Винаги има някой, който те следва ".
Карл проверявал всичките хотелски стаи, в които отсядал, дали няма сложени в тях микрофони, скрити камери.
" Опитах се да развъртя крушките и да видя какво се случва зад огледалото ми в банята, само че в никакъв случай не открих нищо ", спомня си още Карл.
Първото нещо, което туристите постоянно посещават в Северна Корея е The Grand Monument - рид, на който се намират 229 фигури, които служат за възпоменание на корейския народ и неговите водачи.
Карл споделя, че би трябвало да купиш цветя. След това би трябвало да отидеш до статуите на двамата водачи, да се поклониш и да оставиш букета пред тях. В знак на респект и поклонение към тях и делото им за страната.
Едно от разпоредбите било:
Когато снимаш някоя от статуите на водачите, даже и портрет или картина, би трябвало да покажеш всичко - главата, ръцете и краката.
По времето, когато Карл прави фотосите, исполинските скулптури били скрити леко в мъгла. Водачът на Карл не бил сигурен дали е добре да снима статуите в мъглата, само че в последна сметка той то е направил.
Карл не крие, че му е харесало да прави фотоси, до момента в който са му били налагани тези ограничавания.
Той споделя, че по този начин един човек би трябвало да приложи повече креативност, да поработи старателно, с цел да се получи нещо неповторимо.
