В последните дни от поста си, кметът на Ню Йорк

В последните дни от поста си, кметът на Ню Йорк – Рудолф Джулиани отпътува за Израел, с цел да изрази своята взаимност откакто последните няколко месеца градът е обект на терористични офанзиви. Три месеца по-късно два самолета ще се забият в кулите-близнаци. На една маса, дружно с формалната делегация, Джулиани ще се запознае с още едно забавно лице – Аркади Гайдамак. В края на 2000 година той ще успее да избяга от Франция, успявайки да прикрие налози, да избегне присъда за противозаконна търговия с оръжие, както и да пропусне обвинявания за пране на пари и данъчна машинация.

Аркади може да се похвали като човек, който зарежда с оръжие всяка една допустима гореща точка. Приятел е с някои от най-влиятелните персони в Ангола, Израел, Русия и Франция. Това му дава опция да пътува свободно и в никакъв случай да не попада в полезрението на аудиторията. В този миг Аркади е онази персона, която съумява да даде на света нужните принадлежности за война, а доста скоро ще тресе и политиката на Франция. Гайдамак  ще бъде добър другар с кмета на Ню Йорк, тъй като ще подари 1 милион $ за жертвите от 11 септември.

Снимка: By Lisa Goldman from Tel Aviv – Flickr, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1762844

По този метод съветският евреин съумява да закупи въздействие във всяка висша среда. Другите играчи на съответната маса също не може да се подценяват. Джулияни и Аркади са в компанията на военачалник Анмон Липкин-Шахак – някогашният министър на туризма в Израел, както и някогашен боен министър. Шаках е един от най-доверените хора на шефа на Мосад – Дани Ятом, а по-късно е назначен за боен консултант на израелския министър-председател Ехуд Барак. През 2002 година, до момента в който Гайдамак би трябвало да приказва пред френските управляващи, умерено ще подсети на мнозина, че в Израел е предпазен и хората не се пробват да го изгонят. Оръжейният търговец разполага с три жилища в страната, едно от най-големите се намира на към 50 километра от Тел Авив. Според статистиката, Аркади е един от 5-те най-богати в Израел.

Както доста други от неговото време, милионите стартират да се натрупат по време на Студената война. Роден е в Москва през 1952 година и на 20-годишна възраст е измежду първите, които ще избягат към Израел, оправдавайки се с режима на Брежнев. След шест месеца Аркади бяга към Франция – обстановката в Израел не му харесва и животът е доста по-труден, в сравнение с си го показва. В Париж работи като строител и градинар, само че през 1976 година отваря бюро за преводи. Работи най-вече с руснаци, които желаят да открият избрани бизнес връзки.

Успешен е и отваря още едно такова бюро в Канада. С рухването на Съюз на съветските социалистически републики през 1989 година Аркади към този момент се занимава с износа на всяка допустима стока. Източният блок търгува с въглища, храна, битови артикули и най-важното – оръжия. Според другите разследващи организации, Гайдамак основава най-различни търговски сдружения в света и съумява да прикрие всичките си действия с офиси в Русия, Холандия, Франция, Люксембург, Англия, Швейцария, Иран и Израел. Мрежата от компании маскира всяка една активност и доста скоро и най-опитните могат да се изгубят в комерсиалните връзки на съветският мигрант.

Освен финансови запаси, този човек натрупа съществено количество контакти, освен това с много известни фигури. Сред визитки са Игор Иванов – началникът на външно министерство в Русия, президентът на Казахстан, някогашният боен министър на Русия – Владимир Семеньов и още доста други. През 2000 година Аркади е публично шеф на Руската кредитна банка. Като доста други хора, той улавя вълната, с цел да се придвижи колкото се може по-високо в ранговете на властта и въздействието. През 1995 година офисът на Интерпол в Русия ще рапортува, че този човек е съумял да закупи остарели руски и източноевропейски оръжия, които по някакъв метод стигат до военните зони на Африка, Азия и Латинска Америка.

Един от парцелите на Аркади

Според холандски отчет, компанията „ Росвооръжение “ – притежаваща мажоритарен дял във компанията ЗТС Осос (67.5%) е произвела и продала оръжие на Ангола през 90-те години. През 1995 година представител на „ Росвооръжение “ е точно Аркади. Същата година ще стартира да се проверява за трафик на опиати. Според Интерпол, парите се перат точно в московската банка, на която лицето е шеф. Връзката доближава и до Франция, където с общи старания се начертава една специфична карта на дейности, в която се следи точно наличието на съветския евреин като водеща фигура в интернационална незаконна организация.

Изведнъж всички се съмняват в невероятния бизнес триумф и насъбраните милиони, които в този миг порастват в геометрична градация. Френското разузнаване неведнъж ще повдигне въпроса за „ притеснителния бизнес “, който се върти на тяхна територия. Друг доста противен факт е, че Аркади дружи самоуверено с Алимжан Тохтахунов – водеща фигура в съветската мафия. Алимжан може да се похвали с отвличания в Русия и Германия, както и рекет.

Снимка: Автор: Mikhail Popov. Original uploader was Dogad75 at ru.wikipedia – THE BEST PHOTOS: Светские новости: Премьерный показ Любовь-морковь 3.Transferred from ru.wikipedia; transferred to Commons by Kobac using CommonsHelper., CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=17761594

Именно това другарство ще стартира следствие за пране на пари. За първи път Тохтанов ще бъде арестуван на 31 юли 2002 година по съмнение, че е съумял да подкупи съдиите в съревнование по фигурно пързаляне на Олимпийските игри в Солт Лейк Сити. Адвокатите на обвинения ще се опитат да го предпазят от възможна екстрадация, до момента в който Гайдамак няма да отхвърли, че го познава. Двамата имали положителни връзки, до момента в който не се появили съмненията в незаконни действия, които предиздвикали банковият шеф да се отдръпна.

Междувременно Аркади ще признае, че се познава с висши постове в разузнаването на редица страни и е съдействал на френските управляващи за освобождението на френски заложници в териториите на Босна, до момента в който са били под контрола на сърби. По-късно президентът Жак Ширак ще го награди за тези дейности с легионерски орден. Друго забавно другарство е това с Реймънд Нарт – някогашен асистент шеф на вътрешна сигурност.

По-късно излиза наяве, че Реймънд и Аркади имали положителни връзки и точно руснакът е оказал помощ за проникването на френското разузнаване в източния блок. От време на време излизат уличаващи документи, които се пробват да потвърдят неговата виновност, само че всякога, когато има задоволително за обвиняване, доказателствата изчезват и следствието завършва. Това стимулира доста хора да повярват, че протекцията е от много високо равнище.

Според съветските сътрудници на Интерпол, французите в никакъв случай не помагали и не взели участие в следствието, всеки зов за помощ успявал да замлъкне доста, като че ли запитвания в никакъв случай не са направени. На 3 март 1999 година руснакът е наказан на 13 месеца затвор и санкция от 35 000 $ за данъчни измами. Сивият предприемач заявил към 100 000 $ облага на година, само че данъчните били безапелационни, че сумата била 10 пъти по-висока. Аркади се оправдава и изяснява, че в този интервал е обитавал в Лондон, затова неговата осъществена активност не предстои на облагане от страната.

Дори и да съумява да заобикаля огромните проблеми, Гайдамак най-сетне се озовава на първа страница на всички френски вестници. Обвиненията за пране на пари, интернационална търговия с оръжие, политически кавги и още доста други, стартират да излизат в края на декември 2000 година Разследването започва с двама агенти от френското разузнаване, интересуващи се по-сериозно от оръжейната промишленост в страната, до момента в който се приказва за подкупи при износа. Откритията им съумяват да ударят тежко френския парламент. И доказателствата водят до ареста на Жан-Кристоф Митеран – синът на към този момент някогашния президент Франсоа Митеран.

Снимка: By Importemps – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=19906833

Други френски политици като външния министър Чарлз Паскуа също са обвинени, само че в никакъв случай не са упрекнати. Покрай руснака се прибавя и още едно име – неговият бизнес сътрудник Пиер Джоузеф Фалконе. Френският алжирец първоначално работи като търговец на плодове, само че доста скоро заменил екзотичните артикули с оръжие. Неговата активност се вижда във Венецуала и Аржентина.

Фалконе прекарва огромна част от живота си в Бразилия и Съединени американски щати, дами се за боливийската Мис Красота и с нея заживява в Аризона. Семейството закупува ранчо на стойност 10.5 милиона $ – една от най-скъпите имотни покупко-продажби в Аризона и до през днешния ден. Семейство стартира огромни дарителски акции, финансират разнообразни политически фигури, като Соня Фалконе (съпругата) е една от водещите фигури в акцията на Джордж Буш.

Според формалната версия, парите на фамилията в никакъв случай не били употребявани, тъй като републиканската партия нямала прекалено много знания за доброжелателите. Това, което Аркади вижда е, че Фалконе държат доста сполучлива компания за експорт на оръжие – Софреми. Създадена през 1985 година и готова за експорт на съоръжение за полиция и войска, същата можела да се похвали с безупречно добро име. Точно след него се насочил и Аркади.

Френското държавно управление има към 35% от компанията в този миг. Много скоро е изкупена и се ръководи от други представители през 90-те години на предишния век. Когато стартира следствието, изпълнителният шеф Хенри Хуранд ще съобщи, че до момента в който Паскуа е бил министър, компанията е вървявала извънредно добре. Обикновено притежателите трябвало да получава към 10% от всяка оръжейна договорка, само че когато Фалконе отпътували за чужбина, договорите по покупко-продажбите почнали да се трансформират доста съществено.

Каква е френско-анголската връзка? Ангола е оплетена във боен спор и доста скоро ще се трансформира в един от най-хубавите експортьори на диаманти. Като страна с изключителни находища на скъпоценни камъни, някои от огромните локални семейства ще стартират да ги заменят за оръжия, като тази интервенция ще генерира стотици милиони долари в облага на година. Всеки, който може да продаде оръжие в тази страна, даже един патрон, публично се трансформира в доста богат човек.

През 1993 година президентът на Ангола – Хосе Едуардо Дос Сантос ще стартира да счита, че страната му ще колабира. ОН слагат оръжейно ембарго и не разрешават оръжията да дойдат по естествените направления. Сантос се свързва с Бернард Кюриел – член на социалистическата партия във Франция и моли за помощ. Социалистът съумява да се срещне със сина на Митеран, с цел да се откри връзка с Фалконе и компанията Софреми. В следствието ще стане ясно че, семейството е заплатила 1.8 милиона $ за тази среща. Парите са преведени по сметката на президенсткия наследник като „ хонорар за стратегически и геополитически разбор “. Оправданието е:

„ Никога не съм подозирал, че Пиер Фалконе се занимава с търговия на оръжие. “

По това фреме Пиер и Аркади към този момент работят дружно и след първата среща закупуват 7 съветски хеликоптера от Венецуела. Аркади предлага да обезпечи заем от 500 милиона $ през френски банки за Дос Сантос, само че в подмяна ще пожелае алжирски нефт. Между 1993-1994 година Фалконе и Гайдамак ще изпратят техника за 633 милиона $, освен това без нужните документи. В арсенала участват танкове, ракети, хеликоптери, друга бойна техника, транспортьори и всичко друго, което в миналото Съюз на съветските социалистически републики е произвеждал за евентуалната Трета Световна война.

Скоро територията на Ангола се трансформира в злокобно полесражение. Стига се до такава степен, че съперниците на страната са принудени да прибегнат до канибалство. Последният град Куито ще влезе в върховете с най-вече ампутирани крака. Преди да си тръгнат, силите на УНИТА ще заложат толкоз доста мини,че и до през днешния ден се срещат произшествия. Нека не забравяме, че през 90-те години, междинната заплата там е 50 цента. В този миг урокът на едно дете коства 2 $ и 50 цента. Някои са подготвени да работят една седмица за парче самун и шише чиста вода.

Хигиената е негативна. Жените продават телата си на пазара, с цел да могат да нахранят децата си. Според Световната банка, инфлацията е към 1800%. Всичко с някаква стойност може да бъде продадено. В Луанда има семейство, което обикаля по кофите, с цел да изтисква тубичките с паста за зъби до край и когато от всички остатъци успее да изпълни една тубичка, незабавно я продава. През 1994 година петролната промишленост в страната изпомпва към половин милион барела дневно. Анголските находища били тъкмо толкоз, колкото и в Кувейт.

Покрай този запас има и задоволително диаманти. Някога Ангола е била една заможна страна с инфраструктура. С гражданската война се трансформира в руини. В този развой, Аркади е назначен от президента за финансов консултант. Получава дипломатически паспорт и имунитет, както и достъпп до Анголската централна банка. Малко по-късно френското разузнаване ще открие връзка сред руснака и финансовите прехвърляния на Ангола, чийто край се разкрива допълнително от 40 банки в Монако. Макар и сметки да са на анголски имена, мнозина подозират, че ключът за тях се държи точно от Аркади.

Двамата търговци на оръжие съумяват да закупят някои от най-успешните компании на страната, поделят ги с двама генерала и стартират да натрупат облаги от 200 милиона на година, които се прибавят към търговията с оръжие, нефт и диаманти. Руснакът съумява да сътвори и скица за погашение на дълга към Съюз на съветските социалистически републики, който в този миг се равнявал на сумата от близо 5.5 милиарда $. Аркади договаря да върне 30% от заема и руснаците одобряват, въпреки и в никакъв случай да не са очаквали доходи от страна в толкоз тежко положение.

Предложението му е да се заплати сумата от 1.5 милиарда $ в продължение на 15 години – от 2001 до 2016 година Парите идват под формата на държавни скъпи бумаги. Междувременно Аркади предлага да изкупи същите с 50% по-висока облага или още 750 милиона $ към към този момент обещаните 1.5 милиарда $, само че за тази договорка се явява като частно лице. Изкупените бумаги се озовават във компания на Фалконе. Според новите закони, скъпите бумаги можели да се употребяват за закупуването на нефт. С тях Аркади прави договорка с петролния търговец Гленкор – някогашната компания на Марк Рич.

Рич е опрощение в следствие от Бил Клинтън през 2001 година Ценните бумаги се продават на 90% от действителната им стойност, с което Аркади прави облага от 600 милиона $. По-късно шведското разузнаване ще показа, че Русия не е получила обещаните пари. Единственото, което е преведено са 161 милиона $. Балонът все в миналото би трябвало да се спука и в края на 2000 година Аркади бяга назад в Израел, тъй като трябвало да отбие военната си работа, не запомнил да извърши дълга си.

Според разнообразни източници, Аркади през днешния ден се счита за човеколюбец, след този скандал се кандидатира за кмет на Йерусалим, само че не съумява да завоюва изборите. В момента има два вестника – един в Русия и един във Франция. За делата си получава присъда от 6 години затвор, само че не е несъмнено дали въобще лежи в пандиза, най-малко за тази присъда.