Кристо - история за свободата
В последните 10 дни светът ми е Кристо, Жан-Клод и " Плаващите кейове ". Всичко, което се сподели и изписа за " Плаващите кейове ", е правилно. Те са повече от това, което човек чака. А когато човек чака доста, само че получава още повече, тогава като че ли се отдава и с дни не мисли за нищо друго. Точно това се случи с мен, по тази причина тематики като Brexit и лансирането на туристически вампири слушам като далечно ехтене.
Кейовете са красиви. Имат най-интензивния оранжев цвят, който съм виждала. Платът е набран неравномерно, не е обтегнат, и по този начин се основават още и още нюанси на огненото. Асоциацията ми, когато е доста горещо, не е напълно за " вървене по вода ", а по-скоро " разходка върху слънцето ". Когато времето е ветровито обаче, чувството е за покой и независимост. Разходката е дълга километри, в които сетивата се пълнят с хубост – езерото мени нюансите си от тъмнозелено до графитено сиво тъкмо по този начин, както и Кейовете. Сякаш са едно цяло. Непостоянно и непредвидимо като женска усмивка. Вероятно и Леонардо го е видял, тъй като учените считат, че точно езерото Изео е фонът на Джокондата. Кристо несъмнено също го знае.
Когато вървиш, си задаваш въпроси за него и за нея, за свободата и за любовта. Мислиш си по какъв начин да пренесеш това в своя живот, по какъв начин да съхраниш силата, с която се зареждаш тук. Двама души, които са съумели да основат " химията ", с помощта на която са изживели един прелестен и цялостен живот, с голям шир, въздух и мащаб, в който парите са единствено средство, с цел да се случат тези неща... бягаща ограда, опакован мост, острови като розови лилии... Кристо, допускам, не има частни самолети и, доколкото знам, живее в склада, който с Жан-Клод са купили като млади. Ако го видя на улицата, няма да заблести по никакъв метод. Един възрастен човек на 80 в дънки и елече. Кристо заблестява единствено когато приказва в изявленията. Почти подскача от възторг, не го свърта, разказвайки за " Плаващите кейове " пред Taschen, да вземем за пример.
" Сега всички ще видят какъв брой секси крайници имаш ", споделя Кристо, помагайки на Жан-Клод да се качи върху една стена, оглеждайки следващата площадка за своето изкуство. " Моля те, изпий незабавно едно хапче! ", споделя тя, когато тогавашният кмет на Париж - Жак Ширак - им отхвърля позволение да опаковат Понт Ньоф. Кадри, прожектирани по стените на изложбена зала...
Слезли сме от Кейовете и сме в Бреша в музея " Санта Джулия ". Тук се намира изложбата, която дава отговор на всички въпроси. Пред залата е цялостно с хора, ние идваме още преди да отворят. Влизаме елементарно и, за разлика от Кейовете, тук е ветровито и умерено.
Аз стартирам да рева още щом натискам бутон 1 на аудиогида и мъжки глас споделя за родния град на Кристо, Габрово. Не се усещам горда, това е неуместно. Чувствам се поласкана, по тази причина. Не желая да ме гледат хората и на часа се обуздавам. После малко фамилна история и доста комунистически мрак. Младият мъж напуща България, преди да е издигната Берлинската стена. През Прага за Виена. Всичко, всичко, което се случва по-натам, е отпечатано в творчеството на Кристо и Жан-Клод. Мракобесието го е изпратило на необикновено духовно място. До един, всички планове са свързани единствено с едно нещо – свободата. Темата за Стената е голяма. Кристо издига и смъква загради непрекъснато. Барели, пердета... Всичко се развява от безгрижен вятър измежду необятна простор. Платове, пневматични структури. Водата, земята, слънцето, въздухът – всички тези детайли са свързани и индивидът е измежду тях, само че не като стопанин. Нищо от това обаче не е елементарно. Цялата тази независимост е в мозъка, само че, с цел да излезе нескрито, минават години (понякога нищо не се реализира и си остава на равнище идея), в които създателите се борят с прангите на човешкия ред. Разрешения, цени, застраховки – затрудненията са част от всичко това. Всичко е доста комплицирано, постоянно, тест на търпението и на това дали ще направиш компромис със свободата си. Те не вършат взаимни отстъпки. Никога никой не може да им зададе рамки. Моделът за финансиране, който са измислили, е част от това – те са си самодостатъчни и това е гениално. Парите всекидневно заробват, само че на тези хора никой не може да поръчва музиката.
Аудиогидът коментира план по план. Някои зали са отдадени на съответни огромни планове, които са разказани по-обстойно. Картини, скици, макети, всичко е автентично, изкусен е всеки мъничък подробност. По стените – фрагменти. Тя и той в деяние. Кристо е ужасно надарен художник. Скиците те придвижват на мястото десетилетия преди да се случат действително тези планове. Знаеш какъв материал е плануван, по какъв начин ще наподобява. И все пак онлайн е по-хубаво, тъй като всеки план е непредвидим. Не поради администрацията, а поради природата. Тя е като изкуството, без рамки и ограничавания, и по тази причина всичко е доста повече, в сравнение с очаквате. Изложбата на Кристо и Жан-Клод в Бреша е голяма, незаменима, наложителна част от запознаването с тях. Тя ще отговори на всичките ви въпроси. Гледахме, възхищавахме се, плакахме, ядосвахме се, изпитахме страсти, след които единствено нечовешката горещина ни възпря да не хукнем отново към " Плаващите кейове "!
Save
Save
Save
Кейовете са красиви. Имат най-интензивния оранжев цвят, който съм виждала. Платът е набран неравномерно, не е обтегнат, и по този начин се основават още и още нюанси на огненото. Асоциацията ми, когато е доста горещо, не е напълно за " вървене по вода ", а по-скоро " разходка върху слънцето ". Когато времето е ветровито обаче, чувството е за покой и независимост. Разходката е дълга километри, в които сетивата се пълнят с хубост – езерото мени нюансите си от тъмнозелено до графитено сиво тъкмо по този начин, както и Кейовете. Сякаш са едно цяло. Непостоянно и непредвидимо като женска усмивка. Вероятно и Леонардо го е видял, тъй като учените считат, че точно езерото Изео е фонът на Джокондата. Кристо несъмнено също го знае.
Когато вървиш, си задаваш въпроси за него и за нея, за свободата и за любовта. Мислиш си по какъв начин да пренесеш това в своя живот, по какъв начин да съхраниш силата, с която се зареждаш тук. Двама души, които са съумели да основат " химията ", с помощта на която са изживели един прелестен и цялостен живот, с голям шир, въздух и мащаб, в който парите са единствено средство, с цел да се случат тези неща... бягаща ограда, опакован мост, острови като розови лилии... Кристо, допускам, не има частни самолети и, доколкото знам, живее в склада, който с Жан-Клод са купили като млади. Ако го видя на улицата, няма да заблести по никакъв метод. Един възрастен човек на 80 в дънки и елече. Кристо заблестява единствено когато приказва в изявленията. Почти подскача от възторг, не го свърта, разказвайки за " Плаващите кейове " пред Taschen, да вземем за пример.
" Сега всички ще видят какъв брой секси крайници имаш ", споделя Кристо, помагайки на Жан-Клод да се качи върху една стена, оглеждайки следващата площадка за своето изкуство. " Моля те, изпий незабавно едно хапче! ", споделя тя, когато тогавашният кмет на Париж - Жак Ширак - им отхвърля позволение да опаковат Понт Ньоф. Кадри, прожектирани по стените на изложбена зала...
Слезли сме от Кейовете и сме в Бреша в музея " Санта Джулия ". Тук се намира изложбата, която дава отговор на всички въпроси. Пред залата е цялостно с хора, ние идваме още преди да отворят. Влизаме елементарно и, за разлика от Кейовете, тук е ветровито и умерено.
Аз стартирам да рева още щом натискам бутон 1 на аудиогида и мъжки глас споделя за родния град на Кристо, Габрово. Не се усещам горда, това е неуместно. Чувствам се поласкана, по тази причина. Не желая да ме гледат хората и на часа се обуздавам. После малко фамилна история и доста комунистически мрак. Младият мъж напуща България, преди да е издигната Берлинската стена. През Прага за Виена. Всичко, всичко, което се случва по-натам, е отпечатано в творчеството на Кристо и Жан-Клод. Мракобесието го е изпратило на необикновено духовно място. До един, всички планове са свързани единствено с едно нещо – свободата. Темата за Стената е голяма. Кристо издига и смъква загради непрекъснато. Барели, пердета... Всичко се развява от безгрижен вятър измежду необятна простор. Платове, пневматични структури. Водата, земята, слънцето, въздухът – всички тези детайли са свързани и индивидът е измежду тях, само че не като стопанин. Нищо от това обаче не е елементарно. Цялата тази независимост е в мозъка, само че, с цел да излезе нескрито, минават години (понякога нищо не се реализира и си остава на равнище идея), в които създателите се борят с прангите на човешкия ред. Разрешения, цени, застраховки – затрудненията са част от всичко това. Всичко е доста комплицирано, постоянно, тест на търпението и на това дали ще направиш компромис със свободата си. Те не вършат взаимни отстъпки. Никога никой не може да им зададе рамки. Моделът за финансиране, който са измислили, е част от това – те са си самодостатъчни и това е гениално. Парите всекидневно заробват, само че на тези хора никой не може да поръчва музиката.
Аудиогидът коментира план по план. Някои зали са отдадени на съответни огромни планове, които са разказани по-обстойно. Картини, скици, макети, всичко е автентично, изкусен е всеки мъничък подробност. По стените – фрагменти. Тя и той в деяние. Кристо е ужасно надарен художник. Скиците те придвижват на мястото десетилетия преди да се случат действително тези планове. Знаеш какъв материал е плануван, по какъв начин ще наподобява. И все пак онлайн е по-хубаво, тъй като всеки план е непредвидим. Не поради администрацията, а поради природата. Тя е като изкуството, без рамки и ограничавания, и по тази причина всичко е доста повече, в сравнение с очаквате. Изложбата на Кристо и Жан-Клод в Бреша е голяма, незаменима, наложителна част от запознаването с тях. Тя ще отговори на всичките ви въпроси. Гледахме, възхищавахме се, плакахме, ядосвахме се, изпитахме страсти, след които единствено нечовешката горещина ни възпря да не хукнем отново към " Плаващите кейове "!
Save
Save
Save
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ