Анджелина Джоли е майка на чернокожи Алиса и Питър Пан
В последната декада Анджелина Джоли се появява на екран рядко, главно в двете елементи на " Господарка на злото " (2014, 2019). Останалото време тя запълваше с развъждане на дечица от Третия свят, филантропични задачи и постановка на - посредствени - филми. Един от редките шансове още веднъж да я забележим в актьорско амплоа е " Двете страни на чудесата " - съобразителен български превод на истинското Come Away, визиращ двете вълшебни земи от " Питър Пан " и " Алиса ": Страната на чудесата и Невърленд.
Той излиза по време, когато огромните екрани са опустели и броящите се на пръсти премиери отвън фестивалния арт календар са най-вече на детски и младежки филми. Освен с ослепителен актьорски състав (покрай Анджелина виждаме Дейвид Ойелоуо, сър Майкъл Кейн и Дерек Джейкъби) " Двете страни на чудесата " се отличава като образцов образец в прилагането на актуалната обстановка за расово многообразие. Може би над 50% от лицата в него са чернокожи. Такива са и актуалните персонификации на обичаните герои Алиса и Питър Пан. (Ако ще има черен Орфей, за какво не?) Сюжетно филмът не е смесена екранизация по книгите на Луис Карол и Джеймс Матю Бари. Той е по-скоро братовчед на приказните романи и заимства от тях единствено някои съществени претекстове. Ако литературните персонажи бяха комиксови герои - известната форма " origin story " намира приложение и тук.
Докато актьорският кастинг се съобразява с повелите на Black Lives Matter, изобретателният бранш работи по каноните на MeToo. Режисура, сюжет, декори, монтаж, продуцентска работа са поверени на дами. Изявената аниматорка Бренда Чапман, най-известна като режисьор на " Храбро сърце " за Pixar (и първата жена, печелила " Оскар " за пълнометражна анимация), прави своя игрален дебют. В него не всеки път съумява да реализира нужното съответствие сред магията на въображаемото и прозата на реалистичното. Все отново " Двете страни на чудесата " е прелестно деветдесетминутно бягство от тъгата, която ни заобикаля в последните 12 месеца.
Не е много щастлив и животът на героите. В началото семейство Литълтън - Джоли и Ойелоуо, живее в провинциална идилия дружно с трите си деца. Момиченцето е Алиса. По-малкият наследник е Питър (Пан). А огромният и най-умен Дейвид е в действителност този, който в никакъв случай няма да порасне... след една играчка-плачка. Зад ъгъла дебнат и предишното на бащата, и снобеещата сестра на майката... " Двете страни на чудесата " непрекъснато редува насладата от фантазията с компликациите на същинския живот. Част от рецензиите против него означават, че тонът му е прекалено мрачен за деца, а крилете на въображението не съумяват да вдигнат зрителя високо. Заслужава хвалба поне за опита да предложи истинска трактовка на двама от най-експлоатираните в киното приказни герои. Сценографията и костюмите са на високо равнище.
Недостатъците на " Двете страни на чудесата " регистрирам най-много в расовото клатушкане, което ще остане необяснимо за българския фен, както и в некадърния дублаж. Принципно е добра концепция да се дублира детски филм, само че в този случай актьорските гласове са зле подбрани, а работата - претупана, изключително що се отнася до момчетата. И, несъмнено, Джоли е слаба актриса, само че това не е никаква вест.
Той излиза по време, когато огромните екрани са опустели и броящите се на пръсти премиери отвън фестивалния арт календар са най-вече на детски и младежки филми. Освен с ослепителен актьорски състав (покрай Анджелина виждаме Дейвид Ойелоуо, сър Майкъл Кейн и Дерек Джейкъби) " Двете страни на чудесата " се отличава като образцов образец в прилагането на актуалната обстановка за расово многообразие. Може би над 50% от лицата в него са чернокожи. Такива са и актуалните персонификации на обичаните герои Алиса и Питър Пан. (Ако ще има черен Орфей, за какво не?) Сюжетно филмът не е смесена екранизация по книгите на Луис Карол и Джеймс Матю Бари. Той е по-скоро братовчед на приказните романи и заимства от тях единствено някои съществени претекстове. Ако литературните персонажи бяха комиксови герои - известната форма " origin story " намира приложение и тук.
Докато актьорският кастинг се съобразява с повелите на Black Lives Matter, изобретателният бранш работи по каноните на MeToo. Режисура, сюжет, декори, монтаж, продуцентска работа са поверени на дами. Изявената аниматорка Бренда Чапман, най-известна като режисьор на " Храбро сърце " за Pixar (и първата жена, печелила " Оскар " за пълнометражна анимация), прави своя игрален дебют. В него не всеки път съумява да реализира нужното съответствие сред магията на въображаемото и прозата на реалистичното. Все отново " Двете страни на чудесата " е прелестно деветдесетминутно бягство от тъгата, която ни заобикаля в последните 12 месеца.
Не е много щастлив и животът на героите. В началото семейство Литълтън - Джоли и Ойелоуо, живее в провинциална идилия дружно с трите си деца. Момиченцето е Алиса. По-малкият наследник е Питър (Пан). А огромният и най-умен Дейвид е в действителност този, който в никакъв случай няма да порасне... след една играчка-плачка. Зад ъгъла дебнат и предишното на бащата, и снобеещата сестра на майката... " Двете страни на чудесата " непрекъснато редува насладата от фантазията с компликациите на същинския живот. Част от рецензиите против него означават, че тонът му е прекалено мрачен за деца, а крилете на въображението не съумяват да вдигнат зрителя високо. Заслужава хвалба поне за опита да предложи истинска трактовка на двама от най-експлоатираните в киното приказни герои. Сценографията и костюмите са на високо равнище.
Недостатъците на " Двете страни на чудесата " регистрирам най-много в расовото клатушкане, което ще остане необяснимо за българския фен, както и в некадърния дублаж. Принципно е добра концепция да се дублира детски филм, само че в този случай актьорските гласове са зле подбрани, а работата - претупана, изключително що се отнася до момчетата. И, несъмнено, Джоли е слаба актриса, само че това не е никаква вест.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ