Доц. Велислава Терзиева за ваксините: Станали сме доста недоверчиви и доста предпазливи
В следващия епизод на още веднъж ви срещаме с топ вирусолог - имунолог , с цел да ни опише този път за какво при някои хора Covid - 19 протича тежко или по-леко, кое като народ ни слага на едно от първите места по смъртност от разнообразни болести и за какво всеобщо не се имунизират българите .
Гост в епизода е д оц. Велислава Терзиева, шеф на Лаборатория по вирусология в УМБАЛ “Лозенец ” и теоретичен служащ в Института по биология и имунология на размножаването - " Акад. Кирил Братанов " - Българска академия на науките.
" Когато създадем изследвания върху генетичните фактори на имунната система , които имат отношение към боледуванието, а също и изследване на регулаторните механизми на имунната система, можем да разберем за какво другите хора прекарват друго от Covid - 19.
Тежкото протичане е обвързвано с една бурна имунна реакция. При Делта разновидността, при Уханския вид, това беше така наречен " цитокинова стихия ". Това се случва тогава, когато контролът върху имунната реакция не може да бъде овладян. Тогава тя има разрушителна мощ.
Много значими са също генетичните фактори в посока на самите рецептори. Не е единствено един рецепторът, когато вирусът влезе в клетката, той бива стихотворец към този момент от други рецепторни молекули, които по-нататък не престават да имат избрана функционалност. Всяка една такава молекула си има отговорник в ДНК на индивида. Вариации в тези молекули могат да дадат отражение и да пренасочат имунния отговор в една или друга посока ", споделя доцент Велислава Терзиева.
" За този ковид научихме, че той също се трансформира като другите вируси , че си търси очевидно нов гостоприемник, по тази причина се ориентира към човешката популация. Междувидовото прескачане не е необичайност в еволюцията. Мисля, че във връзка с това от кое място е произтекъл, каквото и да кажа, към този момент ще бъде нечиста сделка ", сподели доцент Терзиева. И още:
" За мен най-непопулярните ограничения бяха затварянето на парковете и планините при започване на пандемията. Като цяло в бъдеще всички ограничения предстоят преосмисляне .
Най-полезната мярка е носенето на маска, когато човек има признаци . А другояче за мен най-важната и много подценена мярка у нас си остава високата социална хигиена - улици, публични места, публичен превоз и така нататък Тази мярка важи даже да няма ковид ", показва доцент Терзиева.
По думите на изтъкнатия имунолог-вирусолог ваксинитие против Covid - 19 е обикновено бързо да се създадат. Науката и технологиите са несравнимо по-развити в сравнение с в предишното.
" Но едно лекарство за един вирус няма по какъв начин да бъде направено , тъй като вирусът се трансформира. По-същата причина няма по какъв начин една единствена ефикасна ваксина да се направи. Защото вирусите се промянят, с цел да оцелеят. Така беше и при търсенето на ефикасна терапия при ХИВ-инфекцията. Прилагат се групи медикаменти за поетапно прекъсване на вирусното размножаване. Като се вършат проби за устойчивост на пациента в това време.
Вирусът се променя и търси метод да избяга... ", споделя още доцент Терзиева.
Според нея човек може да се имунизира, в случай че желае да се защищити от тежко протичане на заболяването. Ако хората не желаят в този момент да се вакснират, биха могли да изчакат да мине летния сезон , да си създадат тест за антитела преди есента на 2022 година и чак тогава да решат дали да се вакснират.
" А другояче ние сме със комплицирана народопсихология, която е обусловена от нашата необикновена, друга от останалите нации история. Станали сме много недоверчиви и много внимателни . Другото което е, доста сериозният напън да се имунизираме. И още нещо - въпреки всичко би трябвало да има и някакво по-уважително отношение и към достиженията на просвета и в медицината. Но последните години бяха много тежки за хората и може би не сме стигнали до това отношение...
В УМБАЛ " Лозенец " ми прави усещане това, че пациентите идват много късно след развиването на заболяването. Като това отношение важи и за останалите болести, българинът не си прави нужните профилактични проучвания по принцип. А нашата болница разполага с прелестни диагностични и лечебни благоприятни условия, лекарите и целият личен състав не жалят сили за пациентите си ", съобщи доцент Терзиева.
Слушайте епизода тук:
Или тук:
От диалога ще научите още:
✅ Защо хората друго боледуват от Covid-19
✅ Бързо ли се създадоха имунизациите срещу Covid-19
✅ Защо българите не повярваха всеобщо на имунизациите
✅ Защо е мъчно да се откри едно ефикасно лекуване за този коровавирус
✅ Какъв е методът в търсене на лекарство
✅ На какво се дължи високата смъртност у нас и и липсва ли ни здравна просвета
✅ Какви са поуките от пандемията
✅ Каква трябваше да бъде организацията на ограниченията
Доц. Велислава Терзиева е шеф на Лаборатория по вирусология в УМБАЛ “Лозенец ” и теоретичен служащ в Института по биология и имунология на размножването - " Акад. Кирил Братанов ” - Българска академия на науките.
Доц. Терзиева е с две специалности - " Вирусология " и " Клинична имунология ". Преподавател в Медицински факултети и СУ " Свети Климент Охридски ", развива научна активност, образова докторанти и дипломанти, рецензент на изявления, дисертации и планове, взела участие е в научни публикации в реферирани интернационалните списания.
Печели стипендия от Европейската клинична асоциация по СПИН и специализира в Университета в Милано, специализира също във Филаделфийския университет, печели самостоятелен грант по програмата Мария Кюри в INSERM, Париж.
Всички епизоди на подкаста ще намерите:
В В В В В Apple Podcasts през iTunes Във
Гост в епизода е д оц. Велислава Терзиева, шеф на Лаборатория по вирусология в УМБАЛ “Лозенец ” и теоретичен служащ в Института по биология и имунология на размножаването - " Акад. Кирил Братанов " - Българска академия на науките.
" Когато създадем изследвания върху генетичните фактори на имунната система , които имат отношение към боледуванието, а също и изследване на регулаторните механизми на имунната система, можем да разберем за какво другите хора прекарват друго от Covid - 19.
Тежкото протичане е обвързвано с една бурна имунна реакция. При Делта разновидността, при Уханския вид, това беше така наречен " цитокинова стихия ". Това се случва тогава, когато контролът върху имунната реакция не може да бъде овладян. Тогава тя има разрушителна мощ.
Много значими са също генетичните фактори в посока на самите рецептори. Не е единствено един рецепторът, когато вирусът влезе в клетката, той бива стихотворец към този момент от други рецепторни молекули, които по-нататък не престават да имат избрана функционалност. Всяка една такава молекула си има отговорник в ДНК на индивида. Вариации в тези молекули могат да дадат отражение и да пренасочат имунния отговор в една или друга посока ", споделя доцент Велислава Терзиева.
" За този ковид научихме, че той също се трансформира като другите вируси , че си търси очевидно нов гостоприемник, по тази причина се ориентира към човешката популация. Междувидовото прескачане не е необичайност в еволюцията. Мисля, че във връзка с това от кое място е произтекъл, каквото и да кажа, към този момент ще бъде нечиста сделка ", сподели доцент Терзиева. И още:
" За мен най-непопулярните ограничения бяха затварянето на парковете и планините при започване на пандемията. Като цяло в бъдеще всички ограничения предстоят преосмисляне .
Най-полезната мярка е носенето на маска, когато човек има признаци . А другояче за мен най-важната и много подценена мярка у нас си остава високата социална хигиена - улици, публични места, публичен превоз и така нататък Тази мярка важи даже да няма ковид ", показва доцент Терзиева.
По думите на изтъкнатия имунолог-вирусолог ваксинитие против Covid - 19 е обикновено бързо да се създадат. Науката и технологиите са несравнимо по-развити в сравнение с в предишното.
" Но едно лекарство за един вирус няма по какъв начин да бъде направено , тъй като вирусът се трансформира. По-същата причина няма по какъв начин една единствена ефикасна ваксина да се направи. Защото вирусите се промянят, с цел да оцелеят. Така беше и при търсенето на ефикасна терапия при ХИВ-инфекцията. Прилагат се групи медикаменти за поетапно прекъсване на вирусното размножаване. Като се вършат проби за устойчивост на пациента в това време.
Вирусът се променя и търси метод да избяга... ", споделя още доцент Терзиева.
Според нея човек може да се имунизира, в случай че желае да се защищити от тежко протичане на заболяването. Ако хората не желаят в този момент да се вакснират, биха могли да изчакат да мине летния сезон , да си създадат тест за антитела преди есента на 2022 година и чак тогава да решат дали да се вакснират.
" А другояче ние сме със комплицирана народопсихология, която е обусловена от нашата необикновена, друга от останалите нации история. Станали сме много недоверчиви и много внимателни . Другото което е, доста сериозният напън да се имунизираме. И още нещо - въпреки всичко би трябвало да има и някакво по-уважително отношение и към достиженията на просвета и в медицината. Но последните години бяха много тежки за хората и може би не сме стигнали до това отношение...
В УМБАЛ " Лозенец " ми прави усещане това, че пациентите идват много късно след развиването на заболяването. Като това отношение важи и за останалите болести, българинът не си прави нужните профилактични проучвания по принцип. А нашата болница разполага с прелестни диагностични и лечебни благоприятни условия, лекарите и целият личен състав не жалят сили за пациентите си ", съобщи доцент Терзиева.
Слушайте епизода тук:
Или тук:
От диалога ще научите още:
✅ Защо хората друго боледуват от Covid-19
✅ Бързо ли се създадоха имунизациите срещу Covid-19
✅ Защо българите не повярваха всеобщо на имунизациите
✅ Защо е мъчно да се откри едно ефикасно лекуване за този коровавирус
✅ Какъв е методът в търсене на лекарство
✅ На какво се дължи високата смъртност у нас и и липсва ли ни здравна просвета
✅ Какви са поуките от пандемията
✅ Каква трябваше да бъде организацията на ограниченията
Доц. Велислава Терзиева е шеф на Лаборатория по вирусология в УМБАЛ “Лозенец ” и теоретичен служащ в Института по биология и имунология на размножването - " Акад. Кирил Братанов ” - Българска академия на науките.
Доц. Терзиева е с две специалности - " Вирусология " и " Клинична имунология ". Преподавател в Медицински факултети и СУ " Свети Климент Охридски ", развива научна активност, образова докторанти и дипломанти, рецензент на изявления, дисертации и планове, взела участие е в научни публикации в реферирани интернационалните списания.
Печели стипендия от Европейската клинична асоциация по СПИН и специализира в Университета в Милано, специализира също във Филаделфийския университет, печели самостоятелен грант по програмата Мария Кюри в INSERM, Париж.
Всички епизоди на подкаста ще намерите:
В В В В В Apple Podcasts през iTunes Във
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ