Радослав Бимбалов: Книгите са чудесен начин да избягаш от себе си
В поредицата в рубриката " Книги " гостува Радослав Бимбалов - информационен специалист, блогър, публицист. Той е основател на една от най-креативните рекламни организации The Smarts.
Литературният му дебют е през 1999 година, когато издателство " Хермес " разгласява романа му " Аз, Маниака ". Втората му книга - сборника с разкази, излезе напролет на 2022 година и провокира огромен читателски интерес. На май 17 май от 19 часа в аулата на НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов " (София, ул. " Стефан Караджа " № 20), ще бъде показан новият му разказ - който излиза с логото на " Сиела ". От същия ден книгата ще се популяризира в книжарниците.
Защо четете?
- Научих се да чета преди към 45 години. Пред очите ми са се извървели стотици хиляди думи. Повечето от тях са препускали без диря, изтривал съм ги от паметта си на мига, с цел да не лишават място, предопределено за идващите. С времето, от нужда, четенето последователно се трансформира в витален табиет. А в действителност е повече. Замислих се какъв брой неземно нещо е писменото слово едвам като видях по какъв начин дребната ми щерка с неспокойствие разкрива всяка извивка на буквите.
Добре е да си спомняме понякога, че четмо и писмо вършат една същинска магия. Тогава ще преодоляваме по-успешно всички трудности пред четенето, които модерният забързан живот ни сервира.
Как избирате четива?
- Не подобавам сляпо към думите. Не пожертвам да посегна към книга просто поради заглавие или корица. Научил съм се да проследявам рекомендациите на хора, които четат задълбочено и доста. За благополучие към мен има задоволително такива.
Какво за четене има върху нощното ви шкафче?
ИтанесиесС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
- Обичайната купчина, която може да се види на множеството сходни места. В момента там са " Итанесиес " на Сигизмунд Кржижановски (чета я постепенно, на глътки, с цел да не приключи), " Аутопсия на една обич " на Виктор Пасков (някои пасажи за препрочитане), " Приказка " на Стивън Кинг (тепърва пропадам в нея) и " Децата от улица " Тряскаджийска " на Астрид Линдгрен (която трансформирам в аудио-книга онлайн вечер).
Аутопсия на една обич С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка 
Приказка (Стивън Кинг) - меки корициС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Коя е последната книга, която ви впечатли?
Йога (Еманюел Карер)С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
- " Йога " на Еманюел Карер. Усетих се нежен, безсилен четец. Преди да осъзная по какъв начин се случи, безусловно бях удавен в съзнанието на създателя. Лекотата, с която Карер ми аргументи това, е впечатляваща.
Какъв е вашият обред, обвързван с четенето - по кое време, къде, какъв брой?
- Мечтая си, даже си представям по какъв начин още веднъж ще извозвам тези продължителни, спокойни, тихи часове с книга в ръка. Само че действителността е друга. Консумирам думите все по-разпиляно - художествена литература на хартия (където се случи, няма време за ритуали), професионални публикации в електронен вид, аудио-книги - все по-често в дългите ежедневни преходи в трафика.
Знаменитият идалго Дон Кихот – том 1 и 2С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Електронна книга, аудио или на хартия?
- Трудно може да се размени хартията, несъмнено. Усещането да твориш облици с вътрешния си глас е неповторимо. Но в последно време откривам преимуществото на аудиокнигите. Особено когато става дума да " открехнеш " позабравена книга или да се възползваш от магията на звуковите резултати и гласове, с цел да обогатиш преживяването. Давам образец - скоро слушах " 1984 " на Оруел - книга, от която помнех доста, макар че съм я чел един път и то преди много години. Професионалното осъществяване на аудиото ми достави ново, неподозирано преживяване. А може и от възрастта да е - очевидно ме влече носталгия по радиотеатрите.
Четете ли на различен език, с изключение на на български? Има ли разлика в прекарването? Ако имате избор, какво предпочитате, оригинала или превода?
- Чета доста на британски, от време на време и на съветски, само че рядко художествена литература. Смятам, че българският език е извънредно хубав и богат. Работата на един преводач е да приспособява по този начин текста, че да му придаде това несравнимо подстрекателство, което единствено майчиният език може да провокира. За благополучие имаме положителни и доста опитни преводачи и множеството задгранични книги биват пренасяни отлично в плътността на българския език, най-малко по моите скромни критерии.
Какво търсите в книгите - страст, познание, забавление, интелектуално предизвикателство?
- Всичко изброено. Плюс нещо доста значимо - книгите са превъзходен метод да избягаш от себе си. Добрата книга е тази, която не ти остава свободни кътчета в съзнанието за персонални мисли. И противоположното - в случай че се усетя, че мислите ми се реят отвън страниците, които чета - затварям книгата.
Предпочитаният от вас род?
- Като хлапе обожавах научната фантастика. Братя Стругацки, Кир Буличов, Айзък Азимов. Но затварянето в избран род отминава с времето. Истинското обогатяване идва от книгите, които ти харесват ненадейно - такива, към които си протегнал ръка с известни подозрения.
Коя е най-хубавата книга, която сте получавали като подарък или рекомендация?
- Много са. Повечето книги, които са оставили някаква диря в съзнанието ми, са били предложени от някой по-начетен от мен човек - да вземем за пример сестра ми (да, шанс е това - не всеки има Силвия Недкова за сестра).
Любимият ви книжовен воин?
- Няма по какъв начин някой да задмине Дон Кихот. Може би тъй като го срещнах тъкмо когато се превръщах от невръстно дете в дребен, избухлив, предстоящ мъж. За мен Сервантес е основал съвършеният, неосъществим книжовен облик - изцяло елегантен в своето налудничаво несъвършенство. Толкова бях впечатлен от него, че като гимназист, напълно по детински си разреших дързостта да напиша малко продължение на книгата - под формата на есе. Умрелият Дон Кихот отиваше на небето и с чаровния си дебелоглав разбиваше статуквото на парадайса. Сега като се замисля, тази идея ме е държала чак до в този момент, когато издадох третата си книга - в " Екстазис " се случва нещо много сходно.
ЕкстазисС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
На кои създатели се възхищавате най-вече, включително поети, сценаристи, публицисти?
- На тези сполучливи мозъци, които не се затварят в кулата на личното си великолепие, а търсят метод да бъдат от изгода за хората - с вдъхновението, на което са способни.
Как съхранявате книгите си?
- Въпреки че книгите имат своето особено място у дома, доста постоянно са безусловно на всички места. Предполагам, че и на тях им доставя наслаждение да пълзят към нас.
Коя е последната книга, която ви разсмя?
- Първата книга, която написа петгодишната ми щерка преди дни - дребна преправка на Рапунцел в прегънат лист, сърце на корицата, безформен почерк с името й. Плюс обаятелен пропуск на букви и сбъркани гласни. Но написано с доста обич, като същински създател.
Коя ви разплака?
- Не помня, може би по този начин би трябвало.
Последната книга, която ви разочарова?
- Предполагам, че не съм единственият, който не дочита някои книги. Това е тъжна равносметка, тъй като доста постоянно виновността не е в книгата - има възможност просто да не си я хванал в верния миг. Затова и няма да загатвам книги, които са ме разочаровали. Не е почтено, казусът може да не е в тях.
Кой бихте желали да напише историята на вашия живот?
- Надявам се, че когато приближи краят му, ще съм написал задоволително доста измислени истории, с цел да се постанова някой да споделя същинската моя.
Кое класическо литературно произведение в никакъв случай не сте чели (и ви е неловко от това)?
- Опасявам се, че няма да е едно. Истината е, че просветителната ни система по мое време ни възпитаваше в " какво е желал да каже създателя ". Учехме се да разбираме литературното произведение " вярно ".
Собствените тълкования и персоналните чувства напълно не бяха значими. Бързо се ориентирахме, че вместо да четем цялото произведение, можем да прехвърлим страниците от тук - от там, а след това да се срещнем с предложената рецензия по въпроса " какво е желал да каже създателя ". Аз особено съм добър импровизатор и с сходна тактичност съм изкарвал обичайно високи оценки. Заради тази осакатена от пропагандата педагогическа мелачка се наложи да протягам ръка към някои зарязани типичен творби едвам откакто изкласих просветителната система. Едва ли съм съумял да наваксам всичко пропуснато, обаче. И съм уверен, че напълно не съм единствен.
Коя книга няма да спрете да препрочитате?
Балада за Георг Хених С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
- " Балада за Георг Хених " на Виктор Пасков. Тази повест може да бръкне в ново ъгълче на душата ми всякога и да изчегърта неподозирано насъбрана там зла сила.
Как се трансформира усетът ви във времето?
- От години не се удовлетворявам в текстовете с просто добра история или забавни персонажи. Много значим е езикът, благосъстоянието на изразни средства. Не се впускам в лековато написани книги с плосък, прост жанр - нямам време за тях.
Кое е най-интересното нещо, което научихте от книга в последно време?
Sapiens. Кратка история на човечествотоС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
- Едно забавно умозаключение от " Сапиенс " на Ювал Харари ми се е загнездило в последно време. Нашият тип е съумял да оцелее, тъй като ние само можем да имаме вяра и да се сплотяваме в името на неща, които са артикул на личното ни въображение - богове, страни, права, корпорации. Мисля, че въображението е това, което ще ни помогне да оцелеем и в идния конфликт със силата на изкуствения разсъдък. Затова аз особено считам да не преставам да го храня. Нека пораства.
" Млък " - излезе алманах с разкази на Радослав Бимбалов
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Литературният му дебют е през 1999 година, когато издателство " Хермес " разгласява романа му " Аз, Маниака ". Втората му книга - сборника с разкази, излезе напролет на 2022 година и провокира огромен читателски интерес. На май 17 май от 19 часа в аулата на НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов " (София, ул. " Стефан Караджа " № 20), ще бъде показан новият му разказ - който излиза с логото на " Сиела ". От същия ден книгата ще се популяризира в книжарниците.
Защо четете?
- Научих се да чета преди към 45 години. Пред очите ми са се извървели стотици хиляди думи. Повечето от тях са препускали без диря, изтривал съм ги от паметта си на мига, с цел да не лишават място, предопределено за идващите. С времето, от нужда, четенето последователно се трансформира в витален табиет. А в действителност е повече. Замислих се какъв брой неземно нещо е писменото слово едвам като видях по какъв начин дребната ми щерка с неспокойствие разкрива всяка извивка на буквите.
Добре е да си спомняме понякога, че четмо и писмо вършат една същинска магия. Тогава ще преодоляваме по-успешно всички трудности пред четенето, които модерният забързан живот ни сервира.
Как избирате четива?
- Не подобавам сляпо към думите. Не пожертвам да посегна към книга просто поради заглавие или корица. Научил съм се да проследявам рекомендациите на хора, които четат задълбочено и доста. За благополучие към мен има задоволително такива.
Какво за четене има върху нощното ви шкафче?
- Обичайната купчина, която може да се види на множеството сходни места. В момента там са " Итанесиес " на Сигизмунд Кржижановски (чета я постепенно, на глътки, с цел да не приключи), " Аутопсия на една обич " на Виктор Пасков (някои пасажи за препрочитане), " Приказка " на Стивън Кинг (тепърва пропадам в нея) и " Децата от улица " Тряскаджийска " на Астрид Линдгрен (която трансформирам в аудио-книга онлайн вечер).
Коя е последната книга, която ви впечатли?
- " Йога " на Еманюел Карер. Усетих се нежен, безсилен четец. Преди да осъзная по какъв начин се случи, безусловно бях удавен в съзнанието на създателя. Лекотата, с която Карер ми аргументи това, е впечатляваща.
Какъв е вашият обред, обвързван с четенето - по кое време, къде, какъв брой?
- Мечтая си, даже си представям по какъв начин още веднъж ще извозвам тези продължителни, спокойни, тихи часове с книга в ръка. Само че действителността е друга. Консумирам думите все по-разпиляно - художествена литература на хартия (където се случи, няма време за ритуали), професионални публикации в електронен вид, аудио-книги - все по-често в дългите ежедневни преходи в трафика.
Електронна книга, аудио или на хартия?
- Трудно може да се размени хартията, несъмнено. Усещането да твориш облици с вътрешния си глас е неповторимо. Но в последно време откривам преимуществото на аудиокнигите. Особено когато става дума да " открехнеш " позабравена книга или да се възползваш от магията на звуковите резултати и гласове, с цел да обогатиш преживяването. Давам образец - скоро слушах " 1984 " на Оруел - книга, от която помнех доста, макар че съм я чел един път и то преди много години. Професионалното осъществяване на аудиото ми достави ново, неподозирано преживяване. А може и от възрастта да е - очевидно ме влече носталгия по радиотеатрите.
Четете ли на различен език, с изключение на на български? Има ли разлика в прекарването? Ако имате избор, какво предпочитате, оригинала или превода?
- Чета доста на британски, от време на време и на съветски, само че рядко художествена литература. Смятам, че българският език е извънредно хубав и богат. Работата на един преводач е да приспособява по този начин текста, че да му придаде това несравнимо подстрекателство, което единствено майчиният език може да провокира. За благополучие имаме положителни и доста опитни преводачи и множеството задгранични книги биват пренасяни отлично в плътността на българския език, най-малко по моите скромни критерии.
Какво търсите в книгите - страст, познание, забавление, интелектуално предизвикателство?
- Всичко изброено. Плюс нещо доста значимо - книгите са превъзходен метод да избягаш от себе си. Добрата книга е тази, която не ти остава свободни кътчета в съзнанието за персонални мисли. И противоположното - в случай че се усетя, че мислите ми се реят отвън страниците, които чета - затварям книгата.
Предпочитаният от вас род?
- Като хлапе обожавах научната фантастика. Братя Стругацки, Кир Буличов, Айзък Азимов. Но затварянето в избран род отминава с времето. Истинското обогатяване идва от книгите, които ти харесват ненадейно - такива, към които си протегнал ръка с известни подозрения.
Коя е най-хубавата книга, която сте получавали като подарък или рекомендация?
- Много са. Повечето книги, които са оставили някаква диря в съзнанието ми, са били предложени от някой по-начетен от мен човек - да вземем за пример сестра ми (да, шанс е това - не всеки има Силвия Недкова за сестра).
Любимият ви книжовен воин?
- Няма по какъв начин някой да задмине Дон Кихот. Може би тъй като го срещнах тъкмо когато се превръщах от невръстно дете в дребен, избухлив, предстоящ мъж. За мен Сервантес е основал съвършеният, неосъществим книжовен облик - изцяло елегантен в своето налудничаво несъвършенство. Толкова бях впечатлен от него, че като гимназист, напълно по детински си разреших дързостта да напиша малко продължение на книгата - под формата на есе. Умрелият Дон Кихот отиваше на небето и с чаровния си дебелоглав разбиваше статуквото на парадайса. Сега като се замисля, тази идея ме е държала чак до в този момент, когато издадох третата си книга - в " Екстазис " се случва нещо много сходно.
На кои създатели се възхищавате най-вече, включително поети, сценаристи, публицисти?
- На тези сполучливи мозъци, които не се затварят в кулата на личното си великолепие, а търсят метод да бъдат от изгода за хората - с вдъхновението, на което са способни.
Как съхранявате книгите си?
- Въпреки че книгите имат своето особено място у дома, доста постоянно са безусловно на всички места. Предполагам, че и на тях им доставя наслаждение да пълзят към нас.
Коя е последната книга, която ви разсмя?
- Първата книга, която написа петгодишната ми щерка преди дни - дребна преправка на Рапунцел в прегънат лист, сърце на корицата, безформен почерк с името й. Плюс обаятелен пропуск на букви и сбъркани гласни. Но написано с доста обич, като същински създател.
Коя ви разплака?
- Не помня, може би по този начин би трябвало.
Последната книга, която ви разочарова?
- Предполагам, че не съм единственият, който не дочита някои книги. Това е тъжна равносметка, тъй като доста постоянно виновността не е в книгата - има възможност просто да не си я хванал в верния миг. Затова и няма да загатвам книги, които са ме разочаровали. Не е почтено, казусът може да не е в тях.
Кой бихте желали да напише историята на вашия живот?
- Надявам се, че когато приближи краят му, ще съм написал задоволително доста измислени истории, с цел да се постанова някой да споделя същинската моя.
Кое класическо литературно произведение в никакъв случай не сте чели (и ви е неловко от това)?
- Опасявам се, че няма да е едно. Истината е, че просветителната ни система по мое време ни възпитаваше в " какво е желал да каже създателя ". Учехме се да разбираме литературното произведение " вярно ".
Собствените тълкования и персоналните чувства напълно не бяха значими. Бързо се ориентирахме, че вместо да четем цялото произведение, можем да прехвърлим страниците от тук - от там, а след това да се срещнем с предложената рецензия по въпроса " какво е желал да каже създателя ". Аз особено съм добър импровизатор и с сходна тактичност съм изкарвал обичайно високи оценки. Заради тази осакатена от пропагандата педагогическа мелачка се наложи да протягам ръка към някои зарязани типичен творби едвам откакто изкласих просветителната система. Едва ли съм съумял да наваксам всичко пропуснато, обаче. И съм уверен, че напълно не съм единствен.
Коя книга няма да спрете да препрочитате?
- " Балада за Георг Хених " на Виктор Пасков. Тази повест може да бръкне в ново ъгълче на душата ми всякога и да изчегърта неподозирано насъбрана там зла сила.
Как се трансформира усетът ви във времето?
- От години не се удовлетворявам в текстовете с просто добра история или забавни персонажи. Много значим е езикът, благосъстоянието на изразни средства. Не се впускам в лековато написани книги с плосък, прост жанр - нямам време за тях.
Кое е най-интересното нещо, което научихте от книга в последно време?
- Едно забавно умозаключение от " Сапиенс " на Ювал Харари ми се е загнездило в последно време. Нашият тип е съумял да оцелее, тъй като ние само можем да имаме вяра и да се сплотяваме в името на неща, които са артикул на личното ни въображение - богове, страни, права, корпорации. Мисля, че въображението е това, което ще ни помогне да оцелеем и в идния конфликт със силата на изкуствения разсъдък. Затова аз особено считам да не преставам да го храня. Нека пораства.
" Млък " - излезе алманах с разкази на Радослав Бимбалов Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ