Все повече търся добра история, добре разказана
В поредицата в рубриката " Книги " гостува Дария Карапеткова. Тя е учител в специалността " Италианска лингвистика " в СУ " Св. Климент Охридски ", преводач от италиански език и книжовен критик. Сътрудничи на " Литературен вестник ", вестник " Култура ", списание " Езиков свят " (Orbis Linguarum), списание " Литературата ". Автор е на литературоведски и интердисциплинарни проучвания.
Носител е редица оценки: Годишната премия на Съюза на преводачите в България в региона: Теория, история и рецензия на превода за 2013 г.; Специалната премия на Съюза на преводачите в България за 2016 година за книгата й " За PRЕВОДА " и през 2021 година за превода й на " Да кажеш съвсем същото " от Умберто Еко; Орден " Звезда на Италия ", степен " Кавалер ", връчен през 2017 година, който се присъжда за особени заслуги в развиването на двустранните връзки и популяризирането на културата на Италия по света.
Защо четете?
- Защото целият ми живот се върти към думите и езика.
Какво четете?
- Граматики и езиковедска есеистика, речници и енциклопедии, художествена и документална литература. Рядко попадам на положителни вицове, само че не се отхвърлям да диря.
Как избирате четива?
- Ако създателят ми е прочут и имам упования към него - по известност. Ако не е - по анотация. Резюмето от четвърта корица рядко бърка, още повече когато четем и сред редовете. Тук не включвам отзивите в жанр " Искрен и разтърсващ разказ, от който ще останете без мирис! - Папуас Дьо Папуа от Журнал дьо Папуа ".
Професионалната литературна рецензия също е доста значима, най-много с функционалността си да възпитава усета и да показва това, което без нея елементарният четец би пропуснал. А също и с функционалността си на авангард, на изобретател. Все по-често се оставям да ме изкуши и заглавието. Ако в него има игра на думи или въобще някакъв тип словесна провокация, стига да я виждам, наложително ще посегна към него, изключително в случай че е преводно.
Какво за четене има върху нощното ви шкафче?
ПътешествайкиС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
- " Пътешествайки " от Казандзакис, " Моята София през ХХ век " от Димо Казасов, " Теория на литературата. Новият век " от Е. Панчева, А. Личева и М. Янакиева, " Il museo della lingua italiana " (Музеят на италианския език) от езиковеда Джузепе Антонели, " Vite degli uomini illustri " (Животоописания на бележити личности) от хумориста Акиле Кампаниле, занаятчия в игрите на думи.
Теория на литературата. Новият векС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Коя е последната книга, която ви впечатли?
- " Il censimento dei radical chic " (2019) от журналиста и сценарист Джакомо Папи, в която пребиват до гибел един академични учител, тъй като е цитирал Спиноза по време на присъединяване си в телевизионно предаване. Ожесточението към него е подбудено от дързостта му да показва грамотност, с което е уязвил себеусещането на всеобщата аудитория, и министърът на вътрешните работи стартира да сформира лист на интелектуалците (преброяването, за което се приказва в заглавието), сякаш с цел да ги отбрани, само че те стартират да се усещат по-скоро застрашени и унищожават доказателствата за своята грамотност - библиотеки и т. н., и до такава степен съм стигнала, още не знам по какъв начин ще свърши.
За преводаС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Признавам, че тук ме притегли заглавието, и по-специално мъчно преводимият термин radical chic, въведен през 70-те години от теоретика на новата публицистика Том Улф. Отдавна ме занимава въпросът за преводимостта на този термин на български, тъй като калкираното от други езици " хайверена левица " като че ли не приказва задоволително на нашата просвета. Но още повече ме занимават деянията на това събитие.
Става дума за необикновен тип рафинирана измама, по силата на която пропагандираш идеали и дела, с които личните ти житейски практики са в цялостно несъгласие. За разобличаването на такова държание е нужно това сериозно мислене, което е изключително дефицитно през днешния ден. Радвам се, когато известната литература го прави, това приказва добре за културното ниво на съответната страна.
Да кажеш съвсем същотоС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Какъв е вашият обред, обвързван с четенето - по кое време, къде, какъв брой?
- Заетостта ми е такава, че не мога да си разреша обред, заради което чета във всеки вероятен миг това, което е най-спешно, по едно и също време с това, което ми е най-интересно.
Електронна книга, аудио или на хартия?
- Основно на хартия, от време на време и електронни книги, до които нямам достъп в друга форма. До аудиокнига до момента не съм прибягвала. Страня от всичко, което застава сред текста и читателя, като внася примеси по трасето. За мен даже гласът и интонацията прибавят нещо външно в това усамотение, тъй че надали ще опитвам скоро.
Четете ли на различен език, с изключение на на български? Има ли разлика в прекарването? Ако имате избор, какво предпочитате, оригинала или превода?
- На разликата в прекарването сред оригинала и превода е отдадена една част от професионалната ми кариера, което не значи, че имам подготвен отговор. До момента съм сигурна в едно: с цел да сме спокойни, че четем пълноценно на непознат език, би трябвало да го владеем професионално, което от време на време значи и по-рационално от родния.
Стигнах до този извод, откакто ми се случи да следя реакции на четящи чуждоезична книга, които освен реагираха възторжено на неща, което бяха разбрали неверно, само че и строяха куп асоциации и тълкования...
Виждам, че в последно време е съвременно да се дава право на всеки да има собствен прочит, даже когато той изхвърча с двеста от платното на обоснованите хипотези. Когато обаче това се случва в следствие от неведение, напълно не мога да го приема и за тези случаи приказвам при четенето на непознат език. Разбира се, и жанрът има значение - някъде не се постанова високо равнище на интерпретативни умения.
Кладата на суетатаС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Лично аз си разрешавам да чета художествена литература единствено на италиански от непознатите езици, по професионални аргументи. Пак по тези аргументи от време на време чета и преводните версии на същите книги, в случай че ги има. Това ме прави все по-убеден последовател на схващането за превода като допустимо начинание. Често чуваме оценки от рода на " о, това звучи по този начин прелестно в оригинал, а преводът е толкоз безсилно сходство ". Напротив, допустимо е да са съпоставими - умният превод е задоволително ловък.
Какво търсите в книгите - страст, познание, забавление, интелектуално предизвикателство?
- Книгите са измежду най-силните и безотказни източници на ентусиазъм и мотивация. В този смисъл те обезпечават житейска опора, интелектуално предизвикателство, забавление, страст, познание... Както и образци за това по какъв начин се трансформират тематиките, които ни вълнуват, и - изключително забавно за мен - методите, по които ги формулираме чисто езиково.
Предпочитаният от вас род?
- Документална ирония. Нещо като ирония по действителни случаи, в които сатиричното произтича от действителната фактология, стига единствено създателят да е писмено квалифициран и да има око. Убедена съм, че подобен род съществува, и не спирам да го диря.
Коя е най-хубавата книга, която сте получавали като подарък или рекомендация?
- Ще посоча тази, която получих най-скоро: " София - Прага 1926: 95 години от една паметна галерия ", взаимно издание на Българския културен институт в Прага и софийската Национална изложба. Книгата събира репродукции на тези близо 500 произведения на към 75 представители на новото българско изкуство, които са взели присъединяване в изключителна експозиция, отдадена на България, в луксозната постройка на Общинския дом в Прага през 1926 година.
Историята на това мощно имиджово за България събитие е в детайли разказана в обстойно документирания увод, а в албума са показани с творбите си имена като Константин Щъркелов, Иван Милев, Райко Алексиев, Борис Митов, Атанас Тасев и доста други, с които аз персонално се срещам за първи път с помощта на това издание, завършено извънредно красиво от художника Людмил Веселинов.
Любимият ви книжовен воин?
- Този, който си отива от сюжета, до момента в който читателят занапред осъзнава какъв брой към момента се нуждае от него.
На кои създатели се възхищавате най-вече, включително поети, сценаристи, публицисти?
- Изброените категории имат разнообразни креативен задания и предопределение, по тази причина ще кажа какво съгласно мен заслужава удивление при всички тях: положителната памет, нужната самовзискателност, високата просвета и здравословната подигравка.
Как съхранявате книгите си?
- Подредени начесто. Все по-нагъсто.
Петрови в грипа и към негоС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Коя е последната книга, която ви разсмя?
- " Петрови в грипа и към него " от Алексей Салников. Макар че това не беше единствената ми реакция.
Коя ви разплака?
Светът от вчераС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
- " Светът от през вчерашния ден " от Стефан Цвайг. Човек плаче и от носталгия, и от удивление.
Последната книга, която ви разочарова?
- Разочароват ме новите версии на типичен детски приказки, които вкарват в тях обикновени и банални осъвременяващи детайли както в сюжета, по този начин и в езика.
Кой бихте желали да напише историята на вашия живот?
- Амели Нотомб. Като си давам сметка, че ще ми е необходим прочут кураж да я прочета.
Как ще се споделя вашата автобиография?
- " Дотук единствено загрявах ". Или най-малко ми се желае да имам нужното въодушевление да я озаглавя по този начин, ха-ха.
Една книга, която не успяхте да дочетете до края?
- Не е една, само че за мен се сливат в една, тъй като си наподобяват - няколко бестселъра от челните места в класациите от последните години. Какво ти до края, стигам до трета страница макар най-хубавото си предпочитание - и дотук. Уточнявам, че става дума за две-три заглавия. Бестселърите по принцип, изключително европейските, има за какво да са такива.
Кое класическо литературно произведение в никакъв случай не сте чели (и ви е неловко от това)?
- Неудобно ми е за всяко едно от класическите творби, които не съм чела.
Коя книга няма да спрете да препрочитате?
- " От иглу до кюнец " от Валери Петров, поради остроумието и ерудицията, облечени в христоматийна техника. Както и басните на Трилуса - италианския стихотворец Карло Алберто Салустри - в превод още веднъж на Валери Петров.
Как се трансформира усетът ви във времето?
- Времето се трансформира с по-голяма скорост от усетите ми. Ако беше противоположното, евентуално крайният резултат щеше да е идентичен. Във всеки случай успоредният темп би бил най-скучният вид. А по-сериозно, от ден на ден диря добра история, добре разказана. Само едното от двете от ден на ден не ми е задоволително.
Кое е най-интересното нещо, което научихте от книга в последно време?
АномалиятаС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
- " Аномалията " от Ерве Льо Телие ме накара да се замисля за това, че сме достигнали до стадий, в който е допустимо да изпитаме неприязън при срещата със себе си. Изглежда, че една от дилемите ни за бъдещето ще е да заслужим личното си утвърждение.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Носител е редица оценки: Годишната премия на Съюза на преводачите в България в региона: Теория, история и рецензия на превода за 2013 г.; Специалната премия на Съюза на преводачите в България за 2016 година за книгата й " За PRЕВОДА " и през 2021 година за превода й на " Да кажеш съвсем същото " от Умберто Еко; Орден " Звезда на Италия ", степен " Кавалер ", връчен през 2017 година, който се присъжда за особени заслуги в развиването на двустранните връзки и популяризирането на културата на Италия по света.
Защо четете?
- Защото целият ми живот се върти към думите и езика.
Какво четете?
- Граматики и езиковедска есеистика, речници и енциклопедии, художествена и документална литература. Рядко попадам на положителни вицове, само че не се отхвърлям да диря.
Как избирате четива?
- Ако създателят ми е прочут и имам упования към него - по известност. Ако не е - по анотация. Резюмето от четвърта корица рядко бърка, още повече когато четем и сред редовете. Тук не включвам отзивите в жанр " Искрен и разтърсващ разказ, от който ще останете без мирис! - Папуас Дьо Папуа от Журнал дьо Папуа ".
Професионалната литературна рецензия също е доста значима, най-много с функционалността си да възпитава усета и да показва това, което без нея елементарният четец би пропуснал. А също и с функционалността си на авангард, на изобретател. Все по-често се оставям да ме изкуши и заглавието. Ако в него има игра на думи или въобще някакъв тип словесна провокация, стига да я виждам, наложително ще посегна към него, изключително в случай че е преводно.
Какво за четене има върху нощното ви шкафче?
- " Пътешествайки " от Казандзакис, " Моята София през ХХ век " от Димо Казасов, " Теория на литературата. Новият век " от Е. Панчева, А. Личева и М. Янакиева, " Il museo della lingua italiana " (Музеят на италианския език) от езиковеда Джузепе Антонели, " Vite degli uomini illustri " (Животоописания на бележити личности) от хумориста Акиле Кампаниле, занаятчия в игрите на думи.
Коя е последната книга, която ви впечатли?
- " Il censimento dei radical chic " (2019) от журналиста и сценарист Джакомо Папи, в която пребиват до гибел един академични учител, тъй като е цитирал Спиноза по време на присъединяване си в телевизионно предаване. Ожесточението към него е подбудено от дързостта му да показва грамотност, с което е уязвил себеусещането на всеобщата аудитория, и министърът на вътрешните работи стартира да сформира лист на интелектуалците (преброяването, за което се приказва в заглавието), сякаш с цел да ги отбрани, само че те стартират да се усещат по-скоро застрашени и унищожават доказателствата за своята грамотност - библиотеки и т. н., и до такава степен съм стигнала, още не знам по какъв начин ще свърши.
Признавам, че тук ме притегли заглавието, и по-специално мъчно преводимият термин radical chic, въведен през 70-те години от теоретика на новата публицистика Том Улф. Отдавна ме занимава въпросът за преводимостта на този термин на български, тъй като калкираното от други езици " хайверена левица " като че ли не приказва задоволително на нашата просвета. Но още повече ме занимават деянията на това събитие.
Става дума за необикновен тип рафинирана измама, по силата на която пропагандираш идеали и дела, с които личните ти житейски практики са в цялостно несъгласие. За разобличаването на такова държание е нужно това сериозно мислене, което е изключително дефицитно през днешния ден. Радвам се, когато известната литература го прави, това приказва добре за културното ниво на съответната страна.
Какъв е вашият обред, обвързван с четенето - по кое време, къде, какъв брой?
- Заетостта ми е такава, че не мога да си разреша обред, заради което чета във всеки вероятен миг това, което е най-спешно, по едно и също време с това, което ми е най-интересно.
Електронна книга, аудио или на хартия?
- Основно на хартия, от време на време и електронни книги, до които нямам достъп в друга форма. До аудиокнига до момента не съм прибягвала. Страня от всичко, което застава сред текста и читателя, като внася примеси по трасето. За мен даже гласът и интонацията прибавят нещо външно в това усамотение, тъй че надали ще опитвам скоро.
Четете ли на различен език, с изключение на на български? Има ли разлика в прекарването? Ако имате избор, какво предпочитате, оригинала или превода?
- На разликата в прекарването сред оригинала и превода е отдадена една част от професионалната ми кариера, което не значи, че имам подготвен отговор. До момента съм сигурна в едно: с цел да сме спокойни, че четем пълноценно на непознат език, би трябвало да го владеем професионално, което от време на време значи и по-рационално от родния.
Стигнах до този извод, откакто ми се случи да следя реакции на четящи чуждоезична книга, които освен реагираха възторжено на неща, което бяха разбрали неверно, само че и строяха куп асоциации и тълкования...
Виждам, че в последно време е съвременно да се дава право на всеки да има собствен прочит, даже когато той изхвърча с двеста от платното на обоснованите хипотези. Когато обаче това се случва в следствие от неведение, напълно не мога да го приема и за тези случаи приказвам при четенето на непознат език. Разбира се, и жанрът има значение - някъде не се постанова високо равнище на интерпретативни умения.
Лично аз си разрешавам да чета художествена литература единствено на италиански от непознатите езици, по професионални аргументи. Пак по тези аргументи от време на време чета и преводните версии на същите книги, в случай че ги има. Това ме прави все по-убеден последовател на схващането за превода като допустимо начинание. Често чуваме оценки от рода на " о, това звучи по този начин прелестно в оригинал, а преводът е толкоз безсилно сходство ". Напротив, допустимо е да са съпоставими - умният превод е задоволително ловък.
Какво търсите в книгите - страст, познание, забавление, интелектуално предизвикателство?
- Книгите са измежду най-силните и безотказни източници на ентусиазъм и мотивация. В този смисъл те обезпечават житейска опора, интелектуално предизвикателство, забавление, страст, познание... Както и образци за това по какъв начин се трансформират тематиките, които ни вълнуват, и - изключително забавно за мен - методите, по които ги формулираме чисто езиково.
Предпочитаният от вас род?
- Документална ирония. Нещо като ирония по действителни случаи, в които сатиричното произтича от действителната фактология, стига единствено създателят да е писмено квалифициран и да има око. Убедена съм, че подобен род съществува, и не спирам да го диря.
Коя е най-хубавата книга, която сте получавали като подарък или рекомендация?
- Ще посоча тази, която получих най-скоро: " София - Прага 1926: 95 години от една паметна галерия ", взаимно издание на Българския културен институт в Прага и софийската Национална изложба. Книгата събира репродукции на тези близо 500 произведения на към 75 представители на новото българско изкуство, които са взели присъединяване в изключителна експозиция, отдадена на България, в луксозната постройка на Общинския дом в Прага през 1926 година.
Историята на това мощно имиджово за България събитие е в детайли разказана в обстойно документирания увод, а в албума са показани с творбите си имена като Константин Щъркелов, Иван Милев, Райко Алексиев, Борис Митов, Атанас Тасев и доста други, с които аз персонално се срещам за първи път с помощта на това издание, завършено извънредно красиво от художника Людмил Веселинов.
Любимият ви книжовен воин?
- Този, който си отива от сюжета, до момента в който читателят занапред осъзнава какъв брой към момента се нуждае от него.
На кои създатели се възхищавате най-вече, включително поети, сценаристи, публицисти?
- Изброените категории имат разнообразни креативен задания и предопределение, по тази причина ще кажа какво съгласно мен заслужава удивление при всички тях: положителната памет, нужната самовзискателност, високата просвета и здравословната подигравка.
Как съхранявате книгите си?
- Подредени начесто. Все по-нагъсто.
Коя е последната книга, която ви разсмя?
- " Петрови в грипа и към него " от Алексей Салников. Макар че това не беше единствената ми реакция.
Коя ви разплака?
- " Светът от през вчерашния ден " от Стефан Цвайг. Човек плаче и от носталгия, и от удивление.
Последната книга, която ви разочарова?
- Разочароват ме новите версии на типичен детски приказки, които вкарват в тях обикновени и банални осъвременяващи детайли както в сюжета, по този начин и в езика.
Кой бихте желали да напише историята на вашия живот?
- Амели Нотомб. Като си давам сметка, че ще ми е необходим прочут кураж да я прочета.
Как ще се споделя вашата автобиография?
- " Дотук единствено загрявах ". Или най-малко ми се желае да имам нужното въодушевление да я озаглавя по този начин, ха-ха.
Една книга, която не успяхте да дочетете до края?
- Не е една, само че за мен се сливат в една, тъй като си наподобяват - няколко бестселъра от челните места в класациите от последните години. Какво ти до края, стигам до трета страница макар най-хубавото си предпочитание - и дотук. Уточнявам, че става дума за две-три заглавия. Бестселърите по принцип, изключително европейските, има за какво да са такива.
Кое класическо литературно произведение в никакъв случай не сте чели (и ви е неловко от това)?
- Неудобно ми е за всяко едно от класическите творби, които не съм чела.
Коя книга няма да спрете да препрочитате?
- " От иглу до кюнец " от Валери Петров, поради остроумието и ерудицията, облечени в христоматийна техника. Както и басните на Трилуса - италианския стихотворец Карло Алберто Салустри - в превод още веднъж на Валери Петров.
Как се трансформира усетът ви във времето?
- Времето се трансформира с по-голяма скорост от усетите ми. Ако беше противоположното, евентуално крайният резултат щеше да е идентичен. Във всеки случай успоредният темп би бил най-скучният вид. А по-сериозно, от ден на ден диря добра история, добре разказана. Само едното от двете от ден на ден не ми е задоволително.
Кое е най-интересното нещо, което научихте от книга в последно време?
- " Аномалията " от Ерве Льо Телие ме накара да се замисля за това, че сме достигнали до стадий, в който е допустимо да изпитаме неприязън при срещата със себе си. Изглежда, че една от дилемите ни за бъдещето ще е да заслужим личното си утвърждение.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ