Непознатият Лист – операта „Дон Санчо“
В поредицата на „ Неделен следобяд “ за показване на непознати оперни произведения в годината, когато се отбелязва от рождението на Ференц Лист екипът на предаването избира да излъчи евентуално единствения запис на единствената опера на Лист.
Опера със странна история. Написана е от момче на тринадесет години, което в никакъв случай по-късно няма да се върне към този род. Малко припомня на историята на Моцарт, който на дванайсет години основава „ Бастиен и Бастиена “. Историята се повтаря и в метода по Адам Лист води сина си да изнася концерти първо във Виена, а след това и в Париж, тъкмо както Леополд Моцарт показва дребния Волфганг в европейските дворове.
От 1823 година бащата и синът са във френската столица и единствено след година името на детето, което виртуозно свири на пиано е известно на всички. През пролетта на 1825 година Адам Лист предлага операта на сина си на управлението на Парижката опера. През юли жури от именити музиканти сред който Луиджи Керубини и Франсоа Боалдьо одобряват творбата. Премиерата е на 17 октомври 1825 година в зала „ Пелетие “ на Парижката опера под диригентството на Рудолф Кройцер, а заглавната роля извършва фамозният Рудолф Нури, принцесата е Каролин Грасари. Следват още три представления, след което операта е безусловно забравена. Дълго време се е считало, че партитурата е изгоряла по време на пожар в операта. Едва през 1903 година Жан Шантавоан открива ръкопис, покрит в архивите на Парижката опера. Следват дълги година, в които музиколози изследват и допълват партитурата и едвам през октомври 1977 година след 153 години забвение операта е показана на фестивала „ Ференц Лист “ в Лондон.
Много от познавачите на творчеството на композитора настояват, че не той е написал операта. Изследвайки партитурата те откриват доста общи черти със стила на Фернандо Пайер, при който Лист учи комбинация. За благополучие са открити писма на Адам Лист до Карл Черни, в които той разказва основаването на опера, лекотата с която написа момчето, грешките и компликациите, които среща. Сигурно е, че в оркестрирането младият композитор е подкрепят от Пайер.
Либретото е типично сантиментално. Основава се на средновековна приказка, намесват се свръхестествени сили, които подкрепят щастливата развръзка. Либретото е на Теолон (Мари-Еманюел Гийом Маргьорит Теолон дьо Ламбер) и Дьо Рансе (Арман Жан дьо Бутийе дьо Рансе) по историата на Жан-Батист Кларис Флориан.
Лина Раман, биограф на Лист, написа: „ Настъпи 17 октомври (1825), денят, в който „ Дон Санчо “ трябваше да бъде показан пред публиката. Блестяща аудитория се беше събрала в Операта. Рудолф Кройцер беше диригент, благородният и прочут тенор, Адолф Нури изпя основната роля; всички реализатори направиха всичко допустимо, с цел да обезпечат триумфа, а обществеността наблюдава първата творба на младия композитор с възходящ интерес. На финала аплодисментите бяха безгранични; публиката възторжено ръкопляскаше на обичаните от тях реализатори и най-много на Нури. Тогава последният, висока и величествена фигура, с преливаща привлекателност, взе на ръце младия композитор, към момента прекомерно малък за своите четиринадесет години, и го изведе пред публиката, чието тържествуване беше безгранично. Кройцер също пристигна, погали го и го прегърна. Адам Лист беше отвън себе си от наслада. Сълзите се стичаха от очите му. Подобен банкет на „ Дон Санчо “ надхвърляше всичките му упования! Франц, в противен случай, се радваше единствено поради татко си. Поведението му беше съществено, съвсем ядосано, поради Нури, който го е извел пред публиката, макар нежеланието му “.
Записът, който предлага стратегия „ Хисто Ботев “ на 14 март от 14 часа е на „ Хунгаротон “ от 1986 година, диригент Тамаш Пал, ученик на консерваторията „ Ференц Лист “ в Будапеща.
Действащи лица и реализатори:
• Дон Санчо – Жерар Гарино
• Елзира – Юлия Хамари
• Алидор – Ищван Гати
• Паж – Каталин Фаркаш
• Зелиза – Илдико Комлоши
• Дама – Мария Задори
• Кавалер – Габор Калай
Хор на Унгарското радио и телевизия, Оркестър на Унгарската държавна опера, диригент Тамаш Пал.
Съдържание на
Опера със странна история. Написана е от момче на тринадесет години, което в никакъв случай по-късно няма да се върне към този род. Малко припомня на историята на Моцарт, който на дванайсет години основава „ Бастиен и Бастиена “. Историята се повтаря и в метода по Адам Лист води сина си да изнася концерти първо във Виена, а след това и в Париж, тъкмо както Леополд Моцарт показва дребния Волфганг в европейските дворове.
От 1823 година бащата и синът са във френската столица и единствено след година името на детето, което виртуозно свири на пиано е известно на всички. През пролетта на 1825 година Адам Лист предлага операта на сина си на управлението на Парижката опера. През юли жури от именити музиканти сред който Луиджи Керубини и Франсоа Боалдьо одобряват творбата. Премиерата е на 17 октомври 1825 година в зала „ Пелетие “ на Парижката опера под диригентството на Рудолф Кройцер, а заглавната роля извършва фамозният Рудолф Нури, принцесата е Каролин Грасари. Следват още три представления, след което операта е безусловно забравена. Дълго време се е считало, че партитурата е изгоряла по време на пожар в операта. Едва през 1903 година Жан Шантавоан открива ръкопис, покрит в архивите на Парижката опера. Следват дълги година, в които музиколози изследват и допълват партитурата и едвам през октомври 1977 година след 153 години забвение операта е показана на фестивала „ Ференц Лист “ в Лондон. Много от познавачите на творчеството на композитора настояват, че не той е написал операта. Изследвайки партитурата те откриват доста общи черти със стила на Фернандо Пайер, при който Лист учи комбинация. За благополучие са открити писма на Адам Лист до Карл Черни, в които той разказва основаването на опера, лекотата с която написа момчето, грешките и компликациите, които среща. Сигурно е, че в оркестрирането младият композитор е подкрепят от Пайер.
Либретото е типично сантиментално. Основава се на средновековна приказка, намесват се свръхестествени сили, които подкрепят щастливата развръзка. Либретото е на Теолон (Мари-Еманюел Гийом Маргьорит Теолон дьо Ламбер) и Дьо Рансе (Арман Жан дьо Бутийе дьо Рансе) по историата на Жан-Батист Кларис Флориан. Лина Раман, биограф на Лист, написа: „ Настъпи 17 октомври (1825), денят, в който „ Дон Санчо “ трябваше да бъде показан пред публиката. Блестяща аудитория се беше събрала в Операта. Рудолф Кройцер беше диригент, благородният и прочут тенор, Адолф Нури изпя основната роля; всички реализатори направиха всичко допустимо, с цел да обезпечат триумфа, а обществеността наблюдава първата творба на младия композитор с възходящ интерес. На финала аплодисментите бяха безгранични; публиката възторжено ръкопляскаше на обичаните от тях реализатори и най-много на Нури. Тогава последният, висока и величествена фигура, с преливаща привлекателност, взе на ръце младия композитор, към момента прекомерно малък за своите четиринадесет години, и го изведе пред публиката, чието тържествуване беше безгранично. Кройцер също пристигна, погали го и го прегърна. Адам Лист беше отвън себе си от наслада. Сълзите се стичаха от очите му. Подобен банкет на „ Дон Санчо “ надхвърляше всичките му упования! Франц, в противен случай, се радваше единствено поради татко си. Поведението му беше съществено, съвсем ядосано, поради Нури, който го е извел пред публиката, макар нежеланието му “.
Записът, който предлага стратегия „ Хисто Ботев “ на 14 март от 14 часа е на „ Хунгаротон “ от 1986 година, диригент Тамаш Пал, ученик на консерваторията „ Ференц Лист “ в Будапеща.
Действащи лица и реализатори:
• Дон Санчо – Жерар Гарино
• Елзира – Юлия Хамари
• Алидор – Ищван Гати
• Паж – Каталин Фаркаш
• Зелиза – Илдико Комлоши
• Дама – Мария Задори
• Кавалер – Габор Калай
Хор на Унгарското радио и телевизия, Оркестър на Унгарската държавна опера, диригент Тамаш Пал.
Съдържание на
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ