Кръстатата казарма и Конака във Видин – архитектура и история в едно
В поредност материали ще ви представим 50-те малко известни туристически обекта в България. Повече информация можете да откриете в портала #Мястото. Проектът е част от Комуникационната акция за поощряване на вътрешния туризъм у нас по Оперативна стратегия „ Регионално развиване “ 2007-2013 година
Кръстатата казарма и Конака са две от малко познатите забележителности във Видин, които съчетават забавна архитектура с богати етнографско-исторически експозиции.
Кръстатата казарма е внушителна, неповторима за Балканите постройка. Намира се в най-старата част на Видин, наоколо до Крайдунавския парк и църквата „ Св. Петка “. Построена е по поръчка на локалния държател Осман Пазвантоглу през 1801 година за потребностите на османските войски във Видин. На мястото, което ѝ е отредено, преди този момент се е намирала градината на остарелия сарай на пашата. В началото на XIX в. постройката се употребява за конак и за къща на агата на еничарите. Покрит дървен мост е свързвал постройката с намиращата се в съседство оръжейна работилница.
След Освобождението Кръстатата казарма служи за съд и казарма на българската армия.
Уникална архитектура за Балканите
Музеят „ Кръстатата казарма “ е част от районния музеен комплекс във Видин. Поради своята уникалност постройката е оповестена за монумент на културата от национално значение. Тя е забележителна с рядката си форма на верен геометричен кръст. Масивната двуетажна сграда е със застроена повърхност към 1260 кв. м и е построена от камък и тухли на варо-пясъчна основа.
Вътрешната архитектура е забавна с това, че всяко крило е с друга коридорна скица според от разположението на пространствата. Първоначалното систематизиране обаче не е известно, защото е променяно неведнъж съгласно другите функционалности, които постройката е изпълнявала. Не е известно и истинското разположение на стълбите.
Най-впечатляващи и внушителни във вътрешното пространство са четирите стълба с отсечени ъгли, галерията и монументалното централно ядро. Четирите крила на „ кръста “ се свързват с централен кулоар, а пресичането им оформя неповторими осемстенни пространства, чиито дървени подови структури се поддържат от четири солидни колони.
Казармата има и четири съвсем независими вътрешни двора.
Експозиция връща два века обратно
От 1969 година тук е уредена етнографска експозиция, която показва обичайна просвета на популацията от Видинска област от края на ХІХ в. до 20-те години на ХХ в. Изложбата споделя за бита на локалните хора, показани са обредни и обичайни носии от района, предмети от градския обичай, които илюстрират връзките на Видин с Европа, национални художествени занаяти. Специално място е отделено на риболова по река Дунав. Голямо преимущество на експозицията е, че обяснителните текстове са на пет езика – български, съветски, британски, немски и френски.
Конака
Музеят „ Конака “ е друга малко известна забележителност в дунавския град, която си заслужава да бъде посетена. Паметникът на културата е част от районния музеен комплекс дружно с Кръстатата казарма и крепостта „ Баба Вида “. Разположен е в централната част на Видин, а пред него е завършен дребен парк. Сградата е издигната през втората половина на ХVІІІ в. и в началото е била употребена от турците за конак. През 70-те години на ХІХ в. тя е предоставена на българската църковна община. След Освобождението в нея се обитава Община Видин.
Двуетажната сграда, също като Кръстатата казарма, е претърпяла голям брой преустройства и е изгубила част от достоверните си детайли. Първоначално евентуално е била на един етаж, с входове в двете направления, а в централната ѝ част се е издигало кулообразно помещение – наблюдателница на пожарната защита. След Освобождението в образа ѝ са включени детайли от българската възрожденска архитектура.
Пътуване от праисторията до Освобождението
Още през 1956 година постройката, известна под името „ Конака “, е преустроена в музей, който споделя историята на Видинския район от дълбока античност до Освобождението. Днес в него са ситуирани експозициите на Регионалния исторически музей–Видин, свързани с археологията и историята на България в интервала XV–XIX в. В раздел „ Праистория “ са показани скалните рисунки от пещерата Магура, населявана през ранната бронзова ера и през ранната желязна ера. Късната бронзова ера участва с богата сбирка предмети, открити до днешното село Балей: оръдия на труда и украшения, глинени съдове и предмети с паметно предопределение. Античният раздел е показан с разнородни сбирки на предмети от огромните римски градове Рациария (село Арчар), Бонония (Бдин) и римския кастел Кастра Мартис (Кула). Тук се съхраняват и творби на каменната пластика – богато украсени римски саркофази, надгробни и оброчни плочи, скулптури, измежду които се откроява фамозната мраморна скулптура „ Почиващият Херакъл “ (II в., с. Арчар). Към археологическото благосъстояние от римската ера се прибавя и истинската подова мозайка, открита в крайградска вила до Рациария (III в.).Средновековната история на Видин (Бдин) е проследена с творби на металопластиката, монети, разнообразни принадлежности, също и представителната трапезна керамика (XIII – XIV в.) от вида сграфито – всички открити най-вече при археологически изследвания на крепостта Баба Вида. Търговските връзки на Бдинското феодално царство са показани с копие на Брашовската грамота и нумизматични находки, измежду които се отличават сребърните монети на цар Иван Срацимир. Документирани са средновековните културни средища – Алботинският манастир (с. Градец, XIII – XIV в.), църквата в с. Долна Каменица (дн. Сърбия), църквата в Раковишкия манастир (XII в.), както и Бдинската книжовна школа.
Този документ е основан в границите на контракт за безплатна финансова помощ №BG161PO001/3.3-01/2008/001-11, по план " Комуникационна акция за поощряване на вътрешния туризъм в Република България ", който се реализира с финансовата поддръжка на Оперативна стратегия " Регионално развиване " 2007-2013 година, съфинансирана от Европейския съюз посредством Европейския фонд за районно развиване. Цялата отговорност за наличието на продукта се носи от Министерство на туризма и при никакви условия не може да се смята, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Управляващия орган.
Кръстатата казарма и Конака са две от малко познатите забележителности във Видин, които съчетават забавна архитектура с богати етнографско-исторически експозиции.
Кръстатата казарма е внушителна, неповторима за Балканите постройка. Намира се в най-старата част на Видин, наоколо до Крайдунавския парк и църквата „ Св. Петка “. Построена е по поръчка на локалния държател Осман Пазвантоглу през 1801 година за потребностите на османските войски във Видин. На мястото, което ѝ е отредено, преди този момент се е намирала градината на остарелия сарай на пашата. В началото на XIX в. постройката се употребява за конак и за къща на агата на еничарите. Покрит дървен мост е свързвал постройката с намиращата се в съседство оръжейна работилница.
След Освобождението Кръстатата казарма служи за съд и казарма на българската армия.
Уникална архитектура за Балканите
Музеят „ Кръстатата казарма “ е част от районния музеен комплекс във Видин. Поради своята уникалност постройката е оповестена за монумент на културата от национално значение. Тя е забележителна с рядката си форма на верен геометричен кръст. Масивната двуетажна сграда е със застроена повърхност към 1260 кв. м и е построена от камък и тухли на варо-пясъчна основа.
Вътрешната архитектура е забавна с това, че всяко крило е с друга коридорна скица според от разположението на пространствата. Първоначалното систематизиране обаче не е известно, защото е променяно неведнъж съгласно другите функционалности, които постройката е изпълнявала. Не е известно и истинското разположение на стълбите.
Най-впечатляващи и внушителни във вътрешното пространство са четирите стълба с отсечени ъгли, галерията и монументалното централно ядро. Четирите крила на „ кръста “ се свързват с централен кулоар, а пресичането им оформя неповторими осемстенни пространства, чиито дървени подови структури се поддържат от четири солидни колони.
Казармата има и четири съвсем независими вътрешни двора.
Експозиция връща два века обратно
От 1969 година тук е уредена етнографска експозиция, която показва обичайна просвета на популацията от Видинска област от края на ХІХ в. до 20-те години на ХХ в. Изложбата споделя за бита на локалните хора, показани са обредни и обичайни носии от района, предмети от градския обичай, които илюстрират връзките на Видин с Европа, национални художествени занаяти. Специално място е отделено на риболова по река Дунав. Голямо преимущество на експозицията е, че обяснителните текстове са на пет езика – български, съветски, британски, немски и френски.
Конака
Музеят „ Конака “ е друга малко известна забележителност в дунавския град, която си заслужава да бъде посетена. Паметникът на културата е част от районния музеен комплекс дружно с Кръстатата казарма и крепостта „ Баба Вида “. Разположен е в централната част на Видин, а пред него е завършен дребен парк. Сградата е издигната през втората половина на ХVІІІ в. и в началото е била употребена от турците за конак. През 70-те години на ХІХ в. тя е предоставена на българската църковна община. След Освобождението в нея се обитава Община Видин.
Двуетажната сграда, също като Кръстатата казарма, е претърпяла голям брой преустройства и е изгубила част от достоверните си детайли. Първоначално евентуално е била на един етаж, с входове в двете направления, а в централната ѝ част се е издигало кулообразно помещение – наблюдателница на пожарната защита. След Освобождението в образа ѝ са включени детайли от българската възрожденска архитектура.
Пътуване от праисторията до Освобождението
Още през 1956 година постройката, известна под името „ Конака “, е преустроена в музей, който споделя историята на Видинския район от дълбока античност до Освобождението. Днес в него са ситуирани експозициите на Регионалния исторически музей–Видин, свързани с археологията и историята на България в интервала XV–XIX в. В раздел „ Праистория “ са показани скалните рисунки от пещерата Магура, населявана през ранната бронзова ера и през ранната желязна ера. Късната бронзова ера участва с богата сбирка предмети, открити до днешното село Балей: оръдия на труда и украшения, глинени съдове и предмети с паметно предопределение. Античният раздел е показан с разнородни сбирки на предмети от огромните римски градове Рациария (село Арчар), Бонония (Бдин) и римския кастел Кастра Мартис (Кула). Тук се съхраняват и творби на каменната пластика – богато украсени римски саркофази, надгробни и оброчни плочи, скулптури, измежду които се откроява фамозната мраморна скулптура „ Почиващият Херакъл “ (II в., с. Арчар). Към археологическото благосъстояние от римската ера се прибавя и истинската подова мозайка, открита в крайградска вила до Рациария (III в.).Средновековната история на Видин (Бдин) е проследена с творби на металопластиката, монети, разнообразни принадлежности, също и представителната трапезна керамика (XIII – XIV в.) от вида сграфито – всички открити най-вече при археологически изследвания на крепостта Баба Вида. Търговските връзки на Бдинското феодално царство са показани с копие на Брашовската грамота и нумизматични находки, измежду които се отличават сребърните монети на цар Иван Срацимир. Документирани са средновековните културни средища – Алботинският манастир (с. Градец, XIII – XIV в.), църквата в с. Долна Каменица (дн. Сърбия), църквата в Раковишкия манастир (XII в.), както и Бдинската книжовна школа.
Този документ е основан в границите на контракт за безплатна финансова помощ №BG161PO001/3.3-01/2008/001-11, по план " Комуникационна акция за поощряване на вътрешния туризъм в Република България ", който се реализира с финансовата поддръжка на Оперативна стратегия " Регионално развиване " 2007-2013 година, съфинансирана от Европейския съюз посредством Европейския фонд за районно развиване. Цялата отговорност за наличието на продукта се носи от Министерство на туризма и при никакви условия не може да се смята, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Управляващия орган.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ