Текето край Оброчище - място за изцеление и единение
В поредност материали ще ви представим 50-те малко известни туристически обекта в България. Повече информация можете да откриете в портала #Мястото. Проектът е част от Комуникационната акция за поощряване на вътрешния туризъм у нас по Оперативна стратегия „ Регионално развиване “ 2007-2013 година
Двуобредният молитвен дом на мюсюлманския светец Ак Язълъ баба и неговия християнски двойник св. Атанас е един от малко познатите, само че извънредно забавни архитектурни монументи с религиозно и културно значение. Старата дервишка обител се намира в покрайнините на с. Оброчище, близо до гъстата лонгозна гора на резервата „ Балтата “, наоколо до черноморския курорт Албена и град Балчик. Началото на този молитвен дом, именуван от локалното население „ Текето “ или „ Манастира “, се губи в далечния XVI в.
Днес мюсюлманската и християнска реликва е изнесена експозиция на Историческия музей в Балчик.
Божествената сила на Герания
Текето се намира край село Оброчище – тайнствено и магнетично място, за което се има вяра, че е заредено с божествена сила. Местността, известна през Античността като Герания, се намира в живописна котловина, измежду същинска джунгла от растителност. Името на селото идва от думата „ оброк “ (обричане, клетва, дан към боговете) – свещено място за ритуали, жертвоприношения и връзка с Бога.
За първи път това място се загатва в турски летопис от 1676 г. като Такиеджик. Преди 1942 г. селото се споделя Теке поради турския манастир (теке), ситуиран в южния му край. До Освобождението в селището има 118 къщи, в които живеят единствено черкезки фамилии. След 1978 г. на мястото на изселените черкези стартират да се заселват българи от Източна Тракия.
Молитвен център с неповторима архитектура
Текето „ Ак Язълъ баба “ е неповторим молитвен дом и енергиен център – един от най-големите на Балканите и най-хубавият пример на османската паметна архитектура по нашите земи от началото на XVI век.
За първи път текето е упоменато от известния турски странник Евлия Челеби през 1652 г.: „ С изключение на мавзолеите на имамите Али и Хюсеин в Багдад, друго такова теке няма нито в Анадола, нито в Персия “. Двеста години по-късно мястото впечатлява и унгареца Феликс Каниц, който написа: „ При селото Теке попаднах на един дервишки манастир с такива размери, че не съществува, без подозрение, по-голям на европейска земя, като се изключи Цариград “.
Изграждането на комплекса продължава няколко десетилетия и съответствува с ръководството на султан Сюлейман Първи.
Текето е неповторимо като архитектура. Състои се от две идентични като проект здания – тюрбе (мавзолей) и имарет (магерница). Тюрбето е напълно непокътнато, а от имарета е останала единствено една стена. Забележително е, че всички здания, даже коминът на магерницата и беседката, са във формата на съвършен седмоъгълник. Енергията на текето се отключва и насочва точно от силата на седмиците в каменната постройка – цифрата 7 е тайнствено и свръхестествено число, символизиращо акта на съзиданието, еволюцията, съзряването, сътворението, смъртните грехове.
Тюрбето с височина 12 метра и диаметър 11 метра е построено от издялани правоъгълни блокове. Таванът е куполообразен, изписан със стилизирани растителни и геометрични орнаменти в източен жанр. От него се спускат 5 тънки вериги, на които са били окачвани кандила.
В средата на текето е гробът на мюсюлманския светия Ак Язълъ баба, насочен в посока изток – запад. Някога до него са били сложени движимостите на светеца, а през днешния ден е обкръжен от даровете на поклонниците. Тук има олтар и място за палене на свещи, присъщи за изповядващите алевизма – неортодоксално течение в исляма. Ако се съди по невероятните размери на гроба – 4,45 м дължина и 2,10 м широчина, Ак Язълъ е бил същински великан.
Имаретът е със доста по-големи размери и с вход от юг. В предишното главното му помещение е завършвало със комплицирана седемскатна дървена структура, обшита с оловна ламарина, която е била унищожена по време на руско-турските войни. В средата на имарета е имало фонтан, а в северния му край се е издигало намерено огнище, което е завършвало с висок седемстенен каменен комин, напомнящ минаре. Някога на синджир над огнището е бил окачван казан, в който се е готвело – дервишите са давали гратис храна и заслон на всеки пасажер.
По своята архитектура текето на Ак Язълъ баба в Оброчище е сходно с молитвените домове на Демир баба в местността Сборяново край Исперих, на Отман баба в село Текето, Хасковско, и на Кадемли баба край Графитово, Сливенско.
Приказки за великана
Кой е колосът Ак Язълъ? Алианите (алевии, казълбаши) описват голям брой митове за него. Татарите от прилежащото Ляхово настояват, че Ак Язълъ баба е построил текето единствено с една брадва за една нощ. Евлия Челеби споделя друго – един ден, откакто се нахранил, светецът забил в земята шиша, на който си опекъл месо, и от него израснал голям кестен, който дал плод на мига.
Християните имат своя легенда. Край текето живеел паралия на име Атанас, който имал огромни стада добитък. Животните били толкоз умни, че излизали на паша и се прибирали без овчар. Други описват, че Атанас бил млад пастир, който се влюбил в турска мома. Когато роднините на девойката разбрали, подгонили младите, с цел да ги санкционират. Влюбените се самоубили, с цел да не попаднат в ръцете на преследвачите си.
Християните имат вяра, че в миналото тук е имало манастир, трансфорат от мюсюлманите в дервишка обител, а св. Атанас е бил погубен от турците поради своята религия.
А какво споделят историческите летописи? През XVI в. съгласно османските документи в покрайнините на гъстата гора на Балтата се заселва Ак Язълъ баба. Той се смята за нравствен правоприемник на Отоман баба – лидер на мюсюлмански медал, обвързван с групата Абдалан и учението на хуруфитите. През 1492 г., малко след гибелта на главата на дервишкия медал, почитателите на неортодоксалния ислям, измежду които и дервишите (букв. безпаричен, нищ, мюсюлмански духовник или човек, който следва избран тайнствен път) на Отоман баба, са подложени на гонене. Начело на братството застава Ак Язълъ баба и с цел да избави ордена, той се преселва с част от учениците си в долината на р. Батова, надалеч от центъра на Османската империя. Тук неговата обител се трансформира в самобитен център на един от клоновете на дервишкия медал, а самият Язълъ баба – в нравствен лидер на източните български земи. След гибелта му дервишите построяват неговото теке, към което поражда село Текиеджик.
Среща на религии и етноси
Най-удивителното е, че това светилище се уважава и от мюсюлмани, и от християни. Казълбашите имат вяра, че в гигантския гроб почива Ак Язълъ баба, православните са безапелационни, че там лежи св. Атанас. И едните, и другите считат светеца за настойник на домашните животни. И едните, и другите са уверени, че приживе Ак Язълъ баба е бил хубав колос, който персонално е пазел селото от зли хора и духове.
В началото молитвеният дом на Ак Язълъ баба е средище на неортодоксални вярвания и ритуали, обединени от алевизма – скрито шиитско обучение, изповядвано от почитателите на имам Али, братовчед и шурей на Мохамед.
От втората половина на ХІХ в. текето се трансформира в двуобредно светилище, което се посещава от мюсюлмани и християни. Поклонници на двете религии провеждат тук общ обичаен събор на 1-ви и 2-ри май, когато празнуват храмовия празник (Атанасовден).
По традиция изповядващите исляма посещават текето в понеделник, четвъртък и петък или при предоставяне на оброк, а християните – когато се нуждаят от помощта и закрилата на своя светец.
Независимо от обстоятелството, че мястото е посещавано от поклонници на разнообразни религии, тук те правят едни и същи ритуали, с цел да измолят закрилата на светеца – молят се на гроба на светеца, мият се с вода, връзват парцалчета по клоните на дърветата за здраве, палят свещи, оставят богати оброчни блага. Лечебната мощ на текето
Каменният гроб на Ак Язълъ баба постоянно е обсипан с предмети – черги, облекла, чаршафи, кърпи – блага за светеца. И през днешния ден заболели хора спят в текето, с цел да се излекуват или да трансформират живота си към по-добро. Някога камъкът на колоса е бил увит със зелено сукно, а върху него са били поставяни движимости на исполина: чехли, лула, бастун, гребен, свещници. Днес са останали единствено чехлите – поклонниците ги обуват и обикалят три пъти гроба с вярата да се очистят от греховете си и да се излекуват от заболяванията си. Текето пази невероятни истории за сакати хора, които прохождат след ритуала край гроба, за слепци, които проглеждат, за бездетни майки, които раждат мощни като Ак Язълъ деца…
Атмосферата на мястото е извънредно въздействаща – тишината на светилището и приглушената светлина, процеждаща се през облите прозорци, основават чувство за загадъчност и мистичност. Поклонниците имат вяра, че отворът от западния завършек на гробницата е вълшебен и че единствено същински вярващите, с отворени сърца и чисти намерения, могат да видят по какъв начин от дупката излиза млечнобяла мъгла – силата на светеца.
Който пусне монета през дупката за здраве и шанс, ще усети по звука, че гробът е бездънен. Според археолози и историци доста евентуално е той да е построен върху остаряло езическо светилище и енергийната мощ на мястото да е обвързвана с доста остарял каменен комплекс или олтар под текето.
Текето „ Ак Язълъ баба – Св. Атанас “ е блестящо удостоверение за хармоничното общуване на разнообразни културно-религиозни модели – място на вяра и очакване за търсещите души – вярващи и невярващи, християни и мюсюлмани.
Този документ е основан в границите на контракт за безплатна финансова помощ №BG161PO001/3.3-01/2008/001-11, по план " Комуникационна акция за поощряване на вътрешния туризъм в Република България ", който се реализира с финансовата поддръжка на Оперативна стратегия " Регионално развиване " 2007-2013 година, съфинансирана от Европейския съюз посредством Европейския фонд за районно развиване. Цялата отговорност за наличието на продукта се носи от Министерство на туризма и при никакви условия не може да се смята, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Управляващия орган.
Двуобредният молитвен дом на мюсюлманския светец Ак Язълъ баба и неговия християнски двойник св. Атанас е един от малко познатите, само че извънредно забавни архитектурни монументи с религиозно и културно значение. Старата дервишка обител се намира в покрайнините на с. Оброчище, близо до гъстата лонгозна гора на резервата „ Балтата “, наоколо до черноморския курорт Албена и град Балчик. Началото на този молитвен дом, именуван от локалното население „ Текето “ или „ Манастира “, се губи в далечния XVI в.
Днес мюсюлманската и християнска реликва е изнесена експозиция на Историческия музей в Балчик.
Божествената сила на Герания
Текето се намира край село Оброчище – тайнствено и магнетично място, за което се има вяра, че е заредено с божествена сила. Местността, известна през Античността като Герания, се намира в живописна котловина, измежду същинска джунгла от растителност. Името на селото идва от думата „ оброк “ (обричане, клетва, дан към боговете) – свещено място за ритуали, жертвоприношения и връзка с Бога.
За първи път това място се загатва в турски летопис от 1676 г. като Такиеджик. Преди 1942 г. селото се споделя Теке поради турския манастир (теке), ситуиран в южния му край. До Освобождението в селището има 118 къщи, в които живеят единствено черкезки фамилии. След 1978 г. на мястото на изселените черкези стартират да се заселват българи от Източна Тракия.
Молитвен център с неповторима архитектура
Текето „ Ак Язълъ баба “ е неповторим молитвен дом и енергиен център – един от най-големите на Балканите и най-хубавият пример на османската паметна архитектура по нашите земи от началото на XVI век.
За първи път текето е упоменато от известния турски странник Евлия Челеби през 1652 г.: „ С изключение на мавзолеите на имамите Али и Хюсеин в Багдад, друго такова теке няма нито в Анадола, нито в Персия “. Двеста години по-късно мястото впечатлява и унгареца Феликс Каниц, който написа: „ При селото Теке попаднах на един дервишки манастир с такива размери, че не съществува, без подозрение, по-голям на европейска земя, като се изключи Цариград “.
Изграждането на комплекса продължава няколко десетилетия и съответствува с ръководството на султан Сюлейман Първи.
Текето е неповторимо като архитектура. Състои се от две идентични като проект здания – тюрбе (мавзолей) и имарет (магерница). Тюрбето е напълно непокътнато, а от имарета е останала единствено една стена. Забележително е, че всички здания, даже коминът на магерницата и беседката, са във формата на съвършен седмоъгълник. Енергията на текето се отключва и насочва точно от силата на седмиците в каменната постройка – цифрата 7 е тайнствено и свръхестествено число, символизиращо акта на съзиданието, еволюцията, съзряването, сътворението, смъртните грехове.
Тюрбето с височина 12 метра и диаметър 11 метра е построено от издялани правоъгълни блокове. Таванът е куполообразен, изписан със стилизирани растителни и геометрични орнаменти в източен жанр. От него се спускат 5 тънки вериги, на които са били окачвани кандила.
В средата на текето е гробът на мюсюлманския светия Ак Язълъ баба, насочен в посока изток – запад. Някога до него са били сложени движимостите на светеца, а през днешния ден е обкръжен от даровете на поклонниците. Тук има олтар и място за палене на свещи, присъщи за изповядващите алевизма – неортодоксално течение в исляма. Ако се съди по невероятните размери на гроба – 4,45 м дължина и 2,10 м широчина, Ак Язълъ е бил същински великан.
Имаретът е със доста по-големи размери и с вход от юг. В предишното главното му помещение е завършвало със комплицирана седемскатна дървена структура, обшита с оловна ламарина, която е била унищожена по време на руско-турските войни. В средата на имарета е имало фонтан, а в северния му край се е издигало намерено огнище, което е завършвало с висок седемстенен каменен комин, напомнящ минаре. Някога на синджир над огнището е бил окачван казан, в който се е готвело – дервишите са давали гратис храна и заслон на всеки пасажер.
По своята архитектура текето на Ак Язълъ баба в Оброчище е сходно с молитвените домове на Демир баба в местността Сборяново край Исперих, на Отман баба в село Текето, Хасковско, и на Кадемли баба край Графитово, Сливенско.
Приказки за великана
Кой е колосът Ак Язълъ? Алианите (алевии, казълбаши) описват голям брой митове за него. Татарите от прилежащото Ляхово настояват, че Ак Язълъ баба е построил текето единствено с една брадва за една нощ. Евлия Челеби споделя друго – един ден, откакто се нахранил, светецът забил в земята шиша, на който си опекъл месо, и от него израснал голям кестен, който дал плод на мига.
Християните имат своя легенда. Край текето живеел паралия на име Атанас, който имал огромни стада добитък. Животните били толкоз умни, че излизали на паша и се прибирали без овчар. Други описват, че Атанас бил млад пастир, който се влюбил в турска мома. Когато роднините на девойката разбрали, подгонили младите, с цел да ги санкционират. Влюбените се самоубили, с цел да не попаднат в ръцете на преследвачите си.
Християните имат вяра, че в миналото тук е имало манастир, трансфорат от мюсюлманите в дервишка обител, а св. Атанас е бил погубен от турците поради своята религия.
А какво споделят историческите летописи? През XVI в. съгласно османските документи в покрайнините на гъстата гора на Балтата се заселва Ак Язълъ баба. Той се смята за нравствен правоприемник на Отоман баба – лидер на мюсюлмански медал, обвързван с групата Абдалан и учението на хуруфитите. През 1492 г., малко след гибелта на главата на дервишкия медал, почитателите на неортодоксалния ислям, измежду които и дервишите (букв. безпаричен, нищ, мюсюлмански духовник или човек, който следва избран тайнствен път) на Отоман баба, са подложени на гонене. Начело на братството застава Ак Язълъ баба и с цел да избави ордена, той се преселва с част от учениците си в долината на р. Батова, надалеч от центъра на Османската империя. Тук неговата обител се трансформира в самобитен център на един от клоновете на дервишкия медал, а самият Язълъ баба – в нравствен лидер на източните български земи. След гибелта му дервишите построяват неговото теке, към което поражда село Текиеджик.
Среща на религии и етноси
Най-удивителното е, че това светилище се уважава и от мюсюлмани, и от християни. Казълбашите имат вяра, че в гигантския гроб почива Ак Язълъ баба, православните са безапелационни, че там лежи св. Атанас. И едните, и другите считат светеца за настойник на домашните животни. И едните, и другите са уверени, че приживе Ак Язълъ баба е бил хубав колос, който персонално е пазел селото от зли хора и духове.
В началото молитвеният дом на Ак Язълъ баба е средище на неортодоксални вярвания и ритуали, обединени от алевизма – скрито шиитско обучение, изповядвано от почитателите на имам Али, братовчед и шурей на Мохамед.
От втората половина на ХІХ в. текето се трансформира в двуобредно светилище, което се посещава от мюсюлмани и християни. Поклонници на двете религии провеждат тук общ обичаен събор на 1-ви и 2-ри май, когато празнуват храмовия празник (Атанасовден).
По традиция изповядващите исляма посещават текето в понеделник, четвъртък и петък или при предоставяне на оброк, а християните – когато се нуждаят от помощта и закрилата на своя светец.
Независимо от обстоятелството, че мястото е посещавано от поклонници на разнообразни религии, тук те правят едни и същи ритуали, с цел да измолят закрилата на светеца – молят се на гроба на светеца, мият се с вода, връзват парцалчета по клоните на дърветата за здраве, палят свещи, оставят богати оброчни блага. Лечебната мощ на текето
Каменният гроб на Ак Язълъ баба постоянно е обсипан с предмети – черги, облекла, чаршафи, кърпи – блага за светеца. И през днешния ден заболели хора спят в текето, с цел да се излекуват или да трансформират живота си към по-добро. Някога камъкът на колоса е бил увит със зелено сукно, а върху него са били поставяни движимости на исполина: чехли, лула, бастун, гребен, свещници. Днес са останали единствено чехлите – поклонниците ги обуват и обикалят три пъти гроба с вярата да се очистят от греховете си и да се излекуват от заболяванията си. Текето пази невероятни истории за сакати хора, които прохождат след ритуала край гроба, за слепци, които проглеждат, за бездетни майки, които раждат мощни като Ак Язълъ деца…
Атмосферата на мястото е извънредно въздействаща – тишината на светилището и приглушената светлина, процеждаща се през облите прозорци, основават чувство за загадъчност и мистичност. Поклонниците имат вяра, че отворът от западния завършек на гробницата е вълшебен и че единствено същински вярващите, с отворени сърца и чисти намерения, могат да видят по какъв начин от дупката излиза млечнобяла мъгла – силата на светеца.
Който пусне монета през дупката за здраве и шанс, ще усети по звука, че гробът е бездънен. Според археолози и историци доста евентуално е той да е построен върху остаряло езическо светилище и енергийната мощ на мястото да е обвързвана с доста остарял каменен комплекс или олтар под текето.
Текето „ Ак Язълъ баба – Св. Атанас “ е блестящо удостоверение за хармоничното общуване на разнообразни културно-религиозни модели – място на вяра и очакване за търсещите души – вярващи и невярващи, християни и мюсюлмани.
Този документ е основан в границите на контракт за безплатна финансова помощ №BG161PO001/3.3-01/2008/001-11, по план " Комуникационна акция за поощряване на вътрешния туризъм в Република България ", който се реализира с финансовата поддръжка на Оперативна стратегия " Регионално развиване " 2007-2013 година, съфинансирана от Европейския съюз посредством Европейския фонд за районно развиване. Цялата отговорност за наличието на продукта се носи от Министерство на туризма и при никакви условия не може да се смята, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Управляващия орган.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ