В сезона на черешите
В известния ефирен сериал „ Туин Пийкс ” на режисьора Дейвид Линч имаше един на пръв взор незначителен, само че претрупан със лично драматургично значение кулинарен подробност – черешовият къс, който сътрудник Купър непроменяемо си поръчваше с двойно кафе в ресторанта на Норма Дженингс и за който той не пестеше похвали. Изглежда, усетът на този сладкиш помагаше на загадъчния и податлив към мистични настроения офицер за специфични следствия да се връща в действителността, в света на простите земни наслади, от които трескавото взиране в престъпния пъзел, оплел живота на дребното провинциално градче, непрекъснато го отдалечаваше.
От кино лентата не се разбираше дали прелестният сладкиш е тъкмо черешов (cherry) или вишнев (sour cherry) къс. Което от позиция на усета надали има изключително значение, защото и черешите, и вишните оферират еднообразно положителни благоприятни условия. В черешите има повече жизненост и оптимизъм, за разлика от вишните, които навяват (сигурно поради леко киселия вкус) известна горест.
Отношението към черешите обрисува самобитна разграничителна линия в етиката и естетиката на западната и източната цивилизация. За множеството европейци черешата е красива, тъй като е вкусна и потребна. В интернет е цялостно с описания на черешови диети, обещаващи ниско кръвно налягане, красива кожа и положително въодушевление, освобождение от непотребните килограми, по-добра работа на мозъка, комфорт в перисталтиката на червата, повече калий за сърцето и така нататък
За японците хубостта на дървото е по-важна от изгодата и усета на неговите плодове. Поради което тамошните градинари са основали декоративни типове, при които хубостта е погълнала изгодата - цъфтят, само че не дават плод. Впрочем за някакви сходни опити от античността споделя и Плиний Стари. Римски градинари опитвали да присадят череша на лаврово дърво. Вероятно са желали да ашладисат положителния усет към славата, само че двете неща очевидно са показали взаимна нетърпимост и от опита нищо трайно не се е получило. Иначе казано, до момента в който едната цивилизация е устремена към удоволствието и изгодата, другата е увлечена от красивото в неговите естествени и заложени от природата проявления.
Западният прагматизъм въпреки всичко не е лишил на черешите техния сантиментален ореол. Със своя хубав червен цвят и съблазнителен искра първите майски череши постоянно са внушавали ведро и оптимистично въодушевление. В тях има една особена страст, която прави естествено тяхното метафорично усложнение в поетични произведения и драматургични сюжети. В националните песни момините устни са сладки като череши, черните очи са черешови, а с израза „ черешката на тортата ” нормално се значи подробност или акцент от нещо, което таман посредством този подробност реализира приключения си облик.
Добре узрялата и свежа череша непроменяемо поражда стремежи и копнежи, т.е. вкус.
Историята на сладката културна череша е добре известна. Произхожда от земите на Мала Азия и Кавказ и още в древността е почнала да се придвижва на запад и на изток. Първият академик, който я е описал, е Теофраст (III в. прочие Хр.). Етимологията на името ѝ нормално се свързва гръцкия малоазийски град Kerasos (Церазонт, лат.). Тук, съгласно описа на Плиний Стари, след една борба славният римски военачалник Луций Лициний Лукул си почивал под сянката на черешово дърво, а сочните червени плодове прелестно допълвали насладата от успеха. При триумфалното си завръщане в Рим през 68 година прочие Хр. като дребен трофей той занесъл и черешово дърво, което засадил в градината си.
Според други сведения по това време черешите към този момент били познати в Италия. Сигурно е, че тъкмо римляните са ги популяризирали в Испания, Франция и даже в Англия. За Цезар се твърди, че през 55 година прочие Хр. при своя десант в Британия засадил там череши като знак на римската цивилизация.
Чрез латинското си име cerasum черешата е влезнала в множеството европейски езици - cerise на френски, cereza на испански, cherry на британски. Явно и българската дума е със същия генезис. През Средновековието особена роля в култивирането и разпространяването на черешите са играли европейските манастири. От техните градини са излезли някои от хилядите познати през днешния ден сортове.
Черешови еклери
Продукти: 4 яйца, 200 г брашно, 125 г масло, щипка сол. За плънката: 200 г извара, 500 г череши, 50 г пудра захар, 1 с.л. какао, 50 г шоколад.
В 200 мл гореща вода се разтапя маслото и към него се прибавя брашното с щипка сол. Прибавят се яйцата и се омесва полутечно тесто. От готовото тесто се шприцват еклери през сладкарски пош в намаслена и набрашнена тава. Пече се в авансово загрята фурна към 20 минути.
Черешите се обезкостяват, разрушават се с миксер и се смесват с изварата, пудрата захар и какаото. Изпечените еклери се разрязват и се пълнят с приготвения крем, след което се поливат с разтопен шоколад.
Чийзкейк с череши
Продукти: 100 г краве масло, 1 опаковка маслени бисквити, 500 г червени череши, 2 пакетчета сирене “Крема ”, 3 яйца, 1 ч.ч. захар, 1 ванилия.
Маслото се разтопява в правоъгълна тавичка. Прибавят се начупените на едро бисквити, разбъркват се, оставят се да поемат маслото и се разстилат на постоянен слой. Отгоре се подреждат изчистените от костилките череши. Сиренето се разрушава с миксер, като деликатно едно по едно се прибавят яйцата, а по-късно захарта и ванилията. Разбиват се, до момента в който се получи пухкава примес. Изсипва се върху черешите и кейкът се изпича в умерена фурна.
Сладкиш с череши
Продукти: 200 г масло, 1 пакетче бакпулвер, 5 яйца, 200 г пудра захар, 200 г брашно, 500 г череши.
Маслото се разрушава с дървена лъжица и към него се прибавят един по един при непрекъснато бъркане жълтъците. Сместа се разрушава към половин час, след което се прибавят захарта, бакпулверът, брашното и най-после разрушените на сняг белтъци. Разбърква се леко и се изсипва в тавичка, намазана с масло, на дъното на която авансово са подредени изчистените от костилките череши. Сладкишът се изпича в умерена фурна, след което се обръща и се поръсва с пудра захар.
Черешов къс
Продукти: 500 г брашно, 1 ч.ч. пудра захар, 125 г краве масло, 3 яйца, 100 мл прясно мляко, 1 бакпулвер, настъргана кора от един лимон, 1 ч.ч. счукани ядки (орехи, фъстъци, бадеми), 2 ч.ч. череши, изчистени от костилките, половин ч.ч. галета, щипка канела, ванилия.
Маслото се нарязва на късчета и се смесва с пресятото брашно, разхвърляно с бакпулвера. Прибавя се пудрата захар и всичко се стрива на трохи. Прибавят се двете яйца и настърганата лимонова кора. Замесва се тесто, като по време на месенето деликатно се прибавя прясното мляко. Една трета от тестото се отделя, а останалото се разстила в намазана с масло тавичка, поръсва се с галета, поставят се ядките и от горната страна се подреждат черешите. Поръсва се с канела и ванилия. От останалото тесто се оформят дълги фитили, които се подреждат върху плодовете, тъй че да очертаят ромбоиди. Сладкишът се намазва с жълтък и се пече в умерена фурна.
Страницата приготви: Ясен Бориславов
От кино лентата не се разбираше дали прелестният сладкиш е тъкмо черешов (cherry) или вишнев (sour cherry) къс. Което от позиция на усета надали има изключително значение, защото и черешите, и вишните оферират еднообразно положителни благоприятни условия. В черешите има повече жизненост и оптимизъм, за разлика от вишните, които навяват (сигурно поради леко киселия вкус) известна горест.
Отношението към черешите обрисува самобитна разграничителна линия в етиката и естетиката на западната и източната цивилизация. За множеството европейци черешата е красива, тъй като е вкусна и потребна. В интернет е цялостно с описания на черешови диети, обещаващи ниско кръвно налягане, красива кожа и положително въодушевление, освобождение от непотребните килограми, по-добра работа на мозъка, комфорт в перисталтиката на червата, повече калий за сърцето и така нататък
За японците хубостта на дървото е по-важна от изгодата и усета на неговите плодове. Поради което тамошните градинари са основали декоративни типове, при които хубостта е погълнала изгодата - цъфтят, само че не дават плод. Впрочем за някакви сходни опити от античността споделя и Плиний Стари. Римски градинари опитвали да присадят череша на лаврово дърво. Вероятно са желали да ашладисат положителния усет към славата, само че двете неща очевидно са показали взаимна нетърпимост и от опита нищо трайно не се е получило. Иначе казано, до момента в който едната цивилизация е устремена към удоволствието и изгодата, другата е увлечена от красивото в неговите естествени и заложени от природата проявления.
Западният прагматизъм въпреки всичко не е лишил на черешите техния сантиментален ореол. Със своя хубав червен цвят и съблазнителен искра първите майски череши постоянно са внушавали ведро и оптимистично въодушевление. В тях има една особена страст, която прави естествено тяхното метафорично усложнение в поетични произведения и драматургични сюжети. В националните песни момините устни са сладки като череши, черните очи са черешови, а с израза „ черешката на тортата ” нормално се значи подробност или акцент от нещо, което таман посредством този подробност реализира приключения си облик.
Добре узрялата и свежа череша непроменяемо поражда стремежи и копнежи, т.е. вкус.
Историята на сладката културна череша е добре известна. Произхожда от земите на Мала Азия и Кавказ и още в древността е почнала да се придвижва на запад и на изток. Първият академик, който я е описал, е Теофраст (III в. прочие Хр.). Етимологията на името ѝ нормално се свързва гръцкия малоазийски град Kerasos (Церазонт, лат.). Тук, съгласно описа на Плиний Стари, след една борба славният римски военачалник Луций Лициний Лукул си почивал под сянката на черешово дърво, а сочните червени плодове прелестно допълвали насладата от успеха. При триумфалното си завръщане в Рим през 68 година прочие Хр. като дребен трофей той занесъл и черешово дърво, което засадил в градината си.
Според други сведения по това време черешите към този момент били познати в Италия. Сигурно е, че тъкмо римляните са ги популяризирали в Испания, Франция и даже в Англия. За Цезар се твърди, че през 55 година прочие Хр. при своя десант в Британия засадил там череши като знак на римската цивилизация.
Чрез латинското си име cerasum черешата е влезнала в множеството европейски езици - cerise на френски, cereza на испански, cherry на британски. Явно и българската дума е със същия генезис. През Средновековието особена роля в култивирането и разпространяването на черешите са играли европейските манастири. От техните градини са излезли някои от хилядите познати през днешния ден сортове.
Черешови еклери
Продукти: 4 яйца, 200 г брашно, 125 г масло, щипка сол. За плънката: 200 г извара, 500 г череши, 50 г пудра захар, 1 с.л. какао, 50 г шоколад.
В 200 мл гореща вода се разтапя маслото и към него се прибавя брашното с щипка сол. Прибавят се яйцата и се омесва полутечно тесто. От готовото тесто се шприцват еклери през сладкарски пош в намаслена и набрашнена тава. Пече се в авансово загрята фурна към 20 минути.
Черешите се обезкостяват, разрушават се с миксер и се смесват с изварата, пудрата захар и какаото. Изпечените еклери се разрязват и се пълнят с приготвения крем, след което се поливат с разтопен шоколад.
Чийзкейк с череши
Продукти: 100 г краве масло, 1 опаковка маслени бисквити, 500 г червени череши, 2 пакетчета сирене “Крема ”, 3 яйца, 1 ч.ч. захар, 1 ванилия.
Маслото се разтопява в правоъгълна тавичка. Прибавят се начупените на едро бисквити, разбъркват се, оставят се да поемат маслото и се разстилат на постоянен слой. Отгоре се подреждат изчистените от костилките череши. Сиренето се разрушава с миксер, като деликатно едно по едно се прибавят яйцата, а по-късно захарта и ванилията. Разбиват се, до момента в който се получи пухкава примес. Изсипва се върху черешите и кейкът се изпича в умерена фурна.
Сладкиш с череши
Продукти: 200 г масло, 1 пакетче бакпулвер, 5 яйца, 200 г пудра захар, 200 г брашно, 500 г череши.
Маслото се разрушава с дървена лъжица и към него се прибавят един по един при непрекъснато бъркане жълтъците. Сместа се разрушава към половин час, след което се прибавят захарта, бакпулверът, брашното и най-после разрушените на сняг белтъци. Разбърква се леко и се изсипва в тавичка, намазана с масло, на дъното на която авансово са подредени изчистените от костилките череши. Сладкишът се изпича в умерена фурна, след което се обръща и се поръсва с пудра захар.
Черешов къс
Продукти: 500 г брашно, 1 ч.ч. пудра захар, 125 г краве масло, 3 яйца, 100 мл прясно мляко, 1 бакпулвер, настъргана кора от един лимон, 1 ч.ч. счукани ядки (орехи, фъстъци, бадеми), 2 ч.ч. череши, изчистени от костилките, половин ч.ч. галета, щипка канела, ванилия.
Маслото се нарязва на късчета и се смесва с пресятото брашно, разхвърляно с бакпулвера. Прибавя се пудрата захар и всичко се стрива на трохи. Прибавят се двете яйца и настърганата лимонова кора. Замесва се тесто, като по време на месенето деликатно се прибавя прясното мляко. Една трета от тестото се отделя, а останалото се разстила в намазана с масло тавичка, поръсва се с галета, поставят се ядките и от горната страна се подреждат черешите. Поръсва се с канела и ванилия. От останалото тесто се оформят дълги фитили, които се подреждат върху плодовете, тъй че да очертаят ромбоиди. Сладкишът се намазва с жълтък и се пече в умерена фурна.
Страницата приготви: Ясен Бориславов
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ