Да плашиш агресора само с думи. Как Чехословакия изчезна от картата
В понеделник среща сред Съединени американски щати и Русия. Двете страни ще обсъдят напрежението сред тях, както и обстоятелството, че Русия от седмици покрай границата с Украйна.
На този декор обаче съветски войски влязоха в Казахстан, където бяха извикани на помощ от локалните управляващи. Причината е в, почнали в тази страна след Нова година. Казахстан ги разгласи за предизвикани от чужбина и в този смисъл за акт на експанзия.
Самата Русия твърди, че застрашена е тя, а не някой различен. Москва изиска от НАТО да в Източна Европа.
НАТО, Европейски Съюз и Съединени американски щати поддържат по отношение на Кремъл.
Светът неведнъж е бил изправян пред въпроса по какъв начин да работи при риск от експанзия на една страна против друга. Почти постоянно изборът на демократичните страни е бил в това да се придържат към дипломатическия звук и договарянията. Това не постоянно е водило до добър излаз. Стефан Дечев разказва един от най-известните случаи в историята.
На 29 септември 1938 година с посредничеството на италианския деспот Бенито Мусолини, в Мюнхен е свикана конференция на министър-председателите и министрите на външните работи на Англия, Франция, Италия и Германия. На нея се разискват само границите на земите, които Чехословакия би трябвало да отстъпи на Хитлерова Германия под претекст за опазване на „ международния мир “. Самата чехословашка делегация, въпреки и пристигнала в Мюнхен, не е позволена до самите съвещания. В края й е обявен само резултатът от договарянията.
Най-важното е Хитлер да бъде задоволен и умиротворен. Судетската област, с преобладаващо немско население, е харизана на Хитлер. Оставена без боен съдружник, Чехословакия е сложена в безнадеждно състояние и принудена да одобри диктата на „ огромните “ и да направи нужните териториални отстъпки на Хитлер.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Дълги десетилетия по време на комунистическия режим в Чехословакия се застъпва тезата, че Съюз на съветските социалистически републики е щял да се притече на помощ, в случай че ръководещите тогава в Прага са поискали това. Ала истината е, че Москва е била подготвена за подпомагане единствено при изискване, че Франция стартира да води война, или в случай че Прага се обърне към Обединените народи (ОН), а то от своя страна разгласи Германия за страна агресор. Освен това, заради липса на граница със Съюз на съветските социалистически републики, руските войски би трябвало да преминат през териториите на Полша или Унгария, което последните две страни не биха разрешили.
Проблемът със судетските немци?
Онзи проблем има своята предистория.
В резултат от края на Първата международна война на картата се появява нова страна – Чехословакия. Още на 29 октомври 1918 година е оповестена провинция Немска Чехия. Тя включва области от Северна и Западна Бохемия с административен център град Либерец (на немски Лайхенберг). На 30 октомври 1918 година в Северна Моравия и Силезия поражда провинция Судети. С този термин самото немско население отбелязва първоначално граничните области на Източна Бохемия и Северна Моравия. Но през 30-те години германците в Бохемия и Моравия стартират да назовават с понятието Судети и цялата планинска територия ситуирана по чешко-германската граница.
През идващите години, макар немските искания за отделяне от чехословашката страна, основани на правилото на самоопределяне, това е оповестено за недопустимо от Прага.
Апетитите на агресора и формалните митинги
През втората половина на 30-те години облаците над Чехословакия, идещи откъм Германия, се сгъстяват. На 7 март 1936 година Берлин ремилитаризира Рейнската област, която според Версайския контракт се планува да е непрекъснато демилитаризирана. Отново обратно на клаузите на контракта в Третия райх се вкарва и наложителна военна работа. На 13 март 1938 година Германия, посредством така наречен аншлус, анексира Австрия.
За страдание, след всички тези събития Франция и Англия се задоволяват само с изложение на фиктивен митинг.
Действайки в споразумение с Хитлер, партията на судетските немци, отпред с Конрад Хенлайн, насочва на 7 юни 1938 година към държавното управление в Прага унизителни и на процедура неизпълними претенции, с които цели да го притисне до стената. Настоява се за цялостна автономност на териториите с преобладаващо немско население. Иска се още немците да имат право да отстояват своя „ немски мироглед “, което значи просто свободна обществена агитация на нацистката идеология. Идеята е с тези дейности да се даде мотив на Хитлерова Германия да нападне Чехословакия. Въпреки това държавното управление в Прага, ръководено от Милан Ходжа, предлага необятна културна автономност, само че предлагането му е отхвърлено.
Западни сили „ умиротворяват “ деспот
За страдание, поради боязън от открит спор с нацистка Германия, държавните управления на Франция и Англия не оказват предстоящата поддръжка на чехословашкото. Нещо повече, на 7 май 1938 година те излизат с общ зов към Прага да одобри настояванията на судетските немци.
Трябва да се каже още, че извършеният върху Прага напън от премиера на Англия, консерватора Невил Чембърлейн, както и от премиера на Франция Едуард Деладие, отразяват преобладаващото публично мнение по това време и в двете страни. Малко са тези политици като бъдещия английски министър председател Уинстън Чърчил, които съумяват да осъзнаят далечните желания на Хитлер и твърдо се застъпват за помощ на Чехословакия с военна мощ и открит спор с нацистка Германия.
Настроенията в интерес на една териториална проверка, подсилвани от пресните мемоари от Първата международна война, свързани с желанието да се избегне боен спор, нарастват. И Чембърлейн, и Даладие са неправилно уверени, че компромисът с Хитлер е изпълним при отстъпки и отчасти облекчаване на неговите искания посредством така наречен „ политика на успокояване “. Нищо не е в положение да ги убеди, че същинските желания на фюрера не са свързани с териториалното обединяване на германците, а с ликвидирането на Чехословакия, което да стане част от бъдещия „ Нов ред “.
Сам против великите
Дори когато при започване на септември 1938 година изненадващо чехословашкото държавно управление задоволява доста от настояванията на судетските немци, конфликт в град Острава сред немски стачкуващи и чешката полиция служи като предлог за отменяне на предложенията. Избухнала стачка в Судетите против „ чешката робия “ прераства във въоръжено въстание. Правителството на Ходжа афишира изключително състояние, с цел да потуши размириците.
На 15 септември 1938 година на посещаване в лятната резиденция на Хитлер в Берхтесгаден английският министър председател Чембърлейн дава обещание присъединение на Судетската област към Третия райх. Лондон и Париж вземат решение да окажат напън върху Прага за решение на казуса.
На 19 септември английският и френски дипломат в Прага връчват на президента Бенеш взаимна нота. В нея се упорства чехословашката страна да отстъпи на Германия погранични територии, в които повече от 50% от популацията е немско. Отстъпката се показва като нужна жертва за опазване на „ международния мир “.
На 20 септември държавното управление в Прага отхвърля взаимната нота на двете страни и предлага разногласието да се реши с интернационален арбитраж. През нощта на 20 против 21 септември Бенеш е смутен от двамата посланици, които му показват ултиматум на своите държавни управления за отвод от чешките територии. Чехословакия се показва като провинен за възможен международен боен спор, в който Лондон и Париж показват нежеланието си да вземат участие. Подобна френска декларация в тази ситуация е отвод от осъществяване на отговорности на съдружник към Чехословакия. Прага е принудена да отстъпи пред взаимния ултиматум.
Ала Хитлер излиза с претенции за нови територии, в това число и земи обитаеми най-вече с чехи. Така военния спор сред Германия и Чехословакия стартира да наподобява неминуем. Това и води до срещата в Мюнхен и последствията, които тя има за Чехословакия.
След Мюнхен
След конференцията в Мюнхен с изключение на териториалните загуби Чехословакия стартира да губи своя суверенитет. Външната й политика също е принудена да се ориентира към Берлин.
Предишната първа република е оповестена за интервал на крах и в страната е открит властнически режим с голям брой ограничавания. Забранени са и всевъзможни рецензии към нацисткия режим в Германия. Нещо повече, още през есента на 1938 година Хитлер е подготвил проект за очистване на Чехословакия като страна. През март 1939 година, обратно на всевъзможни проекти на Англия и Франция за умиротворяване, чешкото държавно управление е насила да „ даде ориста на чешкия народ в ръцете на немския „ лидер “.
Още на 14 март 1939 година стартира окупацията на региона на Острава. На 15 март нацистките войски заемат останалата територия на Чехия. Съпротива на процедура не е оказана. Хитлер афишира основаването на „ Протекторат на Бохемия и Моравия “.
Така спорът, тръгнал от казуса за правата на судетските немци и предиздвикал Англия и Франция да се опитат да умиротворят Хитлер с взаимни отстъпки и отстъпки, води до слагането на завършек на 20 годишното битие на Чехословакия.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Стефан Дечев приключва история в Софийския университет „ Св. Кл. Охридски “. Специализира в Амстердамския университет и Централноевропейския университет в Будапеща. Бил е гост-преподавател в Университета Комплутенсе в Мадрид и Университета в Грац. Специалист е и създател на голям брой проучвания в полето на модерната и модерна българска история и историография. Преподава в Югозападния университет в Благоевград и Софийския университет.
Фейсбук конгрес Най-ново видео
На този декор обаче съветски войски влязоха в Казахстан, където бяха извикани на помощ от локалните управляващи. Причината е в, почнали в тази страна след Нова година. Казахстан ги разгласи за предизвикани от чужбина и в този смисъл за акт на експанзия.
Самата Русия твърди, че застрашена е тя, а не някой различен. Москва изиска от НАТО да в Източна Европа.
НАТО, Европейски Съюз и Съединени американски щати поддържат по отношение на Кремъл.
Светът неведнъж е бил изправян пред въпроса по какъв начин да работи при риск от експанзия на една страна против друга. Почти постоянно изборът на демократичните страни е бил в това да се придържат към дипломатическия звук и договарянията. Това не постоянно е водило до добър излаз. Стефан Дечев разказва един от най-известните случаи в историята.
На 29 септември 1938 година с посредничеството на италианския деспот Бенито Мусолини, в Мюнхен е свикана конференция на министър-председателите и министрите на външните работи на Англия, Франция, Италия и Германия. На нея се разискват само границите на земите, които Чехословакия би трябвало да отстъпи на Хитлерова Германия под претекст за опазване на „ международния мир “. Самата чехословашка делегация, въпреки и пристигнала в Мюнхен, не е позволена до самите съвещания. В края й е обявен само резултатът от договарянията.
Най-важното е Хитлер да бъде задоволен и умиротворен. Судетската област, с преобладаващо немско население, е харизана на Хитлер. Оставена без боен съдружник, Чехословакия е сложена в безнадеждно състояние и принудена да одобри диктата на „ огромните “ и да направи нужните териториални отстъпки на Хитлер.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Дълги десетилетия по време на комунистическия режим в Чехословакия се застъпва тезата, че Съюз на съветските социалистически републики е щял да се притече на помощ, в случай че ръководещите тогава в Прага са поискали това. Ала истината е, че Москва е била подготвена за подпомагане единствено при изискване, че Франция стартира да води война, или в случай че Прага се обърне към Обединените народи (ОН), а то от своя страна разгласи Германия за страна агресор. Освен това, заради липса на граница със Съюз на съветските социалистически републики, руските войски би трябвало да преминат през териториите на Полша или Унгария, което последните две страни не биха разрешили.
Проблемът със судетските немци?
Онзи проблем има своята предистория.
В резултат от края на Първата международна война на картата се появява нова страна – Чехословакия. Още на 29 октомври 1918 година е оповестена провинция Немска Чехия. Тя включва области от Северна и Западна Бохемия с административен център град Либерец (на немски Лайхенберг). На 30 октомври 1918 година в Северна Моравия и Силезия поражда провинция Судети. С този термин самото немско население отбелязва първоначално граничните области на Източна Бохемия и Северна Моравия. Но през 30-те години германците в Бохемия и Моравия стартират да назовават с понятието Судети и цялата планинска територия ситуирана по чешко-германската граница.
През идващите години, макар немските искания за отделяне от чехословашката страна, основани на правилото на самоопределяне, това е оповестено за недопустимо от Прага.
Апетитите на агресора и формалните митинги
През втората половина на 30-те години облаците над Чехословакия, идещи откъм Германия, се сгъстяват. На 7 март 1936 година Берлин ремилитаризира Рейнската област, която според Версайския контракт се планува да е непрекъснато демилитаризирана. Отново обратно на клаузите на контракта в Третия райх се вкарва и наложителна военна работа. На 13 март 1938 година Германия, посредством така наречен аншлус, анексира Австрия.
За страдание, след всички тези събития Франция и Англия се задоволяват само с изложение на фиктивен митинг.
Действайки в споразумение с Хитлер, партията на судетските немци, отпред с Конрад Хенлайн, насочва на 7 юни 1938 година към държавното управление в Прага унизителни и на процедура неизпълними претенции, с които цели да го притисне до стената. Настоява се за цялостна автономност на териториите с преобладаващо немско население. Иска се още немците да имат право да отстояват своя „ немски мироглед “, което значи просто свободна обществена агитация на нацистката идеология. Идеята е с тези дейности да се даде мотив на Хитлерова Германия да нападне Чехословакия. Въпреки това държавното управление в Прага, ръководено от Милан Ходжа, предлага необятна културна автономност, само че предлагането му е отхвърлено.
Западни сили „ умиротворяват “ деспот
За страдание, поради боязън от открит спор с нацистка Германия, държавните управления на Франция и Англия не оказват предстоящата поддръжка на чехословашкото. Нещо повече, на 7 май 1938 година те излизат с общ зов към Прага да одобри настояванията на судетските немци.
Трябва да се каже още, че извършеният върху Прага напън от премиера на Англия, консерватора Невил Чембърлейн, както и от премиера на Франция Едуард Деладие, отразяват преобладаващото публично мнение по това време и в двете страни. Малко са тези политици като бъдещия английски министър председател Уинстън Чърчил, които съумяват да осъзнаят далечните желания на Хитлер и твърдо се застъпват за помощ на Чехословакия с военна мощ и открит спор с нацистка Германия.
Настроенията в интерес на една териториална проверка, подсилвани от пресните мемоари от Първата международна война, свързани с желанието да се избегне боен спор, нарастват. И Чембърлейн, и Даладие са неправилно уверени, че компромисът с Хитлер е изпълним при отстъпки и отчасти облекчаване на неговите искания посредством така наречен „ политика на успокояване “. Нищо не е в положение да ги убеди, че същинските желания на фюрера не са свързани с териториалното обединяване на германците, а с ликвидирането на Чехословакия, което да стане част от бъдещия „ Нов ред “.
Сам против великите
Дори когато при започване на септември 1938 година изненадващо чехословашкото държавно управление задоволява доста от настояванията на судетските немци, конфликт в град Острава сред немски стачкуващи и чешката полиция служи като предлог за отменяне на предложенията. Избухнала стачка в Судетите против „ чешката робия “ прераства във въоръжено въстание. Правителството на Ходжа афишира изключително състояние, с цел да потуши размириците.
На 15 септември 1938 година на посещаване в лятната резиденция на Хитлер в Берхтесгаден английският министър председател Чембърлейн дава обещание присъединение на Судетската област към Третия райх. Лондон и Париж вземат решение да окажат напън върху Прага за решение на казуса.
На 19 септември английският и френски дипломат в Прага връчват на президента Бенеш взаимна нота. В нея се упорства чехословашката страна да отстъпи на Германия погранични територии, в които повече от 50% от популацията е немско. Отстъпката се показва като нужна жертва за опазване на „ международния мир “.
На 20 септември държавното управление в Прага отхвърля взаимната нота на двете страни и предлага разногласието да се реши с интернационален арбитраж. През нощта на 20 против 21 септември Бенеш е смутен от двамата посланици, които му показват ултиматум на своите държавни управления за отвод от чешките територии. Чехословакия се показва като провинен за възможен международен боен спор, в който Лондон и Париж показват нежеланието си да вземат участие. Подобна френска декларация в тази ситуация е отвод от осъществяване на отговорности на съдружник към Чехословакия. Прага е принудена да отстъпи пред взаимния ултиматум.
Ала Хитлер излиза с претенции за нови територии, в това число и земи обитаеми най-вече с чехи. Така военния спор сред Германия и Чехословакия стартира да наподобява неминуем. Това и води до срещата в Мюнхен и последствията, които тя има за Чехословакия.
След Мюнхен
След конференцията в Мюнхен с изключение на териториалните загуби Чехословакия стартира да губи своя суверенитет. Външната й политика също е принудена да се ориентира към Берлин.
Предишната първа република е оповестена за интервал на крах и в страната е открит властнически режим с голям брой ограничавания. Забранени са и всевъзможни рецензии към нацисткия режим в Германия. Нещо повече, още през есента на 1938 година Хитлер е подготвил проект за очистване на Чехословакия като страна. През март 1939 година, обратно на всевъзможни проекти на Англия и Франция за умиротворяване, чешкото държавно управление е насила да „ даде ориста на чешкия народ в ръцете на немския „ лидер “.
Още на 14 март 1939 година стартира окупацията на региона на Острава. На 15 март нацистките войски заемат останалата територия на Чехия. Съпротива на процедура не е оказана. Хитлер афишира основаването на „ Протекторат на Бохемия и Моравия “.
Така спорът, тръгнал от казуса за правата на судетските немци и предиздвикал Англия и Франция да се опитат да умиротворят Хитлер с взаимни отстъпки и отстъпки, води до слагането на завършек на 20 годишното битие на Чехословакия.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Стефан Дечев приключва история в Софийския университет „ Св. Кл. Охридски “. Специализира в Амстердамския университет и Централноевропейския университет в Будапеща. Бил е гост-преподавател в Университета Комплутенсе в Мадрид и Университета в Грац. Специалист е и създател на голям брой проучвания в полето на модерната и модерна българска история и историография. Преподава в Югозападния университет в Благоевград и Софийския университет.
Фейсбук конгрес Най-ново видео
