В Пловдивския куклен театър играят Принцът на морето и принцът

В Пловдивския куклен спектакъл играят " Принцът на морето и принцът на земята " - забавна антична легенда, в която употребяват композиция сред старинния японски куклен спектакъл " бунраку ", маските на старинния спектакъл НО и един още по-древен жанр на кукловодене " бунянингьо " - виждаме го в куклата на принцесата, означаваме още и някои пози и ескизи от облиците в спектакъл " кабуки ". Театрална традиция на 400 и повече години. Идеята за присъединяване в " Пловдив - ЕСК 2019 " с зрелище по японска приказка принадлежи на режисьорката Елена Панайотова и на шефа на ДКТ Пловдив Виктор Бойчев. Не без значение е поддръжката на японска културна фондация, насочена към показване на родното изкуство в европейските столици на културата. Текстът на известната японска приказка " Принцът на морето и принцът на земята " е прочут у нас от превода на Николай Райнов. Следват две пътувания на режисьорката (първия път с Виктор Бойчев и след това със сценографката Юлияна Войкова-Нейман) до Страната на изгряващото слънце - срещи с японски театрали, в това число и фамозен остарял занаятчия на кукли - занаятчия Арата. В резултат виждаме истинска и доста красива японска кукла на принцесата, направена от него. Куклите на принца и дракона са дело на дърворезбаря и ваятел Йордан Янаров, направени в ателието на пловдивските кукленици. До Япония пътува и една от актрисите - Даниела Тенева, която усвоява по какъв начин се води японска кукла.

Легендата е поетична, митът опира до историята на първия японски император. Двама братя - ловджия и риболовец, или принцът на сушата и принцът на морето (актьорите Велизар Евтимов и Александър Караманов), си разменят териториите и функциите. От това следват странствуване до морското дъно и владенията на краля на морето - змей, влюбване в красивата принцеса - негова щерка, и доста други събития. Всъщност това е приказка за съперничеството, любовта, за избора и нарушената дума. Освен тези три функции - на двамата принца и на принцесата, има още змей татко, който се явява и като змей кукла, водена от 6 артисти, и като дъртак със симпатична маска, четири актриси играят риби. На сцената има още двама музиканти, които свирят онлайн на екзотични принадлежности и на чело. Музикалните претекстове са върху петтонови ладове, създадени от композитора Асен Аврамов. Разказът се води от двама артисти, които се сменят постоянно заради компликацията и спецификата на текста. Извършен е забавен и сложен сценичен опит/изследване. Постигнат е незабравим синхрон сред актьорите на сцената, четците в единия й край и музикантите до тях. Отлична работа на постановъчния екип - режисьор, сценограф и композитор, и на осемте артисти на сцената, които задвижват вълшебния свят на морето с делфини, медузи и ята риби и извършват ритуални жестове и стъпки по сцената толкоз деликатно и точно, че се приближават в действителност до японския перфекционизъм и изисканост. " Бъдете японки ", казвала шеговито режисьорката на четирите актриси Мария Димитрова, Михаела Андонова, Наталия Василева и Даниела Тенева в танца им с ветрилата, само че японците в тази ситуация са най-много артистът Велизар Евтимов в основната роля и неговият сътрудник Александър Караманов, както и Димитър Николов в ролята на дракона. Говорът е оставен на двамата четци - Виктор Бойчев ни поразява с вокалната си техника, изключително при издаването на присъщи японски звуци, команди и въздишки, Румен Караманов е мощен в интонационното многообразие.

Работата в спектакъла буди любознанието и среща българските създатели с японската театрална хармония и традиция. Постижение е преживяването на комплициран развой на композиция сред няколко театрални стила, на две театрални култури - българската и японската. Свършена е значима работа, която уголемява театралната просвета на българската аудитория.