В петицата на най-добрите филми на 90-те без дискусии е

В петицата на най-хубавите филми на 90-те без полемики е китайският  на Чен Кайге, спечелил " Златна палма " в Кан (поделена с " Пианото " ) и с две номинации за " Оскар ". Оценката в IMDb напълно заслужено е 8.1!

Още от деца, обучавани садистично и грубо, само че продуктивно и креативен в тънкостите на историческа опера от педантичния, принципен и вманиачен възпитател Учителя Гуан (Ки Лу), Чен Дией (самоубилият се огромен Лесли Чън) и Дуан Яолу (Фенги Джан) са близки и неразделни другари. Между двамата другари всичко е опорочено, просто някой би трябвало да вземе наложителното решение, с което ненапълно да резервира достолепието си. Чен, който е мекушав, нежен, слаб, с живи очи и кукленски черти, само че с желязна воля, играе женските функции. Дуан, който е неустрашим, наедрял, солиден, с жестоко месесто лице и исполинска мощ, само че по-лесен за изкривяване и предразположен на въздействия, играе, несъмнено, функциите на императори и пълководци. Между тях се настанява грациозната, съблазнителна и екзотична хубавица Джу Ксиен (Гон Ли, схваща се), еротична " бомба ", някогашна продажница. Тя се омъжва за Дуан, а Чен е очевидно хомосексуален и ревностен по отношение на Дуан, по тази причина и настъпват споровете, разривите, лютите кавги, дългото мусене и късите сдобрявания.

Действието обгръща размирните, бурни и диви години от 1915-а, през Гражданската и Втората международна война, японската окупация, господството на националистите на генералисимус Чан Кай Ше (всъщност Кай Шек) и триумфа на комунистите и Мао Дзе Дун. През цялото време позициите на Чен и Дуан се сменят. За компромисите, терзанията и жертвите другият не е нужно да научава (представленията не престават макар катаклизмите), без значение че първият тихомълком благородно прави голям брой от тях, с цел да резервира втория, до момента в който Джу просто балансира, бори се за щастието си и сребролюбив го пази.

Важни герои са политическият опортюнист, въжеиграч и хлъзгав угодничав реализатор, необходим на всяка власт, Юан (Ю Ге), нещо като управител на операта и краткотрайно ухажор на Чен, и сиракът Яо Си (Хан Лей), открит на улицата и отгледан с доста обич отново от Чен, само че отплатил се на благодетеля си с изменничество, измама, лукавство и обществено оскърбление.  и събитията са сякаш единствено декор на една колосална и монументална любовна/приятелска история. Докато японците, бидейки жестоки и сурови, въпреки всичко имат усет и увлечение към хубавото и майсторско изкуство, комунистите трансформират всички в сива безлична маса посредством всеобщ гнет и изкривяване на волята. Това е задоволително, с цел да стъпче самоуважението и достолепието и да прекърше цели ориси.

Сцената с взаимните обвинявания на площада, показваща другояче честни положителни хора като низки предатели в положение на буйство и афект, спасяващи под паника кожата в килнат свят на безвластие и произвол на примати, е велика! Филмът приключва както и стартира, със самообесване (има неща, които самичък не можеш да си простиш). А сред двамата другари също всичко от дълго време е опошлено, омърсено и опорочено, просто някой трябва да вземе наложителното решение, с което ненапълно да резервира достолепието си...

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете .