Фейгин проплака: "Не е лесно да бъдеш изоставен от най-близкия си човек!"
В петък завърши следващата оспорвана борба в „ Игри на волята: България " и Александра Фейгин напусна рисковото предаване. Въпреки че няма български корени, тя назовава себе си българка и печели медали за страна ни. Тя е първенец за Българя по фигурно пързаляне и е финалист на Олимпийските игри в Пекин. Коя е Фегин отвън горещата Арена и ледената пързалка, и коя е най-тежката борба в живота й? Спортистката си разрешава единствено седмица отмора, след което стартира усилени тренировки, пробвайки се да влезе във форма, с цел да се приготви за интернационално съревнование, което ще се организира в София.
„ Разделям се с „ Игри на волята: България “ с хубави страсти и се веселя, че пораснах и се научих на доста неща. Не ми е прелестно, че споделиха, че мога да бъда елементарно сменена. Не мисля, че е по този начин, тъй като съм сложен състезател, само че очевидно трябваше да се откри мотив, с който да бъда номинирана “, споделя за страстите, с които напуща рисковото риалити.
„ За страдание племе при Супергерои към този момент не съществуваше и безусловно всички бяха против нас двете Мани. Единственият късмет да се спасим от вербалното принуждение върху нас, беше просто да си тръгнем. Знаехме, какво ще ни се случи в бъдеще. Знаехме, че ще бъдем разграничени една от друга. Не предадохме най-близките си хора, а точно аз и Мани останахме двете “, дава причините си Фейгин, двете с Мани да скрият парчето от пъзела и да саботират племето си на Арената.
Възможна ли е същинската обич в сходно предаване?
„ Не съм отишла с настройката да намеря индивида до себе си в предаването. Бях съсредоточена в играта, само че любовта не чака и тя с появи тъкмо в игрите. Всичко е същинско при нас двамата и съм щастлива от обстоятелството. Може би не завоювах „ Игри на волята: България “, само че завоювах нещо доста по-голямо “, разяснява необятно обсъжданата тематика за взаимоотношенията си с Георги.
От какво се отхвърля състезател, с цел да реализира фантазията си?
„ Аз реализирах задачата и фантазията си. Колкото и да ми беше мъчно, след интервенцията се стегнах, взех се в ръце и със зъби и нокти са катерих към задачата си. “
За обстановката в Украйна, която директно я визира
„ Това, което се случва е извънредно и визира всеки един от нас. Поканих майка ми, което е украинка да пристигна да живее при нас, само че тя отхвърли “, споделя за живота си да отрасне в семейство от татко руснак и майка украинка. „ Не е елементарно да бъдеш зарязан от най-близкия си човек, само че не съм усещала неналичието на майка ми, защото татко ми е всичко за мен. Той отдаде целия си живот и сърце за мен, за мога да стигна тук и да съм такава, каквато съм в този момент. Видях майка си за финален път когато бях на 7 години. Рядко се чуваме за жалост с нея, само че виждам какъв брой доста й тежи това, че ме изостави. Почти всякога плаче и ми става доста мъчително за нея. Имах потребност от майка ми, с цел да й споделя някакви мои проблеми, само че пък имах моята треньорка, на която споделях всичко. Чувствам я като моя майка. Майка ми като ме е родила е била доста млада, само че двамата с татко ми решили, че няма по какъв начин да не престават да живеят дружно, по тази причина тя решила да си тръгне от нас. Има друго семейство, радва се доста на триумфите ми, гордее се с мен, само че й е мъчително, че не ме е видяла по какъв начин пораствам “, споделя Фейгин.
„ Не съм ядосана, че не съм имала майчина обич и опора, а по-скоро ми е тъжно, когато виждам по какъв начин други фамилии се събират, да вземем за пример на вечеря. Ние сме единствено двата с татко ми и липсва отрупаната маса и уюта. Затова по-скоро съм тъжна и желая да основа огромно и сплотено семейство, с цел да изпитам това, което изпитват другите деца. Но всяко зло за положително. Така мога да се оправям сама в живота и нямам потребност от мощна опора. Хубаво е да имам човек до себе си, с цел да разгадавам на него, само че мога да се оправям и сама. Това е плюс за мен и за бъдещето ми. “
