В петък е стотният ден от протестите срещу третото правителство

В петък е стотният ден от митингите против третото държавно управление на ГЕРБ. Макар че хора ще продължат да показват, резултатът занапред е явен – основната задача за предварително рухване на Бойко Борисов няма да бъде реализирана. Сбъдването на хипотезата за оставка е в границите на статистическата неточност. Смяната на трима министри и резолюцията на Европейския парламент не са огромна разтуха. Европейски Съюз няма да помогне за свалянето на Борисов. Защо и по какъв начин митингът намаля като бройка, изгуби сила, кой къде сбърка... -  коментирано е много, занапред и още. Важното е, че  

 

Борисов непоклатимо се е запътил

 

към постоянните избори и това е видно пет месеца преди тях.

От тук нататък всяко едно протестно деяние е част от предизборната акция. Това е капан за всички съперници на Борисов. Принципно не е неприятно да демонстрираш, готвейки се за избори. Трябва обаче да си почтен. А митингът не може отсега нататък да си разреши откровеност. Изборите са съревнование всеки против всеки, само че той от дълго време обявява надпартийни общонационални идеали. Ще продължи да твърди, че ги преследва, въпреки чисто на практика да няма какво да преследва (Борисов остава, това е!). А електоратът усеща неналичието на откровеност. Премиерът ще се възползва.

 

Има решение!

 

То е опозицията намерено да влезе в избирателен режим – с послания, мероприятия, образуване на обединения, учредявания на партии (ако ще има). И да измести фокуса от протичащото се на площада. Нека не се лъжем, протестните ивенти към този момент провокират подигравка. Нужен е различен център против Борисов. Може и да са няколко, само че дано имат свои си случки, живот. Да произвеждат други вести и заредят нова вяра. Хубави или неприятни, единствено опозиционните партии могат да изпълнят тази роля. И не яйцата, а политическите имена и съюзи да бъдат  инструментът срещу Борисов. 

 

Изборите през пролетта са редутът и друга алтернатива към този момент няма.

 

Трябва да се разбере също, че не толкоз директният избирателен резултат на новите парламентарни сили, а разновидностите за коалиция против ГЕРБ са пироните, които ще изковат ковчега на това, против което през днешния ден се стачкува.

Затова е хубаво не просто партийният звук да смени вувузелите, само че и да започва работата на тихия фронт – доближаването на антагонистични досега политически сили. Заблуждение е, че това е задача след вота. За да бъде съборен ГЕРБ ще са нужни големи взаимни отстъпки от всички различни на управляващите формации, пътят е дълъг. Изисква се освен доближаване на водачи, само че и работа със симпатизантите, убеждаването им. Трябва да се проумее и от партиите, и обществото като цяло: власт без ГЕРБ е допустима само след събиране на несъбираеми досега величини –

 

Слави Трифонов и „ Демократична България ”, Българска социалистическа партия и Цветан Цветанов,

 

всички задно с Мая Манолова  и тъй наречените ( примерите са произволни). Точно в този момент е моментът да почнат тези процеси. Не е неволя, в случай че участниците се поскарат – значимото е след неизбежните доближавания, разлъки и помиряване през март да е образувана опция.

Не е елементарно. Борисов се оказа сложен за срутване. Тепърва ще гърмят лимонки, заложени от него измежду сякаш опозиционните сили. Но площадът изгуби борбата, за постоянните избори и обединенията би трябвало да се мисли към този момент. Такава е действителността. Разбира се, всичко това важи единствено и само, в случай че ГЕРБ е твърдо неприемлив за съюз за хора и партии, които през днешния ден недоволстват против него.