Сова Харис: При избори днес - ГЕРБ печелят с 34,4%
В интервала 8-13 май 2019 година организация "СОВА ХАРИС " организира представително за пълнолетното население на страната изследване измежду 1000 български жители по метода на стандартизираното face-to-face изявление в дома на респондента.
Проучването е осъществено със лични средства.
1. ДОКОЛКО съдебна техническа експертиза СИГУРНИ В СВОЯ ИЗБОР ЗА КОГО ЩЕ ГЛАСУВАТЕ НА ИЗБОРИТЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ НА 26 МАЙ 2019 Г.?
Напълно съм сигурен/ сигурна - 50,9%
В известна степен съм сигурен/ сигурна - 14,0%
Не съм изключително сигурен, може да трансформира решението си - 9,9%
Не съм решил/а/ Няма да гласоподавам - 25,2%
2. ЗА КОЯ ПОЛИТИЧЕСКА СИЛА ЩЕ ГЛАСУВАТЕ НА ИЗБОРИТЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ НА 26 МАЙ 2019 Г.? (СРЕД ЗАЯВИЛИТЕ, ЧЕ СА НАПЪЛНО СИГУРНИ В СВОЯ ИЗБОР ЗА КОГО ЩЕ ГЛАСУВАТ.)
ГЕРБ, Съюз на демократичните сили - 34,4%
Българска социалистическа партия ЗА БЪЛГАРИЯ - 33,5%
Движение за права и свободи - 13,7%
ВОЛЯ – БЪЛГАРСКИТЕ РОДОЛЮБЦИ - 4,7%
Вътрешна македонска революционна организация – Разузнавателна служба на ФРГ - 4,4%
АТАКА - 3,8%
ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ - 2,1%
КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ - 1,5%
Друга партия/ коалиция - 1,9%
3. ИМАТЕ ЛИ ДОВЕРИЕ В СЛЕДНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ОРГАНИЗАЦИИ?
Имам доверие - Нямам доверие
ГЕРБ - 27,4% 61,2%
Българска социалистическа партия - 25,1% 68,3%
Вътрешна македонска революционна организация - 13,5% 70,1%
Съюз на демократичните сили - 8,8% 78,5%
Движение за права и свободи - 8,5% 84,0%
ВОЛЯ - 6,8% 80,2%
АТАКА - 6,6% 82,4%
НФСБ - 5,5% 82,3%
АБВ - 5,4% 83,1%
ДСБ - 4,4% 84,9%
Да, България - 3,0% 79,3%
Глас Народен - 2,8% 77,8%
Възраждане - 2,1% 70,0%
Презареди България - 1,2% 91,2%
ДБГ - 0,5% 80,6%
ДОСТ - 0,2% 89,8%
*Забележка: Разликата до 100% е за сметка на отговор „ Не мога да преценява “.
4. ИМАТЕ ЛИ ДОВЕРИЕ НА СЛЕДНИТЕ ЛИДЕРИ НА ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ?
Имам доверие - Нямам доверие
Бойко Борисов - 32,6% 58,1%
Корнелия Нинова - 23,4% 68,6%
Красимир Каракачанов - 17,4% 66,3%
Веселин Марешки - 8,7% 76,4%
Волен Сидеров - 8,4% 80,1%
Мустафа Карадайъ - 8,3% 84,6%
Румен Христов - 7,1% 72,8%
Костадин Костадинов - 6,2% 66,4%
Валери Симеонов - 6,1% 86,3%
Атанас Атанасов - 5,8% 75,1%
Румен Петков - 5,7% 79,4%
Николай Бареков - 3,5% 91,3%
Христо Иванов - 3,4% 74,8%
Светльо Витков - 3,3% 75,1%
Лютви Местан - 0,8% 96,0%
Димитър Делчев - 0,7% 69,7%
*Забележка: Разликата до 100% е за сметка на отговор „ Не мога да преценява “.
5. КАК ЩЕ съдебна експертиза ОТРАЗИ НА НАЧИНА Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) НА ГЛАСУВАНЕ СКАНДАЛЪТ С АПАРТАМЕНТИТЕ НА ВЛАСТТА?
Няма да се отрази - 43,5%
Ще ме накара да гласоподавам - 20,8%
Ще ме накара да не гласоподавам - 13,2%
Ще ме накара да трансформира избора си за кого да гласоподавам - 7,8%
Не мога да преценява - 14,7%
6. СПОРЕД Върховен административен съд, ОСТАВКИТЕ ЩЕ ВЪЗСТАНОВЯТ ЛИ ДОВЕРИЕТО НА ИЗБИРАТЕЛИТЕ В УПРАВЛЯВАЩАТА ПАРТИЯ?
Да - 21,5%
Не - 63,0%
Не мога да преценява - 15,5%
7. СПОРЕД Върховен административен съд, КОЯ ПАРТИЯ ЩЕ ЗАЩИТАВА НАЙ-ДОБРЕ НАЦИОНАЛНИЯ ИНТЕРЕС НА БЪЛГАРИЯ В НОВИЯ ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ?
ГЕРБ - 29,9%
Българска социалистическа партия - 21,8%
Друга - 19,1%
Не мога да преценява - 29,2%
8. СМЯТАТЕ ЛИ, ЧЕ ВЪЗХОДЪТ НА НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКИТЕ ДВИЖЕНИЯ В ЕВРОПА ЩЕ ДОПРИНЕСЕ ЗА ПРАВИЛНА ПОСОКА НА РАЗВИТИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ?
Да - 23,8%
Не - 42,4%
Не мога да преценява - 33,8%
Колко гласоподаватели ще отидат до урните на 26 май? Това е загадката, от която зависят прогнозите за резултата от изборите за Европейски парламент у нас. В последното проучване малко над 47% от гласоподавателите декларират, че сигурно ще гласоподават и са сигурни в своя избор. Да напомним, че социологическите проучвания отразяват мнението на действителните гласоподаватели в страната. Избирателните описи включват и към 1 милион български жители, пребиваващи в чужбина. Поради това по този начин заявената изборна интензивност по отношение на изборните описи ще бъде към 40%. За хората, които проучват изборните процеси от близко, това равнище е извънредно високо. На предходните избори за Европейски парламент в България гласоподаваха към 33% по отношение на изборните описи. Най-верятно и този път да се възпроизведе това ниво. Ако тази догадка се осъществя, ще значи, че забележителна част от заявилите, че ще гласоподават, няма да го създадат. Възниква въпросът дали тази редукция на гласове ще бъде пропорционална на всички участници в изборите или някои партии ще бъдат „ осъдени “ в по-голяма степен от другите. Освен това, данните демонстрират, че по-ниската изборна интензивност ще облагодетелства партиите, при които следим по-висока готовност на ядрата от твърди симпатизанти – Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. По-високата изборна интензивност ще бъде по-благоприятна за партиите с по-голяма електорална външна страна – в настоящия случай ГЕРБ и другите претенденти за превъзмогване на изборната преграда.
Резултатите, които регистрирахме, демонстрират паритет сред двете водещи политически сили ГЕРБ и Българска социалистическа партия. Минимален превес от 0,8% имат ръководещите. Тази разлика е в границите на допустимата статистическа неточност, тъй че въпросът за крания победител продължава да бъде отворен.
Партията на Бойко Борисов залага на положителна акция, като се пробва да притегли публичното внимание с образци за положителни резултати от своето ръководство. Основен мотив, на който залага ГЕРБ, е принадлежността към водещата партия в Европейския парламент - Европейската Народна партия - и положителният интегритет към европейските институции. Успешното европредседателство, проведено от нашата страна, се акцентира като основна заслуга. Кампанията на ГЕРБ кореспондира със споделяните упования от българските гласоподаватели за отбрана на националните ползи в Европейски Съюз. Привличането на Съюз на демократичните сили и други десни обединения се обрисува като сполучлив ход, защото свързва идентичността на центристка групировка като ГЕРБ с гласоподавателите от дясното политическо пространство.
Основният конкурент на ръководещите и кандидат за победа на изборите – Българска социалистическа партия – залага на смисъла на идния избор за развиването на ситуацията вътре в страната. Изтъкват се организационните неуредици и корупцията като съпътстващи ръководството и се показват като главен мотив за належаща незабавна промяна на изпълнителната власт. Противопоставянето на тезите на ръководещите е извънредно остро. Социалистите оставят отворен въпроса за линията, която ще следват е Европейския парламент – дали там ще работят в синхрон със систематичната партия от тяхното семейство или ще постановат други, по-консервативни възгледи и политики. Тази несигурност съставлява проблем както за част от актива на партията, по този начин и за по-широки кръгове от последователите й.
Според данните от проучването, третата партия със несъмнено наличие в идващия Европарламент е Движение за права и свободи. Движението залага на положителната експертиза на своите претенденти и участието си в едно от огромните фамилии в Европейския парламент – Либералния Алианс. Проблем в акцията на Движение за права и свободи е отдалечеността на дискутираните тематики от редовия им гласоподавател. Все отново квотата от към 350 000 гласа, които Движението постоянно реализира на избори, и този път наподобява изцяло постижима цел.
Партията на предприемача Веселин Марешки има действителни шансове да заеме позицията на четвърта политическа мощ. Явяването на тези избори на партиите от Обединени патриоти по настрана и противоборството сред тях сътвори тази опция. Трябва да се регистрира и солидната и нападателна акция на партия „ ВОЛЯ – българските родолюбци “, ориентирана против статуквото. Вероятно за повишение на престижа й роля ще изиграе и присъединението на партията към политическото семейство на Марин Льо Пен.
На този стадий от формáта Обединени патриоти се откроява акцията на Вътрешна македонска революционна организация. Това води до вписване на по-висока подготвеност за поддръжка от гласоподавателите. Войводите залагат на позиции по тематики, които развиват от много години и които добиха новост сега: миграцията, ромската престъпност, македонския въпрос и други Водачът на листата внася мажоритарен детайл, който способства за разширение на въздействието им. По създание Вътрешна македонска революционна организация е третата партия дружно с ГЕРБ и Движение за права и свободи, които залагат в акцията си на избрани триумфи в развиването на страната. Отговорността, която носят за ръководството сега, ги прави и уязвими.
Партия АТАКА сякаш демонстрира известна раздразнителност от възхода на колегата си, защото обичайно е била най-подкрепяната групировка в този набор. Хората на Волен Сидеров се включиха късно в предизборната конкуренция, само че направиха сполучлив ход със съставянето на листата си от младежи, подбрани посредством обществен формат. Не бива да пропущаме и обстоятелството, че в предишното посредством мощен заключителен спринт Волен Сидеров постоянно е реализирал дивиденти и е опровергавал предварителните прогнози.
Засега наличието на НФСБ сякаш остава неусетно от необятната публика. Фокусирането върху личността на водача на групировката на този стадий не носи очаквния от тях електорален резултат.
За партиите от градската десница можем да кажем, че в тази акция изгубиха стратегическо преимущество. Те авансово построиха такава настройка, че затръшнаха вратата на организацията, която е знак на обединяването в техния бранш. Поради тази причина в този момент им се постанова да убеждават симпатизантите си във вероятността да преодолеят изборната преграда, вместо да се постановат посредством преимуществата на проевропейската си ориентировка.
От останалите политически субекти би трябвало да отбележим акцията на Коалиция за България – новата формула на АБВ. Доколко тя ще се наложи, ще забележим в бъдеще. На тези избори съществува действителна опция част от гласоподавателите на левицата да изберат тази бюлетина по инерция от предишното. Това прави мистериозен изборния резултат на тази групировка.
Кой ще завоюва вота зависи от това, коя от сюжетни линии, заложени в акциите на двете водещи партии, ще надделее пред гласоподавателите. Темата с парцелите на властта не стихва. Оставката на земеделския министър ще даде нов подтик тъкмо във финалната фаза на конкуренцията. От резултатите виждаме, че забележителна част от гласоподавателите демонстрират изострена сензитивност по имотния въпрос, като не са малко тези, които са склонни даже да трансформират избора си. Предизвиканите оставки играят ролята на буфер, само че не съумяват да възстановят доверието на част от периферния електорат на ръководещата партия. От друга страна, ръководещите наподобяват по-убедителни в изказванията си, че ще пазят по-добре националния интерес на България в новия Европейски парламент. Това е техният главен контрааргумент в опита им да опазят завоюваното в предишното доверие.
Виждаме също по този начин, че нишата на патриотичните и дясно-центристките обединения е забележителна. Голямата разпокъсаност в този набор на политическото пространство е проблем при консолидацията на настройките.
Наличието на толкоз мощни противопоставящи се течения прави политическата обстановка турболентна до степен на неспособност да се създадат твърди прогнози за изхода от идните избори. Най-общо би могло да се дадат някакви шпации, в които могат да се вместят претендиращите за триумф политически субекти. За ГЕРБ и Българска социалистическа партия може да се каже, че ще завоюват сред 5 и 7 места в Европейския парламент. Движение за права и свободи най-вероятно ще се вмести в интервала сред 3 и 5. А някоя от следните обединения: ВОЛЯ, Вътрешна македонска революционна организация, АТАКА, ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ и КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ при избрани условия би могла да доближи до 1 мандат.
Проучването е осъществено със лични средства.
1. ДОКОЛКО съдебна техническа експертиза СИГУРНИ В СВОЯ ИЗБОР ЗА КОГО ЩЕ ГЛАСУВАТЕ НА ИЗБОРИТЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ НА 26 МАЙ 2019 Г.?
Напълно съм сигурен/ сигурна - 50,9%
В известна степен съм сигурен/ сигурна - 14,0%
Не съм изключително сигурен, може да трансформира решението си - 9,9%
Не съм решил/а/ Няма да гласоподавам - 25,2%
2. ЗА КОЯ ПОЛИТИЧЕСКА СИЛА ЩЕ ГЛАСУВАТЕ НА ИЗБОРИТЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ НА 26 МАЙ 2019 Г.? (СРЕД ЗАЯВИЛИТЕ, ЧЕ СА НАПЪЛНО СИГУРНИ В СВОЯ ИЗБОР ЗА КОГО ЩЕ ГЛАСУВАТ.)
ГЕРБ, Съюз на демократичните сили - 34,4%
Българска социалистическа партия ЗА БЪЛГАРИЯ - 33,5%
Движение за права и свободи - 13,7%
ВОЛЯ – БЪЛГАРСКИТЕ РОДОЛЮБЦИ - 4,7%
Вътрешна македонска революционна организация – Разузнавателна служба на ФРГ - 4,4%
АТАКА - 3,8%
ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ - 2,1%
КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ - 1,5%
Друга партия/ коалиция - 1,9%
3. ИМАТЕ ЛИ ДОВЕРИЕ В СЛЕДНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ОРГАНИЗАЦИИ?
Имам доверие - Нямам доверие
ГЕРБ - 27,4% 61,2%
Българска социалистическа партия - 25,1% 68,3%
Вътрешна македонска революционна организация - 13,5% 70,1%
Съюз на демократичните сили - 8,8% 78,5%
Движение за права и свободи - 8,5% 84,0%
ВОЛЯ - 6,8% 80,2%
АТАКА - 6,6% 82,4%
НФСБ - 5,5% 82,3%
АБВ - 5,4% 83,1%
ДСБ - 4,4% 84,9%
Да, България - 3,0% 79,3%
Глас Народен - 2,8% 77,8%
Възраждане - 2,1% 70,0%
Презареди България - 1,2% 91,2%
ДБГ - 0,5% 80,6%
ДОСТ - 0,2% 89,8%
*Забележка: Разликата до 100% е за сметка на отговор „ Не мога да преценява “.
4. ИМАТЕ ЛИ ДОВЕРИЕ НА СЛЕДНИТЕ ЛИДЕРИ НА ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ?
Имам доверие - Нямам доверие
Бойко Борисов - 32,6% 58,1%
Корнелия Нинова - 23,4% 68,6%
Красимир Каракачанов - 17,4% 66,3%
Веселин Марешки - 8,7% 76,4%
Волен Сидеров - 8,4% 80,1%
Мустафа Карадайъ - 8,3% 84,6%
Румен Христов - 7,1% 72,8%
Костадин Костадинов - 6,2% 66,4%
Валери Симеонов - 6,1% 86,3%
Атанас Атанасов - 5,8% 75,1%
Румен Петков - 5,7% 79,4%
Николай Бареков - 3,5% 91,3%
Христо Иванов - 3,4% 74,8%
Светльо Витков - 3,3% 75,1%
Лютви Местан - 0,8% 96,0%
Димитър Делчев - 0,7% 69,7%
*Забележка: Разликата до 100% е за сметка на отговор „ Не мога да преценява “.
5. КАК ЩЕ съдебна експертиза ОТРАЗИ НА НАЧИНА Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) НА ГЛАСУВАНЕ СКАНДАЛЪТ С АПАРТАМЕНТИТЕ НА ВЛАСТТА?
Няма да се отрази - 43,5%
Ще ме накара да гласоподавам - 20,8%
Ще ме накара да не гласоподавам - 13,2%
Ще ме накара да трансформира избора си за кого да гласоподавам - 7,8%
Не мога да преценява - 14,7%
6. СПОРЕД Върховен административен съд, ОСТАВКИТЕ ЩЕ ВЪЗСТАНОВЯТ ЛИ ДОВЕРИЕТО НА ИЗБИРАТЕЛИТЕ В УПРАВЛЯВАЩАТА ПАРТИЯ?
Да - 21,5%
Не - 63,0%
Не мога да преценява - 15,5%
7. СПОРЕД Върховен административен съд, КОЯ ПАРТИЯ ЩЕ ЗАЩИТАВА НАЙ-ДОБРЕ НАЦИОНАЛНИЯ ИНТЕРЕС НА БЪЛГАРИЯ В НОВИЯ ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ?
ГЕРБ - 29,9%
Българска социалистическа партия - 21,8%
Друга - 19,1%
Не мога да преценява - 29,2%
8. СМЯТАТЕ ЛИ, ЧЕ ВЪЗХОДЪТ НА НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКИТЕ ДВИЖЕНИЯ В ЕВРОПА ЩЕ ДОПРИНЕСЕ ЗА ПРАВИЛНА ПОСОКА НА РАЗВИТИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ?
Да - 23,8%
Не - 42,4%
Не мога да преценява - 33,8%
Колко гласоподаватели ще отидат до урните на 26 май? Това е загадката, от която зависят прогнозите за резултата от изборите за Европейски парламент у нас. В последното проучване малко над 47% от гласоподавателите декларират, че сигурно ще гласоподават и са сигурни в своя избор. Да напомним, че социологическите проучвания отразяват мнението на действителните гласоподаватели в страната. Избирателните описи включват и към 1 милион български жители, пребиваващи в чужбина. Поради това по този начин заявената изборна интензивност по отношение на изборните описи ще бъде към 40%. За хората, които проучват изборните процеси от близко, това равнище е извънредно високо. На предходните избори за Европейски парламент в България гласоподаваха към 33% по отношение на изборните описи. Най-верятно и този път да се възпроизведе това ниво. Ако тази догадка се осъществя, ще значи, че забележителна част от заявилите, че ще гласоподават, няма да го създадат. Възниква въпросът дали тази редукция на гласове ще бъде пропорционална на всички участници в изборите или някои партии ще бъдат „ осъдени “ в по-голяма степен от другите. Освен това, данните демонстрират, че по-ниската изборна интензивност ще облагодетелства партиите, при които следим по-висока готовност на ядрата от твърди симпатизанти – Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. По-високата изборна интензивност ще бъде по-благоприятна за партиите с по-голяма електорална външна страна – в настоящия случай ГЕРБ и другите претенденти за превъзмогване на изборната преграда.
Резултатите, които регистрирахме, демонстрират паритет сред двете водещи политически сили ГЕРБ и Българска социалистическа партия. Минимален превес от 0,8% имат ръководещите. Тази разлика е в границите на допустимата статистическа неточност, тъй че въпросът за крания победител продължава да бъде отворен.
Партията на Бойко Борисов залага на положителна акция, като се пробва да притегли публичното внимание с образци за положителни резултати от своето ръководство. Основен мотив, на който залага ГЕРБ, е принадлежността към водещата партия в Европейския парламент - Европейската Народна партия - и положителният интегритет към европейските институции. Успешното европредседателство, проведено от нашата страна, се акцентира като основна заслуга. Кампанията на ГЕРБ кореспондира със споделяните упования от българските гласоподаватели за отбрана на националните ползи в Европейски Съюз. Привличането на Съюз на демократичните сили и други десни обединения се обрисува като сполучлив ход, защото свързва идентичността на центристка групировка като ГЕРБ с гласоподавателите от дясното политическо пространство.
Основният конкурент на ръководещите и кандидат за победа на изборите – Българска социалистическа партия – залага на смисъла на идния избор за развиването на ситуацията вътре в страната. Изтъкват се организационните неуредици и корупцията като съпътстващи ръководството и се показват като главен мотив за належаща незабавна промяна на изпълнителната власт. Противопоставянето на тезите на ръководещите е извънредно остро. Социалистите оставят отворен въпроса за линията, която ще следват е Европейския парламент – дали там ще работят в синхрон със систематичната партия от тяхното семейство или ще постановат други, по-консервативни възгледи и политики. Тази несигурност съставлява проблем както за част от актива на партията, по този начин и за по-широки кръгове от последователите й.
Според данните от проучването, третата партия със несъмнено наличие в идващия Европарламент е Движение за права и свободи. Движението залага на положителната експертиза на своите претенденти и участието си в едно от огромните фамилии в Европейския парламент – Либералния Алианс. Проблем в акцията на Движение за права и свободи е отдалечеността на дискутираните тематики от редовия им гласоподавател. Все отново квотата от към 350 000 гласа, които Движението постоянно реализира на избори, и този път наподобява изцяло постижима цел.
Партията на предприемача Веселин Марешки има действителни шансове да заеме позицията на четвърта политическа мощ. Явяването на тези избори на партиите от Обединени патриоти по настрана и противоборството сред тях сътвори тази опция. Трябва да се регистрира и солидната и нападателна акция на партия „ ВОЛЯ – българските родолюбци “, ориентирана против статуквото. Вероятно за повишение на престижа й роля ще изиграе и присъединението на партията към политическото семейство на Марин Льо Пен.
На този стадий от формáта Обединени патриоти се откроява акцията на Вътрешна македонска революционна организация. Това води до вписване на по-висока подготвеност за поддръжка от гласоподавателите. Войводите залагат на позиции по тематики, които развиват от много години и които добиха новост сега: миграцията, ромската престъпност, македонския въпрос и други Водачът на листата внася мажоритарен детайл, който способства за разширение на въздействието им. По създание Вътрешна македонска революционна организация е третата партия дружно с ГЕРБ и Движение за права и свободи, които залагат в акцията си на избрани триумфи в развиването на страната. Отговорността, която носят за ръководството сега, ги прави и уязвими.
Партия АТАКА сякаш демонстрира известна раздразнителност от възхода на колегата си, защото обичайно е била най-подкрепяната групировка в този набор. Хората на Волен Сидеров се включиха късно в предизборната конкуренция, само че направиха сполучлив ход със съставянето на листата си от младежи, подбрани посредством обществен формат. Не бива да пропущаме и обстоятелството, че в предишното посредством мощен заключителен спринт Волен Сидеров постоянно е реализирал дивиденти и е опровергавал предварителните прогнози.
Засега наличието на НФСБ сякаш остава неусетно от необятната публика. Фокусирането върху личността на водача на групировката на този стадий не носи очаквния от тях електорален резултат.
За партиите от градската десница можем да кажем, че в тази акция изгубиха стратегическо преимущество. Те авансово построиха такава настройка, че затръшнаха вратата на организацията, която е знак на обединяването в техния бранш. Поради тази причина в този момент им се постанова да убеждават симпатизантите си във вероятността да преодолеят изборната преграда, вместо да се постановат посредством преимуществата на проевропейската си ориентировка.
От останалите политически субекти би трябвало да отбележим акцията на Коалиция за България – новата формула на АБВ. Доколко тя ще се наложи, ще забележим в бъдеще. На тези избори съществува действителна опция част от гласоподавателите на левицата да изберат тази бюлетина по инерция от предишното. Това прави мистериозен изборния резултат на тази групировка.
Кой ще завоюва вота зависи от това, коя от сюжетни линии, заложени в акциите на двете водещи партии, ще надделее пред гласоподавателите. Темата с парцелите на властта не стихва. Оставката на земеделския министър ще даде нов подтик тъкмо във финалната фаза на конкуренцията. От резултатите виждаме, че забележителна част от гласоподавателите демонстрират изострена сензитивност по имотния въпрос, като не са малко тези, които са склонни даже да трансформират избора си. Предизвиканите оставки играят ролята на буфер, само че не съумяват да възстановят доверието на част от периферния електорат на ръководещата партия. От друга страна, ръководещите наподобяват по-убедителни в изказванията си, че ще пазят по-добре националния интерес на България в новия Европейски парламент. Това е техният главен контрааргумент в опита им да опазят завоюваното в предишното доверие.
Виждаме също по този начин, че нишата на патриотичните и дясно-центристките обединения е забележителна. Голямата разпокъсаност в този набор на политическото пространство е проблем при консолидацията на настройките.
Наличието на толкоз мощни противопоставящи се течения прави политическата обстановка турболентна до степен на неспособност да се създадат твърди прогнози за изхода от идните избори. Най-общо би могло да се дадат някакви шпации, в които могат да се вместят претендиращите за триумф политически субекти. За ГЕРБ и Българска социалистическа партия може да се каже, че ще завоюват сред 5 и 7 места в Европейския парламент. Движение за права и свободи най-вероятно ще се вмести в интервала сред 3 и 5. А някоя от следните обединения: ВОЛЯ, Вътрешна македонска революционна организация, АТАКА, ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ и КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ при избрани условия би могла да доближи до 1 мандат.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ