Владимир Илиев пред NOVSPORT.COM: Следващите Олимпийски игри ще са ми последни
в първото издание на надпреварата по планинско тичане – По стъпките на Левски. Спортист №1 на България за 2019 година нямаше конкуренция в Балкана на родния си град Троян и приключи дистанцията за 01:47:19 часа, на 17 минути пред втория. След края на надпреварата роденият на 17 март 1987 биатлонист приказва пред NOVSPORT.COM както за организацията на проявата, по този начин и за формата и бъдещите си проекти, които включват подготовка за последните му Олимпийски игри и раждане на бебе.
Интервю на Краси Панов
- Владо, честита победа. Макар тя да беше очакване, несъмнено си горделив да спечелиш това първо издание на надпреварата в родния ти Троян.
- Щастлив съм, че завоювах. На съревнование постоянно се разпределям. Наистина, нямах мощна конкуренция, само че на такива прояви по-важна е масовостта. И е радващо, че на първото издание се записаха доста хора. Борят се, бягат, радват се. За идващите години и аз мога да поканя много хора. Важно е децата да спортуват. Адмирации и за мъжа, който пробяга 10 км на 71 години. Дано всички стигнем тази възраст и да бягаме по този начин. Ходил съм на доста надпревари, само че не тъй като съм от Троян, желая да подчертая, че тук организацията беше отлична, а маркировката съвършена.
- Има забавни хрумвания за следващата година. Включване на колоездачи, удължение на дистанциите. Ти по какъв начин виждаш развиването на TroyanRun?
- Хубаво е да се опитва. Моят съвет е дистанциите да не са повече от три. Защото по този начин, когато дойдат повече положителни състезатели, те не се разпръскват в обособените стартове и става по-зрелищно, с изключение на масовостта. Ако дистанциите са повече, всеки има своите желания за по-дълги и по-къси. Но уредниците преценят и аз съм уверен, че ще намерят най-хубавия вид.
- Ултра бегачите избират по-дълги дистанции, това ми споделиха и някои от участниците.
- Да, не е неприятно да има по-дълги дистанции. Има доста запалени почитатели и на бягането, и на природата, които обичат да минават по 60-80 км. За мен оптималното е една дълга, една междинна и една къса отдалеченост.
- Как върви твоята подготовка?
- Летният сезон ми е най-натоварен. Може да се каже, че зимата почиваме, тъй като единствено се състезаваме. Сега се прибирам от лагер в Италия, следва ми къса отмора, след което още веднъж се връщам там. Ще вземам участие евентуално на Световно състезание по летен биатлон, само че то не е приоритет за мен. Най-важна е зимата, когато има Световно и Европейско. Имам проекти и за бъдещето, тъй като Олимпийските игри в Италия евентуално ще са едно от последните ми огромни надпревари. За това и повеждам подготовка там. Опипвам терена, упражнявам покрай мястото, където ще се организира, с цел да усетя климата и да се приготвя по най-хубавия метод. От 2003 година съм в националния тим. В България е по-трудно, първите години имах доста да изучавам за професионалния спорт. Но се надявам на последната си Олимпиада да покажа това, което мога и да завърша по-най-добрия метод кариерата си.
- А по какъв начин се чувстваш физически, здрав ли си?
- Слава Богу, нямам съществени проблеми. Имам лека травма, само че не е нещо, което ми пречи да се сготвям. В добра кондиция съм, не чувствам годините и не мисля, че те са от голяма важност. Имам много опит, поучавам се с доста задгранични треньори и считам, че нещата вървят обикновено и мога да се състезавам на най-високо равнище.
- В персонален проект с половинката ти Милена Тодорова, която също е биатлонистка очаквате бебе.
- Това е другото значимо нещо в живота ми. До в този момент приказвах за проектите си, само че след ноември те може да се трансформират малко. Ще опитаме да съчетаваме нещата и двамата да продължим да се готвим най-малко до идната Олимпиада. Но най-важно е фамилията.
Интервю на Краси Панов
- Владо, честита победа. Макар тя да беше очакване, несъмнено си горделив да спечелиш това първо издание на надпреварата в родния ти Троян.
- Щастлив съм, че завоювах. На съревнование постоянно се разпределям. Наистина, нямах мощна конкуренция, само че на такива прояви по-важна е масовостта. И е радващо, че на първото издание се записаха доста хора. Борят се, бягат, радват се. За идващите години и аз мога да поканя много хора. Важно е децата да спортуват. Адмирации и за мъжа, който пробяга 10 км на 71 години. Дано всички стигнем тази възраст и да бягаме по този начин. Ходил съм на доста надпревари, само че не тъй като съм от Троян, желая да подчертая, че тук организацията беше отлична, а маркировката съвършена.
- Има забавни хрумвания за следващата година. Включване на колоездачи, удължение на дистанциите. Ти по какъв начин виждаш развиването на TroyanRun?
- Хубаво е да се опитва. Моят съвет е дистанциите да не са повече от три. Защото по този начин, когато дойдат повече положителни състезатели, те не се разпръскват в обособените стартове и става по-зрелищно, с изключение на масовостта. Ако дистанциите са повече, всеки има своите желания за по-дълги и по-къси. Но уредниците преценят и аз съм уверен, че ще намерят най-хубавия вид.
- Ултра бегачите избират по-дълги дистанции, това ми споделиха и някои от участниците.
- Да, не е неприятно да има по-дълги дистанции. Има доста запалени почитатели и на бягането, и на природата, които обичат да минават по 60-80 км. За мен оптималното е една дълга, една междинна и една къса отдалеченост.
- Как върви твоята подготовка?
- Летният сезон ми е най-натоварен. Може да се каже, че зимата почиваме, тъй като единствено се състезаваме. Сега се прибирам от лагер в Италия, следва ми къса отмора, след което още веднъж се връщам там. Ще вземам участие евентуално на Световно състезание по летен биатлон, само че то не е приоритет за мен. Най-важна е зимата, когато има Световно и Европейско. Имам проекти и за бъдещето, тъй като Олимпийските игри в Италия евентуално ще са едно от последните ми огромни надпревари. За това и повеждам подготовка там. Опипвам терена, упражнявам покрай мястото, където ще се организира, с цел да усетя климата и да се приготвя по най-хубавия метод. От 2003 година съм в националния тим. В България е по-трудно, първите години имах доста да изучавам за професионалния спорт. Но се надявам на последната си Олимпиада да покажа това, което мога и да завърша по-най-добрия метод кариерата си.
- А по какъв начин се чувстваш физически, здрав ли си?
- Слава Богу, нямам съществени проблеми. Имам лека травма, само че не е нещо, което ми пречи да се сготвям. В добра кондиция съм, не чувствам годините и не мисля, че те са от голяма важност. Имам много опит, поучавам се с доста задгранични треньори и считам, че нещата вървят обикновено и мога да се състезавам на най-високо равнище.
- В персонален проект с половинката ти Милена Тодорова, която също е биатлонистка очаквате бебе.
- Това е другото значимо нещо в живота ми. До в този момент приказвах за проектите си, само че след ноември те може да се трансформират малко. Ще опитаме да съчетаваме нещата и двамата да продължим да се готвим най-малко до идната Олимпиада. Но най-важно е фамилията.
Източник: novsport.com
КОМЕНТАРИ