Историческият клуб Клио в Смолян обсъди живота и творчеството на родопския художник Анастас Стайков
Първата среща за 2026 година на библиотечен исторически клуб " Клио “ беше отдадена на родопския художник Анастас Стайков /1905 година – 1988 година, роден в Смолян/ и на творчеството му представящо хубостта на родопчани и родния ни край.
Презентация за художника с биографични данни и забавни обстоятелства бе подготвила Моника Джанаварова от историческия клуб. Срещата бе съпроводена с оживена полемика, в която присъстващите научиха още доста за личността, живота, творбите на Анастас Стайков, както и за изографисаните от него няколко църкви в Родопите.
Анастас Стайков е първия родопски художник с академично обучение. В интервала 1930 година – 1932 година, специализира във френската " Академи Жулиен “ в Париж, при проф. Пол Пиер Лоран. Слуша лекции в Сорбоната по история на изкуството. Посещава още няколко европейски страни. След завръщането си в България, живее и твори в гр. Пловдив. Член на Съюза на българските художници. Почетен жител е на родния си град Смолян. Носител е на редица оценки и награди, измежду които медал " Св. Св. Кирил и Методий “ – 1985 година
Цялото творчество на художника е отдадено на бита и културата на родопския край, красивата природа на Родопите и вписващата се в нея възрожденска архитектура. Има над 20 независими изложения и многочислени участия в национални и районни експозиции.
В интервала 1950 година – 1958 година художникът работи по картината " Родопска женитба “ известна още като " Мома се с рода прости “, трансформирала се самобитна голгота за своя основател. Това е най-мащабното му платно. Творбата изобразява женитба сред християнин и мохамеданка, а като всяка творба на Анастас Стайков носи духа на Родопите. Картината изобразява 80 фигури. Тя е с впечатляващите размери – 4 на 2,5 метра.
Картината води до невъобразим интерес. Около 35 хиляди души са платили вход, с цел да я видят в Градската художествена изложба в гр. Пловдив. Може да се одобри, че тя е един самобитен монумент на изящното изкуство. В същото време стартира полемика, в която е въвлечено цялото общество. Пишат се десетки публикации ориентирани както към картината, по този начин и към създателя. Трудът му е избран като безрезултатен. Дискусията към неговата картина " Родопска женитба “ е най-голямата и най -продължителната в историята на българското изобразително изкуство. Репресията против художника води до една дълбока и продължителна рецесия. За цели петнадесет години, този самобитен талант стопира да рисува.
През 2018 година завършва реставрацията на картината " Родопска женитба “ известна още като " Мома се с рода прости “. Картината на Стайков е експонирана в художествената изложба в Смолян. Платното се завръща в изложбена зала 60 години след първото му показване. През 2014 година, Мария Стайкова я подарява на Художествената изложба в Смолян. Професията се трансформира в негова орис – тя го води до дъното, само че и тя му оказва помощ още веднъж да се " възроди “ от пепелта.
Още от дете Стайков мечтае да бъде художник. Той споделя: " Там, където аз съм роден, различен с изключение на художник не можех да стана. Мама тъче, тъй като е нямало кой да й каже, че сходно знамение се докарва и с четката. В планината всичко е пред теб, би трябвало единствено да го пренесеш върху статива. Отдаваше ми се. Най-напред рисувах вместо игра, след това да се покажа, най-после рисуването се трансформира в тъга и поминък ".
" Съдбата му бе объркано кълбо от тествания, трагични събития и съдбовни последици. Но той си остана един в действителност неповторим създател и неповторим човек ", споделя снаха му Христина Стайкова.
Презентация за художника с биографични данни и забавни обстоятелства бе подготвила Моника Джанаварова от историческия клуб. Срещата бе съпроводена с оживена полемика, в която присъстващите научиха още доста за личността, живота, творбите на Анастас Стайков, както и за изографисаните от него няколко църкви в Родопите.
Анастас Стайков е първия родопски художник с академично обучение. В интервала 1930 година – 1932 година, специализира във френската " Академи Жулиен “ в Париж, при проф. Пол Пиер Лоран. Слуша лекции в Сорбоната по история на изкуството. Посещава още няколко европейски страни. След завръщането си в България, живее и твори в гр. Пловдив. Член на Съюза на българските художници. Почетен жител е на родния си град Смолян. Носител е на редица оценки и награди, измежду които медал " Св. Св. Кирил и Методий “ – 1985 година
Цялото творчество на художника е отдадено на бита и културата на родопския край, красивата природа на Родопите и вписващата се в нея възрожденска архитектура. Има над 20 независими изложения и многочислени участия в национални и районни експозиции.
В интервала 1950 година – 1958 година художникът работи по картината " Родопска женитба “ известна още като " Мома се с рода прости “, трансформирала се самобитна голгота за своя основател. Това е най-мащабното му платно. Творбата изобразява женитба сред християнин и мохамеданка, а като всяка творба на Анастас Стайков носи духа на Родопите. Картината изобразява 80 фигури. Тя е с впечатляващите размери – 4 на 2,5 метра.
Картината води до невъобразим интерес. Около 35 хиляди души са платили вход, с цел да я видят в Градската художествена изложба в гр. Пловдив. Може да се одобри, че тя е един самобитен монумент на изящното изкуство. В същото време стартира полемика, в която е въвлечено цялото общество. Пишат се десетки публикации ориентирани както към картината, по този начин и към създателя. Трудът му е избран като безрезултатен. Дискусията към неговата картина " Родопска женитба “ е най-голямата и най -продължителната в историята на българското изобразително изкуство. Репресията против художника води до една дълбока и продължителна рецесия. За цели петнадесет години, този самобитен талант стопира да рисува.
През 2018 година завършва реставрацията на картината " Родопска женитба “ известна още като " Мома се с рода прости “. Картината на Стайков е експонирана в художествената изложба в Смолян. Платното се завръща в изложбена зала 60 години след първото му показване. През 2014 година, Мария Стайкова я подарява на Художествената изложба в Смолян. Професията се трансформира в негова орис – тя го води до дъното, само че и тя му оказва помощ още веднъж да се " възроди “ от пепелта.
Още от дете Стайков мечтае да бъде художник. Той споделя: " Там, където аз съм роден, различен с изключение на художник не можех да стана. Мама тъче, тъй като е нямало кой да й каже, че сходно знамение се докарва и с четката. В планината всичко е пред теб, би трябвало единствено да го пренесеш върху статива. Отдаваше ми се. Най-напред рисувах вместо игра, след това да се покажа, най-после рисуването се трансформира в тъга и поминък ".
" Съдбата му бе объркано кълбо от тествания, трагични събития и съдбовни последици. Но той си остана един в действителност неповторим създател и неповторим човек ", споделя снаха му Христина Стайкова.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ