Най-добрите програмисти на света: Джон Кармак – втора част
В първата част се спряхме върху професионалното развиване на един от най-талантливите програмисти на нашия век. Да продължим с Doom и другите хрумвания на Джон Кармак.
Въпросът за построяването на BSP за рендиране в действително време занимава и Брус Нейлър, един от създателите на публикацията от 1980 година, който по-късно написа за този проблем в публикацията си от 1993 година „ Constructing Good Partitioning Trees “. Според Джон Ромеро Джон Кармак може би е научил за BSP дърветата от тази публикация или най-малкото я е прочел. И по-късно генераторът на BSP-дървета е особено прибавен към редактора на равнища на Doom.
Джон Кармак освен прави оценка мощта на концепцията, само че и намира метод да осъществя BSP дървета в действително време на процесори, които даже не могат да извършват интервенции с плаваща запетая. Това е доста достижение. И това не е единственият хак. Можете да прочетете за други майсторски хакове в „ Черната книга на енджина Doom “ на Фабиен Санглар.
Някои специалисти смятат, че точно епизодът с разделянето на двоичното пространство е най-хубавият образец за това за какво Кармак се е трансформирал в такава именита фигура в програмирането.
Имунитетът от прегаряне
Въпреки че известно време Джон тренира джудо и бразилско джиу-джицу, животът му не следва тъкмо стилния в последно време принцип на „ баланс сред работата и персоналния живот “. Както самият той споделя, „ салдото се надценява “. Бившата брачна половинка на Кармак се оплаква, че той е взел работния си компютър на медения месец и като цяло „ наподобява, че непрекъснато отсъства “. В гореспоменатия подкаст Джон споделя, че в случай че спите по осем часа в денонощието, можете да работите по 100 часа седмично, като „ подредите вярно целите си “. Той също по този начин отбелязва, че „ в случай че продължавате да работите, преодолявайки намаляващата успеваемост, можете да постигнете повече, в сравнение с в случай че спрете в този миг “.
Но когато програмирането е пристрастеност, която ви обгръща напълно, какво би могло да е по-добро?
Важен миг обаче е, че Кармак постоянно е бил извънредно балансиран и в никакъв случай не е имал проблеми с прочувствената си неустойчивост. Когато момчето било изпратено в изправителната колония, следователят отбелязал цялостната му липса на емпатия. Изглежда, че Джон по природа е по-подходящ за изтощителна интелектуална работа от множеството хора на този свят. В тази връзка е подобаващ един фрагмент от „ Повелителите на Doom “:
„ Кармак е човек на момента. Силната му страна бе концентрацията. За него времето съществуваше не като обещаващо бъдеще или сантиментално минало, а като настояще, което се състоеше от комплицираните задания, решения, въображение и код. Той не пазеше нищо, което да му припомня за предишното – нито фотоси, нито бележки, нито игри, нито компютърни дискети. Дори не пазеше копия на първите си игри – Wraith и Shadowforge. Нямаше учебен албум или списания с първите си изявления. Не пазеше нищо – единствено това, което можеше да му потрябва тук и в този момент. В спалнята на Кармак нямаше никакви спомагателни движимости, единствено лампа, възглавница, завивка за легло и купчина книги. Нямаше даже матрак. Единственото нещо, което беше взел от къщата, беше котката на име Мици (подарък от новото семейство), извънредно отвратителна и подготвена да се изпишка върху всичко по всяко време… “
„ Кармак постоянно споделяше на момчетата, че единственото, което го интересува, е да работи върху стратегиите и да има пари за пица и диетична кола, с цел да не почине от апетит и жадност. Той не се интересува от ръководството на огромна компания. Колкото повече ставаха бизнес отговорностите като изпращане на поръчки и маркетинг, толкоз повече го разсейваха от основаването на страхотни игри “.
Може би точно прочувствената непоклатимост на Кармак е неговият имунитет от прегарянето.
През 2000-те години Кармак се възпламенява по проектирането на ракети (Armadillo Aerospace, на фотографията от фестивала за ракети X-Prize Cup през 2005 г.) и шлемове за виртуална действителност (Oculus Rift). Сега той ползва уменията си към по-интересната задача да сътвори мощен изкуствен интелект (Keen Technologies).
Мотивите за това решение са елементарни и разумни. Джон Кармак счита, че появяването на Artificial general intelligence (AGI) – Общ Изкуствен Интелект е „ допустима “ и той персонално има „ ненулев късмет да способства “ за това извънредно скъпо откритие. Изхождайки от тези условия, съгласно логиката на Паскал, той е „ задължен да стартира работа “.
Всъщност логиката на Паскал е забавна и на пръв взор няма доста общо с програмиста Кармак.
Паскал разсъждава по следния метод:
„ Има ли Бог, или не. Към коя страна би трябвало да се стремим? Тук разсъдъкът нищо не може да реши. Разделя ни безкрайният безпорядък. На ръба на тази безконечност се играе игра, чийто излаз е незнаен. На какво ще заложите вие? “.
В други свои писания Паскал преглежда тактиките на игрите с карти от математическа позиция. Тези писания се базират на разбор на вероятностите на събитията, с цел да се избере оптималният размер на залога. За да се сравнят и изберат разновидностите на дейности (събития), които се случват с друга възможност, би трябвало да се умножи вероятната премия (печалба, награда, резултат) по вероятността на това събитие. Получените стойности могат да се съпоставят за другите събития и да се съпоставят с разноските (залозите). Това е основата на теорията на игрите, която се развива още през ХХ век.
