Злият демон коалиция през годините - кой с кого и как, втора част
В първата част на този материал ви запознахме с съдружните ръководства на България до 2013 година През този интервал не е имало нито едно държавно управление, което не е разчитало на гласовете на коализионни сътрудници в Народното събрание. Във втората част ще се върнем чак в зората на прехода, когато първото държавно управление на Съюз на демократичните сили с министър председател беше провалено от. Обърнете внимание, че в показания интервал Движение за права и свободи взе участие директно в ръководството – или като мандатоносител, или като съдружен сътрудник. Уверете се сами:
Злополучният Орешарски, Пеевски и ДАНС
Правителството " Орешарски " идва на власт след парламентарните избори през 2013 година Бойко Борисов връща мандата, заради отхвърли на другите три партии в Народното събрание да поддържат държавно управление на ГЕРБ. Правителството е управлявано от претендента на Българска социалистическа партия за министър председател – финансистът Пламен Орешарски, който твърди, че образува експертен кабинет от представители на Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и самостоятелни. Партиите, подкрепящи държавното управление, имат 120 депутати в Народното събрание. Волен Сидеров от " Атака " обезпечава нужния кворум от 121 души и получава прозвището " Златният пръст ". Регистрацията му е посрещната с овации от Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, а депутатите от ГЕРБ напущат пленарната зала.
Снимка БГНЕС
На 14 юни 2013 година по предложение на премиера Народното събрание избира депутата от Движение за права и свободи за ръководител на ДАНС. Това провокира и други огромни градове в страната, с искане за оставка на държавното управление. В някои градове, като Пловдив и Благоевград, стачкуват и против назначените регионални шефове от квотата на Движение за права и свободи.
Протестите против кабинета „ Орешарски “ стартират още преди избирането на за министър-председател и неговия кабинет от Народното събрание, след разгласяването на неговия избор за министри. Реакцията е по едно и също време против личността на Орешарски и министрите му, както и предстоящите и оповестени политики, изключително свързани със зелени тематики като: застрояване на естествени места, градеж на АЕЦ " Белене " и други. Впоследствие към това се прибавя и практиката за непрозрачно назначение на държавни длъжности, първото от които е за началник на ДАНС. Протестите не престават повече от година – 405 дни. В резултат нарастват и несъгласията сред партиите подкрепящи държавното управление – Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. На 23 юли 2014 година Пламен Орешарски подава оставката на правителстството.
Първанов и тройната коалиция
На парламентарните избори през 2005 година партията на Национална движение „Симеон Втори" не печели нужното болшинство, с цел да има държавно управление. Вторият мандатоносител – Българска социалистическа партия също не съумява, макар усърдните съвещания с тогавашния президент, повдигнат от Българска социалистическа партия, Георги Първанов. Правителството на Тройната коалиция с министър-председател е формирано с мандата на третата политическа мощ – Движение за права и свободи и при напън от страна на президента. То включва министри от Национална движение „Симеон Втори", Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Управлението е запомнено като успех на задкулисието.
Снимка БГНЕС
През 2007 година България е призната в Европейския съюз при избрани условия. Едното от тях е да бъде подложена на непрекъснат мониторинг за съблюдаване на върховенството на закона. За първи път се заговаря за корист с европейски средства и неусвояване на други заради липса на експертен потенциал.
Правителството на Сергей Станишев в последна сметка извършва мандата си, който завършва през 2009 година. В следствие някои от членовете на кабинета стават обект на следствие за корист с държавни и европейски средства.
Министърът на земеделието е проверяван от прокуратурата по отношение на непозволено разпределяне на 1,5 милиона лв. на „ Болгарпродукт “ АД и поради така наречен „ заменки “. Следващият министър на земеделието, Валери Цветанов, дружно шефа на Държавна фирма „ Земеделие “ Стефан Юруков, са упрекнати за 15 случая на непозволени заменки на аграрни земи, частна държавна благосъстоятелност.
Министърът на труда и обществената политика е упрекната в заграбване на 11 милиона лв.. Едва в последната година Масларова бе оправдана.
Снимка БГНЕС
Министрите на енергетиката, Милко Ковачев и Мирослав Севлиевски са разследвани за проявена незаконна занемареност във връзка с покупко-продажбите на НЕК за експорт на електричество.
На 1 април 2010 година са задържани министърът на защитата Николай Цонев, Тенчо Попов, някогашен основен секретар на Министерството на финансите, и Петър Сантиров, арбитър от Софийския градски съд, по обвиняване за препоръчан рушвет на следовател, водещ следствие против Цонев за нанесени на страната вреди в размер на над 120 милиона лв.. По-късно последният е оневинен и да му заплати отплата. Съдия Сантиров също беше оневинен и към момента и наподобява върви към финален триумф в това си начинание. Тенчо Цонев също работи като Сантиров и също с триумф, като даже осъди България в Страсбург.
Снимка БГНЕС
Царят, Движение за права и свободи и зората на Пеевски
На парламентарните избори през юни 2001 година „ “ (НДСВ) за малко не получава задоволително гласове, с цел да ръководи независимо. Непосредствено след изборите Национална движение „Симеон Втори" стартира договаряния с главните политически сили за формиране на съдружно държавно управление. Отказът на ОДС да взе участие в кабинета води до коалиране на Национална движение „Симеон Втори" единствено с Движение за права и свободи. В гласуваното на 24 юли 2001г. държавно управление влизат като самостоятелни и по този начин и по двама министри от Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия. Целта на царя, който става министър председател, е да обезпечи оптимално болшинство, което да му подсигурява провеждането на радикални промени, включени в програмата на Движението (запомнена като обещанията за 800 дни България да се оправи) и оцеляването на кабинета.
Снимка: Getty images
В началото на февруари 2005 година стартира рецесия, поставяща под въпрос съществуването на държавното управление на Национална движение „Симеон Втори" малко преди приключването на мандата. След откъсването на групата на „ Новото време “от парламентарната група на Национална движение „Симеон Втори", държавното управление остава в малцинство. За запазването на властовите позиции сред Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи, от една страна, и „ Новото време, от друга, е подписан съдружен контракт за ръководство на страната до края на мандата.
Любопитно е да напомним, че точно по времето на държавното управление на Национална движение „Симеон Втори" изгря политическата звезда на младия следовател Делян Пеевски. Първоначално той беше член на младежкото Национална движение „Симеон Втори", след това се трансферира в Движение за права и свободи. Голямото замогване на Пеевски и на майка му, Ирена Кръстева обаче беше по времето на Тройната коалиция. С Пеевски се свързва и тогавашната българска горделивост – предприятието „ Булгартабак “, чиято приватизация по време на мандата на Национална движение „Симеон Втори", стана ябълката на раздора сред Движение за права и свободи и царистите.
ОДС или орел, рак и щука
Поради дистанцията във времето се постанова да напомним кои бяха ОДС, с цел да стане ясно за какво и по времето на този мандат България е ръководена от конгломерат от партии. Коалицията (ОДС) се основава през август 1996 година от Съюза на демократичните сили (СДС), Народен съюз (НС) и Движението за права и свободи (ДПС), когато те са в съпротива на ръководещата през това време Българска социалистическа партия. В този състав обединението съществува до февруари 1997 година и се управлява от Политически съвет. През февруари 1997 година започват преговори за ново предизборно съглашение, при които Движение за права и свободи не приема предлаганите от Съюз на демократичните сили условия и напуща обединението. На 5 март 1997 година се подписва ново съглашение сред Съюз на демократичните сили и Народен съюз. По-късно към това съглашение, само че с разнообразни права, се причисляват БСДП,ВМРО, ХАП на Иван Глушков и Български земеделски народен съюз на Петко Илиев. Те се причисляват със статут на присъдружни партии на Съюз на демократичните сили. С това се оформя новия състав на ОДС, които завоюваха безапелационно изборите през април 1997 година.
Снимка БГНЕС
ОДС излъчи държавното управление с министър председател тогавашният водач на Съюз на демократичните сили. Това държавно управление действително пое властта от служебния кабинет на, който вкара валутния ръб в България.
Новият кабинет заявява в програмата си за мандат 1997 – 2001 г.‚ че „ ще извърши бърза, цялостна и необратима приватизация на предприятията. До края на 1998 година да бъдат приватизирани всички индустриални и търговски предприятия‚ както и огромна част от инфраструктурата... “. Ще се вкара ред в данъчната област. „ Ще се изведе стопанската система на ярко, като се вкара строга данъчна политика. Ще се увеличи събираемостта на налозите, като те се създадат търпими “. Правителството на обещаваше възобновление на земеделието, основаване на ред и успокоение за всички жители и цялостна бистрота на приватизационните покупко-продажби.
Впоследствие съвсем нямаше приватизационна договорка, която да не провокира скандал. Правителството не можа да се оправи и със сивата стопанска система и с източването на страната, при което се оказа, че българските жители са във валутен ръб, а разпоредбите и рестриктивните мерки не са годни за политическата и икономическата върхушка.През 2001 година ОДС загуби изборите от Национална движение „Симеон Втори".
Беров и зората на мутрите
Правителството на е формирано с мандата на Движение за права и свободи след свалянето на кабинета на Филип Димитров. В София стартират всеобщи безредици (митинги, гладни стачки, палаткови лагери) на последователи на Съюз на демократичните сили. Парламентарната група на Съюз на демократичните сили прави шест несполучливи опита да смъкна държавното управление на Любен Беров с избор на съмнение и да провокира предварителни избори.
Снимка: Уикипедия
Кабинетът е подкрепян от Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, само че, въпреки и официално определен от Народното събрание, не се употребява с доверие в обществото. Съюз на демократичните сили стартира война с него, без значение от това, че той е заявил, че ще продължава програмата на Съюз на демократичните сили. В същото време парламентарната група на Съюз на демократичните сили се разпада на съперници и поддръжници на държавното управление и президента. Най-ярък образец за изострянето на несъгласията е безсрочната гладна стачка на депутата Едвин Сугарев и. Те упорстват за оставката на президента Желев като основател за съставянето на кабинета. Народните представители от Съюз на демократичните сили бойкотират съвещанията на Народното събрание. Така Българска социалистическа партия се трансформира в най-голяма парламентарна мощ, само че без да има безусловно болшинство. Стабилно болшинство се реализира само против вотовете на съмнение. Предимно с нейна поддръжка държавното управление съумява да оцелее съвсем две години.
Слабата власт основава условия за преуспяване на стопански и силови групировки. Узаконени са разнообразни застрахователни сдружения, чиято активност е на границата на закона. Именно тогава се ражда понятието мутра като синоним на мускулест парвеню, натрупал положение с принуждение. Възникват и първите финансови пирамиди – финансови къщи, обещаващи високи лихви, които прибират големи суми, като употребяват новите приходи за погашение на първите инвеститори, до момента в който най-после разгласят банкрут Тогава е заложена и политиката на Българска народна банка за лицензиране на необезпечени търговски банки, която в последна сметка взривява банковата система през 1996 година.
Съюз на демократичните сили или да се самосвалиш от власт
Правителството на е формирано след извършените през октомври 1991 година общи избори за 36 Народно събрание и за локално ръководство. Разпределението на парламентарните мандати е Съюз на демократичните сили, тогава коалиция от демократични партии и организации – 110 мандата, Предизборен съюз на Българска социалистическа партия, БЛП и ОПТ - 106 мандата, Движение за права и свободи– 24 и надлежно на 5 ноември 1991 година президентът Желю Желев разпорежда на Филип Димитров, като посочен от най-голямата парламентарна група да сформира държавно управление.
На 8 ноември 1991 година Народното събрание избира със 134 гласа „ за “ Филип Димитров за министър-председател. Предложеният от него кабинет е гласуван накуп със 128 гласа „ за “, като кабинетът има релативно болшинство и разчита на поддръжката от гласове от третата парламентарна партия Движение за права и свободи.
Снимка БГНЕС
През септември 1992 година избухва така наречен оръжеен скандал, когато ръководителите на специфичните служби дават невиждана конференция, на която ген. декларира, че консултант на премиера Филип Димитров е взел участие в оръжейна договорка с Македония. През октомври 1992 година държавното управление на Димитров желае избор на доверие в Народното събрание, само че губи гласуването, защото Движение за права и свободи не го поддържа и по този начин пада от власт.
След ръководството на първото държавно управление на Съюз на демократичните сили стартира развой на основаване на силови групировки, завладяване на основни постове в бранша на националната сигурност от фрагменти на някогашната Държавна сигурност и мутризиране и криминализиране на българския преход.
Още от ПОЛИТИКА:
Злополучният Орешарски, Пеевски и ДАНС
Правителството " Орешарски " идва на власт след парламентарните избори през 2013 година Бойко Борисов връща мандата, заради отхвърли на другите три партии в Народното събрание да поддържат държавно управление на ГЕРБ. Правителството е управлявано от претендента на Българска социалистическа партия за министър председател – финансистът Пламен Орешарски, който твърди, че образува експертен кабинет от представители на Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и самостоятелни. Партиите, подкрепящи държавното управление, имат 120 депутати в Народното събрание. Волен Сидеров от " Атака " обезпечава нужния кворум от 121 души и получава прозвището " Златният пръст ". Регистрацията му е посрещната с овации от Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, а депутатите от ГЕРБ напущат пленарната зала.
Снимка БГНЕС
На 14 юни 2013 година по предложение на премиера Народното събрание избира депутата от Движение за права и свободи за ръководител на ДАНС. Това провокира и други огромни градове в страната, с искане за оставка на държавното управление. В някои градове, като Пловдив и Благоевград, стачкуват и против назначените регионални шефове от квотата на Движение за права и свободи.
Протестите против кабинета „ Орешарски “ стартират още преди избирането на за министър-председател и неговия кабинет от Народното събрание, след разгласяването на неговия избор за министри. Реакцията е по едно и също време против личността на Орешарски и министрите му, както и предстоящите и оповестени политики, изключително свързани със зелени тематики като: застрояване на естествени места, градеж на АЕЦ " Белене " и други. Впоследствие към това се прибавя и практиката за непрозрачно назначение на държавни длъжности, първото от които е за началник на ДАНС. Протестите не престават повече от година – 405 дни. В резултат нарастват и несъгласията сред партиите подкрепящи държавното управление – Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. На 23 юли 2014 година Пламен Орешарски подава оставката на правителстството.
Първанов и тройната коалиция
На парламентарните избори през 2005 година партията на Национална движение „Симеон Втори" не печели нужното болшинство, с цел да има държавно управление. Вторият мандатоносител – Българска социалистическа партия също не съумява, макар усърдните съвещания с тогавашния президент, повдигнат от Българска социалистическа партия, Георги Първанов. Правителството на Тройната коалиция с министър-председател е формирано с мандата на третата политическа мощ – Движение за права и свободи и при напън от страна на президента. То включва министри от Национална движение „Симеон Втори", Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Управлението е запомнено като успех на задкулисието.
Снимка БГНЕС
През 2007 година България е призната в Европейския съюз при избрани условия. Едното от тях е да бъде подложена на непрекъснат мониторинг за съблюдаване на върховенството на закона. За първи път се заговаря за корист с европейски средства и неусвояване на други заради липса на експертен потенциал.
Правителството на Сергей Станишев в последна сметка извършва мандата си, който завършва през 2009 година. В следствие някои от членовете на кабинета стават обект на следствие за корист с държавни и европейски средства.
Министърът на земеделието е проверяван от прокуратурата по отношение на непозволено разпределяне на 1,5 милиона лв. на „ Болгарпродукт “ АД и поради така наречен „ заменки “. Следващият министър на земеделието, Валери Цветанов, дружно шефа на Държавна фирма „ Земеделие “ Стефан Юруков, са упрекнати за 15 случая на непозволени заменки на аграрни земи, частна държавна благосъстоятелност.
Министърът на труда и обществената политика е упрекната в заграбване на 11 милиона лв.. Едва в последната година Масларова бе оправдана.
Снимка БГНЕС
Министрите на енергетиката, Милко Ковачев и Мирослав Севлиевски са разследвани за проявена незаконна занемареност във връзка с покупко-продажбите на НЕК за експорт на електричество.
На 1 април 2010 година са задържани министърът на защитата Николай Цонев, Тенчо Попов, някогашен основен секретар на Министерството на финансите, и Петър Сантиров, арбитър от Софийския градски съд, по обвиняване за препоръчан рушвет на следовател, водещ следствие против Цонев за нанесени на страната вреди в размер на над 120 милиона лв.. По-късно последният е оневинен и да му заплати отплата. Съдия Сантиров също беше оневинен и към момента и наподобява върви към финален триумф в това си начинание. Тенчо Цонев също работи като Сантиров и също с триумф, като даже осъди България в Страсбург.
Снимка БГНЕС
Царят, Движение за права и свободи и зората на Пеевски
На парламентарните избори през юни 2001 година „ “ (НДСВ) за малко не получава задоволително гласове, с цел да ръководи независимо. Непосредствено след изборите Национална движение „Симеон Втори" стартира договаряния с главните политически сили за формиране на съдружно държавно управление. Отказът на ОДС да взе участие в кабинета води до коалиране на Национална движение „Симеон Втори" единствено с Движение за права и свободи. В гласуваното на 24 юли 2001г. държавно управление влизат като самостоятелни и по този начин и по двама министри от Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия. Целта на царя, който става министър председател, е да обезпечи оптимално болшинство, което да му подсигурява провеждането на радикални промени, включени в програмата на Движението (запомнена като обещанията за 800 дни България да се оправи) и оцеляването на кабинета.
Снимка: Getty images
В началото на февруари 2005 година стартира рецесия, поставяща под въпрос съществуването на държавното управление на Национална движение „Симеон Втори" малко преди приключването на мандата. След откъсването на групата на „ Новото време “от парламентарната група на Национална движение „Симеон Втори", държавното управление остава в малцинство. За запазването на властовите позиции сред Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи, от една страна, и „ Новото време, от друга, е подписан съдружен контракт за ръководство на страната до края на мандата.
Любопитно е да напомним, че точно по времето на държавното управление на Национална движение „Симеон Втори" изгря политическата звезда на младия следовател Делян Пеевски. Първоначално той беше член на младежкото Национална движение „Симеон Втори", след това се трансферира в Движение за права и свободи. Голямото замогване на Пеевски и на майка му, Ирена Кръстева обаче беше по времето на Тройната коалиция. С Пеевски се свързва и тогавашната българска горделивост – предприятието „ Булгартабак “, чиято приватизация по време на мандата на Национална движение „Симеон Втори", стана ябълката на раздора сред Движение за права и свободи и царистите.
ОДС или орел, рак и щука
Поради дистанцията във времето се постанова да напомним кои бяха ОДС, с цел да стане ясно за какво и по времето на този мандат България е ръководена от конгломерат от партии. Коалицията (ОДС) се основава през август 1996 година от Съюза на демократичните сили (СДС), Народен съюз (НС) и Движението за права и свободи (ДПС), когато те са в съпротива на ръководещата през това време Българска социалистическа партия. В този състав обединението съществува до февруари 1997 година и се управлява от Политически съвет. През февруари 1997 година започват преговори за ново предизборно съглашение, при които Движение за права и свободи не приема предлаганите от Съюз на демократичните сили условия и напуща обединението. На 5 март 1997 година се подписва ново съглашение сред Съюз на демократичните сили и Народен съюз. По-късно към това съглашение, само че с разнообразни права, се причисляват БСДП,ВМРО, ХАП на Иван Глушков и Български земеделски народен съюз на Петко Илиев. Те се причисляват със статут на присъдружни партии на Съюз на демократичните сили. С това се оформя новия състав на ОДС, които завоюваха безапелационно изборите през април 1997 година.
Снимка БГНЕС
ОДС излъчи държавното управление с министър председател тогавашният водач на Съюз на демократичните сили. Това държавно управление действително пое властта от служебния кабинет на, който вкара валутния ръб в България.
Новият кабинет заявява в програмата си за мандат 1997 – 2001 г.‚ че „ ще извърши бърза, цялостна и необратима приватизация на предприятията. До края на 1998 година да бъдат приватизирани всички индустриални и търговски предприятия‚ както и огромна част от инфраструктурата... “. Ще се вкара ред в данъчната област. „ Ще се изведе стопанската система на ярко, като се вкара строга данъчна политика. Ще се увеличи събираемостта на налозите, като те се създадат търпими “. Правителството на обещаваше възобновление на земеделието, основаване на ред и успокоение за всички жители и цялостна бистрота на приватизационните покупко-продажби.
Впоследствие съвсем нямаше приватизационна договорка, която да не провокира скандал. Правителството не можа да се оправи и със сивата стопанска система и с източването на страната, при което се оказа, че българските жители са във валутен ръб, а разпоредбите и рестриктивните мерки не са годни за политическата и икономическата върхушка.През 2001 година ОДС загуби изборите от Национална движение „Симеон Втори".
Беров и зората на мутрите
Правителството на е формирано с мандата на Движение за права и свободи след свалянето на кабинета на Филип Димитров. В София стартират всеобщи безредици (митинги, гладни стачки, палаткови лагери) на последователи на Съюз на демократичните сили. Парламентарната група на Съюз на демократичните сили прави шест несполучливи опита да смъкна държавното управление на Любен Беров с избор на съмнение и да провокира предварителни избори.
Снимка: Уикипедия
Кабинетът е подкрепян от Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, само че, въпреки и официално определен от Народното събрание, не се употребява с доверие в обществото. Съюз на демократичните сили стартира война с него, без значение от това, че той е заявил, че ще продължава програмата на Съюз на демократичните сили. В същото време парламентарната група на Съюз на демократичните сили се разпада на съперници и поддръжници на държавното управление и президента. Най-ярък образец за изострянето на несъгласията е безсрочната гладна стачка на депутата Едвин Сугарев и. Те упорстват за оставката на президента Желев като основател за съставянето на кабинета. Народните представители от Съюз на демократичните сили бойкотират съвещанията на Народното събрание. Така Българска социалистическа партия се трансформира в най-голяма парламентарна мощ, само че без да има безусловно болшинство. Стабилно болшинство се реализира само против вотовете на съмнение. Предимно с нейна поддръжка държавното управление съумява да оцелее съвсем две години.
Слабата власт основава условия за преуспяване на стопански и силови групировки. Узаконени са разнообразни застрахователни сдружения, чиято активност е на границата на закона. Именно тогава се ражда понятието мутра като синоним на мускулест парвеню, натрупал положение с принуждение. Възникват и първите финансови пирамиди – финансови къщи, обещаващи високи лихви, които прибират големи суми, като употребяват новите приходи за погашение на първите инвеститори, до момента в който най-после разгласят банкрут Тогава е заложена и политиката на Българска народна банка за лицензиране на необезпечени търговски банки, която в последна сметка взривява банковата система през 1996 година.
Съюз на демократичните сили или да се самосвалиш от власт
Правителството на е формирано след извършените през октомври 1991 година общи избори за 36 Народно събрание и за локално ръководство. Разпределението на парламентарните мандати е Съюз на демократичните сили, тогава коалиция от демократични партии и организации – 110 мандата, Предизборен съюз на Българска социалистическа партия, БЛП и ОПТ - 106 мандата, Движение за права и свободи– 24 и надлежно на 5 ноември 1991 година президентът Желю Желев разпорежда на Филип Димитров, като посочен от най-голямата парламентарна група да сформира държавно управление.
На 8 ноември 1991 година Народното събрание избира със 134 гласа „ за “ Филип Димитров за министър-председател. Предложеният от него кабинет е гласуван накуп със 128 гласа „ за “, като кабинетът има релативно болшинство и разчита на поддръжката от гласове от третата парламентарна партия Движение за права и свободи.
Снимка БГНЕС
През септември 1992 година избухва така наречен оръжеен скандал, когато ръководителите на специфичните служби дават невиждана конференция, на която ген. декларира, че консултант на премиера Филип Димитров е взел участие в оръжейна договорка с Македония. През октомври 1992 година държавното управление на Димитров желае избор на доверие в Народното събрание, само че губи гласуването, защото Движение за права и свободи не го поддържа и по този начин пада от власт.
След ръководството на първото държавно управление на Съюз на демократичните сили стартира развой на основаване на силови групировки, завладяване на основни постове в бранша на националната сигурност от фрагменти на някогашната Държавна сигурност и мутризиране и криминализиране на българския преход.
Още от ПОЛИТИКА:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ