Македонският парламент обсъжда конституционни промени, с които да признае българското малцинство
В Народното събрание на Северна Македония на 18 август ще би трябвало да стартира дебатът за включването на българското малцинство в конституцията. Това става допустимо, откакто във вторник смяната беше гласувана в отрасловата парламентарна комисия с 10 гласа " за " и 7 " срещу ". Тя би трябвало да бъде призната от Народното събрание до края на годината, само че това е нестабилно.
Процедурата е едно от изискванията Северна Македония да възобнови договарянията за участие в Европейския съюз (ЕС).
Предложението за промени беше показано от министър-председателя Димитър Ковачевски с думите, че " измененията в конституцията не са под никакъв шантаж или диктат ".
" Не би трябвало да пропущаме този късмет за Европа. Това се случи един път, когато се разделихме с Хърватия. А дали ще се повтори и тази година, ще решите вие в Народното събрание ", прикани той депутатите в отрасловата комисия.
Европейски представители предизвестяват, че има риск от делене на Северна Македония и Албания по пътя към Европейски Съюз, в случай че конституционните ремонти не бъдат признати преди края на годината.
Пред депутатите министър председателят сподели още, че Европейски Съюз не се намесва в проблемите на идентичността. Той обаче добави, че има индикации, че в случай че Северна Македония се откаже от конституционните ремонти и напусне пътя към Европейски Съюз, това ще бъде доста тревожна стъпка за членовете ѝ в НАТО и ще окаже въздействие върху връзките със Съединените щати.
Опозиционната парламентарна група на ВМРО-ДПМНЕ повтори във вторник в Скупщината, че няма да гласоподава за конституционните промени.
" Конституционните промени под диктовка, напън и налагане са невъзможни и ние в никакъв случай няма да ги подкрепим, тъй като това е директно нарушаване на суверенитета на една страна ", сподели координаторът на парламентарната група на ВМРО-ДПМНЕ Никола Мицевски .
По думите му депутатите от партията повече няма да вземат участие в дебата. Той прикани предложенията за конституционни промени неотложно да влязат в пленарна зала и да бъдат подложени на гласоподаване.
" Да забележим по какъв начин се проваля предлагането при българския диктат ", сподели той.
Миналия вторник държавното управление внесе предлагането за конституционни промени в Народното събрание. Интервенциите се отнасят до прибавянето на малцинствените групи на българи, черногорци, хървати, словенци, евреи и египтяни.
Конституционните ремонти изискват две трети от 120-членния парламент, с цел да гласоподават, само че към този момент държавното управление няма нужното болшинство.
Пленарното съвещание е планувано за 18 август, на което държавното управление ще би трябвало да обезпечи 80 депутати, които да гласоподават за смяната на конституцията.
През 2020 година София наложи несъгласие върху началото на договарянията на Скопие за участие в Европейския съюз в резултат на разногласия за езика и историята.
Ветото беше оттеглено предишното лято, откакто българският парламент така наречен за решение на разногласието. То предлага българските условия пред Скопие да се трансфорат в част от уговорките на Северна Македония пред Брюксел.
Македонският парламент предлагането, а по-късно външните министри на двете страни двустранен протокол. Северна Македония публично договаряния е Европейски Съюз през юли. Същинските договаряния обаче ще стартират едвам когато Скопие извърши уговорките си към София, измежду които е и вписването на българите като държавотворен народ в конституцията.
Процедурата е едно от изискванията Северна Македония да възобнови договарянията за участие в Европейския съюз (ЕС).
Предложението за промени беше показано от министър-председателя Димитър Ковачевски с думите, че " измененията в конституцията не са под никакъв шантаж или диктат ".
" Не би трябвало да пропущаме този късмет за Европа. Това се случи един път, когато се разделихме с Хърватия. А дали ще се повтори и тази година, ще решите вие в Народното събрание ", прикани той депутатите в отрасловата комисия.
Европейски представители предизвестяват, че има риск от делене на Северна Македония и Албания по пътя към Европейски Съюз, в случай че конституционните ремонти не бъдат признати преди края на годината.
Пред депутатите министър председателят сподели още, че Европейски Съюз не се намесва в проблемите на идентичността. Той обаче добави, че има индикации, че в случай че Северна Македония се откаже от конституционните ремонти и напусне пътя към Европейски Съюз, това ще бъде доста тревожна стъпка за членовете ѝ в НАТО и ще окаже въздействие върху връзките със Съединените щати.
Опозиционната парламентарна група на ВМРО-ДПМНЕ повтори във вторник в Скупщината, че няма да гласоподава за конституционните промени.
" Конституционните промени под диктовка, напън и налагане са невъзможни и ние в никакъв случай няма да ги подкрепим, тъй като това е директно нарушаване на суверенитета на една страна ", сподели координаторът на парламентарната група на ВМРО-ДПМНЕ Никола Мицевски .
По думите му депутатите от партията повече няма да вземат участие в дебата. Той прикани предложенията за конституционни промени неотложно да влязат в пленарна зала и да бъдат подложени на гласоподаване.
" Да забележим по какъв начин се проваля предлагането при българския диктат ", сподели той.
Миналия вторник държавното управление внесе предлагането за конституционни промени в Народното събрание. Интервенциите се отнасят до прибавянето на малцинствените групи на българи, черногорци, хървати, словенци, евреи и египтяни.
Конституционните ремонти изискват две трети от 120-членния парламент, с цел да гласоподават, само че към този момент държавното управление няма нужното болшинство.
Пленарното съвещание е планувано за 18 август, на което държавното управление ще би трябвало да обезпечи 80 депутати, които да гласоподават за смяната на конституцията.
През 2020 година София наложи несъгласие върху началото на договарянията на Скопие за участие в Европейския съюз в резултат на разногласия за езика и историята.
Ветото беше оттеглено предишното лято, откакто българският парламент така наречен за решение на разногласието. То предлага българските условия пред Скопие да се трансфорат в част от уговорките на Северна Македония пред Брюксел.
Македонският парламент предлагането, а по-късно външните министри на двете страни двустранен протокол. Северна Македония публично договаряния е Европейски Съюз през юли. Същинските договаряния обаче ще стартират едвам когато Скопие извърши уговорките си към София, измежду които е и вписването на българите като държавотворен народ в конституцията.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ