Колелото на Кинан. Как Петя Кокудева описа живота на деца бежанци
Те са деца, минали сами стотици километри, преди да стигнат до България. Пътували са без родителите си. Детската писателка Петя Кокудева се среща с тях в продължение на година и записва историите им в книга. Това е " Колелото на Кинан " – книга странствуване през непознати култури.
По документи те са " непридружени деца мигранти ", само че има и по-ясен метод да се каже какви са. Те са сред 7 и 17 години. Стигнали са някак до България от Украйна , Йемен , Сирия , Иран , Афганистан , Ирак – сами, без родителите си.
Те освен са от разнообразни страни, само че и от разнообразни общности и нации, които обитават тези страни. Като друзите или кюрдите да вземем за пример, които имат свои езици и разнообразни религии.
Петя Кокудева се среща с тях като доброволка по покана на неправителствената организация " Каритас " , която поддържа уязвими групи хора.
Разказва им за своите пътешествия – най-често им прави презентации със фотоси. През този роман за разнообразни страни и култури те по натурален метод стартират да споделят и за своите родни страни, традиции, близки хора.
Така се ражда книгата " Колелото на Кинан " , в която Кокудева събира 19 истории на деца от разнообразни народности и религии, попаднали в България след дълго и рисково пътешестване. В тях има мемоари с елементи от вкъщи и от пътя. " Получи се нещо като странствуване през земи и култури ", споделя Кокудева.
" Някои от децата се бяха понаучили да готвят, тъй като храната не е в обилие. На по-големите от тях се постанова да работят ", прибавя тя.
В момента те са предпазени в бежански лагери, само че животът им продължава да е нелек. Петя Кокудева е била с тях, с цел да внесе " бодрост и преживелица в всекидневието им ". Казва, че нейното предпочитание е било да ги накара да се почувстват чути и разбрани. " Да знаят, че техните ориси имат значение за някого ".
Те имат разнообразни истории, само че в разказите им има нещо общо. Повечето от тях мечтаят да изкарват пари, само че не с цел да си купят нещо, а с цел да оказват помощ фамилията да се събере.
" За децата бежанци да си богат значи да сте дружно цялото семейство ", споделя Кокудева.
Кинан е момче от сирийско село. " Сега би трябвало да е навършил 14, по време на срещите ни беше на 13. Той е от непридружените деца и в действителност към този момент не е в България, избяга ", споделя тя.
На една от срещите в лагера за бежанци в " Овча купел " той вижда остаряло колело и желае да го кара. Оказва се обаче, че то е счупено и би трябвало да се поправи.
" Аз попитах по кое време ще пристигна някой да им го оправи, а Радост, която се грижеше за децата в лагера, се засмя горчиво и ми изясни, че никой няма да им поправи колелото, а ще пристигна да ги научи по какъв начин сами да си го поправят ", споделя Петя.
" С това пристигна осъзнаването, че ние дори не можем да си представим сложността на живота им. Нямах съмнение, че желая да нарека книгата на тази история, тъй като тя хем отразява компликациите, хем волята или по-скоро неволята за справяне ", прибавя тя.
Покрай разказите на децата Петя Кокудева научава доста за страните и културите им. Например за живота и обичаите на друзите в Сирия, които са самобитна общественост.
Разказват ѝ и за един доста възрастен доктор в Ирак, който отхвърля да бяга и да се пресели, тъй като желае да бъде със стадото си овце и не може да остави животните.
Научава и по какъв начин и по време на войната в Украйна бабите и дядовците на някои от децата хващат градски превоз до село, с цел да си оправят градините.
Не всички тези истории са влезнали в книгата. А тази е обичаната ѝ:
" Когато попитах 10-годишния Ехсан от Афганистан за някоя сентенция от неговото отечество, той намерения и сподели по този начин: " Планините не се срещат, само че хората се срещат. " Намирам го за стегнат, лишен от възторг метод да си кажем най-важното. "
Посещенията в бежански лагери носят на Какоудева още едно значимо осъзнаване: " Непрекъснато ни се натрапва концепцията, че бежанците са единствено мъже. Не е по този начин – има дами от разнообразни генерации, някои деца разказваха да вземем за пример, че и бабите им са тук. "
" Колелото на Кинан " е за деца сред 8 и 13 години, само че ще е забавна и за възрастни.
" Книгата е малко, разнолико странствуване през непознати култури и не има непотребен драматизъм. В нея на напред във времето е персоналното достолепие и културното благосъстояние, което носят със себе си тези деца ", споделя Кокудева. Илюстрациите са на художничката Ина Кьорова.
По документи те са " непридружени деца мигранти ", само че има и по-ясен метод да се каже какви са. Те са сред 7 и 17 години. Стигнали са някак до България от Украйна , Йемен , Сирия , Иран , Афганистан , Ирак – сами, без родителите си.
Те освен са от разнообразни страни, само че и от разнообразни общности и нации, които обитават тези страни. Като друзите или кюрдите да вземем за пример, които имат свои езици и разнообразни религии.
Петя Кокудева се среща с тях като доброволка по покана на неправителствената организация " Каритас " , която поддържа уязвими групи хора.
Разказва им за своите пътешествия – най-често им прави презентации със фотоси. През този роман за разнообразни страни и култури те по натурален метод стартират да споделят и за своите родни страни, традиции, близки хора.
Така се ражда книгата " Колелото на Кинан " , в която Кокудева събира 19 истории на деца от разнообразни народности и религии, попаднали в България след дълго и рисково пътешестване. В тях има мемоари с елементи от вкъщи и от пътя. " Получи се нещо като странствуване през земи и култури ", споделя Кокудева.
" Някои от децата се бяха понаучили да готвят, тъй като храната не е в обилие. На по-големите от тях се постанова да работят ", прибавя тя.
В момента те са предпазени в бежански лагери, само че животът им продължава да е нелек. Петя Кокудева е била с тях, с цел да внесе " бодрост и преживелица в всекидневието им ". Казва, че нейното предпочитание е било да ги накара да се почувстват чути и разбрани. " Да знаят, че техните ориси имат значение за някого ".
Те имат разнообразни истории, само че в разказите им има нещо общо. Повечето от тях мечтаят да изкарват пари, само че не с цел да си купят нещо, а с цел да оказват помощ фамилията да се събере.
" За децата бежанци да си богат значи да сте дружно цялото семейство ", споделя Кокудева.
Кинан е момче от сирийско село. " Сега би трябвало да е навършил 14, по време на срещите ни беше на 13. Той е от непридружените деца и в действителност към този момент не е в България, избяга ", споделя тя.
На една от срещите в лагера за бежанци в " Овча купел " той вижда остаряло колело и желае да го кара. Оказва се обаче, че то е счупено и би трябвало да се поправи.
" Аз попитах по кое време ще пристигна някой да им го оправи, а Радост, която се грижеше за децата в лагера, се засмя горчиво и ми изясни, че никой няма да им поправи колелото, а ще пристигна да ги научи по какъв начин сами да си го поправят ", споделя Петя.
" С това пристигна осъзнаването, че ние дори не можем да си представим сложността на живота им. Нямах съмнение, че желая да нарека книгата на тази история, тъй като тя хем отразява компликациите, хем волята или по-скоро неволята за справяне ", прибавя тя.
Покрай разказите на децата Петя Кокудева научава доста за страните и културите им. Например за живота и обичаите на друзите в Сирия, които са самобитна общественост.
Разказват ѝ и за един доста възрастен доктор в Ирак, който отхвърля да бяга и да се пресели, тъй като желае да бъде със стадото си овце и не може да остави животните.
Научава и по какъв начин и по време на войната в Украйна бабите и дядовците на някои от децата хващат градски превоз до село, с цел да си оправят градините.
Не всички тези истории са влезнали в книгата. А тази е обичаната ѝ:
" Когато попитах 10-годишния Ехсан от Афганистан за някоя сентенция от неговото отечество, той намерения и сподели по този начин: " Планините не се срещат, само че хората се срещат. " Намирам го за стегнат, лишен от възторг метод да си кажем най-важното. "
Посещенията в бежански лагери носят на Какоудева още едно значимо осъзнаване: " Непрекъснато ни се натрапва концепцията, че бежанците са единствено мъже. Не е по този начин – има дами от разнообразни генерации, някои деца разказваха да вземем за пример, че и бабите им са тук. "
" Колелото на Кинан " е за деца сред 8 и 13 години, само че ще е забавна и за възрастни.
" Книгата е малко, разнолико странствуване през непознати култури и не има непотребен драматизъм. В нея на напред във времето е персоналното достолепие и културното благосъстояние, което носят със себе си тези деца ", споделя Кокудева. Илюстрациите са на художничката Ина Кьорова.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ