Снимка от Арбен Хоти Борие е отдалечено село, което се

Снимка от Арбен Хоти
Борие е отдалечено село, което се намира в североизточна Албания покрай границата с Косово. При първия си опит да стигнем до там бяхме изгонени от гранична полиция.

Ден по-късно се върнахме с позволение за пътешестване и най-сетне ни позволиха да преминем. След като се срещнахме с локално семейство в Борие, ние се заехме да разкажем историята на провокациите, пред които са изправени 900-те възрастни поданици на селото, които значително са откъснати от главните услуги в Албания през зимата поради непроходими пътища.

Пазаруването и здравната помощ са вероятни единствено от другата страна на границата - в Драгаш, Косово. Наблюдавахме по какъв начин локалната жителка Шате Палинчи показва невероятна устойчивост, с цел да заведе 12-годишния си наследник на медицински обзор в Косово рано сутринта на разсъмване. Часове по-късно тя се върна с храна за фамилията си.

За мен тази фотография акцентира ежедневните битки и силата на тези, които живеят в такава изолираност.

Снимка от Веселин Боришев
7 ноември е годишнина от значима борба от Сръбско-българската война от 19-ти век и националистите сметнаха за обидно за българите премиерата на пиесата " Оръжията и индивидът ", в основата на която е този спор, да бъде сложена на същата дата. Някои считат, че пиесата осмива българските бойци.

Няколко свещеници от Българската православна черква започнаха да стачкуват пред театъра, като се помолиха за душите на починалите бойци, а имаше и деца, облечени в национални носии. Нямаше кордон и служителите на реда просто стояха в близост и пушеха цигари на дребни групички наоколо.

Тълпата стартира да става все по-голяма и шумна, тогава най-възрастният протестиращ Йоло Денев, 84-годишен националист и политически претендент, който участва на всеки митинг в града, подвигна пестник и извика: „ Зареждай! “. След това тълпата хукна към театъра, напряко към мястото, където стоях по това време. Тълпата крещеше: " Срамота! Малкович, прибирай се! "

Полицията най-сетне скочи и се опита да ги спре, само че беше прекомерно късно. Директорът на театъра излезе от постройката и се опита да беседва с протестиращите, само че беше атакуван физически. Той беше блъскан, ритан, заплюван и дърпан за ризата и вратовръзката си. Можете да видите главата му в долната част на фотографията. Полицаите съумяха някак да го върнат в салона на театъра. Публиката беше отблъсната от театъра и довечера пиесата беше изиграна единствено пред група публицисти.

Снимка от Вялета Саучъйц
Тази вечер евангелската реформирана черква във Вилнюс беше цялостна с беларуси в заточение, които бяха марширували по улиците на литовската столица по-рано денем.

Тази фотография е направена, до момента в който хорът извършва известния беларуски химн Mahutny Boza (Всемогъщи Боже). Песента се трансформира в знак на антиправителствените митинги в Беларус през 2020 година

По време на представлението видях хора, трогнати до сълзи. Една жена се обърна към мен и сподели: „ Настръхвам. Тази музика връща мемоари и дава вяра “.

Преди насилственото си заточение Свободният хор пя в поддръжка на антиправителствените митинги, противопоставяйки се на насилственото угнетяване на опозицията в Беларус след оспорваните президентски избори през 2020 година

Много хористи бяха арестувани неведнъж. Днес те изнасят концерти в доста европейски столици, с цел да покачват осведомеността за тежкото състояние на беларусите, живеещи под режима на Лукашенко.

Снимка от Мзия Саганелидзе
След като грузинският министър председател Иракли Кобахидзе разгласи, че държавното управление му ще спре договарянията за присъединение към Европейския съюз до края на 2028 година, улицата пред Народното събрание бързо се извърши с протестиращи.

В първата нощ на тези митинги, 28 ноември, държавното управление разпръсна със мощ протестиращите като употребява силите за битка с безредиците, само че това наподобява единствено в допълнение разгневи жителите.

На идващия ден тълпите бяха още по-големи. Дори измежду седмица на принуждение втората нощ на митингите се открои с обстоятелството, че служител на реда от специфичните елементи употребява високоговорител, с цел да наскърбява и заплашва стачкуващите. Това беше най-немислимото нещо за мен, че в тази страна има група хора, които се усещат безусловно безнаказани. Направих тази фотография на задния вход на Народното събрание, където бяха ситуирани спецчастите. Събралите се там най-вече младежи хвърляха по тях разнообразни предмети и цветни димки, искайки отговори и обиждайки служителите на реда за насилието от предната нощ.

Снимка от Марян Кушнир
Този отряд беше в гората на няколкостотин метра от съветските позиции, до момента в който нахлуващата войска се опитваше да пробие украинската линия.

Заслонът беше просто хлътналост в песъчливата почва, дълбока може би един метър. Клони и брезент образуваха навеса. Имаше шестима бойци в това, което те назовават „ заешка дупка “ - без задоволително място, с цел да спят комфортно.

Някои бойци работеха, с цел да създадат убежището по-удобно. Други се опитваха да откраднат няколко минути отмора. На всеки 15 минути съветската войска обстрелва позицията с тежка артилерия. В елементи от секундата можеше да се види стресът, който натоварваше бойците.

Тази нощ температурата беше под точката на заледяване и една свещ окопа беше единственият източник на топлота. Всичко по-топло може да изложи позицията на чувствителни към топлота камери.

През деня беше съвсем невероятно да се излезе в гората, която беше непрекъснато обстрелвана. Всички стволове на дървета бяха разцепени на пънове от нажежени фрагменти от артилерийски снаряди. Близо година по-късно съветската войска ще пробие отбранителните линии на Украйна в региона на Харков и ще превземе тази позиция.