Първата фабрика за цимент
В пантеона на българските индустриалци се откроява фигурата на Лалю Метев Чехларов. Той е с четири висши образования, джентълмен на ордени за смелост от войните, авторитетен и свръхзаможен търговец, фабрикант, банкер, покровител и донор, като финансист е добре прочут в европейските среди и е измежду най-богатите до национализацията през 1947 година
Развитие
Снимка - Facebook " Първо българско за цимент АД " Лев "
Лалю Метев става член на Управителния съвет и е един от двамата основни шефове на Първото българско акционерно сдружение " Лев " за произвеждане на цимент. През 1909 година западно от Плевен, край железопътната линия София - Варна, стартира градеж на фабрика, която е приключена към края на 1910 година и през първите месеци на 1911 година потегля производството на цимент. През 1918 година е преустроена, издигната е нова постройка. През 1939 година се уголемява и се инсталират нови машини и уреди с по-големи индустриални благоприятни условия. От заводите на „ Шкода “ в Прага се доставя апаратура, която създава сред 120 и 140 т на ден, като годишният потенциал е към 40 000 тона. Общо за цялото уголемение на фабриката се изразходват 27, 5 млн. лева Тя се обслужва от лични електрически централи, в които са вложени 22 млн. лева Има и лични жп линии, в които са вложени 13 млн. лева Изградени са железолеярна фабрика и работилница за циментови произведения. Построени са жилища и стол за работещите, в собствеността влизат също дворни места, ниви, лозя, лична кариера. Движимото и недвижимото имущество на сдружението нараства всяка година и през 1947 година бива оценено на близо 275 млн. лева
Лидер
Фабриката „ Лев “ е първата у нас. Тя обаче съумява да заеме лидерско място на Балканите. В годините Лалю Метев става притежател на повече от една трета от акциите на сдружението, а по-късно и повече, дружно с тези на своя тъст Васил Аврамов. Лалю Метев е един от 15-те най-заможни българи преди 1944 година, брат му Христо е измежду 18-те в същата ранглиста. Но историческите превратности са безмилостни…
Семейство
Лалю Метев е роден на 28 февруари 1885 година в Габрово, в фамилията на Мария (Минка) Лалева Трингова от Казанлък и Метю Христов Чехлар – състоятелен габровски майстор и индустриалец, дал на синовете си обучение в елитни университети в Европа. Иван Метев е първият текстилен инженер в България, умрял при Щип в Междусъюзническата война. Димо Метев е майор, приключил във Виена военна академия, умира при гр. Яребична като дружинен пълководец на 49-и полк. Христо Метев е притежател на огромна памучно-текстилна фабрика в Габрово, а Георги Метев, завършил висше обучение в Мюнхен, се изявява като търговец и индустриалец. Лалю Метев е женен за Дора Аврамова от София. Техният наследник е проф. Васил Метев, физик (1931 – 2007) - точно той основава ЮЗУ “Неофит Рилски “ в Благоевград.
Образование
Средното си обучение Лалю Метев получава в Априловската гимназия в Габрово. През 1905 г. приключва философия в Университета в Загреб, през 1906 – западноевропейска лингвистика в Университета в Женева, където е студент на Фердинанд дьо Сосюр. През 1909 г. приключва и славянска лингвистика в Историко-филологическия факултет на Софийския университет, а през 1920 г. – право в Юридическия факултет на СУ.
Производство
Фабриката създава цимент по влажен метод, като употребява локални първични материали - варовик, глина, гипс, каменни въглища и електрическа енергия, добивани от личните й кариери за варовик и глина в с. Сомовит, с. Комарево, местността Бели бряг в региона на фабриката и в с. Раднево. От чужбина са доставени чугун, огнеупорни тухли, стоманени топки, клингерит, желязо. Поради богатото наличие на тези кариерни материали, фабриката създава първокачествен цимент „ Портланд “, който намира добър пазар. За да ускорят развиването и да модернизират производството, от 1934 година стопират да дават дивиденти. Така към 1947 година сдружението има 11 млн. лева главен капитал, 20 млн. лева авариен фонд и 21 млн. лева амортизационни фондове, или всичко лични средства 52 млн. лева Оборотните средства възлизат на 40 млн. лева.- от банки и клиенти.
Плюс това
Лалю Метев е имал и компания за търговия на едро, носеща неговото име, с предмет на активност посланичество и комисиона. По време на Втората международна война прекратява активност с претекстовете: „ Не искам да бъда търгаш в личната си страна “. Основал цветопроизводствено комерсиално сдружение дружно с Борис и Христо Мархолеви и Васил Аврамов - сдружението има цветарници върху 18 дка в кв. Дървеница и магазин на ул. „ Раковски “ № 102 в София.
Национализация
След като в страната идва новата власт, през 1947 година е прокаран Закон за изкупуване на принадлежащите на български жители акции от сдружение „ Гранатоид “ в София, „ Каменовъглено АД Вулкан “ в София и сдружение „ Лев “ - Плевен. Мотивите: производството на цимент и други строителни материали в България е монополизирано в две огромни предприятия – „ Гранатоид “ и „ Лев “. Държавата е необятно заинтригувана в строителството и това постанова нейното присъединяване в тия две монополни предприятия. Впоследствие този бизнес е експроприиран и става благосъстоятелност на страната, откакто на 27 декември 1947 година „ Държавен вестник “ публикува Закон за национализация на частни индустриални и минни предприятия.
След 9 септември 1944 година предприемачът е задържан на гарата в Банкя, само че е освободен против откуп от 1 млн. лева, след това обаче имуществото му е иззето, а той с цялото си семейство по политически аргументи бива изселен от София.
Опит и силаЛалю Метев и останалите акционери реинвестират облагите от производството за нововъведения и възстановяване на технологиите.Всички проби на цимента се вършат на Запад и последователно качеството изпреварва даже швейцарските и немските съперници.Известен със своята щедрост, Лалю Метев прави великодушни дарения за построяването на:Народно главно учебно заведение „ Метьо Христов Чехлар “ в с. Хаджицоневия мост, през днешния ден квартал на Габрово;Паметник-чешма, в чест на падналите за родината през войните 1912 до 1918 година в с. Биволаре, Плевенско;Паметника на Васил Априлов в Габрово.Текстът е част от бр. 109 на сп. " Икономика ". Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Ако обявата ви е била забавна и потребна, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Развитие
Снимка - Facebook " Първо българско за цимент АД " Лев " Лалю Метев става член на Управителния съвет и е един от двамата основни шефове на Първото българско акционерно сдружение " Лев " за произвеждане на цимент. През 1909 година западно от Плевен, край железопътната линия София - Варна, стартира градеж на фабрика, която е приключена към края на 1910 година и през първите месеци на 1911 година потегля производството на цимент. През 1918 година е преустроена, издигната е нова постройка. През 1939 година се уголемява и се инсталират нови машини и уреди с по-големи индустриални благоприятни условия. От заводите на „ Шкода “ в Прага се доставя апаратура, която създава сред 120 и 140 т на ден, като годишният потенциал е към 40 000 тона. Общо за цялото уголемение на фабриката се изразходват 27, 5 млн. лева Тя се обслужва от лични електрически централи, в които са вложени 22 млн. лева Има и лични жп линии, в които са вложени 13 млн. лева Изградени са железолеярна фабрика и работилница за циментови произведения. Построени са жилища и стол за работещите, в собствеността влизат също дворни места, ниви, лозя, лична кариера. Движимото и недвижимото имущество на сдружението нараства всяка година и през 1947 година бива оценено на близо 275 млн. лева
Лидер
Фабриката „ Лев “ е първата у нас. Тя обаче съумява да заеме лидерско място на Балканите. В годините Лалю Метев става притежател на повече от една трета от акциите на сдружението, а по-късно и повече, дружно с тези на своя тъст Васил Аврамов. Лалю Метев е един от 15-те най-заможни българи преди 1944 година, брат му Христо е измежду 18-те в същата ранглиста. Но историческите превратности са безмилостни…
Семейство
Лалю Метев е роден на 28 февруари 1885 година в Габрово, в фамилията на Мария (Минка) Лалева Трингова от Казанлък и Метю Христов Чехлар – състоятелен габровски майстор и индустриалец, дал на синовете си обучение в елитни университети в Европа. Иван Метев е първият текстилен инженер в България, умрял при Щип в Междусъюзническата война. Димо Метев е майор, приключил във Виена военна академия, умира при гр. Яребична като дружинен пълководец на 49-и полк. Христо Метев е притежател на огромна памучно-текстилна фабрика в Габрово, а Георги Метев, завършил висше обучение в Мюнхен, се изявява като търговец и индустриалец. Лалю Метев е женен за Дора Аврамова от София. Техният наследник е проф. Васил Метев, физик (1931 – 2007) - точно той основава ЮЗУ “Неофит Рилски “ в Благоевград.
Образование
Средното си обучение Лалю Метев получава в Априловската гимназия в Габрово. През 1905 г. приключва философия в Университета в Загреб, през 1906 – западноевропейска лингвистика в Университета в Женева, където е студент на Фердинанд дьо Сосюр. През 1909 г. приключва и славянска лингвистика в Историко-филологическия факултет на Софийския университет, а през 1920 г. – право в Юридическия факултет на СУ.
Производство
Фабриката създава цимент по влажен метод, като употребява локални първични материали - варовик, глина, гипс, каменни въглища и електрическа енергия, добивани от личните й кариери за варовик и глина в с. Сомовит, с. Комарево, местността Бели бряг в региона на фабриката и в с. Раднево. От чужбина са доставени чугун, огнеупорни тухли, стоманени топки, клингерит, желязо. Поради богатото наличие на тези кариерни материали, фабриката създава първокачествен цимент „ Портланд “, който намира добър пазар. За да ускорят развиването и да модернизират производството, от 1934 година стопират да дават дивиденти. Така към 1947 година сдружението има 11 млн. лева главен капитал, 20 млн. лева авариен фонд и 21 млн. лева амортизационни фондове, или всичко лични средства 52 млн. лева Оборотните средства възлизат на 40 млн. лева.- от банки и клиенти.
Плюс това
Лалю Метев е имал и компания за търговия на едро, носеща неговото име, с предмет на активност посланичество и комисиона. По време на Втората международна война прекратява активност с претекстовете: „ Не искам да бъда търгаш в личната си страна “. Основал цветопроизводствено комерсиално сдружение дружно с Борис и Христо Мархолеви и Васил Аврамов - сдружението има цветарници върху 18 дка в кв. Дървеница и магазин на ул. „ Раковски “ № 102 в София.
Национализация
След като в страната идва новата власт, през 1947 година е прокаран Закон за изкупуване на принадлежащите на български жители акции от сдружение „ Гранатоид “ в София, „ Каменовъглено АД Вулкан “ в София и сдружение „ Лев “ - Плевен. Мотивите: производството на цимент и други строителни материали в България е монополизирано в две огромни предприятия – „ Гранатоид “ и „ Лев “. Държавата е необятно заинтригувана в строителството и това постанова нейното присъединяване в тия две монополни предприятия. Впоследствие този бизнес е експроприиран и става благосъстоятелност на страната, откакто на 27 декември 1947 година „ Държавен вестник “ публикува Закон за национализация на частни индустриални и минни предприятия.
След 9 септември 1944 година предприемачът е задържан на гарата в Банкя, само че е освободен против откуп от 1 млн. лева, след това обаче имуществото му е иззето, а той с цялото си семейство по политически аргументи бива изселен от София.
Опит и силаЛалю Метев и останалите акционери реинвестират облагите от производството за нововъведения и възстановяване на технологиите.Всички проби на цимента се вършат на Запад и последователно качеството изпреварва даже швейцарските и немските съперници.Известен със своята щедрост, Лалю Метев прави великодушни дарения за построяването на:Народно главно учебно заведение „ Метьо Христов Чехлар “ в с. Хаджицоневия мост, през днешния ден квартал на Габрово;Паметник-чешма, в чест на падналите за родината през войните 1912 до 1918 година в с. Биволаре, Плевенско;Паметника на Васил Априлов в Габрово.Текстът е част от бр. 109 на сп. " Икономика ". Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Ако обявата ви е била забавна и потребна, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ