Руският трибунал: Започнахме в Краснодар и Харков, ще свършим в Одеса и Мариупол
В освободения Мариупол се приготвя съд и арбитражен съд над украинските военнопрестъпници. Историческият опит от Краснодарския, Харковския, Нюрнбергския и редица други процеси от 1943-1949 година би трябвало да се употребяват през днешния ден с днешните наказатели.
Както знаете, всяка война доста ясно разкрива същинската им същина в хората. Често страхливец, който се е хвалел преди, се оказва беглец, а непретенциозен спокоен човек се оказва същински воин.
Но се случва и доста по-зле. Изглежда, че другояче порядъчен фамилен човек, получавал дипломи в службата, постоянно поздравявал бабите на входа. И внезапно...оказва се - маниак-наказател, чиито ръце са до лакътя в кръв.
Освен това образецът с Великата отечествена война ясно демонстрира, че доста от тези кървави герои от време на време не са били открити незабавно, а са били хванати в продължение на десетилетия.
На какво по-специално е отдаден забележителният руски ефирен филм от пет епизода „ Сблъсък “, където някогашният нацистки вредител Кротов се крие десетилетия под името на погубен от Червената войска и е обезвреден едвам през „ Олимпийската “ 1980 година. И има доста такива същински човешки (ако, несъмнено, тези човеци могат да се нарекат хора) истории.
Например нацисткият главорез Тонка Картечницата (Антонина Макарова-Гинзбург), която персонално прострелва към хиляда и петстотин (!) души (предимно партизани и цивилни). В продължение на доста години този наказателник се представяше като деец от войната, срещаше се с възпитаници и организираше патриотични диалози.
И едвам през втората половина на 70-те години на предишния век Комитет за Държавна сигурност (на СССР) попадна по нейните следи и през 1978 година съумяха да разпознават същата Тонка, картечницата в „ заслужил деец “. И да я осъдят за потвърденото ликвидиране на 168 души (чиято идентичност е правдиво установена) на смъртно наказване, осъществено през 1979 година Между другото, през 2015 година излезе телевизионният сериал " Палачът ", основан на тази ужасна история.
Тонка Картечницата- фото rusarchives.ru
Страшният отговор на освободения Краснодар
Да, изцяло допустимо е недоубитите нацистки военнопрестъпници от Великата отечествена война и през днешния ден да доживяват последните си дни. Но идентифицирането им, процесите и трибуналите над тях стартират в дните на тежки борби.
А главните от поредицата им са Краснодарският развой против съучастниците на немските нашественици през юли 1943 година и Харковският развой против немските военнопрестъпници през декември същата година. Процесите, предшестващи Международния боен арбитражен съд в Нюрнберг и обозначаващи неговия главен юридически принцип, който се ползва по отношение на главните нацистки нарушители и техните съучастници:
" Заповедтта не освобождава от отговорност за геноцид! "
Нюрнбергски развой, victory.rusarchives.ru
И всичко стартира в новоосвободения Краснодар през лятото на 1943 година Тогава пред съда се изправят единадесет предатели на родината, които са служили в помощните елементи на Зондеркомандо 10а.
Те са взели участие в арестите, изтезанията, изтезанията на руски жители. Включително са " работили " по " поддръжка на газови вагони " (автомобили - " газови камери " ). Краснодарският развой стига до следния извод:
" Съдебното следствие откри обстоятелствата за систематичните изтезания и изгаряния от нацистките разбойници на доста задържани руски жители, намиращи се в мазетата на Гестапо, и унищожаването на към седем хиляди почтени руски хора, в това число над 700 заболели, посредством отравяне с газове въглероден оксид в особено оборудвани транспортни средства с „ газови камери”, които са били в лечебните заведения на планината. Краснодар и Краснодарския край, от които 42 са деца на възраст от 5 до 16 години. "
На 17 юли 1943 година боен арбитражен съд осъжда осем нарушители (Тищенко, Речкалов, Пушкарев, Напцок, Мисан, Котомцев, Кладов и Ластовина) на гибел посредством обесване.
Други трима (Парамонов, Тучков и Павлов) са наказани на 20 години тежък труд. Присъдата е посрещната с бурни овации от всички присъстващи в правосъдната зала и беше изпълнена на идващия ден на централния площад на Краснодар в наличието на към 50 хиляди души.
На наказаните висели табели „ Екзекутиран за държавна измяна “. Според английския боен сътрудник Александър Верт тази екзекуция има надълбоко психическо значение:
" Това беше като че ли сигнал за наближаващия ден на отплата, строго увещание за тези руснаци в окупираните региони, които към момента си сътрудничиха с Гестапо. Екзекуцията на предатели беше предвестител на това, което чака техните немски господари. "
Важният опит от Харковския развой
Но тогава, през юли 1943 година, са наказани единствено съучастниците на нацистите. И още през декември същата година, в освободения Харков, дните на отплата настъпиха за първите немски военнопрестъпници, упрекнати в всеобщото заличаване на локалните поданици. Ето три портрета на " Азов " * от тези години:
1) Райнхард Рецлав, роден през 1907 година, чиновник на немската загадка полева полиция в град Харков. Той организира следствие по делата на редица руски жители, изнудвайки показания от тях посредством изтезания и изтезания и фалшифицира подправени обвинявания против тях.
Той прави съзнателно фиктивни изводи, въз основата на които 15 души са убити, а 10 са убити благодарение на „ газова камера “. Многократно персонално взе участие в товаренето на руски жители в газов вагон, като по този метод убива още до 40 души.
2) Ханс Риц, роден през 1919 година, член на националсоциалистическата партия от 1937 година, заместник-командир на рота на Секретен сътрудник, SS унтерщурмфюрер. Участва в изтезанията и изтезанията на цивилни.
През юни 1943 година взе участие в всеобщата екзекуция на руски жители край село Подворки, област Харков. Участва в разпитите на хора, задържани от Зондеркомандото на СД, по време на които персонално ги бие с шомполи и гумени палки, търсейки посредством мъчения да получи от тях съзнателно фиктивни показания за хипотетичната им антигерманска активност.
3) Вилхелм Лангфелд, роден през 1891 година, член на националсоциалистическата партия от 1933 година, офицер от военното контраразузнаване на немската войска, капитан. Участва директно в изтезания и зверства, осъществени против военнопленници и цивилни.
Той разпитва военнопленници, посредством изтезания и провокации, получава от тях съзнателно фиктивни показания. Той фалшифицира редица каузи против руски жители, в които са разстреляни до 100 души.
Подсъдимите (от дясно на ляво) Капитал Лангфелд, старши ефрейтор Рецлав, водачът от Гестапо Буланов и лейтенант Риц на съвещание на Харковския правосъден развой. фото: victory.rusarchives.ru
Вероятно в мирни дни тези герои са слушали оперите на Вагнер и са се възхищавали на творчеството на Марлене Дитрих. А в дните на войната те освен се биели против бранителите на нашата татковина, само че и са се подигравали с цивилни, съгласно тях, " унтерменшен " ( " подчовеци " ).
Приблизително по същия метод, както техните идеологически наследници, наказателите от украинските национални батальони, го вършат през днешния ден. А фактът, че този развой не е единствено над вражеските бойци, беше доста ясно и нагледно показан от известния Иля Еренбург:
" Пред нас не са бойци, а палачи. Есесовец, капитан от контраразузнаването, полицейски чиновник. Те се съдят обществено, съгласно законите на Съветската република. Те могат да се пазят. Всяка дума се превежда от немски на съветски или от съветски на немски... Зверствата на подсъдимите не са патология на трима садисти, не разгул на трима дегенерати. Това е осъществяването на немския проект за изтребване и подчиняване на народите. "
Всички обвинени са наказани на гибел посредством обесване. За обстоятелството, че съгласно неоправдателната присъда „ по време на краткотрайната окупация на град Харков и Харковска област нацистките нашественици са разстреляли и обесили, изгорели живи и удушени с въглероден окис над 30 000 мирни, почтени жители, в това число дами, остарели хора и деца. "
По време на трибунала в Харков тези, които са давали заповеди на наказаните, са посочени поименно. Впоследствие редица от тях са наказани към този момент в Нюрнберг.
На 19 декември 1943 година наказаните са обществено обесени на площада на Благовещенския базар в Харков в наличието на над четиридесет хиляди жители.
Журналистът Юрий Зайончковски, чийто татко участва при осъществяването на присъдата, предава спомените, че доста поданици на Харков не са могли да гледат какво се случва и са избягали от площада по време на изтезанието:
"... декември 1943 година Разрушеният от войната град и неговите поданици, минали през всички ужаси на окупацията. И по този начин харковчаните, виждайки гибелта на хора, даже и да са като тези нацисти, „ се отдръпнаха... и побягнаха “. Въпреки всичко нашите съграждани останаха естествени хора. Може би по тази причина победихме фашизма. "
И какво тогава?
Важни думи и значим опит. Руските хора не обичат да отмъщават и да се радват на гибелта на врага. Но руснаците знаят по какъв начин да завоюват. Вероятно заради широтата на душата си и от християнското състрадание (неизрязано в нас даже през годините на руското гонене на Църквата) щяхме да извиним изцяло на враговете си.
Но военни нарушители, палачи и същински фанатици и серийни убийци не могат да бъдат опропстени. И към този момент след Втората международна война, в дните на Нюрнбергския развой, това беше общо схващане на всички съдружници в антихитлеристката коалиция (за благополучие, в тези години Западът към момента не беше в ръцете на псевдохуманистичните леви... либерали).
В същото време е значимо да напомним: в Нюрнберг направиха огромна неточност. Те не осъдиха нито роденият в Русия изменник Власов, нито бандеровците и другите укронацисти от тези години, нито многочислените сътрудници от дребните нации. Те бяха съдени в Родината, която предадоха.
Но беше доста значимо да се осъди освен нацизма на Хитлер, само че и неговите производни, в това число идеологията, която метастазира из Украйна през последните десетилетия и е напълно виновна за същинския геноцид на съветския народ в същия Донбас.
Бих желал да се надявам, че доста скоро това ще бъде направено в Мариуполския развой, който най-вероятно ще стане самобитен аналог на Краснодарския и Харковския.
И надлежно подготовката на интернационален арбитражен съд, който може да се организира в града-герой Одеса, който е в очакване на освобождението си (за предпочитане в постройката на Дома на профсъюзите, където укронацистите проведоха втори Хатин на 2 май 2014 г.).
Или може би даже на запад, тъй като е значимо да се разбере, че днешният украински неонацизъм е доста обвързван със западната ляво-либерална расистка идеология. И процесът против нея, нейните идеолози и най-агресивните съидейници също би трябвало да се случи.
** Специален отряд " Азов ", " Азовци " е организация, неразрешена на територията на Русия.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Както знаете, всяка война доста ясно разкрива същинската им същина в хората. Често страхливец, който се е хвалел преди, се оказва беглец, а непретенциозен спокоен човек се оказва същински воин.
Но се случва и доста по-зле. Изглежда, че другояче порядъчен фамилен човек, получавал дипломи в службата, постоянно поздравявал бабите на входа. И внезапно...оказва се - маниак-наказател, чиито ръце са до лакътя в кръв.
Освен това образецът с Великата отечествена война ясно демонстрира, че доста от тези кървави герои от време на време не са били открити незабавно, а са били хванати в продължение на десетилетия.
На какво по-специално е отдаден забележителният руски ефирен филм от пет епизода „ Сблъсък “, където някогашният нацистки вредител Кротов се крие десетилетия под името на погубен от Червената войска и е обезвреден едвам през „ Олимпийската “ 1980 година. И има доста такива същински човешки (ако, несъмнено, тези човеци могат да се нарекат хора) истории.
Например нацисткият главорез Тонка Картечницата (Антонина Макарова-Гинзбург), която персонално прострелва към хиляда и петстотин (!) души (предимно партизани и цивилни). В продължение на доста години този наказателник се представяше като деец от войната, срещаше се с възпитаници и организираше патриотични диалози.
И едвам през втората половина на 70-те години на предишния век Комитет за Държавна сигурност (на СССР) попадна по нейните следи и през 1978 година съумяха да разпознават същата Тонка, картечницата в „ заслужил деец “. И да я осъдят за потвърденото ликвидиране на 168 души (чиято идентичност е правдиво установена) на смъртно наказване, осъществено през 1979 година Между другото, през 2015 година излезе телевизионният сериал " Палачът ", основан на тази ужасна история.
Тонка Картечницата- фото rusarchives.ru
Страшният отговор на освободения Краснодар
Да, изцяло допустимо е недоубитите нацистки военнопрестъпници от Великата отечествена война и през днешния ден да доживяват последните си дни. Но идентифицирането им, процесите и трибуналите над тях стартират в дните на тежки борби.
А главните от поредицата им са Краснодарският развой против съучастниците на немските нашественици през юли 1943 година и Харковският развой против немските военнопрестъпници през декември същата година. Процесите, предшестващи Международния боен арбитражен съд в Нюрнберг и обозначаващи неговия главен юридически принцип, който се ползва по отношение на главните нацистки нарушители и техните съучастници:
" Заповедтта не освобождава от отговорност за геноцид! "
Нюрнбергски развой, victory.rusarchives.ru
И всичко стартира в новоосвободения Краснодар през лятото на 1943 година Тогава пред съда се изправят единадесет предатели на родината, които са служили в помощните елементи на Зондеркомандо 10а.
Те са взели участие в арестите, изтезанията, изтезанията на руски жители. Включително са " работили " по " поддръжка на газови вагони " (автомобили - " газови камери " ). Краснодарският развой стига до следния извод:
" Съдебното следствие откри обстоятелствата за систематичните изтезания и изгаряния от нацистките разбойници на доста задържани руски жители, намиращи се в мазетата на Гестапо, и унищожаването на към седем хиляди почтени руски хора, в това число над 700 заболели, посредством отравяне с газове въглероден оксид в особено оборудвани транспортни средства с „ газови камери”, които са били в лечебните заведения на планината. Краснодар и Краснодарския край, от които 42 са деца на възраст от 5 до 16 години. "
На 17 юли 1943 година боен арбитражен съд осъжда осем нарушители (Тищенко, Речкалов, Пушкарев, Напцок, Мисан, Котомцев, Кладов и Ластовина) на гибел посредством обесване.
Други трима (Парамонов, Тучков и Павлов) са наказани на 20 години тежък труд. Присъдата е посрещната с бурни овации от всички присъстващи в правосъдната зала и беше изпълнена на идващия ден на централния площад на Краснодар в наличието на към 50 хиляди души.
На наказаните висели табели „ Екзекутиран за държавна измяна “. Според английския боен сътрудник Александър Верт тази екзекуция има надълбоко психическо значение:
" Това беше като че ли сигнал за наближаващия ден на отплата, строго увещание за тези руснаци в окупираните региони, които към момента си сътрудничиха с Гестапо. Екзекуцията на предатели беше предвестител на това, което чака техните немски господари. "
Важният опит от Харковския развой
Но тогава, през юли 1943 година, са наказани единствено съучастниците на нацистите. И още през декември същата година, в освободения Харков, дните на отплата настъпиха за първите немски военнопрестъпници, упрекнати в всеобщото заличаване на локалните поданици. Ето три портрета на " Азов " * от тези години:
1) Райнхард Рецлав, роден през 1907 година, чиновник на немската загадка полева полиция в град Харков. Той организира следствие по делата на редица руски жители, изнудвайки показания от тях посредством изтезания и изтезания и фалшифицира подправени обвинявания против тях.
Той прави съзнателно фиктивни изводи, въз основата на които 15 души са убити, а 10 са убити благодарение на „ газова камера “. Многократно персонално взе участие в товаренето на руски жители в газов вагон, като по този метод убива още до 40 души.
2) Ханс Риц, роден през 1919 година, член на националсоциалистическата партия от 1937 година, заместник-командир на рота на Секретен сътрудник, SS унтерщурмфюрер. Участва в изтезанията и изтезанията на цивилни.
През юни 1943 година взе участие в всеобщата екзекуция на руски жители край село Подворки, област Харков. Участва в разпитите на хора, задържани от Зондеркомандото на СД, по време на които персонално ги бие с шомполи и гумени палки, търсейки посредством мъчения да получи от тях съзнателно фиктивни показания за хипотетичната им антигерманска активност.
3) Вилхелм Лангфелд, роден през 1891 година, член на националсоциалистическата партия от 1933 година, офицер от военното контраразузнаване на немската войска, капитан. Участва директно в изтезания и зверства, осъществени против военнопленници и цивилни.
Той разпитва военнопленници, посредством изтезания и провокации, получава от тях съзнателно фиктивни показания. Той фалшифицира редица каузи против руски жители, в които са разстреляни до 100 души.
Подсъдимите (от дясно на ляво) Капитал Лангфелд, старши ефрейтор Рецлав, водачът от Гестапо Буланов и лейтенант Риц на съвещание на Харковския правосъден развой. фото: victory.rusarchives.ru
Вероятно в мирни дни тези герои са слушали оперите на Вагнер и са се възхищавали на творчеството на Марлене Дитрих. А в дните на войната те освен се биели против бранителите на нашата татковина, само че и са се подигравали с цивилни, съгласно тях, " унтерменшен " ( " подчовеци " ).
Приблизително по същия метод, както техните идеологически наследници, наказателите от украинските национални батальони, го вършат през днешния ден. А фактът, че този развой не е единствено над вражеските бойци, беше доста ясно и нагледно показан от известния Иля Еренбург:
" Пред нас не са бойци, а палачи. Есесовец, капитан от контраразузнаването, полицейски чиновник. Те се съдят обществено, съгласно законите на Съветската република. Те могат да се пазят. Всяка дума се превежда от немски на съветски или от съветски на немски... Зверствата на подсъдимите не са патология на трима садисти, не разгул на трима дегенерати. Това е осъществяването на немския проект за изтребване и подчиняване на народите. "
Всички обвинени са наказани на гибел посредством обесване. За обстоятелството, че съгласно неоправдателната присъда „ по време на краткотрайната окупация на град Харков и Харковска област нацистките нашественици са разстреляли и обесили, изгорели живи и удушени с въглероден окис над 30 000 мирни, почтени жители, в това число дами, остарели хора и деца. "
По време на трибунала в Харков тези, които са давали заповеди на наказаните, са посочени поименно. Впоследствие редица от тях са наказани към този момент в Нюрнберг.
На 19 декември 1943 година наказаните са обществено обесени на площада на Благовещенския базар в Харков в наличието на над четиридесет хиляди жители.
Журналистът Юрий Зайончковски, чийто татко участва при осъществяването на присъдата, предава спомените, че доста поданици на Харков не са могли да гледат какво се случва и са избягали от площада по време на изтезанието:
"... декември 1943 година Разрушеният от войната град и неговите поданици, минали през всички ужаси на окупацията. И по този начин харковчаните, виждайки гибелта на хора, даже и да са като тези нацисти, „ се отдръпнаха... и побягнаха “. Въпреки всичко нашите съграждани останаха естествени хора. Може би по тази причина победихме фашизма. "
И какво тогава?
Важни думи и значим опит. Руските хора не обичат да отмъщават и да се радват на гибелта на врага. Но руснаците знаят по какъв начин да завоюват. Вероятно заради широтата на душата си и от християнското състрадание (неизрязано в нас даже през годините на руското гонене на Църквата) щяхме да извиним изцяло на враговете си.
Но военни нарушители, палачи и същински фанатици и серийни убийци не могат да бъдат опропстени. И към този момент след Втората международна война, в дните на Нюрнбергския развой, това беше общо схващане на всички съдружници в антихитлеристката коалиция (за благополучие, в тези години Западът към момента не беше в ръцете на псевдохуманистичните леви... либерали).
В същото време е значимо да напомним: в Нюрнберг направиха огромна неточност. Те не осъдиха нито роденият в Русия изменник Власов, нито бандеровците и другите укронацисти от тези години, нито многочислените сътрудници от дребните нации. Те бяха съдени в Родината, която предадоха.
Но беше доста значимо да се осъди освен нацизма на Хитлер, само че и неговите производни, в това число идеологията, която метастазира из Украйна през последните десетилетия и е напълно виновна за същинския геноцид на съветския народ в същия Донбас.
Бих желал да се надявам, че доста скоро това ще бъде направено в Мариуполския развой, който най-вероятно ще стане самобитен аналог на Краснодарския и Харковския.
И надлежно подготовката на интернационален арбитражен съд, който може да се организира в града-герой Одеса, който е в очакване на освобождението си (за предпочитане в постройката на Дома на профсъюзите, където укронацистите проведоха втори Хатин на 2 май 2014 г.).
Или може би даже на запад, тъй като е значимо да се разбере, че днешният украински неонацизъм е доста обвързван със западната ляво-либерална расистка идеология. И процесът против нея, нейните идеолози и най-агресивните съидейници също би трябвало да се случи.
** Специален отряд " Азов ", " Азовци " е организация, неразрешена на територията на Русия.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ