Да играеш ролята на колче
В организацията на олимпиадата Токио 2020 има доста положителни практики, някои не толкоз премислени, има дразнещи, само че има и искрено смешни. Поне за чужденците.
Част от занимателните е държанието на огромна част от доброволците на игрите, които наподобяват безчет. Преди олимпиадата бе оповестено, че броя им е 120 000. След това се появи информация за 90 000. Колко са тъкмо, не се знае, само че чувството е като че ли са милион и двеста хиляди. И съгласно разбиранията на чужденците, някои от тях извършват безусловно безсмислени функционалности. Като да вземем за пример човек да държи през целия ден указателна табела, вместо да се сложи в стойка. Това обаче явно не тормози домакините – тези, които са взели решението и тези, които го извършват. Такива човешки „ колчета “ има на доста места в олимпийските обекти.
Безброй са също по този начин „ регулировчиците “. На олимпиадата са ангажирани голям брой хора, които стоят с червени палки в ръце. И махат с тях, като насочват транспортните средства да се ориентират накъде да завият или продължат. Много постоянно тези помагачи се намират на прави сектори и техните инструкции са безусловно ненужни за водачите. Но те си махат с палките и по този начин, евентуално, се усещат потребни.
Друг образец – тук-там, където една работа може да се свърши от 1-2 души, тук има по 5-6, че и повече. И настъпва една суетня… А пък в случай че би трябвало да се комуникира с чужденец на британски, тогава „ става ужасно “. Просто малко от локалните хора приказват британски.
Едно нещо обаче би трябвало да се признае на японците – без значение кой каква функционалност има, всички са доста общителни. И педантични в осъществяването на задания се до степен да вбесят и най-спокойните чужденци.
Част от занимателните е държанието на огромна част от доброволците на игрите, които наподобяват безчет. Преди олимпиадата бе оповестено, че броя им е 120 000. След това се появи информация за 90 000. Колко са тъкмо, не се знае, само че чувството е като че ли са милион и двеста хиляди. И съгласно разбиранията на чужденците, някои от тях извършват безусловно безсмислени функционалности. Като да вземем за пример човек да държи през целия ден указателна табела, вместо да се сложи в стойка. Това обаче явно не тормози домакините – тези, които са взели решението и тези, които го извършват. Такива човешки „ колчета “ има на доста места в олимпийските обекти.
Безброй са също по този начин „ регулировчиците “. На олимпиадата са ангажирани голям брой хора, които стоят с червени палки в ръце. И махат с тях, като насочват транспортните средства да се ориентират накъде да завият или продължат. Много постоянно тези помагачи се намират на прави сектори и техните инструкции са безусловно ненужни за водачите. Но те си махат с палките и по този начин, евентуално, се усещат потребни.
Друг образец – тук-там, където една работа може да се свърши от 1-2 души, тук има по 5-6, че и повече. И настъпва една суетня… А пък в случай че би трябвало да се комуникира с чужденец на британски, тогава „ става ужасно “. Просто малко от локалните хора приказват британски.
Едно нещо обаче би трябвало да се признае на японците – без значение кой каква функционалност има, всички са доста общителни. И педантични в осъществяването на задания се до степен да вбесят и най-спокойните чужденци.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ