Сами ли сме в нашата Галактика?
В опит да отговорят на този въпрос, галактическите организации по целия свят основават комплицирани високотехнологични уреди, с които да откриват планети отвън Слънчевата система, или екзопланети, и да изследват какви са изискванията на тях.
Пасажен способ
Най-голям принос в това начинание има неотдавна „ пенсионираният “ галактически телескоп Kepler на NASA, който е виновен за повече от половината открити екзопланети. В края на задачата Kepler, на 18 април 2018 година е изстрелян наследникът му – телескопът TESS (Transiting Exoplanet Survey Satellite), който се чака да открие повече от 20 000 екзопланети за двугодишната дълготрайност на задачата.
Методът, по който двата упоменати телескопа засичат екзопланети, се назовава пасажен способ. Той се основава на измерването на загубата на светлина от звездата при прекосяване на планетата пред нея. Така се откриват по-голямата част от екзопланетите през днешния ден, само че той не е единственият. Освен него съществуват още няколко метода, които в предишното са съдействали доста за търсенето на планети оттатък Слънчевата система.
С помощта на тези усъвършенствани уреди до през днешния ден астрономите са разкрили над 4000 планети, обикалящи към други звезди в Млечния път, като единствено от началото на 2020 година до момента са открити съвсем 100 такива. Можете да следите точния брой на доказаните екзопланети в действително време на уеб страницата на NASA.
Повечето открити екзопланети са от типа горещи Юпитери – газови колоси, които орбитират доста покрай звездата си. Това е по този начин, защото тези планети са по-лесно откриваеми посредством известните способи. Открити са обаче и стотици скалисти или планети от земен вид - това са планети, формирани главно от метали и силикатни скали, тъкмо като Земята.
За да наподобява една планета на Земята, с изключение на упоменатата конструкция, тя би трябвало да има и един куп други характерности. Те са свързани с разположението на звездната система в Галактиката, разположението на планетата по отношение на звездата, размера на планетата и съществуването на атмосфера, магнитно поле и подобаващ химичен състав.
Индекс на сходство на Земята
За да могат да се подредят откритите екзопланети по тези индикатори и да разберем кои наподобяват най-вече на Земята, немският професор по астрономия в Техническия университет в Берлин Дирк Шулц Макуч съумява да изведе числов показател. Той се назовава Индекс на сходство на Земята (Earth Similarity Index - ESI) и разрешава въз основа на всички тези индикатори да се пресметне до каква степен % дадена планета наподобява на Земята.
Планетата с най-висока оценка посредством този показател – 0,95, се назовава TRAPPIST-1e. Тя е открита благодарение на именития галактически телескоп Spitzer, чиято активност беше прекратена по-рано тази година. Това значи, че изискванията на тази планета са 95% сходни с тези на Земята. Разположена е на 40 светлинни години от нашата планета и обикаля към TRAPPIST-1, която е хладна звезда от типа алено джудже.
Планетата TRAPPIST-1e се намира в обитаемата зона на звездата си. Това е основно за развиването на живот, тъй като това приказва за съществуването на вода в течно агрегатно положение на повърхността. Поради това тя постоянно е илюстрирана от художници и графични дизайнери в синьо-зелени краски съвсем като Земята. Освен това планетата има съвсем идентична маса, радиус, компактност, гравитация и температура със Земята.
Изумителното в звездната система към звездата TRAPPIST-1 е, че в нея планетата TRAPPIST-1e не е единствена – там съществуват цели седем скалисти планети с размери сходни на земните. Това прави тази звездна система една от първите цели за наблюдаване на галактическия телескоп James Webb, който се чака да бъде изстрелян на 31 март 2021 година Очакванията към задачата са огромни, защото той ще бъде кадърен да открива белези на живот (биомаркери) посредством проучване на атмосферите на екзопланети.
Съществуват още десетки екзопланети, които наподобяват съвсем като Земята, заради което се позволява съществуването на живот и на тях. Предстоят обаче още доста проучвания, с цел да можем да подкрепим догатките си с доказателства.
Уравнението на Дрейк
Вдъхновен от концепцията живот, зародил отвън Земята, американският астроном и астрофизик Франк Дрейк взема решение да опита да даде отговор на въпроса какъв брой би трябвало да са съществуващите извънземни цивилизации в Млечния път, които са способни да споделят. За тази цел през 1961 година той употребява методите на математиката, с цел да даде числено изражение на броя цивилизации, с които бихме могли да влезем в връзка. Под формата на уравнение, известно през днешния ден като уравнение на Дрейк, той обобщава съвкупността от вероятности за стичане на избрани условия, които биха довели до съществуването на такива цивилизации.
Тези условия включват установяване на: дяла от звездите, към които има планети; дяла от планетите с положителни условия за обитаемост; дяла от планетите с положително условия, на които фактически се развива живот; опцията да се развие образован живот и опцията една цивилизация да бъде софтуерно напреднала, с цел да може да комуникира.
За изчисляването му се употребяват екстраполирани (прогнозни) данни от досегашни проучвания за всеки съставен елемент. За един от тях обаче не разполагаме с никаква статистическа информация – не знаем каква е вероятността на една планета с положителни условия за живот подобен действително да възникне. Това е по този начин, защото единствената планета, на която знаем, че това се е случило, е Земята.
Не липсват критици на това уравнение. Те показват, че то може да даде доста огромен диапазон от стойности даже с дребна смяна в някой от съставените елементи, което го прави не задоволително информативно.
Въпреки това се вършат опити да се дефинира броя на софтуерните цивилизации съгласно това уравнение, като оценките варират сред няколко десетки съгласно песимистичните и няколко милиона съгласно оптимистичните прогнози. Ако желаете да „ си поиграете “ с вероятностите и да стигнете до собствен отговор за броя на съществуващите цивилизации, можете да намерите калкулатор за уравнението на Дрейк тук.
Парадокс на Ферми
Защо тогава към момента не сме съумели да влезем в връзка с такава цивилизация до момента? Още в края на XX в. италианският физик Енрико Ферми си задава този въпрос и по този начин той остава в историята като Парадокс на Ферми.
Съществуват доста теории за това за какво към момента не сме успяли да влезем в контакт с друга софтуерна цивилизация. Според някои това е доказателство, че извънземни не съществуват, а съгласно други би трябвало да има някакво пояснение за това.
Възможно е такива цивилизации да съществуват, само че заради разминаване в технологиите или заради огромните галактични дистанции, да не можем да обменяме известия. Според други пък е доста дребен шансът две цивилизации да съществуват в еднакъв интервал от време – те гласят, че сигурно или са съществували такива цивилизации, или следва да се зародят, само че ние се разминаваме с тях във времево измерение.
Съществува и догадка, съгласно която просто не сме търсили задоволително дълго време. Изобретяването на радиотелескопа се случва през 1937 година и това се смята за момента, в който към този момент сме способни да изпращаме и получаваме известия от космоса. Тези 80-тина години са необикновено къс интервал в галактически мащаби и заради това е допустимо установяването на контакт към момента да следва.
Друга възможност е да не „ слушаме “ вярно. Възможно е извънземните цивилизации да употребяват честоти, на които откривателите не позволяват, че е вероятен транспорт на сигнали и заради това да не ги долавяме. Голям проблем е, че търсенето на такива сигнали е обвързвано с огромни вложения, които организациите занимаващи се с търсене на образован извънземен живот (Search for Extra-Terrestrial Intelligence - SETI) би трябвало да създадат. За да бъдат уловени сигнали на извънземни цивилизации, са нужни доста по-усъвършенствани уреди или доста огромен шанс.
Съществуват и по-екзотични хипотези, като тази за зоопарка, съгласно която извънземните цивилизации просто не желаят да споделят с нас, даже да имат опция. Възможно е Земята да е следена и изучавана от напреднали цивилизации с изследователска или стратегическа цел. Коя е вярната за момента не може да се каже. Едно е несъмнено обаче – ние живеем в извънредно трогателен интервал. Ежедневно се вършат открития и тестват нови софтуерни уреди, с които да учим Вселената, тъй че може би е единствено въпрос на време да успеем да влезем в контакт с някоя непозната цивилизация.
Пасажен способ
Най-голям принос в това начинание има неотдавна „ пенсионираният “ галактически телескоп Kepler на NASA, който е виновен за повече от половината открити екзопланети. В края на задачата Kepler, на 18 април 2018 година е изстрелян наследникът му – телескопът TESS (Transiting Exoplanet Survey Satellite), който се чака да открие повече от 20 000 екзопланети за двугодишната дълготрайност на задачата.
Методът, по който двата упоменати телескопа засичат екзопланети, се назовава пасажен способ. Той се основава на измерването на загубата на светлина от звездата при прекосяване на планетата пред нея. Така се откриват по-голямата част от екзопланетите през днешния ден, само че той не е единственият. Освен него съществуват още няколко метода, които в предишното са съдействали доста за търсенето на планети оттатък Слънчевата система.
С помощта на тези усъвършенствани уреди до през днешния ден астрономите са разкрили над 4000 планети, обикалящи към други звезди в Млечния път, като единствено от началото на 2020 година до момента са открити съвсем 100 такива. Можете да следите точния брой на доказаните екзопланети в действително време на уеб страницата на NASA.
Повечето открити екзопланети са от типа горещи Юпитери – газови колоси, които орбитират доста покрай звездата си. Това е по този начин, защото тези планети са по-лесно откриваеми посредством известните способи. Открити са обаче и стотици скалисти или планети от земен вид - това са планети, формирани главно от метали и силикатни скали, тъкмо като Земята.
За да наподобява една планета на Земята, с изключение на упоменатата конструкция, тя би трябвало да има и един куп други характерности. Те са свързани с разположението на звездната система в Галактиката, разположението на планетата по отношение на звездата, размера на планетата и съществуването на атмосфера, магнитно поле и подобаващ химичен състав.
Индекс на сходство на Земята
За да могат да се подредят откритите екзопланети по тези индикатори и да разберем кои наподобяват най-вече на Земята, немският професор по астрономия в Техническия университет в Берлин Дирк Шулц Макуч съумява да изведе числов показател. Той се назовава Индекс на сходство на Земята (Earth Similarity Index - ESI) и разрешава въз основа на всички тези индикатори да се пресметне до каква степен % дадена планета наподобява на Земята.
Планетата с най-висока оценка посредством този показател – 0,95, се назовава TRAPPIST-1e. Тя е открита благодарение на именития галактически телескоп Spitzer, чиято активност беше прекратена по-рано тази година. Това значи, че изискванията на тази планета са 95% сходни с тези на Земята. Разположена е на 40 светлинни години от нашата планета и обикаля към TRAPPIST-1, която е хладна звезда от типа алено джудже.
Планетата TRAPPIST-1e се намира в обитаемата зона на звездата си. Това е основно за развиването на живот, тъй като това приказва за съществуването на вода в течно агрегатно положение на повърхността. Поради това тя постоянно е илюстрирана от художници и графични дизайнери в синьо-зелени краски съвсем като Земята. Освен това планетата има съвсем идентична маса, радиус, компактност, гравитация и температура със Земята.
Изумителното в звездната система към звездата TRAPPIST-1 е, че в нея планетата TRAPPIST-1e не е единствена – там съществуват цели седем скалисти планети с размери сходни на земните. Това прави тази звездна система една от първите цели за наблюдаване на галактическия телескоп James Webb, който се чака да бъде изстрелян на 31 март 2021 година Очакванията към задачата са огромни, защото той ще бъде кадърен да открива белези на живот (биомаркери) посредством проучване на атмосферите на екзопланети.
Съществуват още десетки екзопланети, които наподобяват съвсем като Земята, заради което се позволява съществуването на живот и на тях. Предстоят обаче още доста проучвания, с цел да можем да подкрепим догатките си с доказателства.
„ Ако открием доста планети, сходни на нашата, това значи, че най-вероятно не сме сами и че някой ден бихме могли да се присъединим към останалия образован живот във Вселената ", споделя Уилиям Боруцки, основен откривател към задачата Kepler.
Уравнението на Дрейк
Вдъхновен от концепцията живот, зародил отвън Земята, американският астроном и астрофизик Франк Дрейк взема решение да опита да даде отговор на въпроса какъв брой би трябвало да са съществуващите извънземни цивилизации в Млечния път, които са способни да споделят. За тази цел през 1961 година той употребява методите на математиката, с цел да даде числено изражение на броя цивилизации, с които бихме могли да влезем в връзка. Под формата на уравнение, известно през днешния ден като уравнение на Дрейк, той обобщава съвкупността от вероятности за стичане на избрани условия, които биха довели до съществуването на такива цивилизации.
Тези условия включват установяване на: дяла от звездите, към които има планети; дяла от планетите с положителни условия за обитаемост; дяла от планетите с положително условия, на които фактически се развива живот; опцията да се развие образован живот и опцията една цивилизация да бъде софтуерно напреднала, с цел да може да комуникира.
За изчисляването му се употребяват екстраполирани (прогнозни) данни от досегашни проучвания за всеки съставен елемент. За един от тях обаче не разполагаме с никаква статистическа информация – не знаем каква е вероятността на една планета с положителни условия за живот подобен действително да възникне. Това е по този начин, защото единствената планета, на която знаем, че това се е случило, е Земята.
Не липсват критици на това уравнение. Те показват, че то може да даде доста огромен диапазон от стойности даже с дребна смяна в някой от съставените елементи, което го прави не задоволително информативно.
Въпреки това се вършат опити да се дефинира броя на софтуерните цивилизации съгласно това уравнение, като оценките варират сред няколко десетки съгласно песимистичните и няколко милиона съгласно оптимистичните прогнози. Ако желаете да „ си поиграете “ с вероятностите и да стигнете до собствен отговор за броя на съществуващите цивилизации, можете да намерите калкулатор за уравнението на Дрейк тук.
Парадокс на Ферми
Защо тогава към момента не сме съумели да влезем в връзка с такава цивилизация до момента? Още в края на XX в. италианският физик Енрико Ферми си задава този въпрос и по този начин той остава в историята като Парадокс на Ферми.
Съществуват доста теории за това за какво към момента не сме успяли да влезем в контакт с друга софтуерна цивилизация. Според някои това е доказателство, че извънземни не съществуват, а съгласно други би трябвало да има някакво пояснение за това.
Възможно е такива цивилизации да съществуват, само че заради разминаване в технологиите или заради огромните галактични дистанции, да не можем да обменяме известия. Според други пък е доста дребен шансът две цивилизации да съществуват в еднакъв интервал от време – те гласят, че сигурно или са съществували такива цивилизации, или следва да се зародят, само че ние се разминаваме с тях във времево измерение.
Съществува и догадка, съгласно която просто не сме търсили задоволително дълго време. Изобретяването на радиотелескопа се случва през 1937 година и това се смята за момента, в който към този момент сме способни да изпращаме и получаваме известия от космоса. Тези 80-тина години са необикновено къс интервал в галактически мащаби и заради това е допустимо установяването на контакт към момента да следва.
Друга възможност е да не „ слушаме “ вярно. Възможно е извънземните цивилизации да употребяват честоти, на които откривателите не позволяват, че е вероятен транспорт на сигнали и заради това да не ги долавяме. Голям проблем е, че търсенето на такива сигнали е обвързвано с огромни вложения, които организациите занимаващи се с търсене на образован извънземен живот (Search for Extra-Terrestrial Intelligence - SETI) би трябвало да създадат. За да бъдат уловени сигнали на извънземни цивилизации, са нужни доста по-усъвършенствани уреди или доста огромен шанс.
Съществуват и по-екзотични хипотези, като тази за зоопарка, съгласно която извънземните цивилизации просто не желаят да споделят с нас, даже да имат опция. Възможно е Земята да е следена и изучавана от напреднали цивилизации с изследователска или стратегическа цел. Коя е вярната за момента не може да се каже. Едно е несъмнено обаче – ние живеем в извънредно трогателен интервал. Ежедневно се вършат открития и тестват нови софтуерни уреди, с които да учим Вселената, тъй че може би е единствено въпрос на време да успеем да влезем в контакт с някоя непозната цивилизация.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ