Вечер с изкуството на мецосопрана Мариана Пенчева
В оперната вечер на стратегия „ Христо Ботев “ тази събота (22 януари от 20 часа) ще може да се докоснете до част от изкуството на превъзходната българска певица Мариана Пенчева.
Мариана Пенчева е родена на 17 януари през 1966 година в Пловдив. Започва музикалното си обучение в класа по оперно пеене на Иванка Михайлова в Музикалното учебно заведение в родния си град. След това Мариана Пенчева кандидатства в Музикалната академия в София, само че не е призната. Интуицията ѝ обаче я води на прослушване пред оперната певица и реномирана педагожка проф. Мати Пинкас. Категорична, че Мариана има данни, тя я изпраща на уроци при своя ученичка, огромното мецосопрано Бойка Косева. Благодарение на осем месеца всеотдайна взаимна работа, Мариана става една от двете студентки мецосопрани, които постъпват в Музикалната академия на идната година. По-късно специализира в Академия „ Борис Христов ” в Рим, където работи с Александрина Милчева. Като студентка в трети курс дебютира на професионална оперна сцена в Плевен в ролята на Улрика в „ Бал с маски “ от Верди.
Когато приказва за първите стъпки от своя професионален път, Мариана Пенчева постоянно загатва случайността и нееднократно споделя, че е получавала шансове от ориста и, изтъквам, се е „ хвърляла в дълбокото “. В края на трети курс от своето образование, през 1989 година, насърчена от своята преподавателка Мати Пинкас, Мариана се явява на влиятелния интернационален конкурс „ Виоти “ във Верчели, Италия и печели втора премия без присъдена първа. На идната година е финалист на интернационалния певчески конкурс в Тулуза, Франция.
В резултат на тези триумфи италианското посолство в България я кани да кандидатства за стипендия за образование, отпускана от Министерството на външните работи на Италия, която тя напълно справедливо печели. Така през 1991 в последната, пета година от своето образование в Музикалната академия, Мариана получава по този начин дълго чаканата опция да замине за Италия. Стипендиантите би трябвало да удостоверят, че са записани в държавна институция и без да се замисля певицата се насочва към Миланската консерватория – въпреки всичко в Милано е заветната Ла Скала, за която постоянно е мечтала! От там обаче получава отвод да бъде позволена, защото образователната година към този момент е била почнала.
Съдбата я води във Верона – проф. Мати Пинкас я свързва с шефа на консерваторията там, който приема драговолно задачата да помогне на Мариана и на своя отговорност я записва като специализант. Едва двайсетина дни след идването си в града на Ромео и Жулиета Мариана се явява на състезанието „ Cascina lirica “ в Кашина, където печели първо място всред 120 претенденти и получава предложение от импресарска организация. Приятелка съумява да ѝ уреди прослушване в Миланската Скала пред един от диригентите, който я харесва и взема решение да я показа и на Рикардо Мути. След поредност от сполучливи прослушвания, Мариана получава предложение за ролята на Великата весталка в операта „ Весталката “ на Спонтини. Така през 1993 дебютира на сцената на Миланската Скала в тази роля, под палката на Рикардо Мути. Под неговото управление следват участия във Вердиевите опери „ Риголето “, „ Набуко “, „ Силата на ориста “ и „ Бал с маски “, както и „ Хофманови разкази “ на Жак Офенбах, и „ Мадам Бътерфлай “ на Пучини.
Повече за първата среща с маестро Мути и усещанията на Мариана Пенчева от работата с него ще научите от самата нея.
В предаването ще имате опцията да чуете първата оперна творба на Джузепе Верди „ Оберто, граф ди Сан Бонифачо “, по либрето на Темистокле Солера, либретист и на други шедьоври от творчеството на композитора като „ Набуко ”, „ Ломбардци ”, „ Жана Д`Арк ” и „ Атила ”. Записът е от театър, част от продукциите за Вердиевия фестивал през 2007 година, на сцената на дребния оперен спектакъл в родното място на композитора – Бусето. Мариана Пенчева е Куница, Франческа Сассу – Леонора, Фабио Сартори - Рикардо, Джовани Батиста Пароди - Оберто, Джорджa Бертани - Имелда. Солистите, оркестъра и хора на Театро Реджо ди Парма дирижира Антонело Алеманди. За този театър, критикът Марк Пулинджър написа за самостоятелното английско месечно списание за класическа музика International Record Review: „ Куница на Пенчева е изпълнена с класа: тя има богат, компактен мецосопранов глас и чувство за Вердиево легато... Антонело Алеманди балансира добре гласовете и оркестъра в дребната зала “.
Ще прозвучат още и фрагменти от опери на Сен-Санс, Верди, Доницети, Пачини, Белини, Масне, както и песни на Франческо Паоло Тости, Оторино Респиги и Джузепе Верди.
Снимки: ФС на Мариана Пенчева, Монте Мюзик, БГНЕС, sofiaphilharmonic.com
Мариана Пенчева е родена на 17 януари през 1966 година в Пловдив. Започва музикалното си обучение в класа по оперно пеене на Иванка Михайлова в Музикалното учебно заведение в родния си град. След това Мариана Пенчева кандидатства в Музикалната академия в София, само че не е призната. Интуицията ѝ обаче я води на прослушване пред оперната певица и реномирана педагожка проф. Мати Пинкас. Категорична, че Мариана има данни, тя я изпраща на уроци при своя ученичка, огромното мецосопрано Бойка Косева. Благодарение на осем месеца всеотдайна взаимна работа, Мариана става една от двете студентки мецосопрани, които постъпват в Музикалната академия на идната година. По-късно специализира в Академия „ Борис Христов ” в Рим, където работи с Александрина Милчева. Като студентка в трети курс дебютира на професионална оперна сцена в Плевен в ролята на Улрика в „ Бал с маски “ от Верди. Когато приказва за първите стъпки от своя професионален път, Мариана Пенчева постоянно загатва случайността и нееднократно споделя, че е получавала шансове от ориста и, изтъквам, се е „ хвърляла в дълбокото “. В края на трети курс от своето образование, през 1989 година, насърчена от своята преподавателка Мати Пинкас, Мариана се явява на влиятелния интернационален конкурс „ Виоти “ във Верчели, Италия и печели втора премия без присъдена първа. На идната година е финалист на интернационалния певчески конкурс в Тулуза, Франция. В резултат на тези триумфи италианското посолство в България я кани да кандидатства за стипендия за образование, отпускана от Министерството на външните работи на Италия, която тя напълно справедливо печели. Така през 1991 в последната, пета година от своето образование в Музикалната академия, Мариана получава по този начин дълго чаканата опция да замине за Италия. Стипендиантите би трябвало да удостоверят, че са записани в държавна институция и без да се замисля певицата се насочва към Миланската консерватория – въпреки всичко в Милано е заветната Ла Скала, за която постоянно е мечтала! От там обаче получава отвод да бъде позволена, защото образователната година към този момент е била почнала.
Съдбата я води във Верона – проф. Мати Пинкас я свързва с шефа на консерваторията там, който приема драговолно задачата да помогне на Мариана и на своя отговорност я записва като специализант. Едва двайсетина дни след идването си в града на Ромео и Жулиета Мариана се явява на състезанието „ Cascina lirica “ в Кашина, където печели първо място всред 120 претенденти и получава предложение от импресарска организация. Приятелка съумява да ѝ уреди прослушване в Миланската Скала пред един от диригентите, който я харесва и взема решение да я показа и на Рикардо Мути. След поредност от сполучливи прослушвания, Мариана получава предложение за ролята на Великата весталка в операта „ Весталката “ на Спонтини. Така през 1993 дебютира на сцената на Миланската Скала в тази роля, под палката на Рикардо Мути. Под неговото управление следват участия във Вердиевите опери „ Риголето “, „ Набуко “, „ Силата на ориста “ и „ Бал с маски “, както и „ Хофманови разкази “ на Жак Офенбах, и „ Мадам Бътерфлай “ на Пучини.
Повече за първата среща с маестро Мути и усещанията на Мариана Пенчева от работата с него ще научите от самата нея.
В предаването ще имате опцията да чуете първата оперна творба на Джузепе Верди „ Оберто, граф ди Сан Бонифачо “, по либрето на Темистокле Солера, либретист и на други шедьоври от творчеството на композитора като „ Набуко ”, „ Ломбардци ”, „ Жана Д`Арк ” и „ Атила ”. Записът е от театър, част от продукциите за Вердиевия фестивал през 2007 година, на сцената на дребния оперен спектакъл в родното място на композитора – Бусето. Мариана Пенчева е Куница, Франческа Сассу – Леонора, Фабио Сартори - Рикардо, Джовани Батиста Пароди - Оберто, Джорджa Бертани - Имелда. Солистите, оркестъра и хора на Театро Реджо ди Парма дирижира Антонело Алеманди. За този театър, критикът Марк Пулинджър написа за самостоятелното английско месечно списание за класическа музика International Record Review: „ Куница на Пенчева е изпълнена с класа: тя има богат, компактен мецосопранов глас и чувство за Вердиево легато... Антонело Алеманди балансира добре гласовете и оркестъра в дребната зала “.
Ще прозвучат още и фрагменти от опери на Сен-Санс, Верди, Доницети, Пачини, Белини, Масне, както и песни на Франческо Паоло Тости, Оторино Респиги и Джузепе Верди.
Снимки: ФС на Мариана Пенчева, Монте Мюзик, БГНЕС, sofiaphilharmonic.com
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ