„Огън, затворен в костите ми“ от Терънс Бланчард – първата опера от чернокож композитор в Метрополитън опера
В оперната вечер на стратегия „ Христо Ботев “ тази събота (12 февруари от 20 часа) за първи път в ефира ще прозвучи актуалната опера „ Огън, затворен в костите ми “ от Терънс Бланчард. Спектакълът се е състоял на 23 октомври 2021 в Метрополитън опера – Ню Йорк. След година и половина мъртвило, подбудено от пандемията, водещият американски оперен спектакъл бележи края на най-дългото си затваряне до момента като за първи път в своята 138-годишна история слага опера от негър композитор.
През 2019 година, след добре признатата международна премиера на творбата в Оперния спектакъл на Сейнт Луис, Метрополитън опера се ангажира да сложи „ Огън, затворен в костите ми “ на Терънс Бланчард. Либретото на втората опера в творчеството на композитора е дело на Кейси Лемънс, американска кино режисьорка, сценаристка и актриса. Базирано е на едноименните разтърсващи записки от 2014 година на Чарлз Макрей Блоу, американски публицист, коментатор и създател на графа в „ Ню Йорк Таймс “ и сегашен водещ на Black News Channel. Заглавието е библейска отпратка, като съответно цитира Книгата на оракул Иеремия, глава двайсета, стих девети. Творбата споделя за млад негър мъж, израснал в провинциално градче в щата Луизиана, чието бурно детство е помрачено от фамилни раздори и полово принуждение, и за последвалите душевни терзания, които го съпътстват и в зрелост. Подобна история е радикална оригиналност за оперния свят, който значително се придържа към сюжети, обвързани с европейското минало.
Директорът на Метрополитън опера Питър Гелб в началото възнамерява премиерните спектакли на „ Огън, затворен в костите ми “ за есента на 2023, в интервал от сезона, всекидневно предназначен за модерни творби. Но актуалните ни условия за все по-голямо многообразие в изкуствата, повлияват на решението му да даде приоритет на тази творба и с нея да открие сезон 2021-2022. „ Без подозрение придвижването Black Lives Matter оказа огромно въздействие в миг, когато театрите и оперните компании бяха обсъждани под микроскоп във връзка с възприятието им за обществена отговорност “, споделя Гелб в изявление. „ Струваше ми се, че е значимо Метрополитън да реагира “.
Терънс Бланчард е джаз тромпетист и композитор, притежател на 6 награди Грами и две номинации за Оскар за кино музика. Навлиза в оперния свят за пръв път през 2013 година. След семинар на Opera Fusion: New Works - партньорство сред Операта и Музикалния лицей към Университета в Синсинати, отдадено на насърчаването на основаването на нови американски опери, Бланчард прави премиера на първата си опера „ Шампион “ в Оперния спектакъл на Сейнт Луис. Тя е отдадена на живота на боксьора Емил Грифит от Сейнт Томас и е по либрето от носителя на премията „ Пулицър “ Майкъл Кристофър.
В изявление за „ Town and Country Magazine “, Бланчард споделя: „ Моят преподавател по комбинация ми сподели: „ Не пиши опера, а разкажи история “. Преди генерализирах упованията си за това каква би трябвало да бъде музиката, само че сходно на джаза, тя може да бъде каквато си изиска. Всичко това е част от еднакъв израз на това, което обичам, само че другите жанрове натоварват разнообразни мускули. При джаза имам повече благоприятни условия да създавам в придвижване. В операта също има място за това, само че не толкоз, тъй като има разговор, който би трябвало да се съобщи, с цел да се опише историята “.
„ Ню Йорк Таймс “ дава висока оценка на втората опера на Бланчард „ Огън, затворен в костите ми “, описвайки я като „ смела и въздействаща “ и „ изискано мощна “. Критикът Антъни Томасини написа за списанието: „ В своята партитура Бланчард ловко съчетава детайли на джаз, блус, нотки на биг бенд и госпъл в композиционен изказ, доминиран от обилна хроматична и модална естетика, изпъстрена с накъсани ритми и стипчив дисонанс. В скорошно изявление за „ The Times “ той разяснява метода си към писането на вокални линии: Той изрича думите от текста още веднъж и още веднъж, с цел да научи формата и хода му. Бланчард смесва разпръснати говорни разговори с вокални изречения, които се развиват в джаз еквивалент на италианско ариозо “.
В основните функции вземат участие: Уил Ливърмeн като Чарлз, Ейнджъл Блу като Съдбата и по-късно като Самотата и Грета, Уолтър Ръсел III – едвам 13-годишен, като Чар‘з-Бейби или дребния Чарлз, Латония Мур като Били, майката на Чарлз, Райън Спийдо Грийн като Чичо Пол, Чонси Паркър като Спинър, Крис Кени като Честър. Солистите, хора и оркестъра на Метрополитън опера дирижира музикалния шеф на оперния спектакъл Яник Нез е -Сег e н.
Баритонът Уил Ливърмен, който извършва ролята на Чарлз, споделя: „ Когато за пръв път разучавах операта, успявах да улуча всеки звук и темп вярно. Но едвам когато заживях с музиката и чух оркестъра под нея, разбрах, че в нея има доста еластичност. Терънс Бланчард е привикнал да напише нещо и джаз музикантът да го вземе и да направи нещо свое. Още първоначално той ни сподели, че доста от нас са израснали с госпъла и темп енд блуса. Като типичен артисти сме учени да ги забравим, а той желае да ги върне назад “.
Критикът Джеймс Джордън написа за „ Обзървър: „ Tази опера предлага богати вокални и трагични благоприятни условия на артистите. Баритонът Уил Ливърман изведе лиричния си глас до самия лимит на опциите си в мощно прочувствените арии на Чарлз. А в по-замислените моменти той разкри толкоз апетитно пиано, че няма по какъв начин да не се влюбиш в него само въз основа на тембъра. Сопраното Ейнджъл Блу се оправи с любопитните функции, сходни на Музи – „ Съдбата “ и „ Самотата “ със златистия звук и лъчезарното театрално наличие, които познаваме добре от нейната Бес в „ Порги и Бес “ преди две години. Този път към репертоара си от омагьосващи резултати тя е добавила ослепително високо пианисимо и чувствено благосъстояние в междинния указател “.
Алекс Рос, музикалният критик на американското списание „ Ню Йоркър “ от 1996 насам, написа, че „ Уолтър Ръсел III основава сладостен трогателен облик на Чарлз в момчешка възраст “, а Яник Незе-Сеген „ дирижира с присъщата за него активност и възторг, от време на време за сметка на артистите “.
Снимки: Zenith Richards, Ken Howard / Met Opera
През 2019 година, след добре признатата международна премиера на творбата в Оперния спектакъл на Сейнт Луис, Метрополитън опера се ангажира да сложи „ Огън, затворен в костите ми “ на Терънс Бланчард. Либретото на втората опера в творчеството на композитора е дело на Кейси Лемънс, американска кино режисьорка, сценаристка и актриса. Базирано е на едноименните разтърсващи записки от 2014 година на Чарлз Макрей Блоу, американски публицист, коментатор и създател на графа в „ Ню Йорк Таймс “ и сегашен водещ на Black News Channel. Заглавието е библейска отпратка, като съответно цитира Книгата на оракул Иеремия, глава двайсета, стих девети. Творбата споделя за млад негър мъж, израснал в провинциално градче в щата Луизиана, чието бурно детство е помрачено от фамилни раздори и полово принуждение, и за последвалите душевни терзания, които го съпътстват и в зрелост. Подобна история е радикална оригиналност за оперния свят, който значително се придържа към сюжети, обвързани с европейското минало.
Директорът на Метрополитън опера Питър Гелб в началото възнамерява премиерните спектакли на „ Огън, затворен в костите ми “ за есента на 2023, в интервал от сезона, всекидневно предназначен за модерни творби. Но актуалните ни условия за все по-голямо многообразие в изкуствата, повлияват на решението му да даде приоритет на тази творба и с нея да открие сезон 2021-2022. „ Без подозрение придвижването Black Lives Matter оказа огромно въздействие в миг, когато театрите и оперните компании бяха обсъждани под микроскоп във връзка с възприятието им за обществена отговорност “, споделя Гелб в изявление. „ Струваше ми се, че е значимо Метрополитън да реагира “.
Терънс Бланчард е джаз тромпетист и композитор, притежател на 6 награди Грами и две номинации за Оскар за кино музика. Навлиза в оперния свят за пръв път през 2013 година. След семинар на Opera Fusion: New Works - партньорство сред Операта и Музикалния лицей към Университета в Синсинати, отдадено на насърчаването на основаването на нови американски опери, Бланчард прави премиера на първата си опера „ Шампион “ в Оперния спектакъл на Сейнт Луис. Тя е отдадена на живота на боксьора Емил Грифит от Сейнт Томас и е по либрето от носителя на премията „ Пулицър “ Майкъл Кристофър.
В изявление за „ Town and Country Magazine “, Бланчард споделя: „ Моят преподавател по комбинация ми сподели: „ Не пиши опера, а разкажи история “. Преди генерализирах упованията си за това каква би трябвало да бъде музиката, само че сходно на джаза, тя може да бъде каквато си изиска. Всичко това е част от еднакъв израз на това, което обичам, само че другите жанрове натоварват разнообразни мускули. При джаза имам повече благоприятни условия да създавам в придвижване. В операта също има място за това, само че не толкоз, тъй като има разговор, който би трябвало да се съобщи, с цел да се опише историята “.
„ Ню Йорк Таймс “ дава висока оценка на втората опера на Бланчард „ Огън, затворен в костите ми “, описвайки я като „ смела и въздействаща “ и „ изискано мощна “. Критикът Антъни Томасини написа за списанието: „ В своята партитура Бланчард ловко съчетава детайли на джаз, блус, нотки на биг бенд и госпъл в композиционен изказ, доминиран от обилна хроматична и модална естетика, изпъстрена с накъсани ритми и стипчив дисонанс. В скорошно изявление за „ The Times “ той разяснява метода си към писането на вокални линии: Той изрича думите от текста още веднъж и още веднъж, с цел да научи формата и хода му. Бланчард смесва разпръснати говорни разговори с вокални изречения, които се развиват в джаз еквивалент на италианско ариозо “.
В основните функции вземат участие: Уил Ливърмeн като Чарлз, Ейнджъл Блу като Съдбата и по-късно като Самотата и Грета, Уолтър Ръсел III – едвам 13-годишен, като Чар‘з-Бейби или дребния Чарлз, Латония Мур като Били, майката на Чарлз, Райън Спийдо Грийн като Чичо Пол, Чонси Паркър като Спинър, Крис Кени като Честър. Солистите, хора и оркестъра на Метрополитън опера дирижира музикалния шеф на оперния спектакъл Яник Нез е -Сег e н.
Баритонът Уил Ливърмен, който извършва ролята на Чарлз, споделя: „ Когато за пръв път разучавах операта, успявах да улуча всеки звук и темп вярно. Но едвам когато заживях с музиката и чух оркестъра под нея, разбрах, че в нея има доста еластичност. Терънс Бланчард е привикнал да напише нещо и джаз музикантът да го вземе и да направи нещо свое. Още първоначално той ни сподели, че доста от нас са израснали с госпъла и темп енд блуса. Като типичен артисти сме учени да ги забравим, а той желае да ги върне назад “.
Критикът Джеймс Джордън написа за „ Обзървър: „ Tази опера предлага богати вокални и трагични благоприятни условия на артистите. Баритонът Уил Ливърман изведе лиричния си глас до самия лимит на опциите си в мощно прочувствените арии на Чарлз. А в по-замислените моменти той разкри толкоз апетитно пиано, че няма по какъв начин да не се влюбиш в него само въз основа на тембъра. Сопраното Ейнджъл Блу се оправи с любопитните функции, сходни на Музи – „ Съдбата “ и „ Самотата “ със златистия звук и лъчезарното театрално наличие, които познаваме добре от нейната Бес в „ Порги и Бес “ преди две години. Този път към репертоара си от омагьосващи резултати тя е добавила ослепително високо пианисимо и чувствено благосъстояние в междинния указател “.
Алекс Рос, музикалният критик на американското списание „ Ню Йоркър “ от 1996 насам, написа, че „ Уолтър Ръсел III основава сладостен трогателен облик на Чарлз в момчешка възраст “, а Яник Незе-Сеген „ дирижира с присъщата за него активност и възторг, от време на време за сметка на артистите “.
Снимки: Zenith Richards, Ken Howard / Met Opera
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ