За първи път в ефира – малко познатата опера на Амилкаре Понкиели „Литовците“
В оперната вечер на стратегия „ Христо Ботев “, на 25 септември от 22 часа, ще бъде излъчен запис, възложен от Европейския съюз за радио и телевизия. С концертното осъществяване на съвсем непознатата опера „ Литовците “ от Амилкаре Понкиели е открит миналогодишният юбилеен сезон в Литовската национална филхармония във Вилнюс. С тази продукция на 5 септември 2020 година в столицата на Литва е празнуван двоен музикален празник: 80-ият концертен сезон на Националната филхармония, съвпадащ с 80-годишнината на Литовския народен симфоничен оркестър.
Макар и прочут в наши дни най-много като композиторът на „ Джоконда “, за известно време Амилкаре Понкиели е считан за знак на италианската опера. След гибелта му обаче създателят, както и доста от неговите произведения, изпадат в забвение. Такава е ориста и на операта „ Литовците “. През 1874 година Понкиели получава поръчка за опера от италианското издателство „ Рикорди “. Либретото, дело на Антонио Гисланцони, който няколко години по-рано написва либретото на Вердиевата „ Аида “, е учредено на историческата поема „ Конрад Валенрод “ на фамозния Адам Мицкевич. Роден в Литва, той се утвърждава като един от най-големите полски поети през първата половина на XIX век. Вдъхновен от създатели като Байрон и Гьоте, Мицкевич постоянно пази идеята на родната си страна, макар че написа на полски език. Това е изключително блестящо изразено в „ Конрад Валенрод “, написана в стила на феодален епос и възхваляваща успеха на литовците над рицарите кръстоносци. Музиковедът Беата Бублинскене, разгласила доста материали за „ Литовците “, споделя в изявление за литовското радио LRT Klasika, че в подтекста на италианската опера сюжетът на тази творба е другоземен. През втората половина на XIX век тематиката за патриотизма е настояща в Италия. Конрад Валенрод е Велик магистър на Тевтонския медал, само че съгласно сюжета в действителност е литовец, който търси възмездие. Беата Бублинскене споделя още: „ В поемата си Мицкевич се базира на цитата на Макиавели за това, че има два метода да се биеш: като лъв и като лисица. Конрад Валенрод въплъщава лисичия метод на битка, т.е. като се приспособява и стане вътрешен човек в лагера на врага, а по-късно унищожава силата му от вътрешната страна “.
Премиерата на „ Литовците “ е на 7 март 1874 година в Миланската Скала, където минава с извънреден триумф. Година по-късно е показана и втората, дефинитивна версия с спомагателен материал, която също е добре призната от публиката и рецензията. В последните десетилетия на XIX век операта продължава да се играе в Кремона, Триест, Бреша, Рим, Торино, Буенос Айрес, Монтевидео, Чикаго. Известно е и едно-единствено удивително съветско зрелище през 1884 година в Императорския Большой Каменный театр в Санкт Петербург със заглавие „ Алдона “. През 1903 „ Литовците “ е показана в три следващи вечери в Скалата под диригентската палка на Артуро Тосканини, само че изпълнителският състав е много зле оценен от рецензията. Следващи спектакли са били планувани едвам през 1939, само че те не се организират заради експлоадирането на Втората международна война. Едва през 1979 година в Торино Националният публичен радиотелевизионен оператор РАИ възвръща партитурата и записва осъществяване на италиански солисти, Националния симфоничен оркестър и хора на РАИ, под диригентската палка на Джанандреа Гавацени.
За първи път литовци слагат това произведение през 1981 година в Литовската опера в Чикаго, с преведено на литовски и редактирано либрето от поета, драматург, преводач и оперен артист Стасис Сантварас. Тази опера нееднократно е поставяна като част от празничните празнувания на значими за историята на Литва събития. През 2009 в замъка Тракай е показана впечатляваща възпоменателна режисура, отдадена на 1000-годишнината от името на Литва, упоменато за първи път в писмен тип през 1009. На 6 юли 2020 в двора на Двореца на великите князе на Литва е почетена годишнина от коронацията на Миндаугас или Миндовг – първия популярен литовски княз и единствен християнски крал на Литва. Тази година Литовският народен оперен и балетен спектакъл посвети театър на „ Литовците “ на Деня на възобновяване независимостта на Литва.
През 80-те години на XIX век Амилкаре Понкиели работи като учител в Миланската консерватория, като измежду учениците му са Джакомо Пучини и Пиетро Маскани. В този интервал той продължава да композира интензивно и се движи в същите артистични среди като Джузепе Верди, с който споделят доста общи гледни точки във връзка с музикален жанр и хармония. И двамата пишат за Миланската Скала и са издавани от „ Рикорди “, работят с едни от най-търсените и сполучливи за времето си либретисти – Гисланцони и Бойто. Стремежите на Верди за непрестанно протичане на драматургичното деяние, засвидетелствани в по-късните му опери, могат да бъдат открити и в творчеството на Понкиели. В „ Литовците “ да вземем за пример не участват дълги, виртуозни арии, които да концентрират вниманието само върху солистите или да попречват развиването на драмата. Преобладават ансамбловите номера – дуети и терцети, които прерастват в хорови пасажи, а соловите елементи действат като фрагменти от по-големи подиуми. Музиковедът Беата Бублинскене споделя, че в тази творба Понкиели на пръв взор продължава традицията на италианската опера по образеца на Верди, който по това време последователно се отдръпва от сцената.
Понкиели обаче се е интересувал и от френската и немската опера, като това музикално въздействие прозира най-много в оркестрацията и възлагането на значително значима роля на хора, който господства в огромна част от творбата. Петрас Бингелис, артистичен шеф и основен диригент на Държавния хор на Каунас, споделя в изявление за литовското радио LRT Klasika: „ Тази опера може да се назова даже хорова опера. Няма нито една сцена или деяние, в които хорът да не взе участие. Това е огромно натоварване и предизвикателство. Фактът, че имаме опцията да допринесем за слагането на опера, в която хорът играе може би най-важната роля, е огромна чест за нас “.
Петте функции в тази режисура са поверени съвсем напълно на литовски реализатори. Поради заболяване на в началото определения тенор Кристиан Бенедикт от Литва, партията на Валтер или Конрад Валенрод извършва италианско-белгийският тенор Микаел Спадачини. Той учи в Кралската консерватория в Лиеж, Белгия, и усъвършенства уменията си в Academia Verdiana в Бусето при Карло Бергонци, както и в Accademia di Belcanto в Модена при Мирела Френи. През 2008 година прави интернационален дебют с ролята на Измаел от „ Набуко “ в театърa на Реджо Емилия под палката на Микеле Мариоти, в режисура на Даниеле Абадо. Спадачини има над 35 функции от централния теноров репертоар, които извършва на сцените на най-реномираните театри и фестивали в света.
Алдона извършва литовското сопрано Юрате Шведайте-Уолър, която има сполучлива интернационална кариера и концертира на четири континента, само че постоянно пее и в родната Литва. В репертоара си включва повече от 20 централни сопранови функции, както и сакрални творби и оратории от Монтеверди, Вивалди, Бах, Перголези, Моцарт. В момента Шведайте-Уолър е учител в Колежа на Кънектикът.
Арунас Маликенас в ролята на Витолдо е прочут литовски баритон, солист в Литовската национална опера от 1985 – годината, в която се дипломира в Литовската академия за музика и спектакъл, където към днешна дата е учител. За своята 36-годишна кариера той има впечатляващ репертоар от близо 100 функции.
Модестас Седлявичус, изпълняващ баритоновата партия на Арнолдо, приключва Вилнюския университет със компетентност химия, редом с образованието си в Литовската академия за музика и спектакъл. През 2015 година печели стипендия и е признат в Академия „ Ла Скала “ в Милано. През последните сезони той пее Фигаро от „ Севилският бръснар “ на Росини в Мюнхенската камерна опера и в Литовския народен оперен и балетен спектакъл, както и Дон Жуан от едноименната опера на Моцарт в Оперния спектакъл в Кобленц, Германия.
В ролята на Албано е басът Тадас Гирининкас, който е оперен солист за 2013 година в Литва и два пъти – през 2014 и 2021, е отличен със „ Златен кръст “, най-престижната премия за театрални изкуства в Литва.
В записа от миналогодишното концертно осъществяване на операта „ Литовците “ на Понкиели във Вилнюс вземат участие Държавният хор на Каунас с диригент Петрас Бингелис и Литовският народен симфоничен оркестър под палката на своя основен диригент и артистичен шеф Модестас Питренас.
Съдържание на
Макар и прочут в наши дни най-много като композиторът на „ Джоконда “, за известно време Амилкаре Понкиели е считан за знак на италианската опера. След гибелта му обаче създателят, както и доста от неговите произведения, изпадат в забвение. Такава е ориста и на операта „ Литовците “. През 1874 година Понкиели получава поръчка за опера от италианското издателство „ Рикорди “. Либретото, дело на Антонио Гисланцони, който няколко години по-рано написва либретото на Вердиевата „ Аида “, е учредено на историческата поема „ Конрад Валенрод “ на фамозния Адам Мицкевич. Роден в Литва, той се утвърждава като един от най-големите полски поети през първата половина на XIX век. Вдъхновен от създатели като Байрон и Гьоте, Мицкевич постоянно пази идеята на родната си страна, макар че написа на полски език. Това е изключително блестящо изразено в „ Конрад Валенрод “, написана в стила на феодален епос и възхваляваща успеха на литовците над рицарите кръстоносци. Музиковедът Беата Бублинскене, разгласила доста материали за „ Литовците “, споделя в изявление за литовското радио LRT Klasika, че в подтекста на италианската опера сюжетът на тази творба е другоземен. През втората половина на XIX век тематиката за патриотизма е настояща в Италия. Конрад Валенрод е Велик магистър на Тевтонския медал, само че съгласно сюжета в действителност е литовец, който търси възмездие. Беата Бублинскене споделя още: „ В поемата си Мицкевич се базира на цитата на Макиавели за това, че има два метода да се биеш: като лъв и като лисица. Конрад Валенрод въплъщава лисичия метод на битка, т.е. като се приспособява и стане вътрешен човек в лагера на врага, а по-късно унищожава силата му от вътрешната страна “.
Премиерата на „ Литовците “ е на 7 март 1874 година в Миланската Скала, където минава с извънреден триумф. Година по-късно е показана и втората, дефинитивна версия с спомагателен материал, която също е добре призната от публиката и рецензията. В последните десетилетия на XIX век операта продължава да се играе в Кремона, Триест, Бреша, Рим, Торино, Буенос Айрес, Монтевидео, Чикаго. Известно е и едно-единствено удивително съветско зрелище през 1884 година в Императорския Большой Каменный театр в Санкт Петербург със заглавие „ Алдона “. През 1903 „ Литовците “ е показана в три следващи вечери в Скалата под диригентската палка на Артуро Тосканини, само че изпълнителският състав е много зле оценен от рецензията. Следващи спектакли са били планувани едвам през 1939, само че те не се организират заради експлоадирането на Втората международна война. Едва през 1979 година в Торино Националният публичен радиотелевизионен оператор РАИ възвръща партитурата и записва осъществяване на италиански солисти, Националния симфоничен оркестър и хора на РАИ, под диригентската палка на Джанандреа Гавацени.
За първи път литовци слагат това произведение през 1981 година в Литовската опера в Чикаго, с преведено на литовски и редактирано либрето от поета, драматург, преводач и оперен артист Стасис Сантварас. Тази опера нееднократно е поставяна като част от празничните празнувания на значими за историята на Литва събития. През 2009 в замъка Тракай е показана впечатляваща възпоменателна режисура, отдадена на 1000-годишнината от името на Литва, упоменато за първи път в писмен тип през 1009. На 6 юли 2020 в двора на Двореца на великите князе на Литва е почетена годишнина от коронацията на Миндаугас или Миндовг – първия популярен литовски княз и единствен християнски крал на Литва. Тази година Литовският народен оперен и балетен спектакъл посвети театър на „ Литовците “ на Деня на възобновяване независимостта на Литва.
През 80-те години на XIX век Амилкаре Понкиели работи като учител в Миланската консерватория, като измежду учениците му са Джакомо Пучини и Пиетро Маскани. В този интервал той продължава да композира интензивно и се движи в същите артистични среди като Джузепе Верди, с който споделят доста общи гледни точки във връзка с музикален жанр и хармония. И двамата пишат за Миланската Скала и са издавани от „ Рикорди “, работят с едни от най-търсените и сполучливи за времето си либретисти – Гисланцони и Бойто. Стремежите на Верди за непрестанно протичане на драматургичното деяние, засвидетелствани в по-късните му опери, могат да бъдат открити и в творчеството на Понкиели. В „ Литовците “ да вземем за пример не участват дълги, виртуозни арии, които да концентрират вниманието само върху солистите или да попречват развиването на драмата. Преобладават ансамбловите номера – дуети и терцети, които прерастват в хорови пасажи, а соловите елементи действат като фрагменти от по-големи подиуми. Музиковедът Беата Бублинскене споделя, че в тази творба Понкиели на пръв взор продължава традицията на италианската опера по образеца на Верди, който по това време последователно се отдръпва от сцената.
Понкиели обаче се е интересувал и от френската и немската опера, като това музикално въздействие прозира най-много в оркестрацията и възлагането на значително значима роля на хора, който господства в огромна част от творбата. Петрас Бингелис, артистичен шеф и основен диригент на Държавния хор на Каунас, споделя в изявление за литовското радио LRT Klasika: „ Тази опера може да се назова даже хорова опера. Няма нито една сцена или деяние, в които хорът да не взе участие. Това е огромно натоварване и предизвикателство. Фактът, че имаме опцията да допринесем за слагането на опера, в която хорът играе може би най-важната роля, е огромна чест за нас “.
Петте функции в тази режисура са поверени съвсем напълно на литовски реализатори. Поради заболяване на в началото определения тенор Кристиан Бенедикт от Литва, партията на Валтер или Конрад Валенрод извършва италианско-белгийският тенор Микаел Спадачини. Той учи в Кралската консерватория в Лиеж, Белгия, и усъвършенства уменията си в Academia Verdiana в Бусето при Карло Бергонци, както и в Accademia di Belcanto в Модена при Мирела Френи. През 2008 година прави интернационален дебют с ролята на Измаел от „ Набуко “ в театърa на Реджо Емилия под палката на Микеле Мариоти, в режисура на Даниеле Абадо. Спадачини има над 35 функции от централния теноров репертоар, които извършва на сцените на най-реномираните театри и фестивали в света.
Алдона извършва литовското сопрано Юрате Шведайте-Уолър, която има сполучлива интернационална кариера и концертира на четири континента, само че постоянно пее и в родната Литва. В репертоара си включва повече от 20 централни сопранови функции, както и сакрални творби и оратории от Монтеверди, Вивалди, Бах, Перголези, Моцарт. В момента Шведайте-Уолър е учител в Колежа на Кънектикът.
Арунас Маликенас в ролята на Витолдо е прочут литовски баритон, солист в Литовската национална опера от 1985 – годината, в която се дипломира в Литовската академия за музика и спектакъл, където към днешна дата е учител. За своята 36-годишна кариера той има впечатляващ репертоар от близо 100 функции.
Модестас Седлявичус, изпълняващ баритоновата партия на Арнолдо, приключва Вилнюския университет със компетентност химия, редом с образованието си в Литовската академия за музика и спектакъл. През 2015 година печели стипендия и е признат в Академия „ Ла Скала “ в Милано. През последните сезони той пее Фигаро от „ Севилският бръснар “ на Росини в Мюнхенската камерна опера и в Литовския народен оперен и балетен спектакъл, както и Дон Жуан от едноименната опера на Моцарт в Оперния спектакъл в Кобленц, Германия.
В ролята на Албано е басът Тадас Гирининкас, който е оперен солист за 2013 година в Литва и два пъти – през 2014 и 2021, е отличен със „ Златен кръст “, най-престижната премия за театрални изкуства в Литва.
В записа от миналогодишното концертно осъществяване на операта „ Литовците “ на Понкиели във Вилнюс вземат участие Държавният хор на Каунас с диригент Петрас Бингелис и Литовският народен симфоничен оркестър под палката на своя основен диригент и артистичен шеф Модестас Питренас.
Съдържание на
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ