В областта на шията, където двата й дяла се намират

В региона на шията, където двата й дяла се намират в трахеята, е скрита жлеза, която е единствено малко по-дълга от кламер, само че има голямо въздействие върху цялото ви тяло. Това е щитовидната жлеза и има възможност в никакъв случай да не сте ѝ обръщали внимание, в случай че не ви е правила проблем. Затова дано ви срещнем с този неугледен орган, двата хормона, които създава, и по какъв начин те въздействат на организма.

На първо време, щитовидната е жлеза – тип орган, който дава отговор за производството на субстанции, в тази ситуация хормони, което я прави част от ендокринната система.

Разположена в предната част на шията под ларинкса, тя е разграничена на ляв и десен дял, които се намират от двете страни на трахеята или дихателната тръба, и са свързани с линия тъкан, наречена тироиден провлак. Обикновено не можете да я видите или усетите.

Тази жлеза реагира на сигнали от хипофизата в основата на мозъка: през целия ден хипофизата отделя тиреоид-стимулиращ хормон (ТСХ), който изпраща химическо известие до щитовидната жлеза, с цел да подсигурява, че тя от своя страна създава верните равнища на два разнообразни хормона, с цел да отговори на изменящите се потребности на организма.

Тези хормони са тироксин, постоянно именуван Т4, и трийодтиронин или Т3. Освен тях дребна част от клетките ѝ създават и калцитонин.

Т4 е главният хормон, отделян от жлезата, само че също по този начин и минимум интензивният. Той се придвижва до разнообразни тъкани в тялото, където по-голямата част от него се трансформира в Т3. Около 80% от Т3 се създава по този метод, а останалите 20 % се отделят непосредствено от жлезата.

Както Т3, по този начин и Т4 са от значително значение за вярното действие на метаболизма ни, а също по този начин играят роля в храносмилането, развиването на мозъка, здравето на костите и мускулите, както и на сърцето.

Калцитонинът оказва помощ за контролиране на калция и фосфата в кръвта. Той работи по два разнообразни метода за практикуване на тази регулация: като потиска разграждането на костите от остеокластите (клетки, чиято съществена функционалност е да разтварят и реабсорбират костната тъкан), като по този метод предотвратява освобождението на спомагателен калций; и като понижава реабсорбцията на калций в бъбреците.

Въпреки това не е изцяло ясно какъв брой значима е тази функционалност – при хора с доста високо или доста ниско равнище на калцитонин наподобява не се следят никакви неподходящи резултати.

Поддържането на верния баланс на Т3 и Т4 е от значително значение за вярното действие на доста телесни системи. Но какво се случва, когато нещата се объркат?

Хипотиреоидизмът, или незадоволително дейната щитовидна жлеза, е най-често срещаното нарушаване, което визира органа. Не се смята за предотвратимо – множеството случаи са породени от автоимунна реакция (болест на Хашимото) или са непряк резултат от лекуването на други заболявания. Понякога положението се предава по завещание, само че бебетата, родени в доста страни (включително Съединени американски щати и Обединеното кралство), се изследват скоро след раждането.

Симптомите нормално настъпват постепенно, от време на време в продължение на години, тъй че може да е мъчно да се открие казусът. Основните признаци включват:

Умора Качване на тегло Депресия Мускулни болки Суха кожа и коса Повишена сензитивност към мраз

Хипотиреоидизмът се среща по-често при дамите, в сравнение с при мъжете. Лечението включва банкет на синтетична форма на хормона тироксин, с цел да се възстановят равнищата му, и би трябвало да продължи цялостен живот.

Противоположното положение е хипертиреоидизъм – свръхактивна щитовидна жлеза. Симптомите нормално включват:

Повишен вкус Отслабване Учестен или погрешен сърдечен темп Раздразнителност Изпотяване Треперещи ръце Чести позиви за тоалетна

При незадоволителна или свръхактивна щитовидна жлеза някои хора развиват и гуша, при която жлезата се подува и става забележима на шията. Това не е наложително да аргументи сериозен проблем, само че може да попречи на преглъщането и дишането.

Понякога хипертиреоидизмът може да възникне, когато за лекуване на хипотиреоидизъм се предпише прекалено много синтетичен тироксин – може да се наложи да се направи опит и неточност, с цел да се дефинира точната доза. Други аргументи са автоимунно заболяване, наречено болест на Грейвс, инфектиране на жлезата или несъразмерна консумация на йод в храната.

Често срещана опция за лекуване на хипертиреоидизъм е лечението с радиоактивен йод. Тя включва банкет на капсула или течност с радиоактивния изотоп йод-131, който селективно унищожава клетките в щитовидната жлеза, които създават тироксин. Това не поврежда други тъкани в организма, само че при съвсем всички води до понижаване на производството на тироксин дотолкоз, че по-късно се развива хипотиреоидизъм.

Тъй като хипотиреоидизмът може да се лекува със синтетични хормони и не предизвиква толкоз доста дълготрайни здравословни проблеми, се смята, че е за предпочитане хипертиреоидизмът да се лекува по този метод, даже и да се стигне фо хипо-.

Друга опция, която от време на време се употребява, е интервенция за премахване на част или даже по-голямата част от щитовидната жлеза, което още веднъж може да докара до хипотиреоидизъм по-късно.

В щитовидната жлеза могат да зародят разнообразни типове рак. Най-често срещаният е папиларен рак на щитовидната жлеза, който нормално визира хора на възраст сред 30 и 50 години. Повечето папиларни тумори за благополучие са дребни, развиват се доста постепенно и реагират добре на лекуване.

Често обаче се постанова интервенция за премахване на жлеза. Както видяхме, това ще докара до хипотиреоидизъм, който по-късно ще би трябвало да се лекува с медикаменти. Може да се употребява и лъчетерапия или лекуване с радиоактивен йод, само че нормално не се постанова химиотерапия, в случай че ракът не се появи още веднъж.

Изследователите към момента не са изцяло сигурни какво предизвиква този рак. Един от главните рискови фактори е излагането на радиация, заради което се следи увеличение на случаите измежду популацията, изложено на нуклеарни произшествия като Чернобил.

Следродилният тиреоидит пък е затруднение, което визира към 5-10% от бременните – при него имунната система нападна щитовидната жлеза скоро след раждането и предизвиква инфектиране. Той е по-често срещан при хора, които към този момент имат автоимунно заболяване на жлезата.

Състоянието стартира с хипертиреоидна фаза, при която остатъкът от тиреоиден хормон изтича в кръвта, и по-късно минава в хипотиреоидна фаза, която може да продължи няколко месеца или даже да стане непрекъсната. Лечението зависи от тежестта на признаците и от това дали равнищата на хормоните ви в последна сметка не се възстановяват.

Поддържането на безбройните хормони, които човешкото тяло създава, в верния внимателен баланс е работа на цялостен работен ден (а и работна нощ). Дори нещата да се разклатят напълно малко, това може да има последствия надалеч в бъдещето. А за един толкоз дребен орган щитовидната жлеза играе голяма роля в това отношение – тъй че: почит.