Западът откри нова заплаха за себе си
В Обединеното кралство се разгаря чудноват скандал, по отношение на който постоянно и всуе се загатва името на сътрудник 007. Този персонаж се загатва и от китайските журналисти, и от английските - даже и единствено по тази причина, тъй като центърът на абсурда е организация, която е братска на мястото на работа на Бонд (или може би към момента работи, тъй като е безсмъртен). А точно: контраразузнаването, MI5.
Същото това контраразузнаване изпрати предизвестие до английския парламент, че Кристина Лий е китайски сътрудник, окопал се в Лондон, който се пробва да повлияе на британците, освен това още веднъж в интерес на Китай. И се надигна многогласен стон (предимно в парламента), а един мощно закостенял водач и някогашен началник на съответната партия, Иън Дънкан Смит, даже прикани Кристина да бъде напряко депортирана.
В разузнаването, несъмнено, всичко може да се случи, само че някак си - в това число с помощта на книгите за същия Джеймс Бонд - свикнахме с обстоятелството, че „ разведката работи безшумно “. А в остри обстановки какво прави самият Бонд, който е назначен за ликвидатор, т.е. формален палач на всевъзможни неприятни сътрудници, които мъчно се обезвреждат по различен метод? Много просто - проправя си път, убива и изчезва. Но тук секретното ведомство насочва открит зов. Странно?
И още по-странното е, че в тази ситуация няма секрети сътрудници. Кристина Лий е открит и формален сътрудник, нейната адвокатска адвокатска фирма е работила години наред като лобист за ползите на всички, които заплащат, включително,и за най-различни китайци в своята лична страна, т.е. Обединеното кралство.
Самата Кристина (на 58 години) е английска поданица, тъй че би било прекомерно мъчно да я депортират. Тя е пристигнала в страната - по-точно родителите й са я довели там - преди 48 години от тогавашната английска колония Хонг Конг. Тоест както и да се огледа, тя има доста косвени връзки с Китай.
Но в това време тя е директно обвързвана с английската политическа класа, получава награди и похвали от ръцете и устите на министър председателите Тереза Мей и Дейвид Камерън. За какво? За активността й в доближаването на китайската общественост с другите и за даренията за английски партии и политици – намерено, несъмнено. Сега въпреки всичко тя се назовава китайски сътрудник.
Разбира се, един добър сценарист, който основава идващия Бонд, ще измисли нещо тук: може би Кристина е била вербувана от пекинското разузнаване на 9-годишна възраст? Но киното си е кино, а в реалност обстановката се вписва в напълно друг сюжет: ненадейно експлоадиране на патогенен боязън от Китай и всичко китайско. И освен във Англия.
Нека си спомним какво стартира да се случва в Съединени американски щати преди към четири или пет години. Същата суматоха: китайците са на всички места. Те започнаха да затварят центровете за китайски език и просвета в университетите (т.нар. Центрове „ Конфуций “), преследват призраците на китайските хакери...
И тогава внезапно се появи пандемията - и много чиновници от предходната администрация на Съединени американски щати съществено се пробваха да обвинят Пекин, че вирусът Ухан е особено умислен да подкопае Америка и света като цяло. Резултат: китайската общественост в Съединени американски щати твърди, че има атмосфера на необятно публикувано съмнение и злост към всеки китаец въобще.
Една спогодба: ние сме привикнали с обстоятелството, че цялото това отношение, в същия интервал от време се отнася за Русия и руснаците. Всичко е тъкмо по този начин, същата нервност, в това число и във връзка с съветската диаспора. Обаче в този момент просто Китай мина преди всичко за тях, ние сме на второ и да, атмосферата е сходна, в случай че не и напълно същата.
И освен в Съединени американски щати или Обединеното кралство. Пред мен е дълъг репортаж-разследване за това по какъв начин „ Източният Запад “, Австралия и Япония, в този момент се отнасят към китайски студенти, изключително тези, които учат нещо, обвързвано с високите технологии. Отношението се е изменило до степен, в която другите студенти се подтикват /доброволно-зорноволно/ да минават през курсове за зоркост, обяснявайки им по какъв начин състудентите им ще ги вербуват и по какъв начин да реагират на това. Защото, несъмнено, общо взето всички китайци са противников сътрудници. Ама и руснаците също.
Нека забележим какво имаме пред нас: прелом с големи размери, водораздел в цялата история на това, което назоваваме западна цивилизация. Е, т.е. от вражеските шпиони там постоянно са се страхували и с право - бдителността на първо място. Но дано си спомним с леко симпатична горест за една от носещите структури структури на това, което назоваваме Запад.
Тази структура изглеждаше по този начин: в съревнованието сред двете стопански и ценностни системи, западната не можеше да не победи заради очевидното си предимство. Те имат независимост, другите имат подтисничество и цензура, да не приказваме за всевъзможни ГУЛАГи. Те имат супермаркети, другите – някакви посинели от напреднала възраст кокошки, за които освен това, би трябвало да се стои на опашка.
И основата на основите беше твърдото разбиране: незабавно щом човек има и най-малкия късмет да се измъкне иззад желязната завеса, този човек твърдо остава там, където го чакат свободата и супермаркетите и единствено в доста редки случаи може да се окаже лице, насила (или заради особена непримиримост и фанатизъм), да работи за някогашните си хазяи.
И дано бъдем почтени за очевидното: да, в конкуренцията на системите Съюз на съветските социалистически републики и Китай губеха, имаше хиляди дезертьори към Запада. Не всички се занимаваха с агитация по радиогласовете, ориентирани към Изтока – такива бяха немного, другите просто някак си се установяваха някъде и живееха.
Така беше на първо място в класическите 70-те години на предишния век, когато вълната от възторг от 60-те години на социализма с човешко лице се пречупи в Съюз на съветските социалистически републики. Но през 70-те, а и преди, и по-късно, никой на Запад не поставяше под подозрение мощните стратегии за евакуиране оттатък Желязната завеса на случаен брой хора - известни и не чак толкоз. Това работеше за колапса на съперника и укрепваше западните стопански системи и общества.
Ако се съмнявате, попитайте индивида, който е написал повече романи за Джеймс Бонд, в сравнение с създателя на сериала Иън Флеминг: става дума за Джон Гарднър. Той е създател и на други книги (освен за Бонд), и в тях доста грамотно е описал поддържането на преноса на хора от " Източния блок ". Както и това, че измежду „ дезертиралите “ има и шпиони.
Но в никакъв случай през тези години не беше подложен под подозрение общият принцип: че тези, които напуснаха социалистическия лагер и се озоваха на Запад, като цяло са хора, които никога не могат да бъдат опасност. Напротив, те бяха „ наши “, те бяха сериозното доказателство за превъзходството на Запада и към това живо доказателство, несъмнено би трябвало да се отнасяме най-малко със благосклонност.
И кой тогава, през 70-те години на предишния век, би споделил на Запада, че в бъдеще обстановката ще се обърне с главата надолу, че вярата в личното им предимство ще се стопи и те ще стартират да виждат противников сътрудници безусловно във всички руснаци и китайци?
Превод: ЕС
Същото това контраразузнаване изпрати предизвестие до английския парламент, че Кристина Лий е китайски сътрудник, окопал се в Лондон, който се пробва да повлияе на британците, освен това още веднъж в интерес на Китай. И се надигна многогласен стон (предимно в парламента), а един мощно закостенял водач и някогашен началник на съответната партия, Иън Дънкан Смит, даже прикани Кристина да бъде напряко депортирана.
В разузнаването, несъмнено, всичко може да се случи, само че някак си - в това число с помощта на книгите за същия Джеймс Бонд - свикнахме с обстоятелството, че „ разведката работи безшумно “. А в остри обстановки какво прави самият Бонд, който е назначен за ликвидатор, т.е. формален палач на всевъзможни неприятни сътрудници, които мъчно се обезвреждат по различен метод? Много просто - проправя си път, убива и изчезва. Но тук секретното ведомство насочва открит зов. Странно?
И още по-странното е, че в тази ситуация няма секрети сътрудници. Кристина Лий е открит и формален сътрудник, нейната адвокатска адвокатска фирма е работила години наред като лобист за ползите на всички, които заплащат, включително,и за най-различни китайци в своята лична страна, т.е. Обединеното кралство.
Самата Кристина (на 58 години) е английска поданица, тъй че би било прекомерно мъчно да я депортират. Тя е пристигнала в страната - по-точно родителите й са я довели там - преди 48 години от тогавашната английска колония Хонг Конг. Тоест както и да се огледа, тя има доста косвени връзки с Китай.
Но в това време тя е директно обвързвана с английската политическа класа, получава награди и похвали от ръцете и устите на министър председателите Тереза Мей и Дейвид Камерън. За какво? За активността й в доближаването на китайската общественост с другите и за даренията за английски партии и политици – намерено, несъмнено. Сега въпреки всичко тя се назовава китайски сътрудник.
Разбира се, един добър сценарист, който основава идващия Бонд, ще измисли нещо тук: може би Кристина е била вербувана от пекинското разузнаване на 9-годишна възраст? Но киното си е кино, а в реалност обстановката се вписва в напълно друг сюжет: ненадейно експлоадиране на патогенен боязън от Китай и всичко китайско. И освен във Англия.
Нека си спомним какво стартира да се случва в Съединени американски щати преди към четири или пет години. Същата суматоха: китайците са на всички места. Те започнаха да затварят центровете за китайски език и просвета в университетите (т.нар. Центрове „ Конфуций “), преследват призраците на китайските хакери...
И тогава внезапно се появи пандемията - и много чиновници от предходната администрация на Съединени американски щати съществено се пробваха да обвинят Пекин, че вирусът Ухан е особено умислен да подкопае Америка и света като цяло. Резултат: китайската общественост в Съединени американски щати твърди, че има атмосфера на необятно публикувано съмнение и злост към всеки китаец въобще.
Една спогодба: ние сме привикнали с обстоятелството, че цялото това отношение, в същия интервал от време се отнася за Русия и руснаците. Всичко е тъкмо по този начин, същата нервност, в това число и във връзка с съветската диаспора. Обаче в този момент просто Китай мина преди всичко за тях, ние сме на второ и да, атмосферата е сходна, в случай че не и напълно същата.
И освен в Съединени американски щати или Обединеното кралство. Пред мен е дълъг репортаж-разследване за това по какъв начин „ Източният Запад “, Австралия и Япония, в този момент се отнасят към китайски студенти, изключително тези, които учат нещо, обвързвано с високите технологии. Отношението се е изменило до степен, в която другите студенти се подтикват /доброволно-зорноволно/ да минават през курсове за зоркост, обяснявайки им по какъв начин състудентите им ще ги вербуват и по какъв начин да реагират на това. Защото, несъмнено, общо взето всички китайци са противников сътрудници. Ама и руснаците също.
Нека забележим какво имаме пред нас: прелом с големи размери, водораздел в цялата история на това, което назоваваме западна цивилизация. Е, т.е. от вражеските шпиони там постоянно са се страхували и с право - бдителността на първо място. Но дано си спомним с леко симпатична горест за една от носещите структури структури на това, което назоваваме Запад.
Тази структура изглеждаше по този начин: в съревнованието сред двете стопански и ценностни системи, западната не можеше да не победи заради очевидното си предимство. Те имат независимост, другите имат подтисничество и цензура, да не приказваме за всевъзможни ГУЛАГи. Те имат супермаркети, другите – някакви посинели от напреднала възраст кокошки, за които освен това, би трябвало да се стои на опашка.
И основата на основите беше твърдото разбиране: незабавно щом човек има и най-малкия късмет да се измъкне иззад желязната завеса, този човек твърдо остава там, където го чакат свободата и супермаркетите и единствено в доста редки случаи може да се окаже лице, насила (или заради особена непримиримост и фанатизъм), да работи за някогашните си хазяи.
И дано бъдем почтени за очевидното: да, в конкуренцията на системите Съюз на съветските социалистически републики и Китай губеха, имаше хиляди дезертьори към Запада. Не всички се занимаваха с агитация по радиогласовете, ориентирани към Изтока – такива бяха немного, другите просто някак си се установяваха някъде и живееха.
Така беше на първо място в класическите 70-те години на предишния век, когато вълната от възторг от 60-те години на социализма с човешко лице се пречупи в Съюз на съветските социалистически републики. Но през 70-те, а и преди, и по-късно, никой на Запад не поставяше под подозрение мощните стратегии за евакуиране оттатък Желязната завеса на случаен брой хора - известни и не чак толкоз. Това работеше за колапса на съперника и укрепваше западните стопански системи и общества.
Ако се съмнявате, попитайте индивида, който е написал повече романи за Джеймс Бонд, в сравнение с създателя на сериала Иън Флеминг: става дума за Джон Гарднър. Той е създател и на други книги (освен за Бонд), и в тях доста грамотно е описал поддържането на преноса на хора от " Източния блок ". Както и това, че измежду „ дезертиралите “ има и шпиони.
Но в никакъв случай през тези години не беше подложен под подозрение общият принцип: че тези, които напуснаха социалистическия лагер и се озоваха на Запад, като цяло са хора, които никога не могат да бъдат опасност. Напротив, те бяха „ наши “, те бяха сериозното доказателство за превъзходството на Запада и към това живо доказателство, несъмнено би трябвало да се отнасяме най-малко със благосклонност.
И кой тогава, през 70-те години на предишния век, би споделил на Запада, че в бъдеще обстановката ще се обърне с главата надолу, че вярата в личното им предимство ще се стопи и те ще стартират да виждат противников сътрудници безусловно във всички руснаци и китайци?
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ