В някоя чудесна неделя само за час-два илюзиите на цял

В някоя чудесна неделя единствено за час-два илюзиите на цялостен нечий живот могат да рухнат с оглушителния екот на антична покруса. В изискванията на единение на време, място и деяние – съвсем като в древногръцките драми, тъкмо това се случва в „ Чудесна неделя за Creve Coeur “ (1979), една от по-малко известните късни пиеси на Тенеси Уилямс. Но тук ръбовете на евентуално разрушителните за женското его събития са нежно смекчени от сензитивното перо на сърцеведа на американския Юг, движено с благосклонност и схващане към героините, и от деликатната постановка на проф. Здравко Митков, изваяла спектакъла с почитание към актьорската природа на четирите участнички в него: Параскева Джукелова, Албена Колева, София Бобчева (която ще се редува в ролята с Ева Данаилова) и Ева Тепавичарова. Премиерата в камерната зала на Народния спектакъл „ Иван Вазов “ бе преди броени дни.

Сюжетът събира в общ апартамент в покрайнините на Сент Луис два женски полюса. Съквартирантките Доти (Доротеа) и Боди са цялостни противоположности. Доти на Джукелова е нежна и невротична, сходно на

героиня от златната епоха на Холивуд

тя се прехласва в сладникавите си показа за живота и е уверена, че не би могла да съществува без сантиментална, чувствена обич. Обратно, вярна на бюргерския си немски корен и девиза Kirche, Küche und Kinder („ Църква, кухня и деца “), Боди на Албена Колева е земна и прагматична, готви вкусно и копнее да сватоса с Доти възпълния си брат близнак, който прекалява с бирата и пурите. Тя провежда следващия пикник в парка „ Крев Кьор “ (неслучайно наименуван от създателя „ Разбито сърце “ на френски), където да ги сближи. Въпреки другите си житейски философии и настръхналата замяна на словесни удари сред двете застаряващи девойки като че ли има топлина и съучастничество. Към леко истеричната атмосфера в дома им смешно-тъжна доза полуда ще добави Софи (ефектно преобразяване на София Бобчева) – съседката от горния етаж, обезумяла от тъга след гибелта на майка си. За похлупак, с претенциите си ще се появи и Хелина (Тепавичарова), колежка на Доротеа, заредена с женско лукавство зад маската на привидна добронамереност…

С отличните си осъществявания актрисите тъкмо ни направляват коя заслужава състрадание и коя – антипатиите ни. Персонажите са проекция на пристрастията на Тенеси Уилямс: постоянно на страната на слабите и непригодните, на неспасяемите фантазьори, какъвто явно е бил и самият той. Тази пиеса сякаш съдържа „ счупения “ свят на всички негови известни по-ранни драматургични произведения: с контраста сред духовното и плътското, сред американската фантазия за обич и процъфтяване и сивото, битово всекидневие на несъстояли се усеща. В грубото материално общество

гибелта на положителното е съвсем предопределена

и чистите натури мъчно оцеляват: в конфликта сред сантименталните показа за живота и жестоката действителност доста от обичаните героини на Уилямс крушират и умират. Не и Доротеа. Тя може би ще направи безрадостен компромис, който ще я избави: най-малко за тази неделя, за времето на спектакъла, а дали за цялостен живот – кой знае. Поривът към самоизтребление остава тематика за размисъл оттатък рамките на представлението.

Преводът на пиесата и музикалната картина са на проф. Здравко Митков, сценографията и костюмите – на Петър Митев.

„ Чудесна неделя за Creve Coeur " не е от постоянно поставяните произведения на Тенеси Уилямс, само че у нас публиката я познава от средата на 80-те, когато в Театър 199 се игра под името „ Нож в сърцето “ отново под режисурата на Здравко Митков. В основната роля тогава бе огромната Ванча Дойчева.