В някакъв момент от живота си много от нас са

В някакъв миг от живота си доста от нас са хвърляли копнежни погледи към половинката на най-хубавия си приятел/ка и са се опитвали да схванат какво се случва в главите и сърцата им. Ако ви се е случвало и към момента не можете да си простите, че сте поискали дамата на близък или мъжа на ближната – не се самобичувайте. Става дума за систематизиран психически феномен, прочут като „ миметично предпочитание “. Важно е да разберете какво да вършиме с тези си въжделения. Със сигурност не е най-хубавото решение да им дадете воля...
Терминът е въведен от френския мъдрец и книжовен теоретик Рене Жирар, който го измисля въз основа на личния си опит на „ предпочитание, идващо от притежанието на различен “. Тази идея е въодушевена от концепциите на античните философи като Платон, Аристотел и Хегел.

Миметично желание 

Тезата на Жирар е, че всичко, което е мечтано от различен човек, неотложно става по-желано, като че ли го „ заемаме “ един от различен. Той назовава този стадий на реплика „ мимезис “, който се трансформира в „ миметично предпочитание “, откакто индивидът реши, че желае това, което някой различен има.
В есе от Станфорд Жирар написа, че тези, които подражават на желанията на другите, „ обезпечават за себе си живот на непрекъсната битка и съревнование с тези, които по едно и също време ненавиждат и на които се възхищават “.
Едно по-скорошно изследване на „ насочването на погледа “ повтаря теорията на Жирар, като открива, че нещата и хората, които следим, е по-вероятно да провокират нараснало внимание и от другите. Както и че другите са склонни да се отнесат към тези неща и хора по-положително. Заключението е, че „ използваме погледа на другите, с цел да ни помогне да оценим евентуалната стойност на обектите в света “.

Известни образци за миметично желание 

Миметичното предпочитание е най-ярко изразено в сантиментални връзки и е безапелационна причина за образуването на доста любовни триъгълници. Известен образец е манията на Ерик Клептън по най-хубавия му другар Джордж Харисън (Beatles) и брачната половинка му Пати Бойд. Въжделение, което той показва в известния си шлагер Layla. Но и освен в песента си... 
Пати напуща Харисън поради Клептън, само че откакто връзката с китариста завършва, тя приписа похотта му към нея едиствено на пристрастеността му към това, което е било владеене на приятеля му. В автобиографията си Клептън удостоверява нейната доктрина, като споделя, че „ желае Пати, тъй като тя принадлежи на всесилен мъж, който наподобява има всичко, което желаех “.
Харисън от своя страна също има своя миг на миметично предпочитание – забежката със брачната половинка на сътрудника си от групата Ринго Стар, Морийн.
Миметичното предпочитание е разказано добре във втория сезон на нашумелия сериал на HBO „ Белият лотос “, когато Итън упреква приятеля си Камерън, че флиртува със брачната половинка му Харпър, тъй като „ постоянно е желал това, което той има “.  

Миметично предпочитание: значим обществен инструмент?

„ Миметичното предпочитание съществува, тъй като ние сме обществени същества, които непрестанно построяват и основават нашата еднаквост “, споделя Барбара Бърт, клиничен психолог и програмен началник в Колежа по обществени и поведенчески науки към Университета на Финикс в Аризона, пред IFLScience.

„ Често за хората е мъчно да устоят на примамката на миметичното предпочитание и то даже може да бъде ненаситно и неконтролируемо, тъй като в нашата биология е заложено да имаме възприятие за принадлежност “, прибавя тя. Това е по този начин, тъй като като хора ние усещаме по-голяма сигурност, когато сме в група. Исторически този факт ни е дал преимущество за оцеляване.

Стивън Бенинг, лекар, доцент по логика на психиката в Университета на Невада, Лас Вегас, се съгласява, че може да е потребно за поддържане на сплотеността на групата, само че „ когато водят до това човек да се отдаде на действия или трендове, които нарушават неговите полезности, миметичните стремежи стават проблематични. "

Как да преодолеете мимическото желание 

Ако не сте сигурни, че става дума за този вид мощно увлечение – задайте си въпроса дали бихте се радвали да прекарвате с тази персона време уединено.
Бърт напомня и различен колорит: „ Миметичното предпочитание е по-силно, когато не сме възприели по-дълготрайна еднаквост в нашия персонален или професионален живот, тъй като към момента използваме идентификация с другите, с цел да ни оказват помощ и да ни насочат “.

Психологът Никол Монтейро успокоява съгрешилите: „ Ако човек желае колегата на най-хубавия си другар, не е нужно да мисли, че е неприятен човек. Стига да може да устои и да не подхваща дейности, подбудени от миметичното предпочитание ”. Тя е безапелационна, че миметичното предпочитание ще избледнее с времето, тъй че в случай че нищо не се случи, няма нанесена щета за никоя от страните.

Не забравяйте, че другарството е по-дълго от сантименталните връзки, изключително в случай че те са построени върху тази имитираща тръпка. И нещо доста значимо – когато приятелят загуби интерес към колегата си, индивидът, изпитващ миметично предпочитание, също го прави.
Психологът Беки Спелман поучава: Отделете време да помислите за мотивацията и възприятията си и какво може да е подтикнало вашето привличане;Обмислете възможните последствия за всички участващи страни;Поддържайте ясни граници с колегата на най-хубавия си приятел; Избягвайте държание, което може да се схване като флиртуващо или неподходящо; Ако е належащо, споделете намерено пред приятеля си за възприятията си, защото честната връзка може да помогне да се справите със комплицирани емоции;Пренасочете силата си към персонален напредък и самоусъвършенстване; Участвайте в действия, които усъвършенстват личното ви богатство и удовлетворение; вместо да се фиксирате върху непостижими желания;Потърсете поддръжка от психолог, в случай че имате потребност.Източник