На 17 юни 1972 г. избухва Уотъргейт - един от най-шумните политически скандали в историята на САЩ
В нощта на 16 против 17 юни 1972 година петима сътрудници на Комитета за избор на президента Ричард Никсън за втори мандат са задържани за влизане с щурм в щаба на Националния комитет на Демократическата партия в хотел " Уотъргейт " във Вашингтон.
" Фалшивите водопроводчици " носят хирургически ръкавици и са оборудвани с фотоапарати и устройства за подслушване.
На 22 юни 1972 година Ричард Никсън отхвърля администрацията му да е забъркана в абсурда.
На 10 октомври 1972 година двама публицисти разкриват абсурда, обвързван с шпионаж и политически бойкот, управителен от Белия дом за преизбиране на Ричард Никсън. Въпреки полемиката Ричард Никсън печели изборите на 6 ноември 1972 година против претендента на Демократическата партия Джордж Макгавърн.
На 15 септември 1972 година седем мъже, в това число някогашни съветници на Белия дом, са упрекнати за проникването в централата на Демократическата партия в " Уотъргейт ". На 8 януари 1973 година стартира развой против тях. Между 11 и 30 януари 1973 година петима от обвинените се признават за отговорни в скрит план, влизане с щурм и нелегално подслушване, като двама от тях са наказани.
През февруари 1973 година в Сената е основана комисия за следствие на предизборната акция през 1972 година и абсурда " Уотъргейт ".
Държавната напомня през днешния ден по какъв начин преди 51 години е отразила събитията оттатък Океана.
В бюлетина " Международна информация " на Българска телеграфна агенция написа:
Аферата " Уотъргейт " притиска до стената Белия дом
Ню Йорк, 18 април 1973 година /БТА/ Президентът Никсън, явно притиснат до стената от обстоятелствата, призна през вчерашния ден, че хора от обкръжението му може да са взели участие в " интервенцията Уотъргейт ", т.е. в монтирането на подслушвателна инсталация в предизборния щаб на Демократическата партия предходната година.
Президентът Никсън персонално се явил през вчерашния ден на постоянната конференция на секретаря му по печата Роналд Зиглър и декларирал, че делото „ Уотъргейт “ е претърпяло „ значимо развиване “. Той добавил, че ще уволни всеки собствен асистент, който се окаже замесен в политическия скандал. Това бе изтълкувано като доказателство, че Белият дом желае да се разграничи от политическия шпионаж и полумерките към този момент не оказват помощ.
Първоначалната реакция беше, че се касаело единствено за „ треторазреден обир “. Тази пролет редица обстоятелства към този момент излязоха налице, а президентът отхвърля да сътрудничи на сенаторите, като забрани на своите помощници да дават свидетелски показания обществено и под клетва пред комисията. Това бе изцяло противоконституционно, бе маркирано тогава.
Демократите, наранени от аферата и евентуално от загубата в миналогодишните избори, реагираха остро, като настояха да се извърши цялостно следствие на случая. Републиканците, комплицирани от държанието на своя фаворит в Белия дом, в началото резервираха безмълвие, а по-късно започнаха да надигат глас против опитите да се прикрият следите, водещи към Белия дом.
Президентът се видя заставен да подреди ново разследване по делото „ Уотъргейт “.
Коментаторите и осведомените със случая във Вашингтон настояват, че смяната в държанието на президента се дължи на съществуването на неопровержими доказателства за присъединяване на хора от неговото обграждане в аферата „ Уотъргейт “.
***
Никсън за аферата „ Уотъргейт “
Очакват се нови значими разкрития
Ню Йорк, 18 април 1973 година (Кор. на БТА)
Вече цели 10 месеца казусът с политическия шпионаж на група някогашни чиновници на Централно разузнавателно управление на САЩ и ФБР в Националния комитет на Демократическата партия - прочут като аферата „ Уотъргейт ”- е един от най-острите вътрешнополитически проблеми в Съединените щати. Американската общност и Конгресът демонстрираха огромно внимание към разкритията на печата, към признанията на обвинените, хванати на мястото на престъплението, към многокритичните опити да се тласне в забвение скандалният случай. Особено с небрежно претупания правосъден развой без изцяло да се разкрие истината.
Работата на Сенатската комисия за следствие на случая под председателството на сенатора С. Ървин се следи с емфатичен интерес. Тя удостовери съмненията, че участниците в аферата са били свързани с високопоставени среди в Републиканската партия и Белия дом, че стотици хиляди долари са били изразходвани за политически шпионаж и за прикриването му.
Белият дом през цялото време изрично отхвърляше присъединяване на негови чиновници в тази ситуация „ Уотъргейт “. Президентът и неговите съветници направиха многократни изказвания в този смисъл. Новите самопризнания на някогашния началник на службата за сигурност на Републиканската партия и на Комитета за преизбиране на президента Джеймс Макорд, началник на групата, хваната през нощта на 17 юни 1972 година в „ Уотъргейт “ и на изпълняващия длъжността шеф на ФБР Патрик Грей пред Комисията по юридическите въпроси към Сената насочиха още веднъж вниманието към Белия дом.
Президентът Никсън обаче не позволи на чиновниците от Белия дом да се явят пред Сенатската комисия за следствие на случая „ Уотъргейт “. Общественото възбуждение в страната по този мотив се ускори. Намесиха се даже авторитетни републиканци като сенатора Бари Голдуотър, които показаха недоволството от мълчанието на президента и сериозна угриженост, че престижът на партията е подложен на карта. Дори консервативният щемпел изрази неразбиране от държанието на Белия дом.
Явно отговаряйки на засилилия се в последно време публичен и политически напън, президентът Никсън през вчерашния ден следобяд свика ненадейно кореспондентите при Белия дом и им прочете декларация, в която направи две значими политически известия. Той съобщи, че към този момент позволява на чиновниците от Белия дом да се явят пред комисията на сенатора Ървин, с цел да дадат показания под клетва по случая „ Уотъргейт “. Разпитът на тези чиновници ще стане под избрани условия, за предпочитане при закрити врата, като си резервират правото в името на „ привилегиите на изпълнителната власт “ да не дават отговор на някои въпроси.
Особено усещане направи второто известие на президента, че на 21 март т. година, заради сериозните обвинявания, които са му станали известни, е наредил да бъде осъществено „ ново интензивно следствие на цялата работа ”. Никсън заяви, че дружно с министъра на правораздаването Клайндинст и неговия заместител - Питърсън, обширно е прегледал обстоятелствата от новото разследване.
Никсън съобщи, че били разкрити нови значими моменти в тази ситуация " Уотъргейт ", които той не можел да разкрие към този момент, само че че бил осъществен „ същински прогрес към намиране на истината ”. Президентът съобщи, че всеки чиновник в Белия дом, против който бъде заведено разследване, ще бъде неотложно отхвърлен краткотрайно от работа, а в случай че се окаже отговорен, ще бъде автоматизирано уволнен.
Веднага след изявлението на Никсън секретарят по печата при Белия дом Роналд Зиглър обърна внимание на публицистите, че всички досегашни изявления на президента за случая „ Уотъргейт “, в които той отхвърляше всевъзможни връзки на Белия дом с този случай и в които изказваше цялостно доверие към всички чиновници в Белия дол, се афишират за невалидни.
Както наличието, по този начин и тонът на Никсъновата декларация направиха силно усещане след продължителните опити да се приключи казусът и след обвиняванията против средствата за всеобща информация от конгресмените, че изкуствено раздували случая в „ Уотъргейт “. В потока от мнения и обзори през днешния ден в американския печат за новите изказвания на президента се изрича разбиране, че могат да се чакат съществени разкрития и даже нов правосъден развой.
Особено внимание се обръща на тайното посещаване в Белия дом в края на предходната седмица на някогашния министър на правораздаването Джон Митчъл, някогашен началник и на Комитета за преизбиране на президента. Още в началната фаза на разкритията името на Митчъл беше забъркано в аферата „ Уотъргейт “ наред с такива чиновници от Белия дом като Хауърд Хънт, Гордън Лиди, Джон Дийн и други А през последните седмици Джеймс Макорд заяви, че Митчъл е получавал магнетофонни ленти със записи на диалозите и подслушваните телефонни диалози в Националния комитет на Демократическата партия в разгара на изборната акция. Напоследък се появиха също известия, че съветникът на президента Ричърд Холдеман също е бил обвързван със случая „ Уотъргейт “ и на среща с членове на Конгреса от Републиканската партия бил признал, че е един от уредниците на специфичната мрежа за интервенции против Демократичната партия.
В уводни публикации и мнения в американския щемпел през днешния ден доминира мнението, че Белият дом е просрочен прекалено много със единодушието си да улесни разкриването на истината за „ Уотъргейт “. Институтът за изследване на публичното мнение „ Галъп “ показва, че през последните седмици известността на президента е спаднала прекомерно изразително заради хода на разкритията в „ Уотъргейт “ и редица наблюдаващи свързват вчерашното му изявление с опит да се успокоят обществено-политическите среди и да се защищити той от още по-компрометиращи разкрития.
***
Нови разкрития на Джеймс Макорд пред Сенатската комисия за следствие на случая „ Уотъргейт “
Ню Йорк, 19 май 1973 година / Кор. на БТА/ Джеймс Макорд, един от основните участници в аферата „ Уотъргейт “, началник на Секретната работа за сигурност при Комитета за преизбиране на президента и началник на групата в нощното нахлуване в канцелариите на Демократическата партия през нощта на 17 юни 1972 година, съобщи под клетва през вчерашния ден пред специфичната сенатска комисия, че е получил трикратно предложение от Белия дом за опрощение, парично обезщетение и вероятно работа, в случай че резервира безмълвие за източниците и перипетиите на политическия скандал.
С невисок, хрипкав глас, интензивен от високоговорителите в изпълнената напрегнато зала, пред погледите на милиони телевизионни фенове, Макорд заяви, че някогашният помощник на Белия дом и по-късно чиновник в Министерството на финансите Джон Колфийлд му е предложил през януари т. година да не прави никакви разкрития пред съда или пред Сенатската комисия за следствието на аферата, а да отиде „ тихичко в пандиза “, откъдето щял да бъде освободен след една година с опрощение от президента.
Колфийлд, някогашен детектив, декларирал на Макорд при загадка среща ма 25 януари, че изпълнявал предписание от най-високо място и че при идната им среща щял да му донесе персонално обръщение от президента. Колфийлс упрекнал Макорд, че не спазвал „ разпоредбите на играта “, както това правели другите обвинени в правосъдния развой, и уточни, че „ държавното управление може да падне, в случай че абсурдът се разрасне “. На Макорд били препоръчани 100 000 $ в брой, в случай че се съгласи „ да пази безмълвие “.
Веднага след показанията на Макорд, представителят на Белия дом Роналд Зиглър направи уверено изказване, че президентът не е знаел за направените оферти на Макорд и не е упълномощавал никого да прави такива оферти.
Макорд, който е някогашен чиновник на ФБР и по-късно на Централно разузнавателно управление на САЩ в продължение на 19 години, съобщи, че е взел участие в нахлуването в канцелариите на Демократическата партия, тъй като считал това за интервенция, утвърдена от министъра на правораздаването Митчъл.
Тези разкрития на Джеймс Макорд провокираха нова вълна от възбуждение към аферата „ Уотъргейт “. Днес всички американски вестници поместват на доста страници обширни извадки от неговите показания.
В някои коментарии и изказвания по този мотив се повдига въпросът дали президентът не би трябвало да подаде оставка. Във връзка с това представителят на Белия дом Р. Зиглър през вчерашния ден съобщи, че президентът няма желание да подава оставка. Президентът, уточни Зиглър, има да реализира доста неща през втория си мандат, той беше определен през 1972 година да управлява страната и има желание да прави това.
***
Аферата „ Уотъргейт “: Митчъл оневинява Никсън
Ню Йорк, 11 юли 1973 година /БТА/ Джон Митчъл, някогашен министър на правораздаването на Съединени американски щати и някогашен ръководител на Комитета за преизбиране на президента Никсън за втори мандат през 1972 година, съобщи нощес, че е уверен, че президентът не е знаел нищо нито за подготовката на противозаконното нощно навлизане в канцелариите на Националния комитет на Демократическата партия във вашингтонския комплекс „ Уотъргейт “ на 17 юни м. година /за да бъде инсталирана подслушвателна апаратура/, нито за опитите на някои от доближените му съветници в Белия дом да потулят по-късно претекстовете на взлома и неговите вдъхновители.
Тази декларация Митчъл направи в показанията си пред специфичната комисия на американския Сенат, натоварена да проверява събитията към по този начин наречената спекулация „ Уотъргейт “, която през последните седмици се трансформира в един от най-нашумелите политически кавги в историята на Съединените щати.
След отмора от към една седмица за националния празник на Съединени американски щати на 4 юли, Сенатската комисия възобнови нощес съвещанията си, които се предават по националната телевизия. Митчъл беше свикан като първи очевидец след почивката и неговата поява се очакваше с голям интерес заради две основни аргументи: първо, тъй като в качеството си на министър на правораздаването и началник на президентската предизборна акция той е имал непрестанен и непосреден контакт с Никсън и би могъл да каже доста за това, което президентът е знаел, и второ, тъй като някои от лицата, които дадоха показания пред комисията преди Митчъл /и изключително някогашният юридически консултант в Белия дом Джон Дийн/, упрекнаха директно освен Митчъл, само че и самия Никсън, че са знаели за подготовката на взлома и са взели участие в по-нататъшните ходове за заблуждаване на правораздаването.
В показанията си Митчъл отхвърли като „ долни неистини “ изказванията за негово персонално присъединяване в противозаконните измами към „ Уотъргейт “. Той сподели, че в никакъв случай не е давал единодушие нито да се инсталират подслушвателни микрофони в канцелариите на Демократическата партия, нито да се дават обещание пари и опрощение на хванатите причинители на взлома, с цел да бъде изплатено мълчанието им пред съда. Той разбрал, че вдъхновители на взлома били негови помощници от Комитета за преизбиране на президента Никсън, само че скрил това събитие от президента, тъй като считал, че в случай че Никсън разбере истината, той щял да отдръпна кандидатурата си за втори мандат, а това, съгласно Митчъл, щяло да бъде извънредно неподходящо за Съединени американски щати.
„ Според мен преизбирането на Ричард Никсън за президент беше надалеч по-важно от всичко останало, още повече като се има поради какъв претендент ни оферираше Демократическата партия “, заяви Митчъл, имайки явно поради демократическия президентски претендент Джордж Макгъвърн.
Митчъл акцентира, че в никакъв случай не е разговарял с президента за възможното опрощение на подсъдимите по процеса „ Уотъргейт “.
Целият щемпел в Съединени американски щати разяснява показанията на Джон Митчъл като най-солидната отбрана, оказвана до момента на Никсън от началото на абсурда до момента. Подчертава се и събитието, че Митчъл дава тези показания, откакто Белият дом /в меморандум до комисията един ден преди тя да излезе в почивка/ за пръв път уточни името на някогашния министър на правораздаването като единия от двамата основни виновници за абсурда. Другият, съгласно Белия дом, бил Джон Дийн.
В „ Служебния бюлетин “ на „ Международна информация “ на Българска телеграфна агенция написа:
Нови разкрития на американски вестници по аферата „ Уотъргейт “
Ню Йорк, 3 юни 1973 година /АФП/ Според източници, близки на Джон Дийн, някогашният юридически консултант на Белия дом, разкрил, че разговарял към 40 пъти с президента Никсън сред края на януари и началото на април тази година, написа „ Ню Йорк таймс “ в депеша от кореспондента си във Вашингтон С. Херш. Обаче Дийн се срещнал с президента единствено 10 пъти сред назначението му в Белия дом през юли 1970 година и януари 1973 година.
Според Херш, Дийн декларирал пред Семюъл Деш, адвокат-съветник в Сенатската комисия по аферата „ Уотъргейт “, че диалозите му с президента Никсън са се водили или уединено, или пред дребна група хора.
Дийн споделил на Деш, че може да даде директни доказателства за тези срещи. От тях щяло да стане ясно, че Никсън „ е бил в течение “ на това, което правят някои висши чиновници в Белия дом и че президентът на Съединени американски щати проявявал „ огромен интерес “ и държал „ това да се прави правилно “.
Според същите източници Дийн получил указания от Джон Холдемън, асистент на президента Никсън.
Подобни разкрития се появиха и в неделното издание на „ Вашингтон пост “.
Белият дом разгласява опровергаване на публикациите, като акцентира, че „ те са част от грижливо готова и добре съгласувана тактика на едно или няколко лица, решени да не престават интригите си против президента посредством клевети и неистини “.
***
Аферата „ Уотъргейт “
Вашингтон, 4 юни 1973 /АФП/ След интервал на релативно успокоение в тази ситуация „ Уотъргейт “ през днешния ден президентът Никсън още веднъж се намира в мъчно състояние заради разкритията, оповестени през вчерашния ден от „ Ню Йорк таймс “ и „ Вашингтон пост “ и предлагането на представителя на Републиканската партия Маклоски да го изправи пред Камарата на представителите, която съгласно конституцията би трябвало да бди за неподкупността на изпълнителната власт.
Докато президентът Никсън съобщи в речта си от 22 май, че е схванал същността на случая едвам към края на март, двата вестника, които цитират източници, близки на Джон Дийн, някогашен юридически консултант на Белия дом, разкриха, че Дийн е разговарял по този въпрос с Никсън към 40 пъти сред януари и началото на април. Ако също така, както твърди Семюъл Даш, адвокат-съветник на анкетната сенатска комисия, Дийн може обществено да даде директни доказателства за тези срещи, ръководителят на Белия дом без подозрение мъчно ще може да отхвърли настояването на Маклоски да го изправи пред Камарата на представителите, считат наблюдаващите във Вашингтон.
Те означават обаче, че до самодейността на Маклоски никой американски народен представител не е упреквал директно президента Никсън.
Новите разкрития на Дийн, който настойчиво отхвърля да бъде „ изкупителната жертва “ в този скандал, може да принуди депутатите да отидат още по-далеч в желанието си да хвърлят цялостна светлина върху тази спекулация, която - каквото и да стане в бъдеще - несъмнено ще остане в историята като един от най-големите политически кавги в Съединени американски щати.
***
Английският кралски институт по интернационалните връзки за аферата „ Уотъргейт “
Лондон, 5 юни 1973 година /ЮПИ/ Вчера Кралският институт по интернационалните връзки разгласява едно изследване, в което се прави оценка на рецесията, провокирана от аферата „ Уотъргейт “. В документа, оповестен от института, се отбелязва, че аферата ще ускори забелязващите се в Съединените щати трендове към понижаване на американските задължения в чужбина.
Изтъква се също, че „ в най-хубавия случай крайният резултат от аферата ще бъде неустановен, а с цел да се стигне до него, ще бъдат нужни месеци, в случай че не и години “.
В обявата под заглавие „ Светът през днешния ден “ се споделя, че „ това е спекулация, в която корупцията се прави не за пари, а за опазване на политическа власт “.
„ Обаче най-потресаващо е това, че едно държавно управление, което се обръща към гласоподавателите с обещанието, че ще ускори законността и реда, когато идва на власт, демонстрира такова неуважение на този ред и правда “.
„ В края на краищата президентът може да бъде оневинен изцяло, обаче към този момент става все по-трудно да се повярва, че той не е бил в течение най-малко за част от нещата, планувани от неговите прекомерно усърдни помощници “.
„ Единственото средство за реабилитация на президента Никсън е да насочи вниманието на страната към подобряването на връзките с Китай и Съветския съюз и към осъществяване на интернационалните валутни и търговски промени “.
„ Много американци обаче усещат, че тяхната страна не може да се надява на сполучлива политика в чужбина, до момента в който в самата нея не бъде осъществено нужното филтриране “.
Всяко вероятно дискредитиране на президента „ ще значи освен отнемане на страната от началник в продължение на месеци “.
„ Дори и в случай че Никсън бъде изцяло оневинен, неговото въздействие ще спадне доста. Самият опит да бъде дискредитиран президентът, съвсем невиждан случай в историята на Съединените щати, също ще подкопае престижа на президентството и ще наруши цялата естетика на американската държавна система. “
***
Аферата „ Уотъргейт “
Вашингтон, 5 юни 1973 година /АП/ Специалният прокурор Арчибалд Кокс изиска от специфичната сенатска комисия за следствие на случая „ Уотъргейт “ да приключи свидетелските показания, само че преобладаващата част от сенаторите не се съгласиха.
Четирима от седемте сенатори в комисията незабавно отхвърлиха настояването на Кокс, който предизвести, че в случай че показанията продължат, това ще попречи на следствието на абсурда от Министерството на правораздаването и ще усили риска отговорните да останат ненаказани. Тримесечното отсрочване, сподели Кокс, „ ми се коства рационално, само че аз бих бил признателен за всеки по-значителен интервал “.
Сенаторът Сам Ървин сподели, че неговата комисия не може да си разреши отсрочване, тъй като било витално значимо „ народът да разбере истината “. Към него се причисли и различен демократ, сенаторът Хърмън Толмидж, който сподели:
„ На мен ми се коства, че господин Кокс би трябвало да бъде посъветван по какъв начин да извършва своята отговорност, а не да поучава Сената по какъв начин да извършва своята “.
Сенаторите Джозеф Монтоя, демократ, и Лауъл Уейкър, републиканец, също отхвърлиха настояването.
***
Никсън и абсурдът „ Уотъргейт “
Вашингтон, 7 юни 1974 година /Ройтер/ Конгресменът от Републиканската партия Пол Маклоски съобщи през днешния ден, че президентът Никсън може би е нарушил законите със абсурда „ Уотъргейт “ и Камарата на представителите е тази, която би трябвало да реши дали да бъде отправено обвиняване против него.
Маклоски обаче посочи, че на президента би трябвало да се даде опция да разкрие изцяло ролята си в тази ситуация „ Уотъргейт “, преди да се реди дали да му се насочи обвиняване.
Макар че се водеха доста подмолни диалози за опцията Никсън да бъде упрекнат, в този момент за пръв път се приказва намерено в Конгреса по този въпрос.
Според разпоредбите на Камарата Маклоски изиска да му беше позволен един час да разиска въпроса дали президентът Никсън е играл някаква роля в слагането на подслушвателните устройства в основната квартира на демократите и последвалото прикриване на тази история.
Маклоски съобщи пред Камарата на представителите: „ Аз считам, че никой от нас няма да търси обвинявания против президента или даже да желае следствие на случая, в случай че той почтено изложи пред нас обстоятелствата, които да потвърдят правото му за повдигане на обвиняването или точните аргументи, в случай че не е допустимо да бъдат обявени тези обстоятелства. “
Според Маклоски президентът може би е нарушил четири закона при прикриване на нахлуването и подслушването в основната квартира на Демократическата партия: помагане или съучастничество на разположение, за което е известно, че е направило нарушаване на федералните закони, прикриване на сведения за закононарушение, слагане спънки на следствието на закононарушение и закъснение предоставяне на сведение за осъществено закононарушение.
Маклоски съобщи, че членовете на Камарата би трябвало да бъдат персонално уверени във виновността на президента, преди да гласоподават за отправяне на обвиняване против него.
Според конституцията такава процедура би трябвало да стартира в Камарата. Ако Камарата гласоподава да бъде потърсена отговорност от президента или от федерален чиновник, делото се гледа в Сената, където е нужно две трети болшинство, с цел да бъде свален упрекнатият чиновник от съответния пост.
Нито управлението на Демократическата партия, нито това на Републиканската партия поддържат настояването за отправяне на обвиняване против президента, като избират да изчакат дейностите на всички, които се занимават с следствие на случая „ Уотъргейт “ - специфичната сенатска комисия, федералното жури и новоназначения специфичен прокурор към Министерството на правораздаването Арчибалд Кокс.
На 16 юли 1973 година Сенатската комисия установява от свидетелски показания, че всички диалози на Ричард Никсън в Белия дом са били записвани. Той отхвърля да съобщи записите на комисията. На 24 юли 1974 година Върховният съд на Съединени американски щати постановява Ричард Никсън да съобщи записите. Между 27 и 30 юли 1974 година Правната комисия в Камарата на представителите утвърждава три учредения за импийчмънт на президента: възпрепятстване на правораздаването, корист със служебно състояние и нарушение на президентската клетва, както и несъблюдение на разпорежданията на Камарата да даде свидетелски показания. На 5 август 1974 година става публично притежание запис, на който Ричард Никсън утвърждава предлагането на началника на канцеларията си да окаже напън на ФБР да спре следствието за проникването в " Уотъргейт ".
На 9 август 1974 година президентът Ричард Никсън подава оставка, а на 8 септември 1974 година новият президент Джералд Форд го помилва.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
" Фалшивите водопроводчици " носят хирургически ръкавици и са оборудвани с фотоапарати и устройства за подслушване.
На 22 юни 1972 година Ричард Никсън отхвърля администрацията му да е забъркана в абсурда.
На 10 октомври 1972 година двама публицисти разкриват абсурда, обвързван с шпионаж и политически бойкот, управителен от Белия дом за преизбиране на Ричард Никсън. Въпреки полемиката Ричард Никсън печели изборите на 6 ноември 1972 година против претендента на Демократическата партия Джордж Макгавърн.
На 15 септември 1972 година седем мъже, в това число някогашни съветници на Белия дом, са упрекнати за проникването в централата на Демократическата партия в " Уотъргейт ". На 8 януари 1973 година стартира развой против тях. Между 11 и 30 януари 1973 година петима от обвинените се признават за отговорни в скрит план, влизане с щурм и нелегално подслушване, като двама от тях са наказани.
През февруари 1973 година в Сената е основана комисия за следствие на предизборната акция през 1972 година и абсурда " Уотъргейт ".
Държавната напомня през днешния ден по какъв начин преди 51 години е отразила събитията оттатък Океана.
В бюлетина " Международна информация " на Българска телеграфна агенция написа:
Аферата " Уотъргейт " притиска до стената Белия дом
Ню Йорк, 18 април 1973 година /БТА/ Президентът Никсън, явно притиснат до стената от обстоятелствата, призна през вчерашния ден, че хора от обкръжението му може да са взели участие в " интервенцията Уотъргейт ", т.е. в монтирането на подслушвателна инсталация в предизборния щаб на Демократическата партия предходната година.
Президентът Никсън персонално се явил през вчерашния ден на постоянната конференция на секретаря му по печата Роналд Зиглър и декларирал, че делото „ Уотъргейт “ е претърпяло „ значимо развиване “. Той добавил, че ще уволни всеки собствен асистент, който се окаже замесен в политическия скандал. Това бе изтълкувано като доказателство, че Белият дом желае да се разграничи от политическия шпионаж и полумерките към този момент не оказват помощ.
Първоначалната реакция беше, че се касаело единствено за „ треторазреден обир “. Тази пролет редица обстоятелства към този момент излязоха налице, а президентът отхвърля да сътрудничи на сенаторите, като забрани на своите помощници да дават свидетелски показания обществено и под клетва пред комисията. Това бе изцяло противоконституционно, бе маркирано тогава.
Демократите, наранени от аферата и евентуално от загубата в миналогодишните избори, реагираха остро, като настояха да се извърши цялостно следствие на случая. Републиканците, комплицирани от държанието на своя фаворит в Белия дом, в началото резервираха безмълвие, а по-късно започнаха да надигат глас против опитите да се прикрият следите, водещи към Белия дом.
Президентът се видя заставен да подреди ново разследване по делото „ Уотъргейт “.
Коментаторите и осведомените със случая във Вашингтон настояват, че смяната в държанието на президента се дължи на съществуването на неопровержими доказателства за присъединяване на хора от неговото обграждане в аферата „ Уотъргейт “.
***
Никсън за аферата „ Уотъргейт “
Очакват се нови значими разкрития
Ню Йорк, 18 април 1973 година (Кор. на БТА)
Вече цели 10 месеца казусът с политическия шпионаж на група някогашни чиновници на Централно разузнавателно управление на САЩ и ФБР в Националния комитет на Демократическата партия - прочут като аферата „ Уотъргейт ”- е един от най-острите вътрешнополитически проблеми в Съединените щати. Американската общност и Конгресът демонстрираха огромно внимание към разкритията на печата, към признанията на обвинените, хванати на мястото на престъплението, към многокритичните опити да се тласне в забвение скандалният случай. Особено с небрежно претупания правосъден развой без изцяло да се разкрие истината.
Работата на Сенатската комисия за следствие на случая под председателството на сенатора С. Ървин се следи с емфатичен интерес. Тя удостовери съмненията, че участниците в аферата са били свързани с високопоставени среди в Републиканската партия и Белия дом, че стотици хиляди долари са били изразходвани за политически шпионаж и за прикриването му.
Белият дом през цялото време изрично отхвърляше присъединяване на негови чиновници в тази ситуация „ Уотъргейт “. Президентът и неговите съветници направиха многократни изказвания в този смисъл. Новите самопризнания на някогашния началник на службата за сигурност на Републиканската партия и на Комитета за преизбиране на президента Джеймс Макорд, началник на групата, хваната през нощта на 17 юни 1972 година в „ Уотъргейт “ и на изпълняващия длъжността шеф на ФБР Патрик Грей пред Комисията по юридическите въпроси към Сената насочиха още веднъж вниманието към Белия дом.
Президентът Никсън обаче не позволи на чиновниците от Белия дом да се явят пред Сенатската комисия за следствие на случая „ Уотъргейт “. Общественото възбуждение в страната по този мотив се ускори. Намесиха се даже авторитетни републиканци като сенатора Бари Голдуотър, които показаха недоволството от мълчанието на президента и сериозна угриженост, че престижът на партията е подложен на карта. Дори консервативният щемпел изрази неразбиране от държанието на Белия дом.
Явно отговаряйки на засилилия се в последно време публичен и политически напън, президентът Никсън през вчерашния ден следобяд свика ненадейно кореспондентите при Белия дом и им прочете декларация, в която направи две значими политически известия. Той съобщи, че към този момент позволява на чиновниците от Белия дом да се явят пред комисията на сенатора Ървин, с цел да дадат показания под клетва по случая „ Уотъргейт “. Разпитът на тези чиновници ще стане под избрани условия, за предпочитане при закрити врата, като си резервират правото в името на „ привилегиите на изпълнителната власт “ да не дават отговор на някои въпроси.
Особено усещане направи второто известие на президента, че на 21 март т. година, заради сериозните обвинявания, които са му станали известни, е наредил да бъде осъществено „ ново интензивно следствие на цялата работа ”. Никсън заяви, че дружно с министъра на правораздаването Клайндинст и неговия заместител - Питърсън, обширно е прегледал обстоятелствата от новото разследване.
Никсън съобщи, че били разкрити нови значими моменти в тази ситуация " Уотъргейт ", които той не можел да разкрие към този момент, само че че бил осъществен „ същински прогрес към намиране на истината ”. Президентът съобщи, че всеки чиновник в Белия дом, против който бъде заведено разследване, ще бъде неотложно отхвърлен краткотрайно от работа, а в случай че се окаже отговорен, ще бъде автоматизирано уволнен.
Веднага след изявлението на Никсън секретарят по печата при Белия дом Роналд Зиглър обърна внимание на публицистите, че всички досегашни изявления на президента за случая „ Уотъргейт “, в които той отхвърляше всевъзможни връзки на Белия дом с този случай и в които изказваше цялостно доверие към всички чиновници в Белия дол, се афишират за невалидни.
Както наличието, по този начин и тонът на Никсъновата декларация направиха силно усещане след продължителните опити да се приключи казусът и след обвиняванията против средствата за всеобща информация от конгресмените, че изкуствено раздували случая в „ Уотъргейт “. В потока от мнения и обзори през днешния ден в американския печат за новите изказвания на президента се изрича разбиране, че могат да се чакат съществени разкрития и даже нов правосъден развой.
Особено внимание се обръща на тайното посещаване в Белия дом в края на предходната седмица на някогашния министър на правораздаването Джон Митчъл, някогашен началник и на Комитета за преизбиране на президента. Още в началната фаза на разкритията името на Митчъл беше забъркано в аферата „ Уотъргейт “ наред с такива чиновници от Белия дом като Хауърд Хънт, Гордън Лиди, Джон Дийн и други А през последните седмици Джеймс Макорд заяви, че Митчъл е получавал магнетофонни ленти със записи на диалозите и подслушваните телефонни диалози в Националния комитет на Демократическата партия в разгара на изборната акция. Напоследък се появиха също известия, че съветникът на президента Ричърд Холдеман също е бил обвързван със случая „ Уотъргейт “ и на среща с членове на Конгреса от Републиканската партия бил признал, че е един от уредниците на специфичната мрежа за интервенции против Демократичната партия.
В уводни публикации и мнения в американския щемпел през днешния ден доминира мнението, че Белият дом е просрочен прекалено много със единодушието си да улесни разкриването на истината за „ Уотъргейт “. Институтът за изследване на публичното мнение „ Галъп “ показва, че през последните седмици известността на президента е спаднала прекомерно изразително заради хода на разкритията в „ Уотъргейт “ и редица наблюдаващи свързват вчерашното му изявление с опит да се успокоят обществено-политическите среди и да се защищити той от още по-компрометиращи разкрития.
***
Нови разкрития на Джеймс Макорд пред Сенатската комисия за следствие на случая „ Уотъргейт “
Ню Йорк, 19 май 1973 година / Кор. на БТА/ Джеймс Макорд, един от основните участници в аферата „ Уотъргейт “, началник на Секретната работа за сигурност при Комитета за преизбиране на президента и началник на групата в нощното нахлуване в канцелариите на Демократическата партия през нощта на 17 юни 1972 година, съобщи под клетва през вчерашния ден пред специфичната сенатска комисия, че е получил трикратно предложение от Белия дом за опрощение, парично обезщетение и вероятно работа, в случай че резервира безмълвие за източниците и перипетиите на политическия скандал.
С невисок, хрипкав глас, интензивен от високоговорителите в изпълнената напрегнато зала, пред погледите на милиони телевизионни фенове, Макорд заяви, че някогашният помощник на Белия дом и по-късно чиновник в Министерството на финансите Джон Колфийлд му е предложил през януари т. година да не прави никакви разкрития пред съда или пред Сенатската комисия за следствието на аферата, а да отиде „ тихичко в пандиза “, откъдето щял да бъде освободен след една година с опрощение от президента.
Колфийлд, някогашен детектив, декларирал на Макорд при загадка среща ма 25 януари, че изпълнявал предписание от най-високо място и че при идната им среща щял да му донесе персонално обръщение от президента. Колфийлс упрекнал Макорд, че не спазвал „ разпоредбите на играта “, както това правели другите обвинени в правосъдния развой, и уточни, че „ държавното управление може да падне, в случай че абсурдът се разрасне “. На Макорд били препоръчани 100 000 $ в брой, в случай че се съгласи „ да пази безмълвие “.
Веднага след показанията на Макорд, представителят на Белия дом Роналд Зиглър направи уверено изказване, че президентът не е знаел за направените оферти на Макорд и не е упълномощавал никого да прави такива оферти.
Макорд, който е някогашен чиновник на ФБР и по-късно на Централно разузнавателно управление на САЩ в продължение на 19 години, съобщи, че е взел участие в нахлуването в канцелариите на Демократическата партия, тъй като считал това за интервенция, утвърдена от министъра на правораздаването Митчъл.
Тези разкрития на Джеймс Макорд провокираха нова вълна от възбуждение към аферата „ Уотъргейт “. Днес всички американски вестници поместват на доста страници обширни извадки от неговите показания.
В някои коментарии и изказвания по този мотив се повдига въпросът дали президентът не би трябвало да подаде оставка. Във връзка с това представителят на Белия дом Р. Зиглър през вчерашния ден съобщи, че президентът няма желание да подава оставка. Президентът, уточни Зиглър, има да реализира доста неща през втория си мандат, той беше определен през 1972 година да управлява страната и има желание да прави това.
***
Аферата „ Уотъргейт “: Митчъл оневинява Никсън
Ню Йорк, 11 юли 1973 година /БТА/ Джон Митчъл, някогашен министър на правораздаването на Съединени американски щати и някогашен ръководител на Комитета за преизбиране на президента Никсън за втори мандат през 1972 година, съобщи нощес, че е уверен, че президентът не е знаел нищо нито за подготовката на противозаконното нощно навлизане в канцелариите на Националния комитет на Демократическата партия във вашингтонския комплекс „ Уотъргейт “ на 17 юни м. година /за да бъде инсталирана подслушвателна апаратура/, нито за опитите на някои от доближените му съветници в Белия дом да потулят по-късно претекстовете на взлома и неговите вдъхновители.
Тази декларация Митчъл направи в показанията си пред специфичната комисия на американския Сенат, натоварена да проверява събитията към по този начин наречената спекулация „ Уотъргейт “, която през последните седмици се трансформира в един от най-нашумелите политически кавги в историята на Съединените щати.
След отмора от към една седмица за националния празник на Съединени американски щати на 4 юли, Сенатската комисия възобнови нощес съвещанията си, които се предават по националната телевизия. Митчъл беше свикан като първи очевидец след почивката и неговата поява се очакваше с голям интерес заради две основни аргументи: първо, тъй като в качеството си на министър на правораздаването и началник на президентската предизборна акция той е имал непрестанен и непосреден контакт с Никсън и би могъл да каже доста за това, което президентът е знаел, и второ, тъй като някои от лицата, които дадоха показания пред комисията преди Митчъл /и изключително някогашният юридически консултант в Белия дом Джон Дийн/, упрекнаха директно освен Митчъл, само че и самия Никсън, че са знаели за подготовката на взлома и са взели участие в по-нататъшните ходове за заблуждаване на правораздаването.
В показанията си Митчъл отхвърли като „ долни неистини “ изказванията за негово персонално присъединяване в противозаконните измами към „ Уотъргейт “. Той сподели, че в никакъв случай не е давал единодушие нито да се инсталират подслушвателни микрофони в канцелариите на Демократическата партия, нито да се дават обещание пари и опрощение на хванатите причинители на взлома, с цел да бъде изплатено мълчанието им пред съда. Той разбрал, че вдъхновители на взлома били негови помощници от Комитета за преизбиране на президента Никсън, само че скрил това събитие от президента, тъй като считал, че в случай че Никсън разбере истината, той щял да отдръпна кандидатурата си за втори мандат, а това, съгласно Митчъл, щяло да бъде извънредно неподходящо за Съединени американски щати.
„ Според мен преизбирането на Ричард Никсън за президент беше надалеч по-важно от всичко останало, още повече като се има поради какъв претендент ни оферираше Демократическата партия “, заяви Митчъл, имайки явно поради демократическия президентски претендент Джордж Макгъвърн.
Митчъл акцентира, че в никакъв случай не е разговарял с президента за възможното опрощение на подсъдимите по процеса „ Уотъргейт “.
Целият щемпел в Съединени американски щати разяснява показанията на Джон Митчъл като най-солидната отбрана, оказвана до момента на Никсън от началото на абсурда до момента. Подчертава се и събитието, че Митчъл дава тези показания, откакто Белият дом /в меморандум до комисията един ден преди тя да излезе в почивка/ за пръв път уточни името на някогашния министър на правораздаването като единия от двамата основни виновници за абсурда. Другият, съгласно Белия дом, бил Джон Дийн.
В „ Служебния бюлетин “ на „ Международна информация “ на Българска телеграфна агенция написа:
Нови разкрития на американски вестници по аферата „ Уотъргейт “
Ню Йорк, 3 юни 1973 година /АФП/ Според източници, близки на Джон Дийн, някогашният юридически консултант на Белия дом, разкрил, че разговарял към 40 пъти с президента Никсън сред края на януари и началото на април тази година, написа „ Ню Йорк таймс “ в депеша от кореспондента си във Вашингтон С. Херш. Обаче Дийн се срещнал с президента единствено 10 пъти сред назначението му в Белия дом през юли 1970 година и януари 1973 година.
Според Херш, Дийн декларирал пред Семюъл Деш, адвокат-съветник в Сенатската комисия по аферата „ Уотъргейт “, че диалозите му с президента Никсън са се водили или уединено, или пред дребна група хора.
Дийн споделил на Деш, че може да даде директни доказателства за тези срещи. От тях щяло да стане ясно, че Никсън „ е бил в течение “ на това, което правят някои висши чиновници в Белия дом и че президентът на Съединени американски щати проявявал „ огромен интерес “ и държал „ това да се прави правилно “.
Според същите източници Дийн получил указания от Джон Холдемън, асистент на президента Никсън.
Подобни разкрития се появиха и в неделното издание на „ Вашингтон пост “.
Белият дом разгласява опровергаване на публикациите, като акцентира, че „ те са част от грижливо готова и добре съгласувана тактика на едно или няколко лица, решени да не престават интригите си против президента посредством клевети и неистини “.
***
Аферата „ Уотъргейт “
Вашингтон, 4 юни 1973 /АФП/ След интервал на релативно успокоение в тази ситуация „ Уотъргейт “ през днешния ден президентът Никсън още веднъж се намира в мъчно състояние заради разкритията, оповестени през вчерашния ден от „ Ню Йорк таймс “ и „ Вашингтон пост “ и предлагането на представителя на Републиканската партия Маклоски да го изправи пред Камарата на представителите, която съгласно конституцията би трябвало да бди за неподкупността на изпълнителната власт.
Докато президентът Никсън съобщи в речта си от 22 май, че е схванал същността на случая едвам към края на март, двата вестника, които цитират източници, близки на Джон Дийн, някогашен юридически консултант на Белия дом, разкриха, че Дийн е разговарял по този въпрос с Никсън към 40 пъти сред януари и началото на април. Ако също така, както твърди Семюъл Даш, адвокат-съветник на анкетната сенатска комисия, Дийн може обществено да даде директни доказателства за тези срещи, ръководителят на Белия дом без подозрение мъчно ще може да отхвърли настояването на Маклоски да го изправи пред Камарата на представителите, считат наблюдаващите във Вашингтон.
Те означават обаче, че до самодейността на Маклоски никой американски народен представител не е упреквал директно президента Никсън.
Новите разкрития на Дийн, който настойчиво отхвърля да бъде „ изкупителната жертва “ в този скандал, може да принуди депутатите да отидат още по-далеч в желанието си да хвърлят цялостна светлина върху тази спекулация, която - каквото и да стане в бъдеще - несъмнено ще остане в историята като един от най-големите политически кавги в Съединени американски щати.
***
Английският кралски институт по интернационалните връзки за аферата „ Уотъргейт “
Лондон, 5 юни 1973 година /ЮПИ/ Вчера Кралският институт по интернационалните връзки разгласява едно изследване, в което се прави оценка на рецесията, провокирана от аферата „ Уотъргейт “. В документа, оповестен от института, се отбелязва, че аферата ще ускори забелязващите се в Съединените щати трендове към понижаване на американските задължения в чужбина.
Изтъква се също, че „ в най-хубавия случай крайният резултат от аферата ще бъде неустановен, а с цел да се стигне до него, ще бъдат нужни месеци, в случай че не и години “.
В обявата под заглавие „ Светът през днешния ден “ се споделя, че „ това е спекулация, в която корупцията се прави не за пари, а за опазване на политическа власт “.
„ Обаче най-потресаващо е това, че едно държавно управление, което се обръща към гласоподавателите с обещанието, че ще ускори законността и реда, когато идва на власт, демонстрира такова неуважение на този ред и правда “.
„ В края на краищата президентът може да бъде оневинен изцяло, обаче към този момент става все по-трудно да се повярва, че той не е бил в течение най-малко за част от нещата, планувани от неговите прекомерно усърдни помощници “.
„ Единственото средство за реабилитация на президента Никсън е да насочи вниманието на страната към подобряването на връзките с Китай и Съветския съюз и към осъществяване на интернационалните валутни и търговски промени “.
„ Много американци обаче усещат, че тяхната страна не може да се надява на сполучлива политика в чужбина, до момента в който в самата нея не бъде осъществено нужното филтриране “.
Всяко вероятно дискредитиране на президента „ ще значи освен отнемане на страната от началник в продължение на месеци “.
„ Дори и в случай че Никсън бъде изцяло оневинен, неговото въздействие ще спадне доста. Самият опит да бъде дискредитиран президентът, съвсем невиждан случай в историята на Съединените щати, също ще подкопае престижа на президентството и ще наруши цялата естетика на американската държавна система. “
***
Аферата „ Уотъргейт “
Вашингтон, 5 юни 1973 година /АП/ Специалният прокурор Арчибалд Кокс изиска от специфичната сенатска комисия за следствие на случая „ Уотъргейт “ да приключи свидетелските показания, само че преобладаващата част от сенаторите не се съгласиха.
Четирима от седемте сенатори в комисията незабавно отхвърлиха настояването на Кокс, който предизвести, че в случай че показанията продължат, това ще попречи на следствието на абсурда от Министерството на правораздаването и ще усили риска отговорните да останат ненаказани. Тримесечното отсрочване, сподели Кокс, „ ми се коства рационално, само че аз бих бил признателен за всеки по-значителен интервал “.
Сенаторът Сам Ървин сподели, че неговата комисия не може да си разреши отсрочване, тъй като било витално значимо „ народът да разбере истината “. Към него се причисли и различен демократ, сенаторът Хърмън Толмидж, който сподели:
„ На мен ми се коства, че господин Кокс би трябвало да бъде посъветван по какъв начин да извършва своята отговорност, а не да поучава Сената по какъв начин да извършва своята “.
Сенаторите Джозеф Монтоя, демократ, и Лауъл Уейкър, републиканец, също отхвърлиха настояването.
***
Никсън и абсурдът „ Уотъргейт “
Вашингтон, 7 юни 1974 година /Ройтер/ Конгресменът от Републиканската партия Пол Маклоски съобщи през днешния ден, че президентът Никсън може би е нарушил законите със абсурда „ Уотъргейт “ и Камарата на представителите е тази, която би трябвало да реши дали да бъде отправено обвиняване против него.
Маклоски обаче посочи, че на президента би трябвало да се даде опция да разкрие изцяло ролята си в тази ситуация „ Уотъргейт “, преди да се реди дали да му се насочи обвиняване.
Макар че се водеха доста подмолни диалози за опцията Никсън да бъде упрекнат, в този момент за пръв път се приказва намерено в Конгреса по този въпрос.
Според разпоредбите на Камарата Маклоски изиска да му беше позволен един час да разиска въпроса дали президентът Никсън е играл някаква роля в слагането на подслушвателните устройства в основната квартира на демократите и последвалото прикриване на тази история.
Маклоски съобщи пред Камарата на представителите: „ Аз считам, че никой от нас няма да търси обвинявания против президента или даже да желае следствие на случая, в случай че той почтено изложи пред нас обстоятелствата, които да потвърдят правото му за повдигане на обвиняването или точните аргументи, в случай че не е допустимо да бъдат обявени тези обстоятелства. “
Според Маклоски президентът може би е нарушил четири закона при прикриване на нахлуването и подслушването в основната квартира на Демократическата партия: помагане или съучастничество на разположение, за което е известно, че е направило нарушаване на федералните закони, прикриване на сведения за закононарушение, слагане спънки на следствието на закононарушение и закъснение предоставяне на сведение за осъществено закононарушение.
Маклоски съобщи, че членовете на Камарата би трябвало да бъдат персонално уверени във виновността на президента, преди да гласоподават за отправяне на обвиняване против него.
Според конституцията такава процедура би трябвало да стартира в Камарата. Ако Камарата гласоподава да бъде потърсена отговорност от президента или от федерален чиновник, делото се гледа в Сената, където е нужно две трети болшинство, с цел да бъде свален упрекнатият чиновник от съответния пост.
Нито управлението на Демократическата партия, нито това на Републиканската партия поддържат настояването за отправяне на обвиняване против президента, като избират да изчакат дейностите на всички, които се занимават с следствие на случая „ Уотъргейт “ - специфичната сенатска комисия, федералното жури и новоназначения специфичен прокурор към Министерството на правораздаването Арчибалд Кокс.
На 16 юли 1973 година Сенатската комисия установява от свидетелски показания, че всички диалози на Ричард Никсън в Белия дом са били записвани. Той отхвърля да съобщи записите на комисията. На 24 юли 1974 година Върховният съд на Съединени американски щати постановява Ричард Никсън да съобщи записите. Между 27 и 30 юли 1974 година Правната комисия в Камарата на представителите утвърждава три учредения за импийчмънт на президента: възпрепятстване на правораздаването, корист със служебно състояние и нарушение на президентската клетва, както и несъблюдение на разпорежданията на Камарата да даде свидетелски показания. На 5 август 1974 година става публично притежание запис, на който Ричард Никсън утвърждава предлагането на началника на канцеларията си да окаже напън на ФБР да спре следствието за проникването в " Уотъргейт ".
На 9 август 1974 година президентът Ричард Никсън подава оставка, а на 8 септември 1974 година новият президент Джералд Форд го помилва.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ