В Норвегия трябва да се ходи през зимата. Сега, когато

В Норвегия би трябвало да се върви през зимата. Сега, когато към този момент съм я посещавала във всички сезони, знам това сигурно. Разбира се пролетта е тучно зелена, празнична и красива, лятото е удивително с безкрайните дни и светлите вечери, с цялостните плажове и крайбрежни улици до късно през нощта, а обичаната ми есен е многоцветна и приятна с ниското слънце и пъстрите паркове, само че северът е дом на зимата. Говорих си за това с една норвежка, родена зад полярния кръг, и тя ми сподели, че в действителност е по този начин. Нещо повече – за нея е необичайно, когато на Коледа слънцето изгрява сутринта, тъй като Коледа на нейното детство е празник на нощта, на безкрайния сняг и лед.

И с цел да се види и усети зимата на север, нейната безспорна тишина и непорочност, най-удобно и красиво е пътуването с трен. Маршрутите от Осло до Тронхайм и Берген са в действителност световноизвестни с хубостта си, като преди няколко години компанията British Airways е предложила на пасажерите си да гледат седемчасов филм, който наблюдава едно такова пътешестване и е съвсем хипнотично успокоителен.



Моето пътешестване до Лилехамер по маршрута на север до Тронхайм ми беше подарък и в този момент споменът за него е като сън, целият от бяла светлина. Влаковата линия минава около езерото Мьоса в продължение на 117 километра – това е най-голямото езеро на Норвегия и влакът пътува по цялата му дължина. Това е единствено по себе си изумително прекарване. В началото езерото е синьо, блестящо и съвсем пролетно, с каменисти крайбрежия, патици и пожълтяла трева. Постепенно водата става все по-сива, небето слиза по-надолу, по брега се появяват дълги линии лед, а от средата на пътя нататък цялото езеро е безусловно заледено. То е главната атракция за живеещите в близост – децата си играят там и карат кънки, мъжете ловят риба, а майките разхождат децата си в колички със ски вместо с колела изпод. По леда има издигнати дребни къщички като вигвами и единствено те нарушават равната бяла повърхнина на езерото, което към Лилехамер към този момент е и покрито със сняг. Така за няколко часа се смениха всички сезони – от живата синя вода до бялата пустиня на снега, която просто неизбежно припомня за приказките на Андерсен, за Снежната кралица, Кай и Герда.  Онова, което е изумително, е по какъв начин целият пейзаж е в синхрон. Няма никакви цветни петна или ярки акценти, които да нарушават хармонията – небето и земята се сливат в едно както хоризонта над морето, единствено че тук море няма, има единствено лед, снежни планини и небето над тях. Отначало бях прекомерно разчувствана и не можех да спра да фотографирам, само че след това се успокоих и от гледката през прозореца бях тъкмо като хипнотизирана – някаква особена форма на медитация.

Лилехамер е отлична дестинация за еднодневно пътешестване. Някогашна столица на зимната Олимпиада, в действителност се оказа, че това е доста симпатично градче с дребни дървени къщи. В него се намира най-големият в тази част на света музей навън със непокътнати скандинавски къщи и църкви, тъй че има премного какво да се види. Удобните зимни обувки са наложителни, тъй като релефът е много стръмен.

Днес, когато може толкоз елементарно да се стигне до всяко кътче на Европа и всички пътуваме и живеем по толкоз подобен метод, към този момент е доста мъчно да се изненадаме същински или да ни се случи нещо изцяло ново, неизживяно чувство. Пътуването към Северна Норвегия е точно такава изненада и в случай че имате опция, обезателно си я подарете.