Вериги за българския храм Св.Никола в Кюстенджа/Констанца
В непосредствена непосредственост до централния площад на Кюстенджа/Констанца гордо стърчи тогавашния български храм „ Свети Никола “. Църквата е на няколкостотин метра от остарялото казино в града, което сега е съвсем изцяло ремонтирано, съобщи кореспондент на БГНЕС.
И казиното, и храмът „ Свети Никола “ са напълно в бяло. Но, до момента в който храмът за занимания и хазарт и през днешния ден резервира бялото си минало, духовният храм „ Свети Никола “ е потопен в цялостен мрак за личното си минало. Българската черква „ Свети Никола “ е издигната през 1889 година. До нея е имало и българското учебно заведение. Храмът остава български доникъде на 1940 година, когато е осъществено същинско светотатство - всички българските надписи и следи са изтрити и унищожени. Днес входната врата на „ Свети Никола " е опасана от верига с огромен катанец. В двора се вее румънският байрак, а пред храма няма и един ред за предишното, за историята на този храм. На 50-на метра от църквата върху входа на една от прилежащите здания има табела, на която написа: Дружество на българите в Констанца „ Единство “. В края на 19-ти и началото на 20-ти век, Кюстенджа е с преобладаващо, с над 70 %, българско население. За това свидетелстват всички западни дипломати и учени от това време. Днес никой не знае, а и малко на брой се интересуват от броя и ориста на оживелите българи, освен в Кюстенджа, само че и в цяла Северна Добруджа.
Църквата „ Свети Никола “ в Кюстенджа има същата орис като остарялата българска черква „ Св. Кирил и Методий “ в Дедеагач/Александруполис, която е осветена преди 130 години. В средата на 50-те години на предишния век гръцките управляващи заличават всичко българско в този възрожденски храм – фрески, икони, църковни такъми, надгробни плочи, описи с дарения, книжнина, - всичко е унищожено – да се каже, че е заличено, е неопределено.
Обяснение като това, че става въпрос за пропуск и недовиждане от страна на управляващите в Кюстенджа за храма „ Свети Никола “, изчезва на мига откакто напуснете площада и на стотина метра се намирате пред църквата „ Метаморфозис “. Тук няма вериги. Няма катинари. Църквата е отворена още в ранните часове на деня. Има гръцки, британски и румънски табели, а и на самия храм има мраморна плоча със сведения на гръцки. И несъмнено гръцки байрак. Но, най-позорното е, че написа, че това е бил " единственият православен храм в Констанца до 1900 година "
Всеки посетил/обиколил „ Свети Никола “ си потегля с висок взор към небето търсейки отговор на един елементарен християнски/православен въпрос: Защо е това варварско посягане? Защо се крие предишното? И по този начин вървейки към централния площад на Кюстенджа, се изправяш пред внушителната постройка на археологическия музей, която също като „ Свети Никола “, е издигната в края на 19-ти век.
Въпросите обаче стават безсмислени, когато се изправиш пред статуята на римския стихотворец Овидий в центъра на площада. Овидий е замислен, вперил взор в земята. Древноримският стихотворец, който е считан за един от най-значимите римски елегисти, е изпратен тук на изгнание след написването на „ Метаморфозите “. Причините за неговото изгнание/заточение и през днешния ден са мистерия. Така, както остава мистерия, желанието на съвременниците да изтрият част от предишното на Кюстенджа. Миналото, от което всяко ново потомство би трябвало да се гордее, или да сведе глава пред жестоката истина. /БГНЕС
И казиното, и храмът „ Свети Никола “ са напълно в бяло. Но, до момента в който храмът за занимания и хазарт и през днешния ден резервира бялото си минало, духовният храм „ Свети Никола “ е потопен в цялостен мрак за личното си минало. Българската черква „ Свети Никола “ е издигната през 1889 година. До нея е имало и българското учебно заведение. Храмът остава български доникъде на 1940 година, когато е осъществено същинско светотатство - всички българските надписи и следи са изтрити и унищожени. Днес входната врата на „ Свети Никола " е опасана от верига с огромен катанец. В двора се вее румънският байрак, а пред храма няма и един ред за предишното, за историята на този храм. На 50-на метра от църквата върху входа на една от прилежащите здания има табела, на която написа: Дружество на българите в Констанца „ Единство “. В края на 19-ти и началото на 20-ти век, Кюстенджа е с преобладаващо, с над 70 %, българско население. За това свидетелстват всички западни дипломати и учени от това време. Днес никой не знае, а и малко на брой се интересуват от броя и ориста на оживелите българи, освен в Кюстенджа, само че и в цяла Северна Добруджа.
Църквата „ Свети Никола “ в Кюстенджа има същата орис като остарялата българска черква „ Св. Кирил и Методий “ в Дедеагач/Александруполис, която е осветена преди 130 години. В средата на 50-те години на предишния век гръцките управляващи заличават всичко българско в този възрожденски храм – фрески, икони, църковни такъми, надгробни плочи, описи с дарения, книжнина, - всичко е унищожено – да се каже, че е заличено, е неопределено.
Обяснение като това, че става въпрос за пропуск и недовиждане от страна на управляващите в Кюстенджа за храма „ Свети Никола “, изчезва на мига откакто напуснете площада и на стотина метра се намирате пред църквата „ Метаморфозис “. Тук няма вериги. Няма катинари. Църквата е отворена още в ранните часове на деня. Има гръцки, британски и румънски табели, а и на самия храм има мраморна плоча със сведения на гръцки. И несъмнено гръцки байрак. Но, най-позорното е, че написа, че това е бил " единственият православен храм в Констанца до 1900 година "
Всеки посетил/обиколил „ Свети Никола “ си потегля с висок взор към небето търсейки отговор на един елементарен християнски/православен въпрос: Защо е това варварско посягане? Защо се крие предишното? И по този начин вървейки към централния площад на Кюстенджа, се изправяш пред внушителната постройка на археологическия музей, която също като „ Свети Никола “, е издигната в края на 19-ти век.
Въпросите обаче стават безсмислени, когато се изправиш пред статуята на римския стихотворец Овидий в центъра на площада. Овидий е замислен, вперил взор в земята. Древноримският стихотворец, който е считан за един от най-значимите римски елегисти, е изпратен тук на изгнание след написването на „ Метаморфозите “. Причините за неговото изгнание/заточение и през днешния ден са мистерия. Така, както остава мистерия, желанието на съвременниците да изтрият част от предишното на Кюстенджа. Миналото, от което всяко ново потомство би трябвало да се гордее, или да сведе глава пред жестоката истина. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ