Промяната на факторите, които предсказват развод от 50-те години насам
В неотдавнашно изследване откривателите започнаха упорит разбор на факторите за анулиране на брака и на тяхното развиване от 50-те години насам в Съединени американски щати. Проучването изследва дали някои фактори, които са били свързани с по-високия брой разводи, са останали непрекъснати или са се появили нови заради изменящата се икономическа и обществена картинка.
Вече разполагаме с просторен разбор, в който се изследва по какъв начин се трансформират с течение на времето факторите, които предсказват разводите в Съединени американски щати. Преди това последно изследване последният повсеместен обзор на тематиката е изработен през 2002 година и открива, че предикторите като цяло са били постоянни до 1995 година Единственото значимо взаимоотношение с времето, твърди изследването, е доближаването на процентите на разводите при чернокожите и белите дами.
Но от средата на 90-те години на предишния век в Съединени американски щати, както и в други страни, се следи доста повишаване на икономическите разлики и промени в обществените правила, в които би трябвало да бъдат прегледани в детайли.
„ От 50-те години на предишния век насам фамилната система в Съединени американски щати е претърпяла исторически невиждана промяна “, пишат в своето проучване създателите Майкъл Дж. Розенфелд и Катерина Рьослер.
„ Възрастта за подписване на първи брак се е повишила, просветителното ниво е повишено, междурасовите и междуетническите съюзи са по-често срещани, етническото многообразие на Съединените щати се е нараснало, а предбрачното общуване е станало фрапантно по-често срещано. С други думи, системата за избор на сътрудник се е разнообразила и трансформирала в няколко значими аспекта. “
Заедно Розенфелд и Рьослер изследват данни от 10 цикъла на Националното проучване на фамилния напредък (НИСР). Тези данни обгръщат годините сред 1973 година и 2017 година и се концентрират върху първите бракове на дами на възраст 15-44 години (което е разширено до 15-49 години във вълната 2015-2017 г.). Поради фокуса на Националното проучване върху двойките мъже-жени, данните се отнасяха единствено за браковете сред мъже и дами.
„ Изследваме само дамите в първи бракове, защото вторите и третите се подписват на по-късен стадий от живота, постоянно отвън възрастовия ни прозорец “, изяснява екипът.
Наборът от данни обгръща 47 390 дами и включва 14 236 развода, което е задоволителна информация за разбор. Използвайки регресията на Кокс с пропорционални рискове – техника, употребена за оценка на връзката сред променливите и % на преживяемост – екипът съумява да регистрира статичните и изменящите се във времето фактори. Те включват равнище на обучение, раса, предбрачно общуване и стабилността на фамилията.
Интересно е, че сред 50-те и 90-те години на ХХ век процентът на разводите сред чернокожите дами и нечернокожите дами се сближава. Тази наклонност се преглежда като позитивен резултат от придвижването за цивилен права, което е довело до публичен прогрес, спомогнал за стабилизиране на въздействието върху браковете.
След 2000 година обаче наклонността още веднъж се обръща. Тази констатация се вписва в хипотезата за „ разминаващите се ориси “, която планува, че по-голямото неравноправие, претърпяно през последните десетилетия, е оказало разединяващо въздействие върху стабилността на брака, изключително измежду чернокожите дами в неравностойно състояние.
„ Съществува фундаментален въпрос дали възходящото неравноправие в Съединените щати е довело до по-голямо неравноправие в предикторите за бракоразвод и аз откривам, че това е по този начин във връзка с измеренията раса, обучение и възраст при подписване на брак “, споделя Розенфелд.
„ Разликата в броя на разводите сред чернокожите и белите дами понижава след революцията за цивилен права, само че през 2000 година още веднъж се усилва. По-големият риск от бракоразвод при подписване на брак като младеж се е нараснал с течение на времето “.
Розенфелд и Рьослер откриват също по този начин, че се усилва разликата в броя на разводите при дамите с и без висше обучение. Това също удостоверява хипотезата за разминаващите се ориси, защото висшето обучение нормално се свързва с по-добри стопански и обществени вероятности. Изглежда, че образованието остава един от защитните фактори, които могат да понижат възможностите за бракоразвод.
По същия метод при тези, които се женят млади (особено дамите, които се омъжват на 18-19 години), също се следи внезапно понижаване на брачната непоклатимост през кохортите в изследването. За разлика от тях дамите, които са се омъжили на 25-годишна възраст или повече, са имали наклонност да изпитват относителна брачна непоклатимост от 70-те години на предишния век нататък.
Авторите стигат до заключението, че „ присъдата на хипотезата за разминаващите се ориси зависи частично от видимо случаен избор на модел. Расата и възрастта при подписване на брак са двата предиктора за анулиране на брака, чиито промени в кохортите в най-голяма степен подхождат на хипотезата. “
„ Наблюдаваме също по този начин (в шест от деветте модела) възходящо разминаване в процентите на брачно анулиране сред дамите без бакалавърска степен и дамите с бакалавърска степен. “
Проучването има някои ограничавания, които би трябвало да се вземат поради. Както означават създателите, „ ретроспективният темперамент на изследванията на НИСР изключва опцията за приемане на потребни данни за настройките на изследваните лица преди сключването на брака. “
В наборите от данни също по този начин липсва какъвто и да е измерител на приходите на субекта във времето и липсва информация за бракове и разводи, които се случват на по-късен стадий от живота. Липсват и задоволително данни за разделянето на труда в семействата, а основни въпроси, свързани с възрастта, на която лицето е получило бакалавърска степен, или аргументите за неангажираност на фамилията му, също не са измервани поредно в другите талази на НИСР.
Независимо от тези фактори изследването предлага мощна визия за изменящите се във времето нива на разводите и демонстрира какъв брой доста въздействие върху обществото оказва задълбочаващата се разлика в равенството.
