65% от днешните първокласници ще имат професии, които още не съществуват
В най-развитите стопански системи до 2030 година една пета от работещите ще бъдат сменени от роботи. Докато в доста промишлености и страни най-търсените специалности през днешния ден не са съществували преди 10 години. А 65% от децата в първи клас при завършването на образованието си ще работят специалности, които все още още не са основани.
Това са единствено част от изводите на добилите известност в последната година проучвания за бъдещето на пазара на труда. Проучванията демонстрират, че цифровите познания ще стават все по-необходими, а измежду най-търсените умения ще са още качествата за решение на проблеми, учене през целия живот, сериозното мислене, творчеството, ръководството на хора, прочувствената просветеност.
При сходно динамично развиване на пазара на труда способността на работодателите и държавните управления да създават съответни политики и ограничения, с цел да отговорят на новите провокации и да се възползват от зараждащите благоприятни условия, ще стават все по-важни.
Наред с дигитализацията и бурното развиване на осведомителните технологии демографските и климатичните промени също са в основата на новата обществена действителност, пред която са изправени обществата в Европа. Застаряването на популацията заради нарасналата дълготрайност на живота дружно с по-ниските равнища на плодовитост бързо се трансформира в грижа за съвсем всички страни, а освен за индустриализираните стопански системи. Делът на възрастните хора се усилва, а децата и младежите понижават. Според данни на Организация на обединените нации все още 13% от международното население е на 60 или повече години. До 2050 година този дял ще бъде над 25% на всички континенти, като се изключи Африка.
Застаряването на популацията визира директно действието на пазара на труда, пенсионната, здравната, обществената и просветителната система. Това удостоверява нуждата от създаване на сложни ограничения за адаптиране на обществения бранш към новите действителности и за обезпечаване на по-добри условия за включване на възрастното население в публичния и икономическия живот.
Отговор на изброените провокации ще се опитат да дадат участниците в интернационалната конференция „ Бъдещето на труда “, която ще се организира на 21 и 22 март в София. Темата е измежду целите на Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз. По време на полемиката ще се разискват въпросите: кои ще са знанията и уменията за работните места в идващите десетилетия, кои са главните провокации, свързани със застаряването на работната мощ, по какъв начин да се насърчи по-дългият трудов живот и да се улесни прехвърлянето на опит и познания сред поколенията. Ще се разискват и опциите за възстановяване на политиките в региона на образованието, образованието и преквалификацията за по-добро сходство на новите умения с потребностите на пазара на труда. Сред тематиките за полемика ще е и адаптирането на системите за обществена сигурност към новите форми на претовареност.
В конференцията ще вземат участие към 150 представители на интернационалните институции, обществени сътрудници, организации на гражданското общество и политици от Европейския съюз, Европейското икономическо пространство, Западните Балкани. Дебатите и резултатите от конференцията ще бъдат включени в плана на изводи на Съвета на Европейски Съюз.
Снимка: EU2018BG; Близо 150 представители на интернационалните институции, обществени сътрудници, организации на гражданското общество и политици от Европейски Съюз, от Европейското икономическо пространство и Западните Балкани ще дискутират на 21 и 22 март провокациите пред пазара на труда на конгрес от календара на Българското председателство в зала 3 на НДК.
Това са единствено част от изводите на добилите известност в последната година проучвания за бъдещето на пазара на труда. Проучванията демонстрират, че цифровите познания ще стават все по-необходими, а измежду най-търсените умения ще са още качествата за решение на проблеми, учене през целия живот, сериозното мислене, творчеството, ръководството на хора, прочувствената просветеност.
При сходно динамично развиване на пазара на труда способността на работодателите и държавните управления да създават съответни политики и ограничения, с цел да отговорят на новите провокации и да се възползват от зараждащите благоприятни условия, ще стават все по-важни.
Наред с дигитализацията и бурното развиване на осведомителните технологии демографските и климатичните промени също са в основата на новата обществена действителност, пред която са изправени обществата в Европа. Застаряването на популацията заради нарасналата дълготрайност на живота дружно с по-ниските равнища на плодовитост бързо се трансформира в грижа за съвсем всички страни, а освен за индустриализираните стопански системи. Делът на възрастните хора се усилва, а децата и младежите понижават. Според данни на Организация на обединените нации все още 13% от международното население е на 60 или повече години. До 2050 година този дял ще бъде над 25% на всички континенти, като се изключи Африка.
Застаряването на популацията визира директно действието на пазара на труда, пенсионната, здравната, обществената и просветителната система. Това удостоверява нуждата от създаване на сложни ограничения за адаптиране на обществения бранш към новите действителности и за обезпечаване на по-добри условия за включване на възрастното население в публичния и икономическия живот.
Отговор на изброените провокации ще се опитат да дадат участниците в интернационалната конференция „ Бъдещето на труда “, която ще се организира на 21 и 22 март в София. Темата е измежду целите на Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз. По време на полемиката ще се разискват въпросите: кои ще са знанията и уменията за работните места в идващите десетилетия, кои са главните провокации, свързани със застаряването на работната мощ, по какъв начин да се насърчи по-дългият трудов живот и да се улесни прехвърлянето на опит и познания сред поколенията. Ще се разискват и опциите за възстановяване на политиките в региона на образованието, образованието и преквалификацията за по-добро сходство на новите умения с потребностите на пазара на труда. Сред тематиките за полемика ще е и адаптирането на системите за обществена сигурност към новите форми на претовареност.
В конференцията ще вземат участие към 150 представители на интернационалните институции, обществени сътрудници, организации на гражданското общество и политици от Европейския съюз, Европейското икономическо пространство, Западните Балкани. Дебатите и резултатите от конференцията ще бъдат включени в плана на изводи на Съвета на Европейски Съюз.
Снимка: EU2018BG; Близо 150 представители на интернационалните институции, обществени сътрудници, организации на гражданското общество и политици от Европейски Съюз, от Европейското икономическо пространство и Западните Балкани ще дискутират на 21 и 22 март провокациите пред пазара на труда на конгрес от календара на Българското председателство в зала 3 на НДК.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ