В най-новата си книга Матрицата 2“ експертът по международна сигурност

В най-новата си книга „ Матрицата 2 “ специалистът по интернационална сигурност Боян Чуков разказва ролята на Съединени американски щати, Русия и Китай в утрешния свят. Войната в Украйна се трансформира в мощен катализатор на световните промени от началото на XXI век, споделя Боян Чуков и преглежда възходящото трансконтинентално въздействие на организации като БРИКС и ШОС. „ Матрицата 2 “ е мотив да беседваме с него за военните и политическите спешни точки, на фона на които се заражда новата финансова архитектура на света.

– Господин Чуков, Нигер към този момент наподобява като по-гореща точка от военните дейности в Украйна, по какъв начин да разбираме протичащото се там, когато разнообразни анализатори го дефинират от демократична гражданска война до прелом?

– Събитията в Нигер са част от „ мексиканската вълна “, която смени и продължава да сменя ръководещите в поредност африкански страни. Наблюдава се явен разпад на първо място на френската неоколониална система в Африка. Събитията в Нигер са шестото събаряне на прозападно държавно управление в Централна и Западна Африка. В подтекста на геополитическото опълчване сред груповия Запад, от една страна, и Китай/Русия, въпреки това, имаме две диаметрално разнообразни тълкования на протичащото се в Нигер. От боен прелом до антинеоколониална гражданска война. Зависи от гледната точка, която става функционалност на геополитически и стопански ползи. Прозападната организация ECOWAS (Икономическа общественост на западноафриканските държави) настоя за поддръжка на „ напъните в района за възобновяване на демокрацията в Нигер “ и реши да се намеси с военна мощ. Но след това се разколеба.

Вашингтон и Париж поддържаха първичното решение на ECOWAS. Засега единствено Франция се изкушава да се намеси военно в Нигер. В същото време в Ниамей бе образувано преходно държавно управление. Повечето от водачите на измененията в Нигер и прилежащите страни са се обучавали в Съединени американски щати. Американците поддържат на нигерска територия военна база, която обслужва дронове на Пентагона и Централно разузнавателно управление на САЩ. Американските военни са към 1500 индивида и са на послушание на Африканското командване на Съединени американски щати (AFRICOM). По някои данни американските военни бази в Нигер са три. Също по този начин и френският боен контингент в Нигер се състои от към 1500 индивида. Новите ръководещи в Ниамей желаеха Франция да изтегли своя боен контингент, само че Париж не се съобрази с настояването. Към американските военни до този миг не е отправено искане да изоставен страната.

От друга страна, Гвинея, Мали, Буркина Фасо и даже Алжир пламенно поддържаха отстраняването от власт на прозападния президент Мохамед Базум в Нигер, който е от арабски генезис. Алжирците затвориха своето въздушно пространство за френски държавни и военни самолети. Промените в държавното управление в Ниамей бяха силово осъществени от военачалник Абдурахман Чиани. Интересно за Чиани е, че преди 43 години е приел православната религия. Докато в Нигер 94% от жителите изповядват исляма. След завземането на властта в Ниамей генералът разпореди неотложно прекъсването на износа на уран за Франция.

– Какво следва от тази възбрана?

– Забраната е тежък удар за множеството френски атомни централи, общо 56 атомни реактора, които дават към 70% от електрическата енергия на страната. Да го кажем нагледно, от три осветителни тела във Франция едно се зарежда с нигерски уран. Нигер е една от най-бедните страни в света с население от над 25 милиона човешки същества. Около 80% от територията на страната е пустинна, а останалите 20% са покрити от савана, подобаваща за отглеждане на животни и земеделие. Половината от популацията е на възраст под 15 година, а раждаемостта е 7 деца на една жена. Близо 74% от мъжете и 90% от дамите са необразовани. Двама от пет нигерци живеят в последна беднотия, с под 2 $ дневно. Основните активи на Нигер са уранови мини, които са благосъстоятелност най-вече на френски компании. Нигер съставлява към 5-7% от международното произвеждане на уран. Но Франция е съществено подвластна, защото над 20% от нейния уран се внася от Нигер, който е снабдител номер две за френската страна. Номер едно е Казахстан, а номер три е Узбекистан. Антъни Блинкен и Виктория Нюланд разтревожено обявиха, че се притесняват, че ЧВК „ Вагнер “ ще се появи в Нигер. До този миг няма информация руснаците да са стъпили на нигерска земя. Много значим миг е, че през Нигер е планиран да премине Транссахарският газопровод (TSGP), който ще има потенциал 30 милиарда куб. метра газ. Тръбата ще води своето начало от прилежаща Нигерия, ще транзитира през нигерска територия и откакто прекоси Алжир ще се трансферира в Испания до градовете Алмерия и Кордоба. Планира се отклонение през Тунис, което да доближи до Италия. Инвестицията е над 13 милиарда $. TSGP ще играе ролята на африкански „ Турски поток “ за европейците от Южна Европа. Северните потоци, които трябваше да обезпечат газа за Европа през Германия, бяха взривени. Транссахарският газопровод би могъл да се окаже опция на съветските и американските снабдители за Европа.

– Арабската пролет от 2010-2012 година беше посочена в европейски отчети като източник на демократични промени, само че каква е повода европейският континент да се окаже под паника кей за милиони бежанци, а в това време страни като Китай, Русия и Съединени американски щати да усилват вложенията си в Африка?

– Отново стигаме до две радикално противоположни тълкования на феномена „ Арабска пролет “. Да, Вие сте права, че тогава световните медии, защитаващи ползите на Запада, описаха протичащото се в арабските страни като „ демократични промени “, „ протест на модерната арабска юноша “ и други оценки от този порядък. Да си напомним! Кървавият прелом на майдана в Киев също беше интерпретиран като „ демократична гражданска война “. Дали през днешния ден тази оценка остава в действие?! Дали през днешния ден Европа може да подмине F@ck the EU на Виктория Нюланд като нещо без последствия? F@ck the EU се трансформира в европейска действителност. В този смисъл, експертната оценка на Арабската пролет от 2010-2012 година е, че беше пусната в деяние доктрината „ Ръмсфелд/Цебровски “. Наречена е на някогашния боен министър на Съединени американски щати Доналд Ръмсфелд и щатския адмирал Артър Цебровски. Арабската пролет бе взаимно американо-британско геостратегическо мероприятие сред доктрината „ Ръмсфелд/Цебровски “ и модела от 1915 година на Лорънс Арабски. Двете тактики интерферираха между тях и в това време се конкурираха.

Целта беше да се унищожи всякаква политическа съпротива и да се изведат на напред във времето „ Мюсюлманските братя “, от които постоянно се носи английски мирис. Търсеше се деетатизиране и хаотизиране на големи територии за гладко изнасяне на първични материали (преди всичко енергийни) и изкуственото предизвикателство на бежански талази, които по-късно заляха Европа. Тези мигрантски талази направиха Европа да наподобява безпомощно и нелицеприятно. Европейците влагат в Африка, без да са не запомнили своята пренебрежителност и надменност към локалното население, те се държат в действителност като вековни колонизатори. Това са неоколонизатори, които употребяват рафинирани експлоататорски финансови схеми, гарнирани с либерален разказ.

Франция вкарва във франкофонската зона на Африка паричната единица CFA (африкански франк, който беше закачен за френския франк, а по-късно за еврото). По този метод задължава редица африкански страни да употребяват френското министерство на финансите като „ обменно бюро “ при закупуване на валута. Нещо повече, французите задължават валутните запаси на въпросните страни от Африка, в началото 100%, по-късно 65%, през днешния ден към този момент 50% да се съхраняват във френското министерство на финансите. При негативна рента! Африканците заплащат на Париж за това, че парите им са във Франция. Суровините на африканските страни във френската зона се заплащат на цени неведнъж по-ниски от международните. Френската държавна компания, която добива уран, заплаща на Нигер към 120-130 долара/кг. Цената на почистването на урана във Франция (Нигер няма центрофуги) коства от порядъка на 100 долара/кг. След това французите продават нигерския уран, измит и квалифициран за АЕЦ, за 1500 долара/кг.

Не е инцидентно, че още през 1957 година бъдещият френски президент Франсоа Митеран декларира: „ Без Африка Франция няма да има история през 21-ви век “. През 2013 година във френския Сенат е направен отчет „ Африка е нашето бъдеще “. По-ясно казано, откакто дава (около 60-те години на предишния век) официална самостоятелност на своите африкански колонии, Париж съхранява преобладаващото си въздействие върху някогашните френски владения. Интересен факт е, че в деня на оповестяване на самостоятелност в Нигер, в страната има единствено 150 индивида с висше обучение. Французите оформят всичко посредством разнообразни контракти и споразумения, които се трансформират и минават от едно в друго. По този метод Франция съумява да резервира своя мощен надзор върху стопанската система, финансово-монетарната система, наличие на компактни професионални военни подразделения, военни бази, културно въздействие посредством франкофонията и други И по този начин майсторски основаната неоколониална система действа потомство след потомство. Французите в метрополията живеят пищно за сметка на на практика безплатните разнородни запаси от своите някогашни колонии. Подобен метод имат и Съединени американски щати към Латинска Америка. Всеки един опит за поява на народен хайлайф се смазва посредством боен прелом, който конфигурира следващия деспот отпред или псевдоизбран марионетен политик. Диктатори и марионетки, които локалното население ненавижда толкоз мощно, колкото и неоколониалистите, които ги поддържат. Бившият президент на Нигер Мохамед Базум е изпъкнал образец в това отношение.

В подтекста на тези обстоятелства, досегашният икономическия разцвет на Германия се дължеше извънредно на евтините съветски енергийни първични материали. Те имаха тази роля, която за Франция играеше франкофонската зона в Африка. Само че през днешния ден тази зона не желае повече да бъде по този начин свиреп експлоатирана от Париж. Камерунският публицист Ален Фока в поредност от материали в YouTube разказа разликата сред неоколониалните западни страни и Китай/ Русия. Китайците и руснаците съгласно него не са високомерни. Те беседват като с равни със своите африкански домакини и се отнасят с почитание към тяхната просвета и традиции. Руските и китайските вложения в африканските страни не са съпроводени с политически условия, нравоучителни словоизлияния и менторско държание. Гледах поредност от видеоматериали в YouTube канала H5 Motivation и останах учуден от държанието на Макрон по време негови визити в редица африкански страни. Гледката е възмутителна. Френският историк Пиер Розанвалон през юли тази година разяснява държанието на Макрон в Африка по следния метод: „ Аз съм гневен, тъй като виждам като историк това, че ние сега след оповестяването на независимостта на Алжир прекосяваме към най-тежката рецесия на демокрацията, която Франция познава “. Розанвалон прецизира, че Франция не е същински демократична страна, щом се държи по този начин с африканските страни. Африкански публицист формулира по един прочувствен метод аргументите за отношението на локалното население към западните неоколонизатори. Той показа искрено: „ Омраза, родена в сърцето, в никакъв случай не спи “. През 2017 година Макрон изясни какво пречи за пълноценното развиване на африканските страни: „ В страна, в която дамите раждат по 7-8 деца, вие можете да инвестирате милиарди евро, само че нищо няма да получите “. Нима младите африканци могат да бъдат във екстаз от сходни изводи, които касаят директно тяхното бъдеще? Младеж на улицата в Ниамей пред телевизионна камера задава пределно явен въпрос: „ Имаме уран, злато, нефт и живеем като плебеи? Не се нуждаем от френски език, не се нуждаем да ни пазят “. Промените в Нигер се радват на голяма социална поддръжка. Антифренските настроения в Мали, Буркина Фасо, Нигер, Алжир и други са в следствие и на ролята, която изигра Париж при свалянето на Кадафи, което се трансформира в злополука освен за Либия, само че и за целия район. Много африкански водачи обществено наругаха президента Макрон. Уилям Руто, президент на Кения, непосредствено съобщи в очите на френския си сътрудник: „ Вие не ни чувате “.

Но би трябвало да разберем и нервната реакция на Париж. Франция не желае да губи своите преобладаващи позиции в Сахел (южните централни ширини на Северна Африка сред Атлантическия океан и Червено море) и да не усвоява евтините запаси, изключително уран. Френската стопанска система „ диша надълбоко “ посредством употреба на африканската франкофонска зона. По-ясно казано, събитията в Нигер се свеждат до борба сред локалното население и неоколониалните сили, на които отпред стои Париж. Важно е да се подчертае, че към този момент Вашингтон е относително въздържан. Мисля, че това е разбираемо. Съединени американски щати сега унищожават стопански Европа. Събитията в Нигер единствено форсират този развой. Ако в Нигер въпреки всичко стартира военна интервенция с френско присъединяване, Франция доста бързо ще загуби своите последни лостове на въздействие. В района ще пламне война, която ще провокира милиони бежанци, ще се изострят извънредно религиозните и племенни спорове и несъгласия. Сахел ще замязя на една голяма Либия. Още един път ще се осъществен с голяма мощ предсказанията на полковник Муамар Кадафи от град Сирт за нерадостното бъдеще на Европа.

– Защо държавните управления в Европа внезапно се оказаха обезпокоени от свалянето на президента Мохамед Базум в Нигер?

– Както към този момент загатнах, европейците са обезпокоени, че събитията в Африка и в частност в Нигер ще забавят или дори ще преустановят строителството на Транссахарския газопровод, който минава през нигерска територия. Газовата тръба е сериозна за Стария континент. Американският полутечен газ е с висока цена. Той прави европейската индустрия неконкурентноспособна. За смисъла на измененията в Ниамей приказва даже фактът, че във френската преса тематиката „ Украйна “ беше изместена на втори проект. Самият Макрон е гневен и гневен от работата на френското разузнаване, чиито сътрудници са в състава на френския контингент в Нигер, твърди вестник Le Сanard enchaîné. „ Нигер след Мали, това към този момент е доста! “ е споделил френският президент. Европейците би трябвало да изпаднат в суматоха, в случай че се хаотизира Сахел и се надигне последваща бежанска вълна към Европа. Първата съвсем унищожи Стария континент.

Западноевропейците и американците са обезпокоени и заради това, че събитията в Нигер отхвърлят така наречен международен ред, учреден на досегашните правила. Срещата на високо ниво Русия-Африка на 27-28 юли в Санкт Петербург е голямо предизвикателство за груповия Запад. 49 африкански страни изпратиха свои делегации в града, ситуиран на Нева. Седемнадесет държавни ръководители пътуваха персонално до Русия. Това в разгара на войната в Украйна е незабравим дипломатически триумф. Руснаците доста ловко използваха положителните връзки, които Съветският съюз през годините е имал с африканските страни и традицията на предоставяната преди руска помощ, с цел да поддържат в този момент битката на Африка против хищническата природа на западния неоколониализъм. Според индийския геополитик Бадракумар, тази формула „ работи брилянтно за Русия през днешния ден, която няма колониална история на употреба и обир в Африка “.

Развитието на ситуацията в Африка накара външният министър на Англия Джеймс Клевърли да се раздвижи. След срещата на върха Русия-Африка той съобщи, че Лондон е „ подготвен съществено да прегледа всевъзможни претенции от африкански водачи по отношение на построяването на потенциал и образование в английските въоръжени сили “. Джеймс Клевърли направи обиколка в редица африкански страни като Гана, Нигерия и Замбия, с цел да удостовери „ взаимно преференциалните търговски връзки “. За протокола, британците спрямо французите имат надалеч по-интелигентен метод при колонизирането на Африка. Париж постоянно се е стремял да завладее оптимално огромни територии. Територията на Нигер да вземем за пример е два пъти по-голяма от тази на Франция. Докато британците са имали за цел да придобият главно надзор върху съответни търговски кръстовища и пътища в Африка.

– И още веднъж за Африка, само че този път в подтекста на наближаващата среща в ЮАР на страните от БРИКС – опит за нова Бретънуудска конференция ли ще забележим в Йоханесбург след дни?

– БРИКС е организация, която методично ерозира основите на международния ред, основан на правила, дефинирани от Вашингтон. Свят, който си отива окончателно в предишното. Редица световни медии популяризират най-различни фейкове за БРИКС за да внесат комплициране и да торпилират идната среща в Йоханесбург. „ Ройтерс “ разгласява преди броени дни умозрителен отчет, че индийският министър председател Нарендра Моди може да не участва персонално на срещата на върха на БРИКС в ЮАР. Понесе се слух, че Индия не е съгласна с разширение на организацията. Южноафриканският външен министър Наледи Пандор по този мотив съобщи: „ Мисля, че някой, който се пробва да скапе нашата среща на върха, основава какви ли не истории, които да внушават, че тя няма да бъде сполучлива. Премиерът на Индия в никакъв случай не е казвал, че няма да участва на срещата. Поддържам непрекъснат контакт с външния министър Джайшанкар. Той в никакъв случай не е казвал това. “ БРИКС е организация, която калибрира интернационалните връзки по посока на обективна и равноправна за всички страни новоизграждащата се интернационална мозайка. Глобалният Юг продължава своето противоборство с груповия Запад. Стреми се да се еманципира и да отвоюва все по-голямо поле за маневриране сред световните и районни фактори. Търси дипломатическа самостоятелност и стратегическа автономност. Саудитска Арабия е ослепителен образец в това отношение. Рияд пое по своя самостоятелна траектория сред горещите събития в света. Кронпринцът на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман със своя „ извънблоков нрав “, само че с проява на увереност си извоюва почтено място измежду международните водачи. БРИКС се стреми да не вкарва „ антизападен заряд “ в своя дневен ред. Но все пак Западът се усеща заплашен. Защото Западът е безусловно наясно, че вековното западно владичество над икономическия ред и интернационалните връзки върви към своя неминуем край.

Американо-британският скрит план за арест на Путин от Международния углавен съд е повече от явен. Тъй като акцията в света за „ дедоларизация “ се води най-активно от съветския президент. Все повече страни избират национални валути за своите взаимни заплащания. Глобалните медии неуморно се пробват да вбият чеп в китайско-индийските връзки и по този метод да трансфорат БРИКС в маргинална и неатрактивна международна организация. Първоначално породи БРИК, след това се появи БРИКС, последва БРИКС+, а през днешния ден се заприказва дори за БРИКС++. Пред вратата на организацията се изви голяма опашка от страни, които напират да станат членове. Истина е, че Индия би могла да има опасения по отношение на доминирането на Китай в БРИКС. Но Пекин и Делхи преглеждат организацията като платформа за подсилване на техния интернационален статут. През БРИКС Индия води война за четвъртото място на световен фактор в света, след Русия, Съединени американски щати и Китай. Отделно Пекин вижда в БРИКС++ сериозен фактор за сполучливо развиване на своя мегапроект „ Един пояс, веднъж “. В резултат на мощния напън на Запада върху страните от БРИКС да заемат антируска позиция, както и натрапчивата самопокана на Макрон да взе участие на срещата в Йоханесбург, организацията стартира да реагира и все по-ясно ще се усещат политическите измерения на тази реакция.

Мисля, че още е рано да се приказва за нова Бретънуудска конференция (1944) или Ямайска конференция (1976) в Йоханесбург. Но светът е тръгнал необратимо по пътя на „ дедоларизацията “ и предстоят събития в тази посока.

– Всички въпроси наподобяват много отвлечени от всекидневието ни в България, само че къде стоим ние, какви са провокациите за нашия район по тази динамична серпантина от стопански и политически промени?

– Благодарение на своя несъвършен псевдоелит България е паркирана безнадеждно в задния двор на международната външна страна. Констатирам го с доста горест и страдание. Ние приказваме за Нигер, само че ние, българите, сме европейските нигерци, т.е. най-бедните. Нима не разбрахме, че неоколониалните финансови и други схеми са ни омотали дефинитивно и ни убиват всеки Божи ден! Харвардски и локални скакалци ни налазиха и ни опоскват ежечасно. Губим своята държавност. В изцяло измислените борби за „ евроатлантическите полезности “ всички балкански нации „ крачим “ дружно. Но към гилотината, наречена „ неприятна реалност “, всяка страна се насочва сама. Нашите ръководещи са ни засилили сега натам. Държавата ни просто се свлича в пропастта. Интелигентните хора бягат от страната, само че знаете ли, освен поради бедността, а поради простащината, поради безкултурието, поради безобразната безочливост на властта. Тези дни Бойко Борисов, Генералното губернаторство в София, което манипулира политическия живот в нашата страна, както и харвардските скакалци трансфораха една креативна персона и прям човек като Вежди Рашидов в човек, който е отговорен, който би трябвало доста да се извинява, да се срами, да подава оставка. Че за какво?! С какво Вежди е скандализирал целия този НПО-планктон?! С това, че се е пошегувал нагледно, изговаряйки истината, само че на диалект и политически жестоко?! Така че България сега е в доста жалка и унизителна поза. И казусът „ Вежди “ единствено акцентира този факт.

– Черно море все по-често участва в едно изречение с думите „ военни дейности “ при говоренето на вое нни и политици – какви са рисковете за страната ни от ескалация на напрежение в акваторията му?

– Днешните ръководещи в София ни вкараха дефинитивно във войната на САЩ/НАТО против Русия. Ситуацията в Черно море трагично ескалира и ще продължи да ескалира. Новата Черноморска тактика на Съединени американски щати инструментализира България безмилостно освен в американската геостратегия против Русия и Беларус. Но и против Китай. Това би трябвало да е пределно ясно. Руски и китайски самолети и кораби патрулират взаимно край границите на Русия, Съединени американски щати (Аляска), Япония и Китай. Охраняват Северния морски път. Навигацията по него е повишена десетократно. Разстоянието сред Беринговия проток и Черно море измерено с полета на хиперзвуковата ракета съветска или китайска е едвам няколко минути. Само тези обстоятелства обезмислят приказките, че „ Китай си играе лична игра “ и се дистанцира от Русия. При една световна нуклеарна война кой какви игри играе няма да има значение. А изказванието на нашите ръководещи, че „ НАТО ще ни пази “, остава без смисъл. Не може непрестанно да предизвикваш една нуклеарна страна, да я натискаш в ъгъла, да я мачкаш, опирайки се на чувството, че тя в никакъв случай няма да употребява нуклеарното си оръжие. Това е неприятен метод. С една нуклеарна страна би трябвало да се съобразяваш, а не непрестанно жестоко да настъпваш нейните ползи.

– Колко дълго Черно море може да се окаже сцена на възможни сражения, тъй че посланията плаващи лодки и платноходки да бъдат изтрити от скупчването на военни кораби?

– При световна или районна (например в Източна Европа) нуклеарна война Черно море ще се окаже сцена на сражения не повече от няколко минути. После няма да има опция да обсъждаме тази тематика по понятни аргументи. При стандартна война в Черно море обстановката няма да е доста по-различна от тази, която е на територията на Украйна. Тоест войната на безсилие може да се трансферира и в Черно море.

Темата за платноходките и лодките беше нещо като устен „ подскок на място “ на Бойко Борисов преди време. Днес тези думи провокират усмивка. Защото се оказаха празна неспособност. Ситуацията е тъкмо противоположната на платноходките. Ситуацията е и тъкмо противоположното на възгледите, които тогава Бойко Борисов демонстрираше. В момента държавното управление на ПП/ДБ, осъществено с поддръжката на ГЕРБ, е много милитаристично настроено. Освен че е готово да извършва всевъзможни задания, като се изключи че е некомпетентно да устои на американския напън, то е по едно и също време некадърно за бъдещето на България и Европа. То е инерционно, обикновено настоящо, а обстановката е не просто комплицирана. Ситуацията е взривоопасна. Силните водачи се държат ужасно деликатно, безшумно, колкото се може по-отдалечено. Вместо това България, най-малката, най-бедната в Европейски Съюз се оказва, че е една от дейните страни в спора на украинска територия. Правителствата ни нямат лични решения, мисли, дейности, съобразени с националната ни сигурност. На нашите държавни управления им свеждат подготвени решения, съобразени с американската глобалистка теория за доминация в света. И нашите псевдополитици извършват.

Нашият посетител
Боян Чуков е роден на 25 юли 1952 година в София. Офицер от българското разузнаване. Специализира в Института за политически науки в Париж (Sciences Po). Бил е член на Националния съвещателен съвет към Дипломатическия институт на Министерството на външните работи. Секретар е на Съвета по национална сигурност и външнополитически консултант в две държавни управления на България. Автор е на голям брой изявления, отдадени на тематиката интернационална сигурност, както и на книгите “Разузнаването от вътрешната страна ”, “Матрицата от вътрешната страна ”, “Прекрасният нов свят след 1984 ”, “Матрицата 2 ”.

trud.bg