„5 минути София – кварталите“: Бояна
В най-новата българска история столичният квартал Бояна постоянно се свързва с значимите си жители. Там живеят президентът и вицепрезидентът на България, министър председателят и ръководителят на Народното събрание. Бояна и едноименната държавна резиденция са приютявали и комунистическия хайлайф на страната от времето на така наречен Народна Република. Някогашното малко село става квартал на София през 1961 година, само че преимуществата на това картинно място в най-ниските северни скатове на Витоша са известни доста по-отдавна, написа каналът във vbox7.
В неповторимата Боянска черква „ Св. св. Никола и Пантелеймон “, включена в листата на ЮНЕСКО за международното културно завещание, има ктиторски надпис от 1259 година От него излиза наяве, че севастократор Калоян – тогавашният държател на Средец и региона, е поръчал и платил разширsването на храма и неговото изцяло изографисване. Дотогавашният дребен храм, издигнат още през XI век, е трябвало да бъде уголемен и декориран най-вероятно тъй като наоколо се е намирала лятната резиденция на севастократора.
Заради всички владетелски парцели в региона съгласно някои източници селото се е наричало Болярско . Около естествената забележителност Момина канара – на 1087 метра надморска височина, над левия бряг на Боянската река – се е намирала крепостта Батул. Тя била част от веригата отбранителни уреди, защитаващи Средецкия регион.
В писмените източници Бояна се загатва за първи път през 1015 година при завладяването на българските земи от Византия. По време на османския интервал мястото, където била остарялата цитадела, е наричано Къз тепе.
Трийсетина години преди Освобождението през Бояна минава съветският лингвист проф. Виктор Григорович, който пътешества из Балканите в края на 19 век. На потегляне той изнася от България 60 извънредно скъпи ръкописа, датирани сред XI-XVIII век. Сред тях са Боянския поменик на българските владетели и Боянския палимпсест – старобългарски ръкопис, в началото написан на глаголица, а при започване на XIII век – пренаписан на кирилица.
В Боянския поменик е упоменато името на някой си зограф Василий. Най-изненадващо същото име е намерено при последната реституция на Боянската черква, написано под една от старите мазилки. С това е разбулена вековната тайнственост кой е създателят на неповторимите стенописи в църквата – шедьовър на Европейската средновековна живопис.
Загадка остава по какъв начин средновековната черква в Бояна е оживяла невредима по време на петвековната османска власт. За малко обаче да пострада съществено през 1912 година Тогава селяните в Бояна вземат решение да съборят остарелия храм и на негово място да построят по-голям и по-хубав.
Църквата е избавена и непокътната с намесата на кралица Елеонора , която предлага на брачна половинка си – цар Фердинанд, да даде на селяните друго място, на което те да вдигнат новата си черква. След пет години кралица Елеонора умира и тялото ѝ е заровено директно до остарелия храм, за който тя толкоз е миляла.
В двора на църквата са и гигантските секвои, засадени от цар Фердинанд още през 1905 година Нагоре по пътя се стига до Боянския водопад – чуднокрасив естествен феномен, който притегля доста туристи, изключително напролет, когато топящите се снегове под Черни връх вършат реката пълноводна.
През 1920 година Иван Вазов, след една от екскурзиите си до водопада, го разказва по този начин:
„ Тоя водопад ти се коства, че не иде от върха на Витоша, а нейде от небесните небеса, носейки със себе си лучите на синевата и шума на бурите им. “
В Бояна има и езеро. То се намира в местността Ралевица и съставлява неестествен водоем, изработен по отношение на построяването през 1908 година на Боянския тръбопровод. През 1923 година е пусната в употреба и Боянската водноелектрическа централа с мощ 2 мегавата. Нейното предопределение е било да способства за електрификацията на столичния град.
В боянското землище се намира Националният исторически музей , който от 2000 година се обитава в някогашния дом №1 на държавната резиденция. В Бояна се намира и Киноцентъра , където са основани някои от най-популярните и обичани от българите кино продукции.
С културните си и естествени дадености Бояна е била и си остава освен обичано място на българските управници, само че и притегателно място за всички поданици и посетители на българската столица. Тя е зелената резиденция на София.
В неповторимата Боянска черква „ Св. св. Никола и Пантелеймон “, включена в листата на ЮНЕСКО за международното културно завещание, има ктиторски надпис от 1259 година От него излиза наяве, че севастократор Калоян – тогавашният държател на Средец и региона, е поръчал и платил разширsването на храма и неговото изцяло изографисване. Дотогавашният дребен храм, издигнат още през XI век, е трябвало да бъде уголемен и декориран най-вероятно тъй като наоколо се е намирала лятната резиденция на севастократора.
Заради всички владетелски парцели в региона съгласно някои източници селото се е наричало Болярско . Около естествената забележителност Момина канара – на 1087 метра надморска височина, над левия бряг на Боянската река – се е намирала крепостта Батул. Тя била част от веригата отбранителни уреди, защитаващи Средецкия регион.
В писмените източници Бояна се загатва за първи път през 1015 година при завладяването на българските земи от Византия. По време на османския интервал мястото, където била остарялата цитадела, е наричано Къз тепе.
Трийсетина години преди Освобождението през Бояна минава съветският лингвист проф. Виктор Григорович, който пътешества из Балканите в края на 19 век. На потегляне той изнася от България 60 извънредно скъпи ръкописа, датирани сред XI-XVIII век. Сред тях са Боянския поменик на българските владетели и Боянския палимпсест – старобългарски ръкопис, в началото написан на глаголица, а при започване на XIII век – пренаписан на кирилица.
В Боянския поменик е упоменато името на някой си зограф Василий. Най-изненадващо същото име е намерено при последната реституция на Боянската черква, написано под една от старите мазилки. С това е разбулена вековната тайнственост кой е създателят на неповторимите стенописи в църквата – шедьовър на Европейската средновековна живопис.
Загадка остава по какъв начин средновековната черква в Бояна е оживяла невредима по време на петвековната османска власт. За малко обаче да пострада съществено през 1912 година Тогава селяните в Бояна вземат решение да съборят остарелия храм и на негово място да построят по-голям и по-хубав.
Църквата е избавена и непокътната с намесата на кралица Елеонора , която предлага на брачна половинка си – цар Фердинанд, да даде на селяните друго място, на което те да вдигнат новата си черква. След пет години кралица Елеонора умира и тялото ѝ е заровено директно до остарелия храм, за който тя толкоз е миляла.
В двора на църквата са и гигантските секвои, засадени от цар Фердинанд още през 1905 година Нагоре по пътя се стига до Боянския водопад – чуднокрасив естествен феномен, който притегля доста туристи, изключително напролет, когато топящите се снегове под Черни връх вършат реката пълноводна.
През 1920 година Иван Вазов, след една от екскурзиите си до водопада, го разказва по този начин:
„ Тоя водопад ти се коства, че не иде от върха на Витоша, а нейде от небесните небеса, носейки със себе си лучите на синевата и шума на бурите им. “
В Бояна има и езеро. То се намира в местността Ралевица и съставлява неестествен водоем, изработен по отношение на построяването през 1908 година на Боянския тръбопровод. През 1923 година е пусната в употреба и Боянската водноелектрическа централа с мощ 2 мегавата. Нейното предопределение е било да способства за електрификацията на столичния град.
В боянското землище се намира Националният исторически музей , който от 2000 година се обитава в някогашния дом №1 на държавната резиденция. В Бояна се намира и Киноцентъра , където са основани някои от най-популярните и обичани от българите кино продукции.
С културните си и естествени дадености Бояна е била и си остава освен обичано място на българските управници, само че и притегателно място за всички поданици и посетители на българската столица. Тя е зелената резиденция на София.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ